Снимка: Архив infostock.bg

Труд

Супер компютър като на НАСА догодина в България. Суперкомпютърът, който ще бъде изграден в България, има капацитет колкото този в центъра на НАСА. Ще бъде най-мощният в Източна Европа, сред първите 10 на континента и първите 50 в света. Това обяви ръководителят на Главна дирекция "Свързаност" към Европейската комисия Роберто Виола в Министерския съвет след среща с премиера Бойко Борисов и еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

София става част от мрежа от 8 европейски суперкомпютри, която ще заработи до края на 2020 г. Общата инвестиция е 1 милиард евро, от които 486 млн. са от Еврокомисията, а останалите -от държави членки и частни партньори. Проектът конкретно за България е 18

милиона евро, като 12 млн. са от България, 6 млн. - от ЕК, обясни Мария Габриел. Машините ще се разположат в София Тех Парк; от думи на министър-председателя стана ясно, че ще бъде построена специална нова сграда.

Още от статията на Труд

Най-голям ръст при заемите до 250 000 лева. При кредитите за граждани най-голям ръст от над 20% за година има при заемите в размер между 100 хил. и 250 хил. лв„ сочат последните официални данни на БНБ. Това са предимно кредити, които взимат хора със високи доходи за покупка на имоти. Но много граждани със свободни професии като адвокати или лекари например взимат кредити като физически лица, но инвестират парите в бизнеса си. Именно тези сравнително големи заеми имат най-голям дял в отпуснатите от банките средства на домакинствата.

При заемите за домакинствата между 250 хил. и 500 хил. лв. също има сериозен ръст от 17%. Но при броя на най-големите заеми за граждани за суми между 500 хил. и 1 млн. лв., както и над 1 млн. лв., има спад съответно с 20% и 32%, сочат данните на БНБ. Кредитите за граждани в размер над 1 млн. лв. намаляват със 107 броя за година и достигат 219.

С изключение на най-големите заеми, при всички останали кредити за домакинствата има сериозен ръст. Като например броят на малките кредити до 2500 лв. нараства с 12%. В резултат общият броя на заемите за домакинствата се увеличава с 11,8% за година до 2,94 млн. А общата отпусната сума от банките на граждани нараства с 11%, или с 2,19 млрд. лв. до 22,16 млрд. лв.

Ръстът на кредити за домакинствата значително изпреварва увеличението на финансирането за бизнеса. За година фирмените кредити намаляват с 1,1 % до 150 хил. броя, а отпуснатите чрез тях средства се увеличават само с 5,4% до 33,36 млрд. лв. Като сериозен ръст има само при най-големите фирмени заеми в размер над 1 млн. лв.

Още от статията на Труд

24 часа

Глад за кадри изпитват всички сектори на българската икономика. В нагласите на работодателите у нас относно климата за наемане на служителите през третото тримесечие на 2019 г. няма особени промени спрямо предходното тримесечие и дори на годишна база. Пазарът продължава да бъде все така динамичен, почти всеки един сектор изпитва глад за кадри. Това каза Дарина Цанова, мениджър „Бизнес развитие"в ManpowerGroup България в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria. Тя коментира резултатите от обзорно изследване на ManpowerGroup.

„Компаниите започнаха вече да свикват със затрудненията от липсата на кадри. Те се опитват да оптимизират процесите и наемането на нова работна ръка", отбеляза Цанова. Тя коментира резултатите в туристическия сектор, като посочи, че в него пазарът е застинал, липсва наемане на нови служители.

„Вероятно това се дължи на очакванията за по-слаб летен туристически сезон през 2019 г. От тази гледна точка хотелите и ресторантите се опитват да свият наемането на кадри. Друга причина е, че намирането на служители за кратък период за работа по Черноморието е сложен процес".

Най-оптимистични към наемането на кадри са работодателите от сектора на финансите, които очакват ръст от 16%, коментира гостът.

„Трябва да имаме предвид, че да се наемат такива специалисти не е лесно, отнема твърде много време. Компаниите започнаха да се ориентират към служители без опит и да инвестират в тяхното образование", каза Цанова

Още от статията на 24 часа

Сега

България и Румъния са шампиони по ръст на заплатите. България отново излезе на предни позиции в ЕС по ръст на заплатите. Само за година разходите за труд на фирмите у нас са се изстреляли нагоре с 12.9%, показват новите данни на Евростат, публикувани вчера. Информацията е за първото тримесечие на 2019 г. България е втора след Румъния, където плащанията на работодателите са скочили с 16.3% спрямо същия период на 2018 г. За сравнение - в най-голямата икономика на ЕС -Германия, увеличението е едва 2.5%. В Гърция пък дори има спад, макар и символичен - с 0.2%.

В "разходи за труд" Европейската статистическа служба отчита заплатите, но и много други директни разходи, които предприятията правят за персонала си. Тук влизат пенсионните и здравните осигуровки, вноските за фонд "Безработица", кеш разходите за храна, гориво, служебни коли, добавките за извънреден труд и за работа по време на празници и др.

В данните на Евростат за България прави впечатление, че т.нар. "други разходи" са пораснали повече от разноските за заплатите. Увеличението на заплатите е 12.7%, а на другите разноски - с 13.8%. Евростатистиката не дава обяснения за това различие, но най-вероятно разходите на някои фирми у нас са се покачили заради вдигането на максималния осигурителен доход, което означава по-големи осигурителни вноски.

Информацията на Евростат разкрива още, че разходите на работодателите растат с различно темпо в отделните икономически сектори. В промишлеността например увеличението е с 11.7%, докато в строителството е по-слабо - с 8.4%. Рекордът е в сферата на услугите, където заплатите и другите разноски на предприятията за работниците и служителите са се покачили с 13.1% за година. Като цяло българската икономика вече доста тримесечия едва постига 3-3.5% ръст. Заплатите се повишават много по-бързо и от производителността на труда. Основната причина за скоростното покачване на заплащането е, че фирмите все по-трудно си намират хора за работа.

Във всеки доклад на Европейската комисия напоследък се посочва, че дефицитът на кадри и бързото увеличение на цената на труда не са здравословни за българската икономика. "Пазарът на труда се затяга. Съвсем ясно е, че в някои сфери има недостиг на работна ръка. Естествено това води до натиск върху заплатите, които работодателите трябва да повишават", коментира неотдавна Бенжамин Анжел от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК.

Още от статията на Сега

Бизнесът отново обвини НЕК в изкривяване на пазара на тока. Само месец след като остро разкритикуваха шефа на НЕК Петър Илиев и директно поискаха оставката му, вчера от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) отново обвиниха държавното дружество в изкривяване на свободния пазар.

От началото на юли токът, произведен от малките ВЕИ централи, трябваше задължително да се търгува на борсата, но впоследствие срокът бе удължен и вече е 1 октомври. Заради отлагането сега НЕК се разпорежда с тази електроенергия и планира да проведе търг за продажбата й на платформата за двустранни договори на енергийната борса, организиран за сряда, съобщиха работодателите.

"Като приветстваме решението тази електроенергия да бъде реализирана на свободен пазар, изразяваме несъгласие с начина, по който планирате това", пишат от асоциацията, в която влизат БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. Според експертите условията по търга може да породят спекулации и в крайна сметка да доведат до това, че кандидат-купувачът да бъде една единствена фирма.

Работодателите напомнят, че точно за да се избегнат подобни рискове, Народното събрание прие законови промени, които задължават електроенергията от тези централи да се продава на борсата. "Предвид това логично, рационално и пазарно адекватно е НЕК да продава електроенергията, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт, изцяло на борсовия сегмент "Пазар ден напред", пише още в позицията на АОРБ.

В късния следобед в понеделник от НЕК все пак отмениха търга и насрочиха нови два. Според експерти условията по тях позволяват повече играчи да се включат в наддаването, а не цялото количество електроенергия да отиде само при един-единствен купувач.

От електрическата компания пък заявиха, че намират за "странно външна организация да съветва по какъв начин да се осъществяват търговските дейности на НЕК". "Не разбираме защо, при наличието и на други подобни търгове, провеждани за енергия от ВЕИ с мощност над 4 МВт, не се реагира по същия начин, като фокусът е единствено върху търговете на НЕК", пишат още от дружеството на Петър Илиев.

Още от статията на Сега

Капитал

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба". В управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) беше извършена поредна рокада. Радослав Влахов, който беше единственият друг член на съвета освен неговия председател Георги Терзийски, е напуснал по "лична молба", се казва в прессъобщение на регионалното министерство.

На негово място е назначен инж. Иван Досев, който досега е бил директор на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" в АПИ, а преди това е бил заместник-началник на ДНСК.

Влахов беше назначен заедно с председателя на УС на АПИ Георги Терзийски в края на януари. И двамата нямаха нищо общо с пътната инфраструктура. Влахов е икономист, който преди да поеме ръководството на АПИ, три години е бил изпълнителен директор и член на съвета на директорите на "Пазари Изток". Преди това е работил в "Булгартрансгаз".

Терзийски също е икономист по образование, който преди пътната агенция е бил областен управител на Ловеч. Съвпадение или не, точно преди него този пост заемаше зам. регионалният министър Николай Нанков.

Преди да бъдат назначени Терзийски и Влахов, три седмици сам начело на АПИ беше Дончо Атанасов.

Според източници на "Капитал" управляващите срещат трудности напоследък да намират нови директори на пътната агенция, особено с експертиза в пътищата, тъй като съдбата на хората на тези позиции през последните няколко години е свързана с обвинения или шумни оставки.

Още от статията на Капитал

Екоорганизации искат от президента вето на ограниченията за диво къмпингуване. Организациите обединени в група "Бетономорие" искат президентът Румен Радев да наложи вето върху промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Те бяха приети окончателно на второ четене миналата седмица от парламента и предвиждат рестриктивни регулации за дивото къмпингуване. Разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се случва в зона А и Б само на определени места, които ще са извън територията на плажовете, дюните и къмпингите. Кои точно ще са тези места ще се определи в някакъв бъдещ момент. Въпросните места, позволени за къмпингуване, няма да са в една и съща категория с официалните къмпинги.

Промените предвиждат с глоба от 500 до 1000 лв. да се наказва и разполагането на плажни принадлежности, палатки, кемпери и каравани върху различните видове дюни.

Промените доведоха до протести, като сега от група "Бетономорие" искат среща с президента. Според екоорганизациите промените са в противоречие с конституцията и ограничават правото на гражданите на свободно придвижване, като на практика забраняват палатките, кемперите и караваните.

И още ограничения

Законопроектът ограничава правото на физическите лица по Черноморското крайбрежие да управляват земите, горите или урбанизираните си имоти, само след нова неясна категоризация, смятат още от група "Бетономорие". Според тях новото законодателство създава условия централните и местни власти по свое усмотрение и без ясни правила да наказват туристи и собственици.

На практика не се създава устойчива регулация срещу увреждането и замърсяването, а "по недопустим съсловен принцип предварително уличава къмпинг-културата като единствен нарушител на законността по Черноморието".

От организацията смятат още и че законопроектът нарушава конституционните задължения на държавата да осигури поддържането и разнообразието на живата природа, допускайки увреждането на дюните с най-голяма площ - зараждащите се дюни, които непонятно са изключени от регламента.

Още от статията на Капитал

Монитор

МОН призна два варианта на дума след спор за правописа. Правописът на думата „лесно преносима" предизвика спорове след миниматурата на седмокласниците. За да няма ощетени ученици, от просветното министерство ще признават и двата варианта на изписване, става ясно от качените отговори.

В първата част от националното външно оценяване съдържаше 25 упражнения. В задача 17 седмокласниците трябваше да откриват 14 грешки. Една от тях бе в думата„лесно приносима", където трябваше да заменят „и" с „е". Споровете обаче се отнасяха до това дали тя се пише слято, или не. За всеки случай, в отговорите от МОН посочват, че независимо от това, че в текста словосъчетанието „лесно преносима" не е използвано като сложна дума и е правилно да се пише разделно в съответствие с Официалния правописен речник на българския език, за вярно ще се приема и „леснопреносима".

Коментари предизвика и предходната задача, която бе към текста в първата част на изпита. В нея учениците трябваше да познаят вида на килим по неговите мотиви, след като вече се бяха запознали с характеристиките на котленския и чипровския.

Родители коментираха, че не всички училища са имали възможност да принтират тестовете цветно. От МОН обаче посочиха, че цветът на изпитната бланка не влияе на правилното отговаряне на задачата. Достатъчно е учениците да се ориентират по ромбовете, които са характерни за чипровския килим. Във втората част на изпита пък седмокласниците писаха преразказ по приказката „Богатството на момъка" на Георги Русафов. Зам.-образователният министър Таня Михайлова обясни, че не е имало анулирани работи по време на изпита.

Изпушил компютър с достъп до теста и токов удар, спрял електрозахранването в две различни училища в страната, но организацията на изпита не била нарушена.

Още от статията на Монитор