1,5 милиона от българите са бедни. Също толкова са тези, които живеят с най-високи доходи. Това означава, че 20 процента от населението живее в бедност, а други 20 попадат сред заможните. Средното съсловие е от 4,2 млн. души. Това показват данните от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), проведено в продължение на две години.

„Най-същественият фактор за бедността е образованието, но животът в малките селища също обрича на бедност", каза Петър Ганев от ИПИ. Според него, наличието на висше образование, на практика, гарантира, че ти няма да си беден.

„Ако си с начално или по-ниско образование, в България това е  като присъда, че ти няма да работиш, ще бъдеш беден. Ако живееш в големия град, вероятността да имаш работа с един сравнително висок доход е доста голяма и 1/3 от хората, които живеят на село или в малкия град са бедни", учнява Ганев в интервю за БНР.

От публикуваното вчера поредно тримесечно изследване на КНСБ за издръжката на живот към края на предходната 2015 година стана ясно, че на линията на бедността, която е 296 лева, живеят около 30 на сто от семействата у нас, което е над 2 200 000 души.

Според изследването на ИПИ, 7% от българите живеят под линията на бедност с доход от 286 лева на член от домакинството. При средното съсловие, което е 53 на сто, доходите са до 800 лева, а тези с по-високи доходи получават до 1500 лева месечно. Уговорката тук е, че не влизат милионерите.

Образованието е гаранция за осигуряването на по-високи доходи и на заетост. Висшето образование гарантира около 1000 лева доход, средното между 700 и 1000 лева и сравнително стабилна работа. Основното образование доближава до линията на бедност, а шансът за работа е под 50 процента. Липсата на образование е равносилно в повечето случаи и на липса на работа.

Българите дават критично ниска оценка за работата на съдебната система, сочи още проучването на ИПИ, в което всички групи от населението декларират недоверието си в съда. Оценката идва, след като ден по-рано 10 чуждестранни търговски камари изразиха категорично недоверие в системата. На въпрос за доверието в институциите и усещането за справедливост, оценката е критично ниска, 3 по скалата до десет.

„Цялото българско общество, независимо бедни и богати, средна класа има дълбоко вкоренено усещане, че нещо не е справедливо и не работи и то не работи точно в съда. Имаме нужда от по-дълбока промяна, от преосмисляне на взамиоотношенията между бизнес и държава, на работа на съда. Тоест, това е по-скоро темата "Съдебна реформа", начина, по който работят институциите. Ние трябва да провеждаме и икономически реформи, тъй като вдигането на доходите в крайна сметка носи по-голяма удовлетвореност", обобщава Ганев.

От публикуваното вчера поредно тримесечно изследване на КНСБ за издръжката на живот към края на предходната 2015 година стана ясно, че на линията на бедността, която е 296 лева, живеят около 30 на сто от семействата у нас, което е над 2 200 000 души.