Снимка: Pixabay

След Европейската комисия и правителството намали прогнозата си за ръста на българската икономика. От приетата вчера от кабинета средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. става ясно, че анализаторският екип на финансовия министър Велислав Горанов намалява от 3.7% (есенната прогноза 2018-2021) на 3.4% ръста на брутния вътрешен продукт. Занижени са и очакванията за следващите две години (виж сравнителните таблици по-долу).

Всъщност правителството за втори път намалява прогнозата си за нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) - в есенната от миналия октомври и в настоящата. И в двата случая факторите за промяната са външни - растежът на световната и европейската икономика се забавя, от което страда износът ни, който намалява, въпреки нарастването на потреблението, което по принцип е индикатор за повишение на БВП.

Вижте още: Европейската комисия намали прогнозата си за българската икономика през 2019 г.

Ревизия на прогнозата си направи преди месец и БНБ, като очакванията на централната банка са по-оптимистични. БНБ очаква през 2019 г. ръстът на българската икономика да се забави до 3.6%, вместо 4%, колкото беше предишната прогноза, която беше публикувана в началото на август 2018г.

Вижте още: Забавен ръст на българската икономика през 2019 г. очаква БНБ

Каквито са очакванията на българското правителство, такива са и на американската агениця за кредитен рейтинг Fitch Ratings, с която Министерство на финансите има договор. Това е записано в анализа към оценката за перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна.

Вижте още: 3.3% ръст на БВП на България през 2019-2020 г. очаква агенция Fitch Ratings

Американската агенция потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България „BBB" в чуждестранна и местна валута, тавана за рейтинг на страната „A-", както и краткосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута „F2", съобщи пресцентърът на Министерството на финансите.

Основни макроикономически показатели 2018 - 2021 г.

Основни макроиконочески показатели 2019 - 2022 г.

От втората таблица е видно, че приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36,0 % от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г. В същото време разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

Аргументите на правителството

да намали очакванията си и за следващия тригодишен период (2020-2022) до 3.3 на сто ръст на БВП са свързани най-вече с износа. Според анализаторите на финансовото ведомство, вътрешното търсене ще остане водещо за повишението по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. Растежът на вноса ще продължи да изпреварва нарастването на износа, отразявайки се в отрицателен принос на външния сектор към растежа на БВП до края на прогнозния период.

Освен това, приходните и разходните политики в приетата в сряда прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2019-2021 г., като разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините. Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели. Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера, включително такива, в отговор на препоръките на Съвета от 2018 г. и на отчетения от Европейската комисия в Националния доклад за България за 2019 г. напредък и предложения за фокусиране на вниманието върху укрепване на някои публични услуги. Това всъщност обеснява и защо прогнозата за нарастването на БВП през 2019 и 2020 година е занижена.

Бюджетният дефицит

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4 % от БВП за 2020 г., 0,2 % от БВП за 2021 г. и 0,1 % от БВП за 2022 г.

Има шансове и за промени. В разчетите за разходите е отразено развитието на текущите разходни политики. Разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2020-2022 г. са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с приоритетите на правителството и с фискалните правила и цели.

Данъците

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на ЗПФ, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.

Заплатите

За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 г. На този етап това не е намерило отражение в разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджет, както и във взаимоотношенията с общините, като окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г., на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В прогнозата за 2020 г. средствата за дейностите в сектор образование са с най-голям ръст спрямо 2019 г. Нарастването е във връзка с политиката за повишаване на заплатите на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование.

За делегираните от държавата дейности в сферата на здравеопазването за следващата година са предвидени средства във връзка с поетапното увеличение на заплатите на медицинския персонал, съгласно колективния трудов договор в системата от 2018 г.

Стандартите за делегираните от държавата социални дейности са увеличени диференцирано, като с най-голям ръст е стандартът за центровете за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи. Размерът на месечната помощ за деца, които ходят на училище, запазва размера си от 2019 година.

За делегираните от държавата дейности в сферата на културата, финансирани чрез общинските бюджети, е предвидено нарастване на стандартите във връзка с увеличението на минималната работна заплата и на натуралните показатели.

Пазарът на труда

През 2019 г. броят на заетите (ЕСС 2010) се очаква да нарасне с 0,4%, като ускорението спрямо 2018 г. отразява очакването за значително по-слабо намаление на заетите в селското стопанство в сравнение с реализираното през предходната година. В същото време, търсенето на труд в индустрията и услугите отслабна през втората половина на 2018 г. и инерцията се очаква да се пренесе и през първите шест месеца на 2019 г. Така, независимо от очакваното оживление на пазара на труда през втората половина на годината, за цялата 2019 г. броят на заетите в индустрията и услугите ще нарасне с по-бавен темп спрямо 2018 г. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,6%, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила до 72,3% (15-64 г.), след по-бавното нарастване в равнището на показателя през предходната година.

В периода 2020-2022 г. растежът на заетостта се очаква да се забави и постепенно да премине към намаление от 0,1% през 2021 г. и 0,3% през 2022 г. Това ще бъде повлияно от ограниченията от страна на предлагането на труд, обусловени както от негативните демографски тенденции и намалението на работната сила, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд. Коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с все по-бавни темпове до достигане на около 4,0% през 2021-2022 г. В условията на спад на населението и на работната сила коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) ще продължи да се повишава до 74,5% в края на прогнозния период.

След като през 2018 г. растежът на компенсацията на наетите се забави до 6,5%, през 2019 г. темпът на нарастване на показателя се очаква да се ускори до 8,4% в условията на продължаващо нарастване на производителността на труда, цените и положителното развитие на пазара на труда. Както през 2018 г., така и през 2019 г. предвидените по-високи разходи за труд в приоритетни области на бюджетния сектор ще имат значителен принос върху динамиката на компенсациите на наетите. Актуализацията на минималната работна заплата също ще подкрепя повишението на показателя, докато ефектът от повишението на социално-осигурителните вноски се очаква да отслабва. В периода след 2019 г. динамиката на компенсацията на наетите ще се забави и ще достигне до ниво от около 5,7% в края на прогнозния период, което е в съответствие с очакванията за намаление на заетостта. Оценките за реалния растеж на производителността на труда в периода 2019-2022 г. възлизат на 3,3% средногодишно, което ще осигури умерено нарастване на разходите за труд на единица продукция от 3,3% г.

Инфлацията

Като се имат предвид допусканията за очакваната динамика на международните цени на суровините през 2019 г., натискът за нарастването на производствените и потребителските цени е доста по-малък в сравнение с есента на 2018 г. От друга страна, вътрешните фактори за инфлация се запазват, а те се изразяват в сравнително силно потребление на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите, ниска безработица и продължаващо нарастване на заетостта. От очаквания ограничен ефект при международните цени на суровините се прогнозира годината да завърши с доста по-нисък ценови натиск при потребителските цени на стоките в сравнение с услугите. Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2,4%, малко по-висока в сравнение с края на 2018 г. Отражението в средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 1,8%, което технически се дължи на отчетените месечни стойности през 2018 г. От силното вътрешно търсене, както и от по-ниското равнище на цените на услугите спрямо стоките, се очаква относителната цена при услугите да нараства с по-висок темп спрямо общото нарастване на цените. Базисната инфлация в края на годината се очаква да бъде по-висока и да достигне 2,5%, в сравнение с тази в края на 2018 г. от 2,1%.

В следващите години от прогнозния период (2020-2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация в края на годината, поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола, стабилизирането в цените при останалите суровини, като и от забавените темпове на нарастване на вътрешното търсене.

Възможно е в прогнозния период да има повишение на някои от цените на стоките и услугите с административни цени. В прогнозата такива корекции не са предвидени, поради липса на официални разчети за бъдещата динамика на тези цени.

Еврозоната

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г. План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел - въвеждане на евро го - се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

Управлението на държавния дълг

ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" се очаква да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно.

През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред държавите-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Още по темата:

Защо се активизира дълговият пазар в България

Brexit ще предизвика най-голeмия спад на инвестиции във Великобритания за 10 години

Ел-Ериан: Европейската икономика се охлажда повече от очакванията