Източник: БНР

Парламентът одобри договора за заем от 1.5 млрд. евро между България и четири банки. Кредитът е за шест месеца, като в него има опция да бъде удължен с още шест. В подкрепа на ратификацията гласуваха от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, против бяха от "БСП лява България" и "Атака", а от ДПС и БДЦ се въздържаха.

За 2014 година актуализираният бюджет предвижда заем до 4,5 млрд. лева, а за догодина таванът на новия дълг е планиран да бъде 8,1 млрд. лева, което ще бъде отразено в закона за Бюджет 2015.

Дългът ще бъде използван за гласуваните с актуализацията на държавния бюджет допълнителни пари за разходите на министерства, финансова помощ за Фонда за гарантиране на влоговете заради случая с КТБ и осигуряване на ликвидна подкрепа на банковата ни система. Сериозни критики към заема отправиха от "БСП лява България". Депутатът Янаки Стоилов посочи, че страната ни ще задлъжнее допълнително на гърба на данъкоплатците.

„В резултат на това задлъжняване всеки български гражданин, който вече е роден, ще трябва да плати в следващите години над 3400 лева. Разходите за лихви по дълга са повече от съвкупните средства, които се отделят за следващата година за наука, култура и спорт, взети заедно", заяви Стоилов.

Мартин Димитров от Реформаторския блок обяви, че кредитът е вследствие на управлението на кабинета "Орешарски". „Докато има бюджетни дефицити, дългът може само да расте. Точка. И нищо друго не можем да правим, тоест ако искаме намаляване на дълга и въобще на задлъжнялостта на България, трябва тенденцията на бюджетни дефицити да бъде пресечена и ако погледнем последните 20 години, това е ставало само по един начин. Редица десни управления, само десните управления в последните 20 години са успели да имат дори излишъци и да няма дефицит в бюджета", коментира Димитров.

Румен Гечев от БСП контрира колегата си, като заяви, че страната ни ще влезе в дългова спирала. „Че от този дълг нито една стотинка не отива в българската икономика за инвестиции, за работни места, това е основният проблем на дълговата политика и на исканията за увеличаване на дълг в България. Не бихме имали притеснение, ако която и да е страна, в това число България, тегли заеми, както прави и бизнесът, и чрез публично-частно партньорство, основната част от тези заеми отива за стимулиране на българското производство и на българския износ. Нищо подобно. Влизането в дългова спирала е очевидно и то ще има тежки последици за българската икономика", каза Гечев.