Източник:  www.darikfinance.bg

Тегленето на заем е неизбежно, поради няколко прости причини. Едната е, че имаме падежи по стари заеми, включително в рамките на тази година. Една част от тях и заради проблемите от миналата година, когато, знаете, взехме мостово финансиране, колкото набързо да решим в края на годината някои проблеми, но тази година те трябва да бъдат оформени и рефинансирани, коментира Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, цитиран от Агенция „Фокус“.

Другото, за което всъщност алармираме от 2009 г., но някак си политиците лесно приемат, това са т.нар. дефицити. Всяка година от 2009 г. ние сме на минус, а миналата година изпуснахме бюджета много сериозно и дефицитът скочи двойно – на практика около 3 милиарда лева минус само миналата година.

Тази година също е с доста голям дефицит. Интересно е как политиците с лека ръка гласуват дефицити, а после, когато дойде време да се поема дълг, за да се финансират тези дефицити, изведнъж това се превръща в тема. Така че темата е важна за хората, но политиците, които я дебатират, не я дебатират много честно, тъй като и от опозицията, и от управляващите, въобще от 2009 г. Насам, те достатъчно пъти се смениха. Всички правят едно и също, а именно – харчат повече, отколкото събират, и съответно се натрупаха дългове, които сега се отразяват.

Това, което е по-различно и буди в някаква степен този дебат, е, че се прави опит да се ратифицира дългът за тази година и за следващите две. Той затова е 16 милиарда лева. Ако наистина видим какви са падежите по дълга, които предстоят за тези три години, и видим какви са дефицитите, разписани в средносрочната фискална рамка, за тези три години наистина се събира сума от 16 милиарда лева.

Досега обаче винаги със Закона за бюджета се е приемало какъв е дефицитът и се е казвало какъв е таванът на новия дълг за съответната година, при което се действа година за година.

Сега това действие е в рамките на три години, по-дългосрочно е и е направена средносрочна рамка, която не е обвързваща. Тоест това, че в средносрочната рамка пише един дефицит за следващата година, означава, че той не е официален, докато не се приеме бюджетът за следващата година. Някои това го приемат като гъвкавост. Наистина обаче това нещо трябваше да бъде по-сериозно обсъдено, представено с повече аргументи защо се прави за три години, а не година по година. Не на последно място – по-важен е дебатът защо ние продължаваме да нарушаваме собствените си фискални правила и да трупаме толкова големи дефицити. Дори да приемем, че беше неизбежно, „изпускането“ на бюджета през миналата година заради политическа нестабилност и всички проблеми, то защо програмата сега не е за свиване на дефицита от тази и следващите две години, което съответно да се отрази и на по-малък външен дълг, който да се поема.

Едва ли можем да кажем, че сега моментът е по-подходящ, отколкото следващата година по това време например. Друг въпрос е, че ние едва ли ще тръгнем веднага към взимането на тези 16 милиарда. Те най-вероятно ще бъдат разпръснати през годините. Но в момента, поне от наша гледна точка, покрай вълненията в Гърция и Европа, и покрай факта, че последното движение на нашия кредитен рейтинг беше надолу, нямаме много аргументи да твърдим, че точно пък сега е най-подходящият момент. Ако провеждаме по-добри структури политики и си свием дефицита, и ни бъде покачен кредитният рейтинг, това според мен ще бъде по-добър момент за поемане на дълг. Съответно тогава и дългът ще бъде по-малък. Така че не това е водещият аргумент.

Международните наблюдатели наблюдават дефицита и движението на дълга година по година. Тази ратификация не е толкова важна. Това е техническо средство какви стъпки да предприемем чисто технически и процедурно, за да покрием дефицитите, които така или иначе сме натрупали и планираме да натрупаме. Така че, ако има проблем и скандал, и ако нещо има и трябва да бъде решавано, то е как да свием тези дефицити. А този дебат как да вземем дълга, за да ги покрием, той е доста по-технически.

Към момента или трябва да се продължи текущата линия с повече разяснения, в крайна сметка да се гласува 3-годишна програма може би и с някакви допълнителни условия, или да се мине по познатия механизъм, който е година за година си взимаш дълга, който ти трябва за самата година и го ратифицираш. Тогава ратификацията би съвпаднала с това, което пише в бюджета. И двата варианта работят, може би вторият, тъй като е познат, би предизвикал по-малко въпроси. Но наистина при всички положения ние се вкарахме в ситуация, в която имаме нужда да бъдем на международните пазари, за да си финансираме раздутите харчове.