Снимка: iStock

Първите предположения, че американската икономика се насочва към рецесия, станаха реалност преди повече от година. Към днешна дата обаче, все повече експерти предупреждават за такава опасност. И един от тях е Гари Шилинг. Той е известен със способността си да предсказва острите завои на икономиката и кризите за финансовите пазари. Бившият главен икономист на Merrill Lynch го направи през 60-те години и после отново през 1991 година.

Последва ново предупреждение, че жилищният бум ще доведе до криза след себе си и всички видяхме какво се случи през 2008-ма година. Сега, именитият икономист има нова тревожна прогноза.

Рецесионните показатели са многобройни. По-търпеливата парична политика на Федералния резерв (Фед), която е новата цел на централната банка, може и да е с преувеличено въздействие върху пазарите. Близо до обръщане е и кривата на доходността на държавните ценни книжа. Това бяха два от факторите, които доведоха до масирани разпродажби на фондовите пазари през последния месец на миналата година.

Но нещата не свършват до тук. Все по-сериозни проблеми започват да се отчитат на пазара на труда. Щатската икономика е добавила 20 000 нови работни места през февруари, в сравнение с 223 000 средно на месец през изминалата година.

В допълнение, налице е сериозно забавяне на растежа на Китай, както и на икономиката на еврозоната, в среда на все още неуредени търговски отношения между двете супер-сили.

Разбира се, има малка вероятност за меко приземяване, като например това в средата на 90-те години. Тогава Фед приключи своя цикъл на повишение на лихвите и прибегна към тяхното намаляване, което на практика спаси най-голямата световна икономика от рецесия.

В останалите 12 случаи обаче, когато сме виждали промяна на политиката на Фед към повишение на лихвите, сме ставали свидетели на рецесия.

Възможно е също така, сегашното икономическо омекотяване да е временно, но съживяването да доведе до повече сдържаност от страна на Фед, смятат пазарни наблюдатели.

Политиците искат по-високи лихвени проценти, за да имат възможност да ги намалят при необходимост и поява на следваща рецесия, а текущите нива от между 2.25 и 2.5% не им дават голяма свобода на действие.

Федералният резерв също така не харесва особено и стремежа на инвеститорите към по-рискови активи, към каквито се стремят от хедж фондовете до инвеститорите в частни капитали, с ползване на заемен капитал и левъридж.

Според икономисти, с възобновяването на икономическия растеж, рецесията може да бъде отложена до 2020-та година.

Думата "рецесия" предизвиква спомени за финансовата криза от 2007-2009 г. - най-тежката криза от 30-те години на миналия век, когато индексът S&P 500 се срина с 57% от своя връх до най-ниското си ниво.

Федералният резерв повиши целевия си лихвен процент от 1% през юни 2004 г. до 5,25% през юни 2006 г., но основното събитие, което доведе до кризата бе надутият пазар на ипотечни кредити.

По подобен начин централната банка увеличи лихвения процент от 4.75% през юни 1999 г. на 6.5% през май 2000 г. Въпреки това леката рецесия от 2001 г., която последва, главно се дължеше на срива в технолгичните акции в края на 90-те години, когато технологичният индекс Nasdaq загуби 78% от стойността си.

Рецесията от 1973-1975 г., втората по дълбочина от 30-те години на миналия век насам, бе резултат от хеджирането срещу инфлацията и прекомерно много запаси в икономиката в началото на 70-те години. Тогава S&P 500 се понижи с 48.2%. Повишението на федералните лихви от 9% през февруари на 1974-та година до 13% през юли на същата година, също допринесе значително за кризата.

Останалите осем рецесии след Втората световна война не бяха резултат от големи финансови или икономически изблици, а само нормално забавяне на икономическия цикъл и прекомерно доверие на инвеститорите. Средният спад на S&P 500 по времето им е бил от 21.2%.

В момента не виждам някакви големи икономически или финансови балони, които чакат да бъдат "спукани". Единствените възможности за по-голяма криза идват по направление на свръхзадлъжнялостта между нефинансовите корпорации в САЩ и тежките заеми в долари от нововъзникващите пазарни икономики.

Жилищният пазар в САЩ все още не се е възстановил напълно от финансовата криза, а финансовият сектор все още намалява задлъжнялостта си от кризата. Дългът на потребителите остава значителен, но далеч от своя връх през 2008 г. по отношение на доходите на домакинствата.

Следователно рецесията, която може да се случи е много вероятно да е сравнително "мека" и да видим понижение на широкия щатски индекс S&P 500 в размер на средното от около 20-21%. Това се превежда като нива от 2 305 за широкия индекс, или не много далеч от дъното при 2 351 от Бъдни вечер на миналата година.

Още по темата:

Защо следващата криза може и да не е толкова лоша, колкото предходната?

Пътят на следващата дългова криза

Следващата финансова криза стартира от Китай?