Ефективността на разходите е приоритет за Министерство на финансите за 2016 година. Задачата ми е ограничена, защото мога само да представям идеи, трудно е силово да ги налагам, защото разбирането за ефективността на разходите е ключова за модернизиране на икономиката. Не случайно се говори за икономии - не повече или по-малко разходи, а по-ефективно управление на ресурсите, които имаме. Това каза в интервю за телевизия Bulgaria on Air министърът на финансите Владислав Горанов.

По повод отчетените 2,8 млрд. лв. повече приходи в бюджета за миналата година, министърът заяви, че добрата събираемост е предпоставка за намаляване на дефицита и подобряване на фискалната позиция. Според него тази ефективност на разходите може да се реализира, когато е общо разбирането, че тя ще е ключова за модернизирането на всички системи.

„Неслучайно се говори за реформи, а те са именно това - по-ефективно управление на ресурсите, които имаме", подчерта Горанов.

Прогнози за икономически растеж

„Има предпоставки за по-висок от планирания растеж, но предпочитам да правя консервативни и устойчиви прогнози, които позволяват да не сме изненадани в негативен план. Ако сме изненадани в позитивен план едва ли някой ще ни критикува за постигане на по-добри резултати от заложените." Така пък Горанов коментира очакванията на премиера за ръст на БВП до 4,5% през настоящата година и добави че предпоставки за такъв растеж, който се коментира, има, но трябва да си свършим добре работата .

Финансовият министър уточни, че трябва да се работи и за по-бързото стартиране на новия програмен период и отваряне на схемите по новите оперативни програми. „Знаете, че вече се отварят много по-ускорено и почти година по-рано в сравнение с предния програмен период. Това ни дава основания за оптимизъм, че темпът за инвестиции, и по линия на европейските фондове, и по линия на частния сектор може да се запази и през 2016 година", посочи Горанов, с което без да назовава числа защити прогнозата на премиера.

По думите на Горанов, при разработването на Бюджет 2016 правителството се е съобразило с прогнозите на БНБ и Европейската комисия за ръст на икономиката. Кабинетът заложи на ръст от 2,5%, а Брюксел 1,5% в есенната си прогноза за нарастването на европейската икономика през настоящата година.

„Дали ще успеем да достигнем това, което се прогнозира като оптимистична прогноза, зависи само от нас и е твърде рано да променяме прогнозата, която сме дали", подчерта финансовият министър.

Бюджетният дефицит

"Показахме, че можем да се справяме с дефицит. Бюджетът е планиран достатъчно консервативно и с буфери за предстоящи евентуални неблагоприятни развития в обкръжаващата среда. Заложените два процента са реалистични", посочи Горанов по повод появилите се мнения, че бюджетният дефицит ще е по-голям от заложения в Закона за бюджета за 2016 година.

Според финансовия министър, спрямо това, което е отчетено като по-нисък дефицит през 2015, стъпката на консолидация е постижима.

Промените в Закона за публичните финанси

Горанов съобщи, че до няколко дни ще публикуваме за обществено обсъждане проекта на МФ за промени в Закона за публичните финанси, свързани с въвеждането на нов механизъм за финансово оздравяване на общините. Това е механизъм за ранно предупреждение, че финансите на дадена община не са в добро състояние и чрез него местната общественост ще бъде информирана за проблемите. В Закона ще се предложат разпоредби за хода на търсене и взимане на решения за финансовото оздравяване на общините, както и за ролята на държавата и финансовия министър в процеса. Проектът ще бъде обсъден с Националното сдружение на общините (НСОРБ), със Съвета по децентрализация на държавното управление и със заинтересованите страни.

Министърът обясни, че е предвидено този механизъм да се прилага в момент, в който по обективни показатели, които Министерство на финансите ще наблюдава, се отчете, че общината е в затруднено финансово положение. Ще се въведе законово задължение кмет в такава ситуация да предложи на общинския съвет план за оздравяване на финансите на общината. „Местната власт със собствени сили и средства ще започне да изпълнява този план, който ще цели да върне финансовото състояние на общината в нормални граници, но ако тя не може да се справи сама и иска помощ от държавата, тогава правителството ще трябва да даде становище, ще наблюдава изпълнението на плана и евентуално ще реши да отпусне временно безвъзмездна помощ, която може и в последствие, при определени обстоятелства, да прерасне и в гарант", обясни концепцията Владислав Горанов.

По неговите думи Министерството на финансите и Министерския съвет ще имат много по-голяма надзорна роля за това как се осъществява планът за оздравяване и траншовете финансова помощ от държавата ще се отпускат в зависимост от изпълнението му. Предвижда се министърът на финансите да дава становище по проектобюджета, предложен от кмета на община с финансови проблеми, което задължително ще бъде обсъждано в общинския съвет, за да не бъдат нарушавани принципите на децентрализация и независимостта на местната власт.

Министър Горанов коментира, че през годините МФ наблюдава тенденцията кметовете, които в желанието си да правят повече разходи в бюджетите си, планират грешно приходите на общината, а това е предпоставка за трупане на много задължения. „Лошото планиране е многоцветно, няма политическа окраска. Имаме примери на такива кметове от всички цветове на политическия спектър",каза министърът. Според него с измененията в ЗПФ, МФ предвижда да предоставя публична информация за всички общини по ясно регламентирани показатели, които ще се наблюдават във връзка с финансовото състояние на местната власт.

Допълнителният данък върху доходите на физическите лица отново на дневен ред

Министърът съобщи още, че ще изчака конструирането на новия УС на НСОРБ и при първата си среща с тях ще повдигне въпроса за възможността общините да събират до 2% допълнителен данък върху доходите на физическите лица. Ако МФ получи подкрепа, идеята отново ще бъде предложена за дебат, който беше прекратен през миналата година, заради местните избори. Финансовият министър изрази отново своето убеждение, че приходната база, с която работят общините, и събираемостта, която постигат при това ниво на ставки, които имат в системата за местни данъци и такси, са недостатъчни, за да могат да създават нормална среда за живот.

„Ако общините имат желанието да разпределят по-голям ресурс и да провеждат наистина икономическа политика, това предложение е една от опциите, ако не я желаят, няма да я наложим силово", подчерта министърът.

Казусът КТБ

Във връзка с работата на синдиците в КТБ (н) министър Горанов коментира, че публикуваните списъци с направените цесии, които впоследствие са обвързани с прихващания, увреждат масата на несъстоятелността на банката и нарушават справедливостта при равноправното третиране на кредиторите й.

„Проблемът е, че за голяма част от отпуснатите кредити не са учредявани и липсват обезпечения, а в периода до обявяване на несъстоятелността на банката имаше дълго време, в което са извършени сложни сделки с многократно прехвърляне на активи, така че те да се отдалечат от пряка връзка с кредитите, взети от КТБ. Всичко това много ще затрудни работата по възстановяването на масата на несъстоятелността", допълни Горанов.

На въпрос защо работата на наетата фирма „Аликс партнърс" е конфиденциална, министърът обясни, че това е така, защото ако тези, които недобросъвестно се опитват да откраднат активи на банката, знаят какви действия е извършила фирмата и докъде в проследяването на веригата от сделки и действия тя е разкрила връзката с активите, те могат лесно да продължат активно да отдалечават и да разкъсват връзките между активите на банката, закупени със средствата от нея, и връщането им в патримониума на банката.

„Защитата на обществения интерес на този етап предполага информацията да не бъде разкривана, докато не завършат всички дела", каза в заключение Горанов. Финансовият министър анонсира, че през следващата седмица синдиците на КТБ (н) ще представят обобщен отчет за всичко направено досега.