Снимка: БГНЕС
Напълно постижимо е през следващите 18-20 месеца минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната - 1700 лв. Това посочиха на пресконференция днес президентът на КНСБ Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев.
Една по-гъвкава политика дава различни варианти на достигане на тези нива, обясни Томев. При първия вариант - с двустепенно увеличаване на минималното възнаграждение, ще са необходими темпове от 14,7 - 14,3 процента през следващите две години. Те не са изключение, тъй като назад в годините има подобен ръст - през 2001 г. той е с 16 на сто, през 2002 г. - 14, 9 на сто, 2005 г. - 25 на сто. Подобни темпове на нарастване на минималната заплата има и през 2008 г., 2013 г., 2016 г. При вариант с реализиране на ръста на три стъпки, темповете биха били по-ниски с възможност за отлагане на увеличението от 1 март догодина, а не от 1 януари, с втора стъпка от септември и трета стъпка през 2022 година през пролетните месеци.
Така още догодина минималната заплата трябва да стане поне 700 лева. Рискове за фиска няма, напротив, дори ще има стимулиращ ефект по отношение на данъчните приходи и социалноосигурителните вноски, категоричен бе Томев.
Пламен Димитров посочи, че КНСБ оценява позитивно пакета от мерки за 1,16 млрд. лв., обявен вчера от правителството, особено в социалната му част и че ще настоява за допълнителни, които да се реазилират от есента.
Димитров напомни, че част от мерките са вече предложени неколкократно от КНСБ, като тази за вдигане на минималното обезщетение за безработица. Заложеното му увеличение с 30% ще засегне 29 хил. безработни и вместо 190 лв. месечно ще получават близо 260 лв. В социалната си част пакетът от мерки има 3-4 адресата. Безпрецедентни са плащанията към всички пенсионери от 50 лв., посочи той. Според него в настоящата ситуация държавата не трябва да прави икономии и очакването е подкрепата за пенсионерите да продължи до края на годината. Действието си трябва да продължи и работещата мярка 60/40, благодарение, на която са запазени над 200 хил. работни места. В момента хоризонтът й е до септември.
КНСБ ще настоява да се разшири обхватът на целевото подпомагане за отоплителния сезон. Подаването на молби за помощта е през август, но за да могат да се включат повече хора, трябва да се промени подоходният критерий. В пакета от мерки трябва да залегне и целеви допълнителен отпуск за родителите, които се налага да се грижат за децата си в случай на карантина или друг повод, свързан с пандемията. Разходът за това трябва да е за сметка на НОИ.
Ние смятаме, че в ранната есен трябва да бъде коментиран още един пакет от мерки. Обявените са добра стъпка за подкрепа на немалко групи от населението, които очакваха отдавна целеви мерки за подкрепа в тази тежка ситуация на панедемия и задълбочаваща се икономическа криза и очакваща се допълнителна негативна ситуация в есенните месеци, заяви Димитров. Според него през септември трябва да се реши как ще бъдат ориентирани към икономиката средствата от 650 млн. евро, които ще дойдат от ЕС авансово заради пандемията.
Вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов обясни, че в пакета на правителството са предвидени средства, които ще позволят заплатите на работещите в училищно и детско здравеопазване да достигнат от 1 август договорените в Колективния трудов договор 950 лв. За целта са предвидени 9 млн. лв.
Още по темата:
Допълнителното възнаграждение за един час нощен труд става най-малко 1 лев
4% годишна инфлация през март