24 часа

Фирма от топ 100 ужилена с 430 000 евро от хакерска атака. С комисар Явор Колев началник отдел "Трансгранична организирана престъпност" при ГДБОП-МВР, разговаря Димитър Мартинов

- Комисар Колев, зачестяват случаите на български фирми, станали жертва на атаки от типа "Мен ин дъ мидъл" ("Човек по средата" - б.а.). Как стават тези нападения?

- Такива атаки има по цял свят. През последните 2 г. се извършват и срещу български фирми.

Веднъж проникнали в пощенска кутия на фирма или в мейл сървър, хакерите следят комуникацията на въпросната организация с партньорите ѝ.

Наблюдават фирмената кореспонденция с месеци, без никой да подозира. Хакерите разбират какви са банковите сметки на жертвата и кога предстоят разплащания и избират най-подходящата сделка, за да подменят банковата сметка. Подмяната става в момент, в който следената фирма изпраща на свой партньор мейл, съдържащ фактура - инвойс с банковата сметка, на която отсрещната страна трябва да преведе дължимата сума. В този момент - когато писмото се изпраща, хакерите фалшифицират сканираната фактура, като променят банковата сметка. Служителите директно нареждат сумата, без да бъде проведен контролен разговор по телефона с фирмата получател.

- Откъде идват тези атаки и колко са?

- Стават чрез IP адреси от интернет пространството на Южна Африка, Нигерия. За последните 10 месеца са регистрирани над 25 случая.

- Какви са загубите на фирмите?

- Различни, започват от 5000 - 10 000 евро. През последните 2 седмици имахме и жертви, олекнали със 150 000 евро и 430 хил. евро.

- Как могат да се защитят фирмите и могат ли да си върнат парите?

- Те подценяват много важен елемент в своя бизнес - комуникацията, която ги свързва с партньорите им. Така благоприятстват и стимулират извършването на подобен вид престъпления. Масово фирми от страната, за да спестят пари, използват стари операционни системи и антивирусни програми, които отдавна не се поддържат от производителите им. Други пък се доверяват на нелицензиран софтуер.

Парите може да се възстановят, но само ако се реагира в рамките на работния ден или два. Съветваме преди нареждания на финансови средства служителите да бъдат внимателни и ако е необходимо, да потвърдят детайлите по телефона.

- На какви други атаки става жертва българският бизнес?

- Най-често се компрометират акаунти за интернет банкиране. От тях се извършват неоторизирани трансакции към предварително открити банкови сметки в други държави. Използват се "финансови мулета", които да изперат откраднатите пари, като ги трансферират към други банкови сметки през финансови организации за бързи парични преводи или ги усвоят кеш.

В чужбина хакерите атакуват предимно сметки на физически лица, докато у нас сметките, към които са насочени атаките, са фирмени.

- Най-уязвими обаче са децата. Те са в интернет от най-ранна възраст. В какви сайтове влизат?

- Преди масовото навлизане на фейсбук наше проучване показа, че в България има регистрирани над 200 сайта за запознанства. Сред тях най-голям интерес у педофилите предизвикваха aha.bg, impulse.bg, elmaz.com, sladur.com, sibir.bg, flirt4e.com и т.н. След появата на фейсбук обаче много от тези сайтове изгубиха своите последователи. Така и педофилите се преориентираха и започнаха да създават фалшиви профили именно във фейсбук.

- Къде още дебнат?

- Спорадично се появяват родни сайтове за запознанства, които се опитват да привлекат децата. Например chat.bg. За съжаление, в последните няколко месеца забелязваме, че малчуганите сами публикуват провокативни снимки там и стават обект на желание от педофилите. Вече имаме и няколко сигнала за онлайн посегателства спрямо малолетни в този сайт.

Друг опасен сайт е jivotno.com. В него онлайн се отглежда животинче. Ползват го изключително и само деца на възраст между 8 и 12 г. Педофилите си създават профили там. Не бива да пропускаме и други платформи и приложения за смартфони, които също се използват от децата - снапчат, тиндър, тъмблър и т.н.

- Следите ли ги?

- Сайтовете, онлайн платформите и приложенията за смартфони са адски много и няма как физически да следим абсолютно всички. Усилията ни са насочени към най-често използваните.

Обръщаме внимание и на комуникатора скайп. Той се ползва от педофилите, осъществили вече първоначалния контакт и обработка на детето. Именно там става онлайн блудството и принуждаването на детето да покаже половите си органи.

- Как педофилите печелят доверието им?

- Използват неопитността им. Тези хора са много добри психолози, знаят как мислят децата и много умело ги манипулират, така че да ги склонят към сексуални действия, с които да задоволяват извратените си сексуални желания.

- Кои са в по-голяма опасност - момиченцата или момченцата?

- И двете. Забелязваме обаче, че момчетата по-рядко споделят за сексуални посегателства. Интересен феномен е, че момичетата често се "влюбват" в своите насилници. Например, когато в клас повечето момичета си имат гаджета, a станалото жертва на педофил - не. Това момиче развива комплекс, че само то няма гадже. Педофилът го използва, като се прави на момче на неговата възраст. Почти веднага почва разговор, че "иска да ѝ стане гадже".

След като спечели доверието на детето, почва обработка и покана да се покажат голи на уебкамерата. За да поддържат версията за измислената си възраст, педофилите пускат видеоклипове или изпращат фалшиви снимки на други момчета. Момичето се хваща и също се показва без дрехи. Но не знае, че педофилът записва видеоразговора. Той използва видеото, за да изнудва детето да му се показва всеки път голо. Кара го дори да поставя разни предмети като химикалки, флакони от парфюми и т.н. в половите си органи. Ако детето откаже, педофилът го заплашва, че ще публукува клипа в интернет и ще го разпрати до приятелите му и родителите. Детето се плаши и се подчинява.

При всеки следващ видеочат се създава ново клипче, което педофилът отново използва, за да изнудва жертвата. Така дете между 10 и 14 г., което не е запознато със схемите на педофилите, неусетно попада в мрежата на насилниците.

- Колко случая има?

- През последните 5 г. регистрираме по над 30 случая на виртуално блудство спрямо малолетни на година.

Осъден за смъртта на 18 пешеходци се крие при дъщеря си в САЩ. Oколо 1700 осъдени престъпници, избягали от българското правосъдие в последните 20 години, се издирват и в момента в България и по света, сочат данни на прокуратурата. Това са убийци, рекетьори, наркобосове, похитители и други опасни бандити, които, вместо да изтърпяват наказанието си, се наслаждават на свободата си.

В много от случите тези подземни тартори харчат натрупани от престъпления милиони и тънат в лукс в най-екзотичните кътчета на земното кълбо, където и да ги заловят, няма да ги екстрадират у нас. Повече от 10 г. тече дебатът защо в България не успяват да бъдат вкарани зад решетките най-знаковите престъпници. От началото на 2015 г. отново серия от бягства повдигнаха въпроса какви нови законови промени ще гарантират справедливо възмездие за всеки, престъпил закона. За да насочим вниманието към проблема и решаването му, в поредицата "Бегълци от правосъдието" ще ви разкажем за някои от най-прочулите се или останалите в сянка бандити, които успяха да се изплъзнат от наказание, какви пробойни в законите използваха и защо не са в затвора.

Слави Славов бяга от страната, докато лъже, че лекува бъбречна криза в болница МВР обявява собственика на автобуса убиец за издирване 70 дни след като 10-годишната му

присъда влиза в сила. "Автобусът се понесе с адска сила. Първо повлече 16-годишно дете, което на една от сергиите си купуваше сладолед. После започнаха да хвърчат няколко жени и друг мъж. Подхвърляше един насам, друг натам. Рейсът беше направил нещо като просека на смъртта, около която беше отрупано с тела."

Като филм на ужасите звучат разказите на десетките спасители и очевидци на най-зловещия пътен инцидент в България, при който неизправен стар "Чавдар" без спирачки уби 18 пешеходци, изкачващи се към връх Бакаджик край Ямбол на 28 май 2009 г.

6 години след трагедията роднините на загиналите, много от спасителите и свидетелите все още не могат да спят нощем. Будят се от кошмарните спомени за ада на Спасовден. За разлика от главния виновник за трагедията.

"Най-зловещото в тази история е, че човекът, който е решил, че автобус без спирачки може да се движи и буквално е пратил рейса убиец да смаже 18-те пешеходци край Бакаджика, сега се наслаждава на свободата си", казват близки на почернените семейства.

Собственикът на автобуса Слави Славов, който бе осъден на 10 години затвор през март 2012 година, се превърна в поредния беглец от българското правосъдие, а проверка на вестника показа, че за най-масовото убийство у нас Славов е лежал само 7 дни зад решетките - при първоначалния си арест.

"24 часа" откри, че 63-годишният Слави Славов е избягал от страната, докато е лъжел, че се лекува от бъбречна криза в столичната болница "Токуда". Проверка на вестника установи и друг скандален пропуск - оказва се, че виновникът за смъртта на 18 души е бил обявен за общодържавно издирване повече от 2 месеца, след като присъдата му е влязла в сила, а той не е бил открит, за да бъде вкаран в затвора.

Близки на семейството на Славов и запознати с разследването пък разкриха пред "24 часа", че за собственика на ЕТ "Ем Си Ай" от известно време се знае, че е избягал при дъщеря си в САЩ, като според неофициална информация в момента той отново се прехранва, като шофира товарни автомобили и се занимава с транспортна дейност.

От прокуратурата в Ямбол потвърдиха за вестника, че разполагат с данни, че двете дъщери на Славов от години живеят в чужбина, но нямат информация от МВР докъде е стигнало издирването на осъдения - ясно е само, че не е открит. 3 години след като Славов е избягал, наследниците на загиналите нямат никаква информация, да е било изпращано запитване до САЩ, във връзка с издирването на Славов.

Освен че се измъква безнаказано с бягството си 63-годишният собственик на транспортна фирма проваля и възможността на почернените близки да търсят обезщетение, съобщи за "24 часа" адвокат Весела Сотирова, която безпалтно се опитва да води граждански дела срещу Слави Славов. Другият осъден за смъртта на 18 души - шофьорът Господин Господинов влезе в затвора, но малко по-късно почина от инслут. След това се оказа, че преди да бъде осъден той е успял да прехвърли цялото си имущество на роднини, за да не могат близките на убитите да вземат обезщетение.

Капитал Daily

Нов гуверньор, стар екип. Осигурителната тежест ще бъде увеличена във всички сектори на българската икономика. С едно изключение - работещите във фабриките за цигари. Решението е на социалния министър Ивайло Калфин, който в петък обяви, че и тази година ще има административно вдигане на минималните осигурителни доходи (МОД) за дейностите, при които работодателите и синдикатите не са постигнали споразумения (общо 37 области). Средното нарастване ще е 7.5%, колкото е постигнатото при договорените 48 дейности.

По-високите разходи за осигуровки за всички освен "Булгартабак", където са заети половината от работещите в сектора малко над 3000 души, е поредният държавен  реверанс към групата, в която акции държи депутатът от ДПС Делян Пеевски. На друг фронт финансовият министър с промени в акцизите облагодетелства местните производители на цигари за сметка на вносителите.

В случая мотивът на Калфин е, че производството на тютюневи изделия е единственият икономически сектор, при който има спад на продажбите и на заплатите. Това обаче не е вярно. Първо, приходите на "Булгартабак" растат тази година, пазарният дял също, като тенденцията е валидна и за другия местен производител "КТ интернешънъл" (доскоро "Кингс табако", свързана със собствениците на "Винпром Пещера"). И второ, в икономиката има още поне дузина сектори, за които годината е слаба, но предприемачите ще трябва от догодина да заделят повече разходи за осигуровки. Не на последно място е учудващо, че единственият сектор, за който държавата се грижи, е точно производството на вредните за здравето на избирателите цигари.

Двоен стандарт

"Предлагам увеличение със 7.5% на минималния осигурителен доход (МОД) за бизнес дейностите, при които се отчита ръст на икономическите показатели. Такова повишение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на една - производството на тютюневи изделия. Точно заради отрицателния прираст там предлагам и да няма корекция на минималния осигурителен доход и той да остане същият като този от миналата година", заяви министър Калфин, цитиран на сайта на ведомството.

Данните на НСИ показват, че в сектор "Производство на тютюневи изделия" към средата на годината има спад на заетостта с 4.2% спрямо второто тримесечие на 2014 г. Вижда се обаче, че намаление има при 1/3 от икономическите дейности. Спадът при цигарения бранш не е и най-големият. При издателската дейност например понижението е с над 8%, колкото е и намалението при производството на метали. С над 5% пък е паднала заетостта в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, както и при производството на облекла.

Кой е зле

Справка във финансовите отчети на двата основни играча на цигарения пазар в България - "Булгартабак холдинг" и "КТ интернешънъл", показва, че продажбите им се подобряват. В цигарените фабрики на холдинга в София и Благоевград и преработвателната в Плевен работят малко над 1500 човека, или половината от целия сектор. В другия голям - КТ, заетите са над 450. Така на двата производителя се падат 2/3 от заетите.

От отчетите на "Кингс" и "Булгартабак холдинг" се вижда, че двете компании се справят добре, а финансовите им показатели се подобряват. Консолидираният отчет на "Булгартабак холдинг" за първото полугодие показва, че общите приходи на групата нарастват с 5.4% на годишна база. Чистата печалба се е увеличила с 290% до 36.6 млн. лв. При "Кингс" няма данни за резултатите за полугодието, тъй като компанията не е публична. В отчета за 2014 г. обаче се вижда, че приходите растат със 7% до 82.6 млн. лв.

Последните данни от проучванията на пазара са към август - те показват, че и "Булгартабак", и "Кингс" вдигат пазарните си дялове - съответно до 30.7% и 11.7%. Дори в отчета си холдингът се хвали с по-големите си продажби покрай борбата с контрабандата.

Застрахователният регулатор назначи оздравителна програма на "Евроинс Румъния". Румънското дружество на "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ), застрахователният подхолдинг на публичната "Еврохолд България", е поставено в оздравителна програма от финансовия регулатор на страната, която цели да подобри финансовото му състояние в рамките на една година. Решението от 14 октомври идва три месеца след като проведеният преглед на балансите на големите компании в сектора показа солиден капиталов недостиг в четири от тях, сред които и "Евроинс". Тогава оценката беше за дупка от близо 600 млн. леи (120-130 млн. евро) и от компанията се очакваше да представи мерки за преодоляването й.

От българското дружество майка обясниха, че на 12 октомври е вписано увеличение с 200 млн. леи (45 млн. евро), с което "Евроинс Румъния" отговаря на настоящите нормативни изисквания. "Оздравителната програма е във връзка с подготовката за приемането на европейската директива "Платежоспособност II", която влиза в сила от 1 януари 2016 г. и за която все още има достатъчно време. На практика това е една превантивна мярка от страна на регулатора, която цели гарантирането на стабилността на пазара в перспектива и има положителен ефект, тъй като подготвя компанията по-добре за предстоящите промени в регулаторната среда", коментира изпълнителният директор на ЕИГ Кирил Бошов.

Запълване на дупките

Според съобщението на румънския надзорен орган "Евроинс" трябва до 20 дни да представи програма и да се отчита всеки месец за напредъка си по нея. Вътре трябва да са оценени както финансовите средства, предвидени за покриване на границите на платежоспособност, така и други мерки като презастрахователни договори. Регулаторът има практика да натиска за решаване на проблемите предимно чрез капитал и вероятно и сега ще действа така.

Това се потвърждава и от действията на "Евроинс". Отрицателният капитал, констатиран от прегледа на баланса по данни към средата на 2014 г., вече частично беше покрит с увеличение на капитала през май с около 20 млн. евро и сега с още 45 млн. евро. Въпреки това ЕИГ се подготвя и за още инжекции. "Компанията майка "Евроинс иншурънс груп" вече взе решение за свикване на общо събрание на акционерите за увеличение на капитала за нуждите на дъщерните си дружества, в това число за "Евроинс Румъния", и продължаване на стратегията за придобиване на компании в региона", заяви Бошов пред "Капитал".

От публикуваните в Търговския регистър документи става ясно, че събранието е насрочено за 19 ноември. Планираното увеличение е с до 195.583 млн. лв. (100 млн. евро), като според условията то може и да не бъде записано изцяло. Тук основният въпрос е колко средства ще може да осигури за целта "Еврохолд България" в рамките на следващия месец. Самият холдинг е публично дружество и в такъв кратък срок не може да направи увеличение на капитала, така че вероятно ще се търси дългово финансиране. При цена на акция 70 ст. пазарната капитализация на целия "Еврохолд" е 90 млн. лв. Неконсолидираните активи са 368 млн. лв., а консолидираните 928 млн. лв. Според източник, близък до компанията, се водят преговори с големи чужди инвеститори за придобиване на значителен дял в ЕИГ, с което да се набавят част от търсените 100 млн. евро.

От ЕИГ обясняват, че освен на средства от акционерите ще се разчита и на подобрение на презастрахователната програма, както и на повишаване на финансовите резултати. В началото на октомври оперативният директор на румънското дружество заяви, че очаква през 2017 г. компанията да излезе на печалба. За 2014 г. "Евроинс Румъния" отчете най-голямата загуба на застрахователния пазар в страната - 14.3 млн. евро. Като цяло в Румъния печелившият сектор е животозастраховането, докато общото застраховане, където оперира и "Евроинс", е сумарно на 30 млн. евро загуба за годината.

"През последната една година "Евроинс Румъния" непрекъснато подобрява своите финансови показатели. Ще направим допълнителни промени и в презастрахователната си програма в посока цедиране на повече риск на международните застрахователни пазари, с което да отговорим на изискванията на "Платежоспособност II", заяви Бошов.

Сега

Държавата ще има 1.8 млрд. лв. за допълнителни разходи през 2016 г. Втората година от мандата на кабинета ще е по-комфортна от бюджетна гледна точка. През 2016 г. хазната ще може да си позволи да завиши общите разходи с близо 1.8 млрд. лв. и в същото време да задържи дефицита на по-ниско от планираното ниво. Това ще даде възможност на кабинета да финансира по-сериозно отделни приоритетни сектори. През 2015 г. бюджетът бе доста по-консервативен и разходите дори бяха орязани.

Ръстът на годишна база и при приходите, и при разходите през 2016 г. е значително по-сериозен спрямо тазгодишния бюджет на кабинета "Борисов". Това се разбра след първия тур консултации по проектобюджета за 2016 г. с представители на политическите партии, които подкрепят кабинета. Очаква се тази седмица да има още един тур от преговори, преди документът да бъде внесен в Министерския съвет. По закон проектът трябва да влезе за обсъждане в Народното събрание най-късно до края на октомври.

От данъчно-осигурителни постъпления догодина са планирани около 1 млрд. лв. повече приходи. Те ще дойдат от очаквания растеж на икономиката (2.3% от БВП) и различни мерки в приходната политика като вдигането на минималния осигурителен доход и акцизите, коментираха участвали в консултациите. Общо планираните приходи за 2016 г. по консолидираната фискална програма са с близо 2.4 млрд. повече спрямо плана за 2015 г. Разходите растат с 1.8 млрд. лв., а резултатът е дефицит от 2% от БВП. Това е по-ниско спрямо заложеното ниво за дефицита за 2016 г. в тригодишната бюджетна прогноза - 2.5% от БВП. От коментарите на партиите е станало ясно, че има съгласие за тази допълнителна оптимизация на бюджета с аргумента, че повече дефицит значи и трупане на повече дълг.

Образованието и отбраната се очертават като приоритети догодина. Реформаторският блок ще настоява за 10% ръст на парите за средно и висше образование, което е увеличение с около 300 млн. лв. Зад този приоритет застават и останалите партии, които подкрепят кабинета, но не е ясно дали ръстът на окончателните разходи ще е чак толкова голям. Финансирането за отбраната се обвързва с реформи в МВР, където се очаква административно преструктуриране и най-после част от служителите да бъдат прехвърлени от 1-ва в 3-та категория труд. Реформаторите ще настояват и за повече пари за външното министерство заради големия брой на българите в чужбина и нуждата от предоставяне на адекватни услуги за тях. Още не е ясно каква част от допълнителните разходи през 2016 г. ще са по бюджетите на министерствата и колко за НЗОК и ДОО, общините, еврофондовете, като се очаква отново заявките на министерствата да надхвърлят възможностите. Както "Сега" писа, само за финансиране на пенсионната система догодина ще са необходими 400 млн. лв. над осигуреното през тази година.

По-ниският дефицит за тази година и ускореното свиване на дупката в бюджета за 2016 и 2017 г. ще доведе до преизчисления и за размера на новия дълг, който ще трябва да се взема, е обяснил пред представителите на партиите финансовият министър Владислав Горанов. Очаква се още тази година новопоетият дълг да се окаже по-нисък от одобрения от парламента заради по-добрите приходи. От свиването на дефицита през 2016 от 2.5 на 2% от БВП ще се спести дълг в размер на около 450 млн. лв., показват сметките. Подобно намаление би имало и през 2017 г., ако дефицитът бъде изпреварващо ограничен с още 0.6% от БВП до 1.4%.

22 лева на кола трябва да струва скоростният път от Варна до Бургас. 22 лева тол такса би трябвало да плати всеки автомобил, преминаващ по евентуалния бъдещ скоростен път от Варна за Бургас, все още наричан от управляващите магистрала "Черно море". Това би се случило, ако се реализира вариантът пътят да бъде построен от частен инвеститор. Все пак засега този вариант е преценен като "неприемлив в социално отношение". Възможните сценарии за изграждането на трасето са записани в предпроектното проучване на Националната компания за стратегически инфраструктурни проекти (НКСИП) към регионалното министерство. Все още обаче няма нито концесионер, нито решение за финансиране от бюджета.

Трасето от близо 100 км между двата морски центъра се определя като част от магистралния пръстен на България. То е в плановете на правителството и е част от дългосрочната стратегия за пътищата на всяка власт. Нужното финансиране за изпълнението му е оценено на 524 млн. лв. без ДДС.

Предвидено е изграждането на 95 км скоростен път. "Избран е скоростен път вместо магистрала, за да се спестят 15% от нужните средства", казва регионалният министър Лиляна Павлова в отговор на депутатски въпрос, цитирана от БГНЕС. Според нея се търсят различни варианти, включително и публично-частно партньорство. До момента обаче финансиране за изграждането на ново трасе между Варна и Бургас няма. Павлова посочва, че през септември България е кандидатствала за финансиране за изготвянето на детайлен строителен проект по програма "Транспорт" 2014-2020 г. Министърът очаква до две години той да е готов, но за момента няма яснота откъде ще се намерят средства за самото строителство.

От финансова гледна точка има два основни сценария за строежа на пътя. Ако се приеме, че вариантът с такса за преминаване е неприемлив, остава този, при който инвестициите на частния партньор и разходите за поддържане се покриват от бюджета. Сметката в проучването показва, че ще са нужни около 39.5 млн. лв. (без ДДС), които да се плащат към инвеститора всяка година в периода 2016 - 2049 г.

Малка част от нужните пари - около 3 млн. лв. годишно, са за покриване на разходите за експлоатация и поддържане. Тя може да бъде финансирана от винетни такси. "Оставащата част от плащанията към частния партньор следва да бъдат финансирани от държавния бюджет", е записано в предварителните планове на държавата за проекта. Важно е внимателно да се проучат възможните варианти за структуриране на финансирането, така че да се постигне минимална тежест за бюджета, се допълва в документа.

Ако на политическо ниво бъде прието, че разходите за проекта са допустими, може да се пристъпи към изпълнението му и така към 2020 г. да имаме нов скоростен път "Черно море". В предварителните сметки на НКСИП е записано още, че при изпълнение на проекта по закона за концесиите процедурата изисква поне 2 години. Съотношението разходи към ползи е 5.62, а нормата на възвръщаемост - 23.25%.

Труд

200 000 хакерски кода дебнат във фейсбук. Над 200 000 компютърни вируса са пуснати само в социалната мрежа фейсбук. Това научи "Труд" от компютърни специалисти.

Световните компании за лицензиран софтуер обезвреждат по около 5000 на ден и актуализират програмите си със защита. Фирмите, които не използват лицензиран софтуер, рискуват да бъдат ужилени, предупреди вчера по БНТ комисар Явор Колев, шеф на "Трансгранична организирана престъпност" в ГДБОП.

В последните 7 месеца, след преместването на отдела за компютърни престъпления от ДАНС в МВР, има 25 случая, при които хакери са източили 3 млн. евро от български фирми. Само за 2 седмици през октомври две компании от Топ 100 у нас са били ужилени сериозно - едната е загубила 450 000 евро, а другата - 150 000 евро.

"Обикновено това става, като по мейл се изпраща зловреден софтуер като прикачен файл. Той заразява компютъра и дава достъп до кореспонденцията между фирмите. Хакерът следи с дни и месеци заразения компютър", предупреди Колев.

"От началото на м.г. се забелязва достъп до сметките през работещ компютър с оставен включен електронен подпис. Хакерът е на линия и в обедната почивка, докато счетоводителката е излязла, той може да направи нареждане за стотици хиляди евро. За ден-два парите минават през банкови сметки в няколко държави и е трудно да бъдат проследени", каза шефът от ГДБОП.

Според Колев спасение от хакерските атаки има, ако се изолира компютърът, през който дадена фирма прави плащания или води бизнес кореспонденция. Той не бива да се използва за лична поща, през него да се влиза в социалните мрежи, да се свалят филми, музика, или игри. Задължително е също фирмата да използва и лицензиран антивирусен софтуер.

Явор Колев: Следим мейлите само с разрешение на съда

Спекулира се с това, че специалните служби следят мейлите в интернет, каза още вчера Явор Колев от ГДБОП. "Законът за електронните съобщения беше променен. Сега ние можем да изискваме чрез съда информация за адреси и трафични данни само за тежки умишлени престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода над 5 години. Компютърните престъпления в по-голямата си част не се водят тежки и такава информация не може да се изисква. Това ни затруднява, но сме се съобразили със законодателя. Работим само в случаи, по които нашето искане е одобрено от съда", категоричен бе Колев. В същото време той заяви, че службите са нащрек, когато попаднат на проповядването на "крайни доктрини" в мрежата.

Разходите за болнични се увеличават с 18,5 млн. лв. Разходите за болнични са се увеличили с 18,5 млн. лв. През първото шестмесечие плащането на листовете е струвало 186,4 млн. лв., а през същия период на 2014 г. сумата е била 167,9 млн. лв. или с 11% по-малко, показва статистиката на НОИ.

От сравнението с по-стари периоди излиза, че всяка година разходите за болнични набъбват с най-малко 10%. Спрямо 2012 г. увеличението е с 56 млн. лв. или с 42%.

Разходите растат заради повечето болнични и по-големия размер на обезщетенията, личи от данните. От януари до края на юни са платени 1,157 млн. листове или с 62 000 повече спрямо първото шестмесечие на м.г. Ползвалите болнични са се увеличили с над 50 000 души. През т.г. средният размер на обезщетението е бил 25,16 лв. на ден - с 4,6% повече от м.г.

„Увеличението на разходите се дължи на слабия контрол при издаването на болничните. Друга причина е, че част от малките фирми карат работниците си да излязат в отпуск по болест, за да пестят от заплати", коментира пред „Труд" Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в БСК.

Нарастването на разходите за болнични увеличава дефицита не само в НОИ, но и в Здравната каса, която плаща на джипитата за прегледите, посочи още експертът. Най-тревожното е, че в проектобюджета за 2016 г. се записва 10% ръст на средствата за болнични, което прави около 30 млн. лв. „Това е твърде много на фона на огромния дефицит в НОИ", добави Димитров.

Стандарт

Проверяваме ОМВ и Шел, а защо не Лукойл. "Руската дипломация е изключителна. В момента може би външният министър Лавров е най-добрият дипломат в света. Използват всеки един случай да създават внушения. Ние обаче няма да се поддадем." Това заяви премиерът Бойко Борисов по повод новината, че българският посланик в Москва Бойко Коцев е получил нота от руското външно министерство заради митническите проверки в бургаската рафинерия и бензиностанциите на "Лукойл". Коментарите Борисов направи при откриването на нов православен храм в столичния квартал "Младост" в неделя.

"Ние проверяваме всички петролни компании - и Шел, и ОМВ, и Еко, но от тях не сме получили още нота", заяви премиерът и допълни: Когато проверяваме и търсим максимално доброто за потребителя, за гражданина - качествено гориво, евтино, мисля, че никой не може да се сърди и да ни упрекне. Факт е, че откакто започнахме проверките, горивото доста поевтиня. Мисля, че и в качеството има доста голямо подобрение." Борисов няма да се намеси в работата на митниците заради руската нота. "Вече го имам като обеца на ухото от миналото, че спасих една бирена фабрика да не я тормозят. Беше същата работа. А после с години се оправдавах защо съм се намесил", припомни той историята с пивоварната компания на Мишо Бирата - "Леденика".

Борисов отново подчерта тезата, че българският народ обича руския, както и той самият, но "едно е историята, паметта и признателността, другото са сметките". "Когато ни продават най-скъпия газ десетилетия наред, ние не може да сме доволни от това и търсим диверсификация, търсим по-евтини цени. Ако за това ме упрекват, имат основание", посочи премиерът и запита: "Какво лошо сме направили, за да го нервираме така?" По повод намеренията изтребителите да бъдат ремонтирани в Полша, на което Русия се възпротивява, премиерът обясни, че причината е, че там няма да плащаме ДДС и ще ни излезе по-евтино.

Приходите от хазарт скочиха с 55 на сто. Приходите от хазарт в държавния бюджет скочиха с близо 55%. Явно хората все по-често търсят изход от затрудненото си финансово състояние в хазарта. Приходите по бюджета на Държавна комисия по хазарта към септември 2015 г. са в размер на 69 919 042 лв. За същия период на миналата година приходите по бюджета на ДКХ са били 45 181 350 лв., сочат данните, предоставени от комисията на в. "Стандарт".

От 1 януари 2015 г. влязоха в сила промени в Закона за хазарта, с които беше възложено на ДКХ да събира държавните такси с данъчен характер, които заместват корпоративния данък и се плащат от всички организатори на хазартни игри. От началото на годината за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15% върху стойността на направените залози за всяка игра. Същата такса се плаща и за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, при които залозите не се правят по интернет. А за хазартни игри, за които се събират комисиони за участие - в държавната хазна влизат 20% върху стойността на получените комисиони. За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 100 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, като за игри, за които се събират комисиони за участие - таксата е в размер на 20 на сто върху стойността на комисионите.

Монитор

Крият вредните съставки в БГ етикетите. Непопулярните добавки, соевите протеини и хидрогенираните мазнини най-често изпадат от етикетите на храните, като стикерите на български език съществено се различават от оригиналните надписи. Тези форми на измама са сред най-популярните при фалшифицирането на храни в последно време. Това стана ясно по време на конференция за достъп до добра храна. Вносителите и търговците обичайно спестяват данните за произхода на продуктите въпреки че това е задължително за месо, риба, маслиново масло, пчелен мед, плодове и зеленчуци, кафе и някои други продукти, уточни проф. Йордан Гогов, който е обобщил кои са най-честите измами при фалшифицирането на храните у нас.

Парите за втора пенсия се топят. Парите за втора пенсия пак започнаха да се топят. От началото на годината до края на миналата седмица доходността на най-масовите фондове у нас - универсалните, е минус 0,29%. Професионалните фондове също са минус - с 0,77%. Доброволните са единствените, при които се отчита положителна доходност за същия период. Тя е от 0,12%. Това показват изчисленията на „Монитор" на база официалните данни на Комисията за финансов надзор за стойността на 1 дял за различните фондове. Промяната в стойността на един дял отразява дохода от управлението на активите на фонда. В сравнение с година по-рано все пак има някакво увеличение на стойността на дяловете. За универсалните фондове то е с 1,52%, за професионалните - с 1,16%, а за доброволните - близо 2 на сто.