Финансисти и банкери се разминават в оценките си по какъв начин трябва да бъде спасена от ликвидна криза Корпоративна търговска банка (КТБ). Едните защитават мнението на управителя на БНБ Иван Искров, че чрез влизане на Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете най-бързо ще бъде оздравена четвъртата по активи кредитна институция в България. Против държавната намеса се обявиха Владимир Каролев и бившият председател на Сметната палата Валери Димитров.

Отказът на ВТБ да участва в капитализирането на Корпоративна търговска банка (КТБ) не трябва да буди притеснения, посочи пред БНР председателят на Асоциацията на българските банки Левон Хампарцумян (на снимката вляво). Той отказа да коментира дали решението на руската банка отваря вратите за по-мащабна инвестиция от страна на другия акционер в КТБ - Оманският фонд, който и към момента притежава 30 на сто от банката. „Но дори и да не се намерят акционери, Банката за развитие или Фондът за гарантиране на депозитите, по неговите думи, ще свършат същата работа", подчерта Хампарцумян. Той за пореден път увери, че опасност от ефект на доминото няма, защото ситуацията е под контрол.

„Бизнесът не е притеснен около ситуацията с Корпоративна търговска банка. Голяма част от сметките на българските фирми са минавали през тази банка, но в рамките на един месец ще успеят да се справят", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той уточни, че компаниите винаги имат сметки в повече от една банка, така че няма да се стигне до много тежки ситуации.

Според заместник-председателя на Асоциацията на банките Петър Андронов (на снимката вдясно) БНБ и правителството са взели най-правилното решение за Корпоративна търговска банка. Андронов каза още, че Централната банка се е справяла и с много по-тежки ситуации, без това да става обществено достояние.

„Правителството и Централната банка трябва да дадат сигурност на вложителите на КТБ и това е пътят, по който трябва да вървят", посочи Андронов.

Според него този план трябва да бъде изпълнен безупречно. На въпрос как ще реагират международните финансови институции на ситуацията у нас, Петър Андронов отговори: „Наистина с голямо учудване, защото подобен случай не е познат във финансовия свят и то сам да си разрушиш стабилността. Ситуацията, разбира се, е неприятна, но е имало и по-неприятни ситуации и сме ги решавали със средствата, които законът е позволявал, и те не са малки. Нищо не пречи да се говори с акционерите. Ако те, разбира се, имат и ресурси, и желанието, биха могли да подкрепят, но това отнема време.

Категорично несъгласие да има повече държавни банки изрази бившият председател на Сметната Палата проф. Валери Димитров (на снимката вляво), който е специалист по банково право. „В момента българската банкова система е в много добро състояние и няма нужда тя да бъде одържавявана, за да бъде превръщана в обект на политическите прищевки на определени политически мнозинства. Когато политиката се намеси в банковия мениджмънт, се раждат чудовища", предупреди проф. Димитров.

Той припомни, че в периода между 17 и 20 юни в КТБ е имало масирано теглене на влогове, включително и от държавни дружества. „Разбрах, че са изтеглени между 700 и 800 млн. лева в този период. Това може да срине всяка и най-добре капитализираната и ликвидна банка. Масовото теглене на влогове понякога се развива лавинообразно и може много бързо да срути всяка банка", подчерта бившият председател на Сметната палата. Той обаче поясни, че реакцията на БНБ е била напълно навременна.

Според проф. Димитров, това, което се случва с КТБ, е можело да бъде предотвратено и дори да не се налага специален надзор.

„Надявам се, че Централната банка вече при този наложен режим ще предприеме всички адекватни действия за изваждането на банката от предфалитно състояние и за нормализиране на нейната дейност. Ако това не се случи, на банката трябва да бъде отнет лиценза и тя да отиде в несъстоятелност", категоричен е Валери Димитров. Той е категорично против държавата да наливат публични пари и с тях да спасява КТБ.

„Банката трябва да бъде спасявана с частни пари. Най-добре е в тази банка като акционери да влязат други банки с висока репутация. БНБ има огромна надзорна власт. Тя може да лиши от права и да изхвърли от банката досегашни акционери или може да им даде възможност финансово да оздравят банката", посочи най-правилния според него път проф. Валери Димитров. По думите му обаче има риск от банкова паника и за да се предотврати той, доверието на вложителите трябва да бъде върнато.