Снимка: iStock

Основният индекс на Българската фондова борса достигна рекордните 2120,40 пункта, след като прибави 15,34% само за една сесия. Това е един от най-големите дневни ръстове в 26-годишната история на SOFIX, а поскъпването му за последните дванадесет месеца вече достига впечатляващите 97,73%. Българският пазар се нарежда сред най-силно представящите се в света, докато зад историческото движение стои необичайно мощното рали на акциите на „Еврохолд България“, които поскъпнаха с над 60% само за ден.

Петък, 30 октомври 2026 година, ще остане в историята на Българската фондова борса. След близо деветнадесет години SOFIX не само успя да преодолее историческия си връх от 2007 година, но и затвори убедително над психологическата граница от 2000 пункта. Индексът приключи сесията на 2120,40 пункта, което представлява повишение от 281,97 пункта, или 15,34% спрямо предходния ден. Мащабът на движението е изключителен дори за пазар, който през последните месеци демонстрира впечатляваща възходяща динамика.

Само ден по-рано SOFIX беше прибавил 6,06%, достигайки 1838,43 пункта. Така за две последователни търговски сесии основният измерител на българския капиталов пазар е поскъпнал с 22,33%. Подобна доходност за два дни е рядко явление за водещ борсов индекс и би привлякла вниманието дори на инвеститорите на значително по-големи и ликвидни пазари.

Историческата справка на Infostock показва, че днешното движение се нарежда сред най-големите еднодневни повишения от създаването на SOFIX на 20 октомври 2000 година. Най-силният документиран дневен ръст е от 27 юни 2001 година, когато индексът скача с 23,46%. На 20 март същата година е отчетено повишение от 18,38%, а на 9 юли 2001 година — с 10,27%. Днешните 15,34% надминават третото от тези исторически движения. 

Още по-впечатляваща е картината за последните дванадесет месеца. На 30 октомври 2025 година SOFIX е бил на 1072,35 пункта. Днес той достига 2120,40 пункта, което означава поскъпване от 97,73% за една година. От началото на 2026 година, когато индексът стартира от 1156,43 пункта, повишението вече достига 83,36%.

Тези резултати поставят Българската фондова борса сред най-добре представящите се капиталови пазари в света. За сравнение, венецуелският фондов пазар отчита изключително силно номинално представяне, като според използваната сравнителна статистика поскъпването достига около 220%. Подобни международни класации обаче трябва да се интерпретират внимателно. Те често сравняват индекси в различни национални валути, без да отчитат инфлацията, обезценяването на парите и реалната възможност международните инвеститори да реализират отчетената доходност. Затова и мястото на SOFIX в световната подредба зависи от конкретната методология и обхвата на включените пазари.

Българският резултат въпреки това остава забележителен. Почти удвояване на стойността на водещия борсов индекс за една година е постижение, което заслужава внимание независимо от международната класация. Още повече че движението идва след продължителен период, през който българският капиталов пазар оставаше встрани от интереса на голяма част от международните инвеститори.

Историческото значение на днешния ден става още по-ясно при сравнението с 2007 година. Тогава, в разгара на най-големия борсов бум в България, SOFIX достига абсолютен максимум от 1981,80 пункта в рамките на търговската сесия, а рекордното затваряне е 1952,40 пункта на 15 октомври. Последвалата световна финансова криза води до драматичен срив, като през февруари 2009 година индексът достига дъно около 259,95 пункта.

Възстановяването се оказва изключително продължително. Докато американските и редица европейски борсови индекси многократно подобряваха историческите си максимуми, българският пазар остана под върха си от 2007 година почти две десетилетия. Днешните 2120,40 пункта означават, че този връх най-после е преодолян. Новото затваряне е с 8,61% над рекордното затваряне от октомври 2007 година и с близо 7% над тогавашния абсолютен максимум.

Разбира се, номиналното преодоляване на историческия връх не означава автоматично, че инвеститорите от 2007 година вече са възстановили покупателната способност на вложенията си. За подобно сравнение трябва да бъдат отчетени инфлацията, изплатените дивиденти и промените в състава на индекса през годините. Но от гледна точка на борсовата история днешният рекорд е безспорен.

Зад него обаче стои една необичайна история, която заслужава много по-внимателен анализ от самото движение на индекса.

Акциите на „Еврохолд България“ приключиха търговската сесия при цена от 4,30 евро, след като само ден по-рано затвориха на 2,68 евро. Това представлява поскъпване от 60,45% за един ден. Изтъргувани бяха 101 797 акции при средна цена от 3,7011 евро, което формира оборот от приблизително 376,8 хил. евро. Дневният диапазон на търговия беше между 2,76 и 4,30 евро, като последната сделка съвпадна с най-високата достигната цена.

Движението е още по-впечатляващо, ако се разгледат последните две сесии. В четвъртък „Еврохолд“ поскъпна с 22,94%, а в петък добави нови 60,45%. Кумулативният ръст за двата дни достига приблизително 97,25%. С други думи, пазарната цена на компанията почти се е удвоила за 48 часа.

Катализаторът на засиления интерес е свързан с плановете на дружеството за достъп до германския капиталов пазар и намерението акциите му да се търгуват във Франкфурт. Перспективата за присъствие на по-голям международен пазар създава очаквания за по-широка инвеститорска база, по-добра видимост и потенциално по-висока ликвидност. Това са реални фактори, които могат да променят начина, по който пазарът оценява една публична компания.

Но между очакванията за подобрена ликвидност и действителната фундаментална стойност съществува важна разлика. Самото намерение за листване на чуждестранна борса не увеличава автоматично печалбата, активите или свободния паричен поток на дружеството. За да бъде устойчиво подобно преоценяване, инвеститорите трябва да получат допълнителни доказателства, че международният достъп ще доведе до трайно подобрение на условията за финансиране, инвеститорския интерес или перспективите за бизнеса.

Въздействието върху SOFIX е особено силно заради методологията на индекса, при която движението на отделните компоненти влияе върху общата му стойност в зависимост от съответните индексни тегла. Рязкото поскъпване на една компания с голямо тегло може да изтласка индекса нагоре дори когато значителна част от останалите акции се търгуват без съществени изменения.

Точно това се наблюдава и в петък.

Докато „Еврохолд“ поскъпва с 60,45%, акциите на „Софарма“ добавят едва 1,20% до 3,36 евро, Централна кооперативна банка печели 2% до 2,04 евро, а „Доверие обединен холдинг“ се повишава с 0,94% до 8,62 евро. „Българска фондова борса“ остава без промяна при 7,56 евро, докато „Шелли Груп“ губи 0,15% до 64,90 евро. „Сирма Груп Холдинг“ отстъпва с 0,79% до 0,75 евро.

При някои от останалите водещи дружества движението дори е отрицателно. Акциите на Първа инвестиционна банка поевтиняват с 3,39% до 4,56 евро, „Химимпорт“ губи 0,62% до 0,80 евро, а „Софарма трейдинг“ отстъпва с 1,05% до 3,78 евро.

Тази картина показва, че рекордният скок на SOFIX не е резултат от едновременно и равномерно поскъпване на всички водещи компании. Ралито е силно концентрирано, като „Еврохолд“ очевидно е основният кандидат за най-голям принос към индексното движение. За прецизното изчисляване на този принос в пунктове обаче са необходими официалните индексни тегла и данните за съответните корекционни коефициенти.

Разликите между отделните борсови индекси също разкриват необичайната структура на търговията. Докато SOFIX се повишава с 15,34%, по-широкият BGBX40 добавя 10,96% до 315,06 пункта. Равнотегловният BGTR30 нараства с далеч по-умерените 3,94% до 1295,08 пункта, а индексът на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT дори отчита минимален спад от 0,08% до 246,53 пункта. Индексът на компаниите от пазара за растеж beamX печели 0,52% до 134,28 пункта.

Разликата от над 11 процентни пункта между SOFIX и BGTR30 е особено показателна. Тя подсказва, че огромната доходност на основния индекс не е представителна за движението на средната водеща акция на Българската фондова борса. Именно концентрацията на поскъпването е ключът към разбирането на историческия рекорд.

Извън най-големите компании също има впечатляващи движения. Акциите на „Параходство Българско речно плаване“ поскъпват с 25% до 0,29 евро, „Булленд инвестмънтс“ добавя 25,54% до 0,58 евро, а „Петрол“ се повишава с 15,58% до 0,46 евро. „ЕМКА“ печели 12,67% до 1,69 евро, докато „Зърнени храни България“ нараства с 8,22% до 0,079 евро.

При тези дружества обаче оборотите са много различни, което налага предпазливост при интерпретацията на процентните изменения. Например ръстът от 12,67% при „ЕМКА“ е реализиран при изтъргувани едва 200 акции. Подобно движение не може да се разглежда по същия начин като поскъпване, подкрепено от значителен оборот и множество независими сделки.

Интерес представлява и представянето на борсово търгуваните продукти, свързани със SOFIX. Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF поскъпва с 8,45% до 1,27 евро при 37 435 изтъргувани дяла. В същото време продуктът Expat Bulgaria Short SOFIX губи 7% до 0,093 евро при обем от 714 545 дяла.

Тези движения заслужават внимание, защото показват, че пазарната цена на инструментите, свързани с индекса, не е задължително да се променя със същия процент като официалната стойност на SOFIX във всяка отделна сесия. При ETF продуктите трябва да се разграничават борсовата цена, нетната стойност на активите, ликвидността и възможните отклонения между тях. Самото разминаване не доказва проблем в управлението на фонда, но е важен сигнал за инвеститорите, които очакват да получават доходност, близка до тази на индекса.

Историческият рекорд идва и в необичаен международен момент. Докато българските акции отбелязват едно от най-силните си представяния от началото на века, американските технологични компании са под натиск, а европейските борси също изпитват затруднения. Това разминаване изглежда впечатляващо, но не бива да се интерпретира като доказателство, че българският пазар е станал независим от глобалните рискове.

По-скоро то показва специфичната структура на Българската фондова борса. При сравнително ограничена ликвидност и силно концентрирани позиции отделни корпоративни събития могат да предизвикат движения, които са практически немислими за големите международни индекси. Подобна структура може да доведе до изключително висока доходност в определени периоди, но също така увеличава риска от резки корекции.

Това е и основният въпрос, който инвеститорите трябва да си зададат след днешната сесия. Дали наблюдаваме началото на нов етап в развитието на българския капиталов пазар, подкрепен от по-голям международен интерес, корпоративни сделки и постепенно подобряване на ликвидността? Или значителна част от рекордното движение представлява краткосрочна преоценка на ограничен брой компании, която може да бъде последвана от също толкова рязко връщане назад?

Двата сценария не се изключват взаимно. Българският пазар действително може да се намира в процес на дългосрочна преоценка след години на сравнително слаб международен интерес. Същевременно поскъпване от близо 98% за дванадесет месеца и над 22% само за две сесии създава предпоставки за повишена волатилност и прибиране на печалби.

Най-голямото предизвикателство пред пазара оттук нататък ще бъде да покаже, че историческият рекорд не зависи единствено от цената на една акция. За устойчиво продължение на възходящия тренд ще са необходими по-широко участие на компаниите, по-високи обороти, по-добра ликвидност и финансови резултати, които оправдават новите оценки.

Петък, 30 октомври 2026 година, вече е част от историята на Българската фондова борса. SOFIX премина 2000 пункта, преодоля рекорда от 2007 година и достигна 2120,40 пункта. Почти удвои стойността си за година и регистрира един от най-големите дневни скокове от създаването си.

Но най-важният въпрос за инвеститорите не е колко високо е стигнал индексът днес. Въпросът е дали останалите компании на Българската фондова борса ще успеят да последват „Еврохолд“, или след историческия рекорд ще се окаже, че най-силният борсов ден от години е бил преди всичко историята на една-единствена акция.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.