Снимка: iStock

Думата „милионер“ е останала същата. Стойността зад нея - не.Преди няколко десетилетия човек с имущество за един милион е бил част от изключително тесен икономически елит. Днес милион евро продължава да бъде огромна сума за повечето хора, но в големите европейски столици тя може да означава апартамент, автомобил и известни спестявания, а не живот с частен шофьор, вила на Ривиерата и финансова независимост до края на живота.

Инфлацията е една от причините тази психологическа граница да е загубила част от значението си.

Ако вземем САЩ като пример, защото там разполагаме с много дълга и последователна статистика, разликата е впечатляваща. Американският индекс на потребителските цени е бил средно 38,8 пункта през 1970 г., докато през септември 2026 г. е близо до 337 пункта. Това означава, че покупателната способност на 1 млн. долара през 1970 г. приблизително отговаря на 8,7 млн. долара днес.

При сравнение с 1980 г. днешният еквивалент е около 4,1 млн. долара. Един милион от 2000 г. би изисквал почти 2 млн. долара днес, за да има приблизително същата покупателна способност.

Това е причината твърдението, че днес човек се нуждае от 7 или 8 млн., за да бъде „милионер като едно време“, всъщност да не е толкова абсурдно. Но трябва да се направи едно важно уточнение - това сравнение е валидно, ако говорим за милионер от началото на 70-те години и използваме долара.

При еврото числата са много по-малки, защото самата валута просто не съществува толкова отдавна.

През декември 1999 г. хармонизираният индекс на потребителските цени за еврозоната е бил около 58 пункта при сегашната база, а през септември 2026 г. е над 104. Следователно 1 млн. евро от началото на ерата на единната валута се равнява приблизително на 1,8 млн. евро днес като покупателна способност. Обратно казано, днешният 1 млн. евро има покупателната сила на около 557 000 евро от 1999 г.

Затова не би било коректно да твърдим, че за да бъдеш еквивалентът на милионер от 1999 г., днес са ти необходими 7 млн. евро. Необходими са по-скоро около 1,8 млн.

Само че тук започва по-интересната част.

Официалната инфлация измерва огромна потребителска кошница - храна, транспорт, енергия, дрехи, услуги и стотици други категории. Тя не измерва конкретно цената на живота, който обществото свързва с богатството.

А този живот може да е поскъпнал много повече.

Премиум жилище в Лондон, Париж, Мюнхен, Монако или Цюрих, втори имот на морето, качествено частно образование, бизнес класа, петзвездни хотели, ресторанти, яхти, произведения на изкуството и луксозни автомобили не се движат задължително със същата скорост като средната потребителска кошница.

Така възниква нещо като инфлация на богатия начин на живот.

Човек може формално да бъде милионер и въпреки това да е много далеч от представата, която думата „милионер“ е носила преди 50 години.

Представете си семейство, което притежава изплатен апартамент за 700 000 евро, малък ваканционен имот за 200 000 евро и 150 000 евро във финансови активи. Нетното му богатство надхвърля един милион евро.

То технически е семейство на милионери.

Но ако двамата продължават да работят всеки ден, за да плащат текущите си разходи, едва ли някой би определил начина им на живот като този на класическия богаташ.

Точно недвижимите имоти създадоха огромна група от подобни „милионери на хартия“. Човек може да е купил жилище преди 20 или 30 години за сравнително умерена сума и днес да притежава актив за над един милион, без доходът му да се е променил драматично.

Затова богатство и финансова свобода са две различни неща.

Един милион евро в инвестиционен портфейл също звучи огромно, докато не бъде превърнат в доход. Ако собственикът не желае постепенно да изяжда капитала си и изтегля например около 3-4% годишно, говорим за приблизително 30 000-40 000 евро годишно преди данъци и разходи.

Това може да осигури много добър живот на редица места.

Но трудно отговаря на традиционната представа за милионер.

При капитал от 5 млн. евро същата проста сметка вече означава 150 000-200 000 евро годишно. При 7 млн. евро - 210 000-280 000 евро. Едва при подобни нива започва да се появява възможността за начин на живот, който масовата култура традиционно свързва с думата „милионер“, без постоянно да се намалява основният капитал.

Това не означава, че точно 7 млн. евро е някаква научна граница между богат и небогат човек. Такава граница не съществува.

Но обяснява защо психологически 5 или 7 млн. евро днес може да звучат по-близо до представата за „истински богат човек“, която един милион е носил преди няколко поколения.

И статистиката за световното богатство показва същата промяна от друга гледна точка.

Според Global Wealth Report 2026 на UBS само през 2025 г. в света са се появили почти един милион нови доларови милионери - повече от 2600 души на ден. Общото лично богатство е нараснало с 10,8% за една година.

Ако всяка година се създават стотици хиляди нови милионери, очевидно самото преминаване на границата от един милион вече не носи същата икономическа изключителност.

Това не означава непременно, че тези хора внезапно са станали много по-продуктивни или че реалният им стандарт на живот е нараснал пропорционално. Част от увеличението идва от поскъпването на акциите, имотите и останалите активи, както и от номиналното обезценяване на парите.

Може да се получи привидно парадоксална ситуация - светът създава все повече милионери, но един милион купува все по-малко.

И точно това е голямата измама на номиналните числа.

Ние измерваме богатството с цифри, докато реалният живот се измерва с покупателна способност.

Човек, който е държал 1 млн. евро в кеш от началото на века, все още ще вижда същите седем цифри в банковата си сметка. Номинално не е загубил нито евро.

Реално обаче почти половината от покупателната сила на тази сума вече е изчезнала.

Същият принцип действа и при заплатите. Увеличение от 50% изглежда впечатляващо, докато цените през същия период не са нараснали с 60%. Същото се отнася за депозитите, пенсиите и практически всяка друга сума, която разглеждаме само номинално.

Затова вероятно е време и понятието „милионер“ да бъде възприемано по различен начин.

Един милион остава сериозно богатство. Но вече не е автоматичен билет към живота на богатите.

Истинският въпрос е не колко нули има след единицата, а какъв реален доход може да произведе капиталът, какво може да бъде купено с него и дали покупателната му способност се увеличава или постепенно изчезва.

След още 30 или 40 години дори границата от 5 млн. евро може да изглежда толкова обикновена, колкото един милион изглежда днес в някои от най-богатите градове.

Инфлацията има един особено коварен ефект - тя не премахва нулите от банковата сметка.

Просто бавно премахва това, което можем да купим с тях.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.