Eвропейската комисия подкрепя усилията на България за приемането на еврото, а фиксираният курс на българския лев към еврото е много важен фактор в процеса на сближаване на българската икономика с икономиките на страните от валутния съюз. Това каза в София заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който участва във форум, на който бяха представени специфичните за нашата страна препоръки в рамките на Европейския барометър 2017.

Домбровскис припомни, че за приемането на еврото страните-членки трябва да покрият минималните критерии за присъединяване, с които България се справя добре. „2,9 % е ръстът на икономиката на България за последната година, което е доста над средното ниво за ЕС, а прогнозата за следващата година също е висока. Вие изцяло спазвате условията на договора за стабилност  - 26-27 % ръст от БВП спрямо средния за ЕС, който е 85 %. Ускорението, което България е набрала, е много добро, защото ще доведе до повишаване на стандарта на живот, работната заплата и пенсиите", аргументира се заместник-председателят на Еврокомисията.

По неговите думи, в същото време съществува въпросът с тяхната устойчивост. "Трябва да видим истинско сближаване на икономиките и преодоляват ли се дисбалансите, които съществуват в момента", подчерта заместник-председателят на Еврокомисията.

Като своеобразен отговор на съвета на Домбровскис прозвуча изказването на министъра на финансите Владилсав Горанов, който също участва във форума, посветен на Европейския барометър 2017. „България може само да спечели от присъединяването към Еврозоната", подчерта финансовият министър. Той допълни, че България ще поддържа тази теза и ще се стреми да убеждава партньорите си, че има още много път, но влизането в ERM 2 би било добра оценка за усилията, които българското общество полага и за доверието, което то има в общоевропейската идея.

Той допълни, че голяма част от държавите членки, които се присъединиха към Еврозоната, са го направили при един много висок процент на сближаване.

Според Горанов, номиналните критерии за членство в еврозоната не са достатъчни и затова е нужна дискусия дали засилването и разширяването на Еврозоната не трябва да бъде поставено като приоритет.

В отговор на препоръките на Домбровскис, че в България е високо нивото на необслужваните кредити, и заради това Еврокомисията поставя този проблем като приоритет, с който страната трябва скоро да се справи, управителят на БНБ Димитър Радев каза: „Банковата система в България е устойчива и БНБ работи за намаляване на необслужваните кредити, вече има реални резултати." Управителят на Централната банка посочи, че подобна препоръка е получена и от Международния валутен фонд, но БНБ е предприела всички мерки за разрешаване на проблема с необслужваните кредити.

„Тази тема за банковата ни система ще отпадне в рамките на година, година и половина, по пътя към Еврозоната", увери гуверньорът на БНБ.

Другите проблемни области за България, определени от Европейската комисия, са още бедността и липсата на достатъчна квалифицирана работна ръка. Те са и сред основните, които пречат на българската икономика да зе расте по-устойчиво и България да има достатъчно стабилна икономика, за да се присъедини по-бързо към Еврозоната.

Актуализация на държавния бюджет няма да има тази година каза Горанов на журналисти след форума. „Ще има промяна в бюджета на Държавното обществено осигуряване, свързана с размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст", допълни той.

По думите на Горанов, повечето приходи в бюджета на ДОО и буферите в разходите за пенсии ще позволят да се осигурят нужните 97 млн. лв. за увеличените размери на минималната пенсия до края на годината.

По-късно на среща с премиера заместник-председателят на ЕК представи пред Боарисов публикувания от Комисията Документ за размисъл за задълбочаване на икономическия и валутния съюз до 2025 г. Той посочи, че, подобно на Бялата книга, документът не е план, а основа за дискусия между държавите-членки. „В него се представят различни идеи, чиято цел е да допринесат за изграждането на споделена визия за еврото, както и конкретни стъпки за нейното постигане", посочи Домбровскис.

По време на разговора беше коментиран напредъкът по реформите, които страната ни провежда във финансовия сектор, пазара на труда, социалните политики, образованието и здравеопазването. Заместник-председателят на ЕК отбеляза стриктното изпълнение от страна на България на Пакта за стабилност и растеж, както и ръста на българската икономика, който е над средното ниво за Европейския съюз. По думите му, основно предизвикателство за приемането на страната ни в еврозоната е преодоляването на макроикономическите дисбаланси.

Министър-председателят Бойко Борисов посочи, че разрешаването на този проблем остава сред ключовите приоритети на правителството. Той подчерта също, че се наблюдава подобряване на структурния баланс. В резултат на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното за еврозоната и ЕС, изтъкна Борисов. Той посочи също, че благодарение на добрата работа на приходните агенции и категоричната борба с контрабандата, бюджетът трупа излишъци, като според прогнозните данни за месец май те ще надхвърлят 1,6 млрд. лева.

Запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима данъчна политика ще продължи, защото е предпоставка за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране на трудовия пазар, които са основни приоритети за правителството, посочи министър-председателят Бойко Борисов.