Снимка: iStock

Теодор Минчев

От 2 ноември инвеститорите на Българската фондова борса ще получат достъп до нова група международни инструменти, включваща компании от изкуствения интелект, роботиката, отбраната, банковия сектор и енергетиката. Разширяването на BSE International е важна стъпка към превръщането на София в по-широк инвестиционен пазар, но поставя и въпроса дали новите възможности ще доведат до повече ликвидност и инвеститори.

Българската фондова борса продължава да разширява международното си присъствие. От 2 ноември 2026 г. на пазара MTF BSE International ще бъдат допуснати до търговия още 149 финансови инструмента, като сред тях се открояват някои от най-интересните компании в световната технологична индустрия. Новият списък включва Broadcom, Arm Holdings, Alibaba, CoreWeave, Oracle, Snowflake, Robinhood, както и редица производители на полупроводници, роботизирани системи и оборудване за центрове за данни. Любопитно присъствие има и Space Exploration Technologies, компанията SpaceX на Илон Мъск, посочена в списъка с инструмент „Space Exploration Techn-Cl A“.

Последното заслужава специално внимание. Наличието на SpaceX в списъка не бива автоматично да се тълкува като възможност за покупка на обикновени акции на компанията. За инвеститорите е важно да бъде установена точната правна и икономическа природа на инструмента, включително правата, които той предоставя. Самото допускане до търговия не е равнозначно на първично публично предлагане.

Разширяването обаче далеч не се изчерпва с едно популярно име. Новата селекция показва ясно накъде се насочва интересът на международните капиталови пазари. Сред допуснатите инструменти са акции на компании, които изграждат инфраструктурата на изкуствения интелект — от производителите на чипове и оборудване до доставчиците на облачни услуги. Broadcom, Lam Research, Applied Materials, Marvell Technology, Arista Networks, Vertiv и CoreWeave представят различни части от технологичната верига, която стои зад глобалния инвестиционен бум в AI.

Особено интересна е групата на компаниите, свързани с роботиката и автоматизацията. В списъка присъстват японските Fanuc, Yaskawa Electric и Harmonic Drive Systems, както и американските Rockwell Automation, Symbotic, Cognex и Teradyne. Това дава възможност на българските инвеститори да получат експозиция не само към софтуерните приложения на изкуствения интелект, но и към неговото навлизане в реалната икономика — производствени линии, складове, индустриални роботи и автоматизирани системи.

Интересът към тази област вероятно ще се засилва през следващите години, тъй като застаряването на населението, недостигът на работна ръка и стремежът към по-висока производителност създават структурни предпоставки за инвестиции в автоматизация. Но секторът остава чувствителен към икономическия цикъл и капиталовите разходи на индустриалните предприятия.

Друг силно представен сегмент е отбранителната индустрия. Rheinmetall, Leonardo, Saab, Thales, BAE Systems, Rolls-Royce и Kongsberg Gruppen са сред имената, които разширяват възможностите за инвестиции в европейската отбранителна промишленост. На фона на нарастващите бюджети за отбрана и усилията на Европа да укрепи собствените си производствени способности този сектор се превърна в една от най-обсъжданите инвестиционни теми.

Включването на тези компании е интересно и от гледна точка на географската диверсификация. Българските инвеститори вече ще могат да получат по-лесен достъп през местния пазар до редица предприятия от Северна Европа, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Сред новите инструменти има и акции на големи банки, енергийни компании, миннодобивни дружества и производители на индустриално оборудване.

Списъкът обхваща емитенти от 22 държави и юрисдикции, като най-силно представени са САЩ с 48 инструмента, Япония с 16, Китай с 14 и Канада с 11. Това разнообразие показва, че BSE International постепенно се оформя като платформа за достъп до глобални инвестиционни теми, а не просто като допълнение към традиционната търговия с български акции.

Сред по-интересните регионални попълнения са румънските Hidroelectrica, OMV Petrom, Romgaz, Banca Transilvania и Electrica, както и чешките CEZ, Komercni Banka, Moneta Money Bank и Colt CZ Group. Присъстват също словенските Krka, Petrol и Nova Ljubljanska Banka. Това е особено важно за инвеститорите, които търсят възможности в Централна и Източна Европа — регион, който често остава извън вниманието на големите международни фондове.

Всички 149 инструмента ще се търгуват в евро, с минимален лот от една бройка, а маркет-мейкър ще бъде германската Wolfgang Steubing AG. Индикативните референтни цени за първата сесия трябва да бъдат оповестени на 30 октомври. Наличието на маркет-мейкър е съществено, защото може да подпомогне осигуряването на котировки и възможността за сключване на сделки.

Това обаче не означава, че ликвидността ще бъде еднаква при всички инструменти. Инвеститорите трябва да следят разликата между цените „купува“ и „продава“, наличните количества и съответствието с котировките на основните международни пазари. Търговията в евро също не премахва валутния риск, когато икономическата стойност на съответната компания е свързана с долара, йената или друга валута.

От стратегическа гледна точка разширяването на BSE International има по-голямо значение от самия брой нови инструменти. Българската фондова борса вече не се конкурира единствено за интереса към местните публични дружества. Тя се опитва да привлече инвеститори, които иначе биха използвали директно чуждестранни борси и международни брокери.

Това е логична посока на развитие. Възможността един инвеститор да купува български акции, европейски индустриални компании, американски технологични гиганти и азиатски производители на полупроводници през една и съща пазарна инфраструктура може да увеличи привлекателността на местния капиталов пазар.

Но съществува и риск. Ако международният сегмент започне да привлича непропорционално голяма част от вниманието и капитала на местните инвеститори, без паралелно да се увеличава интересът към българските компании, това няма автоматично да подобри ликвидността на основния пазар.

Затова истинският успех на инициативата няма да се измерва с броя допуснати инструменти, а с оборотите, активните инвеститори и способността на борсата да използва международното разширяване като мост към развитието на българския капиталов пазар.

БФБ прави още една крачка към глобалните пазари. Следващото предизвикателство е да превърне по-големия избор в реална търговия, а международния интерес — във възможност и за българските публични компании.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.