Близо 10 млн. лв. ще бъдат разплатени на животновъдите от националния бюджет. Това каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред журналисти във Велико Търново, където се проведе Националният консултативен съвет по животновъдство, цитирана от Агенция „Фокус".

Дали това обещание ще откаже фермерите от протестите, планирани за 24 март пред сградата на Министерството на земеделието и храните в София заради ниските изкупни цени на млякото, предстои да се разбере по-късно, най-вероятно утре. Заседанието на Националният консултативен съвет по животновъдство продължава на експертно равнище без участието на министър Танева.

Тя уточни, че тази сума може да даде държавата, а друга помощ ще бъде обсъждана, след като Европейската комисия окончателно реши какви права за подкрепа ще даде на всяка страна-членка. „Очевидно към момента разполагаме само с национален ресурс", подчерта Танева, която остана доволна от „проведения конструктивен диалог".

Животновъдите са били уведомени, че за държавната помощ за акциз на горивата за земеделски нужди има неофициалното одобрение от Брюксел. Предстоят промени в два закона, за да се приложи тази мярка за подпомагане, но средствата ще бъдат отпускани срещу представяне на фактури.

„Започваме от финансовите мерки, тъй като те са винаги най-желани. Ще се възползваме от възможността, която ни даде Комисията за временната подкрепа миналата година, когато имахме право, колкото европейски средства, толкова и национални да доплатим да подкрепим. Ние използвахме много малка част от националното си право. Близо 10 милиона лева ще бъдат дадени веднага по същите заявления, които бяха миналата година и ще бъдат разплатени от националния бюджет. Това е сумата, която може да отделим и ще го направим веднага", обеща министърът на земеделието.

На въпрос дали ще бъдат затваряни млечни ферми, след като приключат започналите този месец проверки, Танева отговори: „Планът за контрол на качеството на суровите млека ни позволява да избегнем затваряне на млечни ферми, които не са първа категория. Чрез този план за управление се дава възможност на млечните ферми да подобрят качеството на продукта си. Ако лабораторните анализи доказват, че продуктът им не съответстват на критериите, те ще имат възможност до три месеца да подобрят неговото качество."

По думите на аграрния министър, суровината ще се контролира отделно. Ще се проверява дали млякото се влага в продукти с по-дълъг срок на зреене - 60 дни, както е съгласно нашето законодателство.

„Този план позволява в нашата държава да няма дерогация. Така българските производители, които произвеждат млечни продукти предимно за експорт, ще бъдат от регион, в който няма дерогация и ние ще изпълняваме всички критерии за качество. Това е важно от пазарна гледна точка за нашия преработвател", подчерта Десислава Танева. Тя каза още, че на проверка по график подлежат и всички млечни ферми, които са с над 50 броя животни.

„Тази проверка, този план за контрол на млякото е необходим на държавата, за да докажем, че нашият краен продукт може да е от първа категория и ние не сме страна, в която има продукти, които не отговарят на критериите на ЕС", допълни Танева. Тя припомни, че вторият вид проверки, които се извършават, са съвместни между МЗХ и НАП. Те се правят, за да се види дали се спазва финансовото и данъчното законодателство. „Тези проверки се правят по искане на различни браншови организации в земеделския сектор. Проверява се за нерегламентиран внос, доставка на концентрирани, включително сурови млека, които не са с коректни документи, не се плаща надлежно ДДС-то, което разбира се ощетява регламентирания пазар, към който се стремим.

Главната посока на започналите преди седмица проверки на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и експерти на МЗХ е за съответствието на технологичните стандарти за производство на видовете продукти, които имат предприятията с установените налични такива. Десислава Танева бе категорична, че проверките сами по себе си не могат да обърнат пазарните нива и тенденциите на пазара. Те обаче могат да помогнат пазарът да е регламентиран и за производители, и за преработватели. „И от друга страна, да не се въвежда потребителят в заблуждение за това, което той потребява, т. е. продуктът да съдържа точно това, което е написано на етикета", посочи Танева. Тя допълни, че двата вида проверки са по определени графици и ще приключат в края на април.

По късно в разпространено до медиите съобщение от пресцентъра на МЗХ се казва, че от началото на съвместните проверки с БАБХ са инспектирани 14 предприятия в страната. Сред констатираните нередности в част от проверените млекопреработвателни предприятие е установена липса на пълна документация, както и съхранение на млечни и имитиращи продукти без етикет и с неясен произход.

Преди началото на днешното заседание на Националният консултативен съвет по животновъдство във Велико Търново, Десислава Танева каза, че в 13 страни от Европейския съюз ситуацията в сектор „Животновъдство" е по-зле, отколкото при нас. Тя уточни, че кризата се дължи на спада на приходите от повечето земеделски суровини, а причина за това е наложеното Руско ембарго в края на 2014 година.

Министър Танева призна, че криза има, както за българските земеделски производителите, така и за производителите в останалите страни членки на ЕС. Тя посочи, че от 2014 година цените постоянно падат. В края на 2015 година в рамките на 2-3 месеца е имало стабилизиране на сектора. Това стабилизиране се е дължало на отпуснатия от Европейския съюз пакет в подкрепа на животновъдите, който е бил в размер на 420 млн. евро. По думите на министъра, тези средства не са довели до трайно подобряване на сектора. „Всички страни са в такава ситуация. Най-тежко е в млечния сектор", посочи Десислава Танева.