Източник:  www.darikfinance.bg

Икономисти и юристи се обявиха срещу предложението на БНБ за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), предвиждащи затвор дори само за критики на банки. Според тях те са опасни, защото на практика ще доведат до цензура в медиите, тъй като всяка статия може да бъде преценена субективно за потенциално всяваща паника. Така гражданите няма да могат да се информират изобщо за състоянието на финансовите институции.

Предложението на БНБ е в противоречие с практиката в ЕС и особено в САЩ, където в разгара на финансовата криза преди 5 години съдът задължи банките да разкрият истинското си състояние на обществото, а нито една медия не пострада за критики към парично-кредитната система, тъй като водещ беше общественият интерес, пише "Сега".

Текстовете, предложени от БНБ, предвиждат тежки наказания за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Централната банка настоява санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи - от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.

"Смятам, че е грешка да се търси толкова сериозна регулаторна промяна след проблемните дни на банковия сектор", обясни пред БНР икономистът от "Индъстри уоч" Георги Стоев. Според него искането за налагане на затвор на лицата, разпространяващи невярна финансова информация, "издава безсилието на БНБ да вдъхва респект и да всява ред в системата". Фактът, че се прибягва до съда и цензура върху медиите, означава, че си безсилен да си свършиш контролната работа, смята Стоев.

Подобна теза развива и програмният директор на Българския институт по правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов.

"В НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят с подобна ситуация. Проблемът следователно не е, че в НК няма достатъчно текстове, а че нямаме работещи институции", написа той в "Медиапул".

Председателят на "Риск монитор" Стефан Попов пък директно атакува предлаганата разпоредба. Той коментира, че предложението да се криминализира дестабилизирането на банките е нелепо.

"Разбира се, че бързо ще се събере мнозинство в парламента, което да го прокара на две гласувания просто защото така илюзорно се решават проблемите в България. Изобщо не отива на управителя на БНБ да прибягва към такъв инструмент. Това издава неговата слаба компетентност по отношение на управление на такива масово-психологически кризи, каквито целият свят вижда непрекъснато и реагира по отработен начин. Първо ще протече едни процес на обсъждане, медиите ще го поемат също и това ще внуши още повече страх у хората. Това е временна паника, психологически проблем, който с наказателни средства не може да бъде овладян", коментира Попов. Той дори шеговито предложи в НК да бъде включен текст, който криминализира "организирането на престъпна опашка".

Ако се стигне до гласуване на текстове и те не са достатъчно балансирани, се появява друг риск - за управление на тъмно и допълнителен коридор за корупцията", смята шефът на правния екип на Програма "Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика заяви пред "Сега", че предлаганите промени в НК по-скоро са част от говоренето, което е с цел да успокои гражданите. "Прави се, за да се потушат някои настроения, със сигурност е голям медиен въпрос обаче", обясни Ганев.

Предлаганата от БНБ промяна срещна силен отпор в правните среди. Повечето юристи, с които "Сега" разговаря, припомниха, че самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го е упражнила нито веднъж. Според Закона за кредитните институции глобата за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически - от 10 000 до 30 000 лв. Съдии коментираха, че би било добре първо БНБ да използва наличните възможности, а след това да предлага нови наказания.