Ако има нещо, с което най-вероятно настоящият ръководител на ЕЦБ - Марио Драги, ще бъде запомнен, след края на мандата му през тази година, то най-вероятно ще е фразата: "Каквото и да е необходимо." Тази фраза най-кратко обяснява провежданата от Драги политика през годините.

Залогът на Драги за спасяване на еврото през 2012 г. спечели доверието на финансовите пазари и прекрати дълговата криза в еврозоната. Инвеститорите се възхищаваха и бяха впечатлени от неговата готовност да преодолее нова политическа криза и маневрите, които предприе през годините.

И докато, според експертите, всеки може да е смел по време на криза и да предприема кризисни действия, без да мисли особено за последствията в дългосрочен план, сега пред инвеститорите възникват много въпроси. Например - какъв ще е арсеналът на ЕЦБ за въздействие на следващата криза и не закъсня ли Драги твърде много с нормализирането на лихвите в еврозоната, докато икономиката все още беше силна? Разбира се, на част от тези въпроси ще отговори времето, а Драги ще остане, като "добрия или лошия" ръководител на ЕЦБ, в зависимост от последствията, които ще видим.

Нарастващите въпроси за икономическата политика, включително моделите на паричната политика, биха могли да представляват допълнителен тест във времето.

Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz SE каза, че ако Драги се справи зле, може да се създаде значителна несигурност в момент, когато ЕЦБ се сблъсква със забавяне на икономическия импулс.

"Добавете към тази загриженост ерозиращата ефективност на неконвенционалните парични политики и списъкът с предизвикателствата, пред които е изправен следващият президент на ЕЦБ, е доста значителен", каза Ел-Ериан, дългогодишен наблюдател на централната банка.

Драги, наречен "Супер Марио", изглежда ще сложи край на своя осемгодишен мандат, без никога да е повишавал нивото на лихвите.

Но след години на изключително облекчена парична политика, включително отрицателни лихвени проценти и безпрецедентна схема за закупуване на активи от 2.6 трилиона евро, икономическият растеж отново отслабва. Инфлацията е под целта на ЕЦБ за 2% и 10-годишната доходност на германските облигации е спаднала под нулата.

Инвеститорите се опасяват, че прозорецът на ЕЦБ за нормализиране на политиката е затворен, което означава, че има малко в инструментариума си, за да се изправи пред следващата рецесия. Подобно на други централни банки, тя също се бори да обясни защо намаляването на безработицата не успя да вдигне инфлацията, пазарните очаквания за които са най-ниски от 2016 г., след като слабите данни в Германия в петък изостриха страховете от рецесия.

Това поражда големи въпроси за следващия ръководител на ЕЦБ, който да бъде назначен от политиците, вероятно след изборите за Европейски парламент през май. Може ли слабата икономика да предизвика възраждане на количественото облекчаване (QE), с възможни покупки на акции, като се има предвид недостигът на допустимите облигации?

За да се предотврати ниският инфлационен нисък пък, следващият шеф на ЕЦБ може би ще трябва да обмисли политическите стъпки, приети от Банката на Япония като контрол на доходността на облигациите, смятат пазарни наблюдатели.

"Въпросът за наличието на твърде малко инструменти за следващото забавяне е предизвикателство за всички централни банки, но в случая с ЕЦБ може да има голяма политическа криза, която да се справи с нормалното функциониране на централното банкиране", каза Андрю Болс, глобален анализатор инструменти с фиксиран доход в PIMCO.

Потенциалните кандидати за поста на Драги, вече обсъждат тези възможности

Ръководителят на финландската централна банка Оли Рен (бивш заместник-председател на Европейската комисия), смятан за потенциален заместник на Драги, заяви този месец, че ЕЦБ трябва да следва Федералния резерв на САЩ и да преразгледа цялата си политическа рамка, като се има предвид неуспехът да се вдигне инфлацията след години на извънредни стимули. Инфлацията е под целта на ЕЦБ от 2013 г. насам.

Тежките покупки на активи под управлението на Драги удвоиха баланса на ЕЦБ до 4.68 трилиона евро.

Оскъдността на някои облигации може да се реши с изобретателността, която ЕЦБ е показала през годините, например да могат да купуват банкови заеми или акции, както Японската централна банка, смятат пазарни наблюдатели. ЕЦБ също така може да излезе с напълно нови инструменти, предвид навлизането на иновациите в банкирането.

Малцина предсказаха промяната в скоростта на ЕЦБ, след като Драги пое длъжността от Жан-Клод Трише през ноември 2011 г. При разразилата се дългова криза Драги скоро пренебрегна загрижеността на Северна Европа за печатането на пари.

Инвеститорите заявиха, че способността да се комуникира с пазарите и смелостта да се пребори с кризата, са от решаващо значение за един наследник на Драги и че те ценят стабилността повече от представянето на активите по време на мандата на шефа на централната банка.

След прословутото изказване на Драги от юли 2012-та година, еврото се повиши с 10%, а доходността на италианските облигации се понижи до около 4%, спрямо над 6% преди това.

Още по темата:

Това ли ще е човекът, който ще замени Драги?

Евро долар - приключи ли спадът?

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ?