Банките са умерени оптимисти за икономиката на България през следващите 12 месеца, а 73% от банкерите са уверени, че финансовото представяне на кредитните институции у нас ще се подобри през същия период. Това показват резултатите от първия "Барометър на банките в България" - проучване, проведено от Ърнст и Янг България (EY), целта на което е да проследи оценките на висшите мениджъри в банките за икономиката и отражението й върху банковата система.

В същото време, според прессъобщението на консултантската компания, повече от половината банкови мениджъри очакват размерът на загубите от обезценка на предоставени кредити да нарасне.

Кредитирането

Голяма част от анкетираните мениджъри очакват по-либерални политики при отпускане на кредитите за малки и средни предприятия (55%), за компаниите в сектора на информационните технологии (50%) и сектора на услугите (42%). Без промяна ще остане подходът при финансирането на здравеопазването, медиите и енергетиката. Единствено в сектора на строителството и недвижимите имоти 50% от участниците очакват по-консервативно кредитиране.

Възможностите за растеж

Трите най-силни бизнес линии на банките в България в краткосрочен план - корпоративно банкиране, банкиране на дребно и привличане на публични средства са посочени като услугите с най-добри перспективи за развитие за следващите 12 месеца. Така смятат четири пети от анкетираните. Най-малко перспективните за растеж, според 70% от участниците, както и досега, остават услугите по емитиране на дългови и капиталови инструменти, ценни книги и управление на активи.

Ще има ли пренареждания на пазара

Всички участници са единодушни, че през следващите три години ще има средно големи и големи консолидации в банковия сектор. Динамика в тази насока се очаква от 91% от банковите мениджъри още през следващата година, но предимно с малки по обем консолидации.

Банките няма да предприемат съществени промени в бизнес стратегиите си в краткосрочен план (62%). Едва 23% от банките планират продажба на активи през следващите 12 месеца и едва 8% планират придобивания на портфейли или други дружества.

Предизвикателствата при прегледа на активите

Деветдесет процента от банковите мениджъри са уверени, че предстоящият преглед ще бъде полезен за банките в България. Мнозинството от запитаните (80%) очакват, че прегледът на активите ще доведе до допълнителни загуби от обезценка, но при всички случаи ще донесе и позитиви: 70% от банките очакват прегледът на активите да доведе до по-добро на управление на риска в банковия сектор, а 50% смятат, че това неминуемо ще доведе до повишаване на доверието в банковата система.

Наред с позитивите, които анкетираните виждат в прегледа на качеството на активите на банките, се идентифицират и проблемни зони. Те са основно в областта на възможностите на информационните системи да генерират детайлна информация, както и в човешкия ресурс, необходим за подготовката и подпомагането на прегледа на активите.

"Българските банки са доста по-оптимистични в очакванията си за перспективите на местната икономика за следващите 12 месеца, ако се сравнят резултатите от Барометъра с тези в Европа. Резултатите на Барометъра в България са близки до тези в Румъния, където 68% от банкерите очакват подобрение на перспективите на местната икономика.

"Оценката на перспективите пред банките, както и умерените очаквания за резултатите от предстоящия преглед на активите ни дава увереност, че професионалистите от банковата система добре разбират предизвикателствата пред тях и индикират доверие в цялостната стабилност на банковата система", коментира Милка Начева, съдружник одит услуги в EY.

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Македония, Албания и Косово, добавя: "Стабилността на банките, добрата ликвидност и капиталова адекватност, в комбинация с подобряващата се икономическа среда са предпоставка за по-либерални и изгодни условия за кредитиране на бизнеса, което неизбежно ще доведе до повече търсене и потребление, повече бизнес и завъртане на колелото на българската икономиката на по-бързи обороти."

В проучването, направено през октомври, което е първо за България, са участвали около 60% от висшите ръководители на банки в страната.