Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще нареди на военните да отложат ударите по електроцентралите и енергийната инфраструктура на Иран за пет дни след разговори с властите в Техеран.

Глобалните пазари влязоха в 23 март под натиск, като вече бяха започнали да калкулират ескалация между САЩ и Иран — сценарий, който изстреля петрола над 110 долара и доведе до широко разпродаване на рискови активи. Заплахата за удари по иранската енергийна инфраструктура превърна конфликта от регионално събитие в директен макроикономически риск, с Ормузкия проток отново в центъра на глобалното ценообразуване.

Доларът спадна рязко, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще отложи ударите срещу ирански енергийни цели за пет дни, позовавайки се на „добри и продуктивни“ разговори за прекратяване на войната, пише "Блумбърг".

Дивидентните компании се връщат в центъра на пазарния разговор не защото са нова идея, а защото средата отново изисква старите механизми на устойчивост. В свят на скъп капитал, геополитическо напрежение и колебаещи се очаквания за растеж, доходността от дивиденти започва да функционира не просто като бонус, а като основен компонент на възвръщаемостта.

Призракът на стагфлацията, причинен от войната в Иран, е заличил над 2,5 трилиона долара от стойността на глобалните облигации през март, което е на път към най-голямата месечна загуба от повече от три години, пише "Блумбърг".

Военният конфликт около Иран отново връща геополитиката в самия център на паричната политика в Европа. European Central Bank вече не говори само за краткотраен шок при енергията и растежа, а за опасността този натиск да се прелее в по-широка и по-устойчива инфлация. На този фон априлското заседание на банката се очертава като момент, в който пазарите, правителствата и домакинствата ще търсят отговор на един въпрос: дали еврозоната отново се насочва към по-скъпи пари.