Снимка: iStock

Ново проучване разтърси един от най-големите инвестиционни митове на Main Street. Анализът на търговията с акции на взаимните фондове през последните две десетилетия постави под въпрос основния мотив, който изпрати всички инвеститори към индексните фондове.

А именно, че дори и опитните мениджъри на взаимни фондове не могат да победят борсовите индекси, така че няма причина да плащате на някого допълнително, за да опитва.

Това обаче, не е вярно, според професорите по финанси и счетоводство - Линда Чен от Университета на Айдахо, Уей Хуан от Колежа на университета Сейнт Бенедикт, и Сейнт Джон и Джордж Цзян от Вашингтонския държавен университет, след изчерпателно проучване на близо 2000 американски фондове и техните сделки от януари 1998 г. до март 2015 г.

Техните проучвания са открили значителни доказателства, че много квалифицирани мениджъри на практика са доста опитни в подбора на акции.

„Сделките на взаимни фондове превъзхождат техните бенчмарки“, пишат те. Нещо повече, взаимните фондове са много добри в преждевременното подбиране на акции, които системно бият прогнозите си. „Големите активни сделки, правени от фондовете месец преди оповестяването на техните тримесечни отчети, се отличават с нормална положителна възвръщаемост в хоризонт от два и три месеца след изнасянето на резултатите“, се казва още в анализа.

Според анализа, мениджърите са добри в подбирането на акциите, които ще надвишат очакванията за печалбата в хоризонти от два и три месеца. „Това е вярно дори когато се вземат предвид фактори като „пазарни събития“, стойност, размер на компаниите и ценовите импулси", пише още в анализа.

Изследването сочи, че най-добрите 20% от фондовете бият 20-те процента с най-лошо представяне, при това със забележителните 1.27 процентни пункта годишно.

Новото изследване на практика идва като противовес на редица други проучвания, които сочат системно по-лошо представяне на взаимните фондове. Разликата се дължи на критичния елемент в това изследване във връзка с термина „големи активни сделки“.

За анализа си изследователите са разделили всички сделки с акции на взаимните фондове на две групи. Първата група се състои от сделките, които мениджърите са направили, само защото се е наложило, в резултат на това, че парите на инвеститорите постъпват или излизат от техния фонд.

Например, при горещ пазар обикновено инвеститорите насочват повече средства към взаимните фондове, което им налага да правят покупки в не особено подходящ момент.

И обратното – в моменти на паника на пазарите инвеститорите масово теглят средства от фондовете, което кара мениджърите да продават при цени, които не ги устройват.

Втората група борсови сделки, обаче, се състои от онези, които мениджърите правят просто защото им харесва или не им харесва дадена акция. Тези т.нар. „активни” сделки нямат нищо общо с потоците на средства към и извън фонда.
Именно тези активни сделки, според изследователите, изпреварват по успех представянето на пазара. „Превъзходството до голяма степен се дължи на големите активни сделки”, пишат изследователите.

С други думи, мениджърите на взаимните фондове биха се справили по-добре, ако инвеститорите просто ги оставят без да им се бъркат.

Вместо това, публиката се впуска на горещи пазари, горещи фондове и горещи акции, след като те са преминали точката, при която е трябвало да се купуват, и след това да се продават отново, когато не се представят добре.

Така мениджърите на пари са принудени да продължат да купуват горещи акции дори и след като са поскъпнали твърде много и да ги продават, след като са паднали нетипично много.

Или казано по друг начин, когато става въпрос за инвестиране - ние сме най-големите си врагове.

Още по темата:

Възраждат ли се инвестициите в пасивни фондове?

Защо да изберете индексен фонд, пред хеджфонд?

Тази инвестиция никога не е губила пари