Министерството на финансите на Италия обяви, че е наело водещите банки Banca IMI, Goldman, HSBC, JPM и UniCredit за пласиране на емисия от 50-годишни държавни облигации. След успешното емитиране, Италия ще стане петата страна в Европа, която се възползва от много ниските ставки за толкова дълъг период. Преди това същата операция извършиха Белгия, Франция, Испания и Ирландия.

Според експерти, потърсени за коментар от „Блумбърг", заради политическата обстановка и проблемите на европейските банки в момента не е най-подходящото време за излизане на дълговия пазар с толкова дълга във времето позиция.

Все още подробности около пласирането на емисия не са обявени, но заслужава да се обърне внимание на вторичния дългов пазар където вече има реакция от новината. Вчера започна активна разпродажба, която доведе до нови рекордни нива на доходността, особено на 10-годишните облигациите на Италия и Испания, която се изкачи до двугодишен максимум. Най-активни обаче са сделките с 30-годишните държавни облигации.

При тях доходността нарасна с 8 базисни пункта, до 2,32%. Това е най-силният ръст от началото на септември.

Първата новина за емитиране на 50-годишни италиански облигации се появи през септември в онлайн версията на The Wall Street Journal. На фона на колосалния обем облигации с отрицателна доходност инвеститорите са готови да купуват толкова дълги във времето дългови книжа с положителна доходност, въпреки сериозните проблеми в банковия сектор на Европа. Особено в Италия, където банковата криза може да доведе до масови фалити на местни банки, а ефектът от този процес да стане началото на нова мащабна икономическа криза, която според анализатори на „Блумбърг", ще се дължи на строгите изисквания на Европейския съюз.

Позицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и централните банки в еврозоната е, че не трябва да се рекапитализират банките с държавни средства, за да се запази тяхната платежоспособност. Тези правила забраняват на Италия да задели свои държавни средства, за да бъдат защитени инвеститорите и акционерите на банките от загуби. ЕЦБ препоръчва на държавните регулатори да се придържат към спасителните процедури bail-in при прекомерен дефицит. Тя предвиждат, преди да се ползват пари на данъкоплатеца, загуби да са понесли акционерите и големите кредитори (включително и депозантите със суми над гарантирания праг от 100 хил. евро).

На теория, това означава да се гарантира лоялна конкуренция и стабилност във финансовия сектор на еврозоната. Тази процедура, според анализатори, защитава страни като Германия да не изразходва средства за спасяване на банки в други страни. Процедурата също така предотвратява старта на ЕЦБ "да печата пари".