Новото издание на форума „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg, се проведе на 13 октомври в хотел InterContinental Sofia и отново предизвика висок интерес сред индивидуални инвеститори, представители на финансовия сектор, публични компании и професионалисти от капиталовите пазари. 

Основният въпрос тази година беше къде ще бъде капиталът през 2027 г. - в момент, когато изкуственият интелект пренасочва стотици милиарди към нова инфраструктура, доходността по облигациите отново е фактор за оценките на акциите, държавните дългове растат, златото поставя исторически рекорди, а България вече е част от еврозоната. 

В рамките на деня представители на Българската фондова борса, публични компании, банки, управляващи дружества и независими инвестиционни експерти обсъдиха перспективите пред БФБ, глобалните акции, изкуствения интелект, облигациите, златото, имотите, Bitcoin и новите форми на инвестиране чрез блокчейн. 

Дискусиите започнаха с лекцията „2027 - Къде ще бъде капиталът?“ на управляващия партньор на Mane Capital Илиян Скарлатов, който постави голямата рамка на форума - как се променят капиталовите потоци в новата среда на по-високи лихви, геополитически конфликти, огромни държавни разходи и технологична трансформация. 

Първият панел беше посветен на Българската фондова борса в новия европейски режим. В него участваха изпълнителният директор на БФБ доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителният директор на „Софарма“ Огнян Донев и главният изпълнителен директор и съосновател на Shelly Group Димитър Димитров. Модератор беше Илиян Скарлатов. 

Един от основните въпроси беше дали присъединяването към еврозоната може действително да увеличи ликвидността, интереса на международните инвеститори и ролята на капиталовия пазар за финансирането на българския бизнес. 

Маню Моравенов определи настоящия период като възможност, която България не трябва да пропуска. 

„Ние сме в един исторически момент, в който просто трябва да се възползваме от насочените погледи и желанието за инвестиции през капиталовия пазар в България и да намерим правилните продукти“, каза той. 

Според него малък пазар като българския трудно може да постигне значителен мащаб единствено чрез усилията на борсата и частния сектор. Моравенов даде примери с Полша и Румъния, където стратегически компании с държавно участие са използвани като основа за развитието на местните капиталови пазари. Дискусията засегна и ролята на пенсионните фондове, чуждестранните институционални инвеститори и EuroBridge като връзка между българските публични компании и Франкфурт. 

Огнян Донев постави друг проблем - начина, по който българският инвеститор оценява публичните компании. Според него местният пазар твърде често реагира след настъпването на определено събитие, вместо предварително да оценява бъдещия потенциал на бизнеса. 

„В България се търгуват настъпили събития. Това е разликата спрямо европейския пазар, да не говорим за американския. Там се търгуват очаквания“, заяви Донев. 

Той говори и за стратегията на „Софарма“ за придобивания, новите емисии варанти и възможността дружеството отново да излезе на пазара за собствени акции към края на годината. Развитието на Shelly Group и присъствието на компанията във Франкфурт пък се превърнаха в конкретен пример за пътя, който българска публична компания може да извърви към по-голям международен инвеститорски кръг. 

Вторият панел премести фокуса от България към глобалните пазари. В дискусията, модерирана от главния редактор на Money.bg Георги Минев, участваха доц. д-р Валентина Григорова-Генчева от Fibank, Александър Буюкли от Freedom24 България, портфолио мениджърът Красимир Йорданов и основателят на Investograf.bg Борислав Петров. 

Тук вече разликите в позициите бяха значително по-видими. Сред основните теми бяха високите оценки на американските акции, възможността Европа да привлече повече капитал, дълговете на САЩ и Франция, изкуственият интелект, златото и връщането на облигациите като реална инвестиционна алтернатива. 

Александър Буюкли вижда Европа като най-ясната алтернатива на американския пазар, докато остава по-предпазлив към развиващите се икономики. 

„За мен Европа днес е по-ясната алтернатива“, заяви той. 

Според него Китай продължава да носи проблемите на имотния си сектор, Индия вече е сравнително скъпа, а Бразилия остава силно зависима от суровините. При европейските инвестиции Буюкли открои отбранителната индустрия, здравеопазването и ресурсите като интересни направления за диверсификация. 

Красимир Йорданов постави в центъра на вниманието американските държавни облигации. Според него настоящите високи доходности не трябва автоматично да се възприемат като сигнал за дългова криза в САЩ, но могат да се превърнат в сериозен проблем за фондовия пазар, ако продължат да растат. 

„Над 5,5%, особено ако отива към 6%, можем да очакваме около 10–15% корекция на целия индекс“, каза той за доходността по 10-годишните американски облигации и S&P 500. 

В същото време Йорданов вече вижда дългосрочните държавни ценни книжа като значително по-интересна инвестиция след годините на покачващи се лихви. 

Изкуственият интелект предизвика един от най-активните дебати на форума. Борислав Петров беше сред най-категоричните участници, че пазарът вече носи характеристиките на балон, въпреки че технологията сама по себе си може да се окаже революционна. 

„Много добра технология може да е много лоша инвестиция“, обобщи той. 

Петров посочи огромните капиталови разходи, взаимните зависимости между AI компаниите и доставчиците на инфраструктура и растящата цена на капитала като ключови рискове. За 2027 г. неговото по-широко предупреждение беше за възможна ликвидна криза и все по-силна конкуренция между държави, корпорации и технологични компании за наличния капитал. 

Другата голяма тема беше златото. Валентина Григорова-Генчева обърна внимание както на покупките на централните банки, така и на силното представяне на миннодобивните компании и нарастващото значение на ресурсите в свят на високи дългове и геополитическа несигурност. 

За нея най-големият дългосрочен риск остава покупателната способност на парите. 

„Основната опасност е обезценяването на фиатните валути, защото всичко друго е на практика проекция на този процес“, заяви Григорова-Генчева. 

Тя открои още отбранителната индустрия, енергийните ресурси и миннодобивните компании като сектори, които могат да продължат да привличат капитал. 

Последният основен панел на форума беше посветен на алтернативните инвестиции - от недвижимите имоти до Bitcoin и токенизацията. Модератор беше независимият личен финансов консултант Стойне Василев, а участници бяха професионалният инвеститор в имоти Иво Димовски, д-р Щелян Калчев от Imvestia, Сава Савянов от UniCredit Bulbank и Георги Манолов от BitcoinReady. 

При недвижимите имоти основната дискусия беше дали след силното поскъпване през последните години България е пред сериозна корекция или просто пред много по-селективен пазар. 

Иво Димовски представи конкретната си стратегия за покупка, ремонт и препродажба на малки жилища в утвърдени квартали на София. Той не очаква всички сегменти да се движат еднакво и вижда възможности именно при по-слаб пазар. 

„Искам имотите да паднат, защото аз ще мога да водя преговори много по-лесно и много по-успешно с продавачите“, каза Димовски. 

Щелян Калчев също предупреди срещу опростяването на темата до прогноза „ще падат“ или „ще растат“. Според него инвеститорите трябва да могат да определят собствената си инвестиционна стойност за конкретен имот и да следят доходите, лихвите, наемите, строителната себестойност и ликвидността. 

„Хора, научете се как да си смятате коя е вашата инвестиционна стойност“, беше съветът му към аудиторията. 

Сава Савянов насочи разговора от имотите към финансовите продукти и начина, по който се променя поведението на българските спестители. Той говори за регулярното инвестиране, мултиасет фондовете и структурирани продукти с различни механизми за защита на капитала. 

На въпроса как би инвестирал 150 000 евро при вече осигурен резерв за извънредни ситуации Савянов отговори директно: „При всички случаи депозитът би бил последният ми избор“. 

Подходът му би бил комбинация между структурирани финансови инструменти, балансирани мултиасет фондове и световния пазар на акции. Той коментира и постепенното навлизане на продукти, свързани с Bitcoin, в традиционното банкиране, макар да подчерта, че промяната ще бъде постепенна. 

Именно Bitcoin и следващата стъпка в развитието на блокчейн пазарите бяха основният фокус на Георги Манолов. Според него институционализацията на Bitcoin вече е променила пазара, но още по-интересна тенденция е токенизацията на традиционни финансови активи. 

Манолов посочи, че върху блокчейн вече се появяват токенизирани версии на акции и други активи, което може да разшири достъпа до американския капиталов пазар за инвеститори от целия свят. 

По думите му стойността на Bitcoin също не се изчерпва с ограничението от 21 млн. монети. 

„Стойността му е в това, че е децентрализиран и неконтролируем“, каза Манолов. 

Той очаква развитието на блокчейн инфраструктурата постепенно да размие границата между традиционните брокерски сметки и дигиталните портфейли, като в бъдеще акции, фондове и други активи могат все по-често да се търгуват и управляват директно върху блокчейн. 

След панелните дискусии програмата продължи с двучасовия мастър клас „Инвеститорът срещу машината“, воден от Теодор Минчев, главен редактор и сертифициран финансов консултант в Infostock.bg. В него на живо беше показана инвестиционната AI система Alex и начините, по които изкуственият интелект може да анализира компании, да проверява инвестиционни тези, да търси слабите им места и да оценява цели портфейли. 

Основната идея беше AI да не се използва единствено като инструмент, който потвърждава мнението на инвеститора, а като опонент, който търси аргументите защо дадена теза може да се окаже погрешна. 

Именно това беше и общата линия, която премина през цялото издание на „Силата на инвестициите“. Независимо дали става дума за български акции, американски технологии, облигации, злато, имоти или Bitcoin, средата през 2027 г. изглежда все по-малко подходяща за автоматично следване на стратегията, която е работила през предходните години. 

По-високата цена на капитала, геополитиката, рекордните инвестиции в AI, държавните дългове и навлизането на нови инвестиционни инструменти означават, че селективността, диверсификацията и оценката на риска отново излизат на преден план. 

Форумът показа и нещо друго - различията между експертите остават значителни. За едни Европа е следващата инвестиционна възможност, за други САЩ все още нямат истинска алтернатива. Част от участниците виждат AI балон, други смятат, че огромният ръст на приходите може да оправдае сегашните инвестиции. При имотите също няма единна прогноза за срив или ново поскъпване. 

Именно тези различни гледни точки превърнаха „Силата на инвестициите“ и тази година не в място за една готова прогноза, а във форум за сблъсък на инвестиционни тези в момент, когато отговорът на въпроса „Къде ще бъде капиталът през 2027 г.?“ става все по-важен. 

Още новини по темата може да откриете на infostock.bg, където скоро ще бъдат качени и допълнителни материали отразяващи събитието.

Основен партньор на събитието беше „Конкорд Асет Мениджмънт“, партньори - UniCredit Bulbank, Freedom24 и Fibank, а медийни партньори - News.bg, Money.bg и Webcafe. 

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.