Всякакви промени, отнасящи се до пенсионно-осигурителните фондове, следва да бъдат предлагани, дискутирани и осъществявани след приключване на обследването им съгласно европейските изисквания (т.нар. стрес-тестове), т.е. след като е ясно какво е реалното им състояние, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба, която регламентира дейността им. Това се казва в Позиция на Българската стопанска камара (БСК) по повод представения от Министерството на финансите за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

От работодателската организация са категорични, че на фона на влошеното състояние на пенсионно-осигурителната ни система, вместо цялостна концепция за нейното стабилизиране, отново се предлагат промени само в единия осигурителен стълб.

Според БСК, огромна заслуга за незадоволителното състояние на пенсионно-осигурителната система има нестабилността на законодателството в тази сфера. За 16 години от влизането му в сила КСО е променян 117 пъти, два от които след решения на Конституционния съд. Само в периода 2010-2015 г. кодексът е променян 45 пъти, 39 от които чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Всичко това говори за липса на системен подход и дългосрочна визия за развитието на пенсионното осигуряване в България. За съжаление, и настоящият законопроект продължава практиката за внасяне на сериозни по обем и съдържание промени, без да са част от цялостна концепция за реформа в осигурителната система.

Силно притеснително е, че предлаганите промени не са аргументирани чрез пълноценна оценка на тяхното въздействие в краткосрочен и дългосрочен план върху пенсионната система и върху социално-икономическото развитие на страната, в съответствие с нормативната уредба.

Промените в осигурителното законодателство трябва да са следствие от задълбочено публично объждане и да се ползват с максимално широка обществена подкрепа.

Прилагането на подобен подход е задължително и предвид факта, че предвижданите промени в никакъв случай не могат да бъдат определени като „козметични", а в голяма степен предефинират философията на тристълбовия пенсионен модел.

Коректно и целесъобразно е предложените промени да бъдат внесени за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Във връзка с горното, считаме за абсолютно недостатъчен триседмичният срок за обществено обсъждане, половината от който съвпада с национални празници и почивни дни.

Надяваме се, че публикуването на законопроекта за публична дискусия непосредствено преди великденските празници е съвпадение, а не нарочно действие. В същото време, не можем да не отбележим, че подобен подход бе възприет и при предходната сериозна промяна в КСО, която бе осъществена в последния работен ден преди коледните празници на 2014 г.

В заключение БСК предупреждава, че си запазва правото за детайлно експертно становище по проекта на ЗИД на КСО, след внимателно проучване и анализ на предложените текстове.