Към ноември се наблюдава спад както на индустриалното производство и строителството, така и на вътрешната търговия, но въпреки това има положителен растеж на икономиката, отбелязват анализаторите на Райфайзенбанк (България) в редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към средата на януари.

„По-бавното възстановяване на еврозоната, проблемите между Русия и EC/САЩ, изборната ситуация в страната, както и дефлацията повлияха за задържането на индустриалното производство през ноември. Очакваме слабо положително развитие към началото на пролетта", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Строителството реализира очакван сезонен спад (-1.4% на годишна база за ноември), резултат от хронично свиване на сградното строителство (-7.1%) и на ръст при публичното и инженерното строителство (6.1% за ноември). „По-слабото представяне на публичното и инженерното строителство в сравнение с предходни периоди е поради неясните ангажименти на държавата около изборите и формирането на ново правителство, в т.ч. спрени еврофондове, и др. Очакваме публичното и инженерното строителство да ускори растежа си въз основа на стабилизирана държавна политика в сектора и подобряване усвояването на европейски средства", допълни Калчев.     

Спадът на годишна база на вътрешната търговия от началото на 2014 г. продължи и към ноември (-10.3%). Той се дължи на свиваща се търговия на едро (-17.3% за ноември). Обратно, търговията на дребно и особено търговията с автомобили и мотоциклети бележат забележителен ръст, който за ноември беше съответно 1.7% и 26.6%.

Според анализа на банката, диспаритетът между приходи и разходи, заложен в Бюджет 2014, се прояви и през ноември. Така общите приходи по консолидирания държавен бюджет до ноември възлязоха на 26.7 млрд. лв. (1.6% ръст на годишна база), а общите разходи (в т.ч. вноската в бюджета на ЕС) достигнаха 28.3 млрд. лв. (5.4% ръст). В резултат за единадесетте месеца на годината се натрупа дефицит от 1.6 млрд. лв., което е с 1.0 млрд. лв. повече от дефицита към същия период на 2013 г. С актуализацията на бюджета, приета на 25 ноември, дефицитът беше повишен до 3.0 млрд. лв., което представлява 3.7% от БВП и прехвърля границата от 3.0%, заложена по договора от Маастрихт.

Не се очаква обаче процедура за прекомерен дефицит срещу България от страна на Европейската комисия, защото за 2015 г. се предвижда 3.0% дефицит, който до 2017 г. се планира да спадне до 2.0% от БВП. За финансиране на дефицита през 2014 г. беше привлечен държавен дълг, който се очаква плавно да нараства и през 2015 г.