Снимка: iStock
На 19 октомври 2026 г. се навършиха 39 години от най-тежкия еднодневен срив в историята на американския индекс Dow Jones. Събитията от 1987 г., останали известни като „Черния понеделник“, продължават да бъдат предупреждение за инвеститорите, особено в момент, когато използването на финансов ливъридж и автоматизирани стратегии отново достига значителни мащаби.
На 19 октомври 1987 г. Dow Jones Industrial Average се срина с 508 пункта, или 22,6%, само за една борсова сесия. S&P 500 загуби приблизително 20,5% от стойността си. Това остава най-големият еднодневен процентен спад в историята на двата индекса.
За да се разбере мащабът на събитието, подобно движение при днешните равнища на Dow Jones би означавало загуба на близо 12 000 пункта в рамките на един ден. Подобен спад би заличил трилиони долари пазарна капитализация и би поставил под огромно напрежение инвеститорите, брокерите и финансовите посредници.
Една от най-важните особености на срива през 1987 г. е, че част от инструментите, предназначени да ограничават загубите, всъщност допринасят за тяхното ускоряване. Става дума за така нареченото портфейлно застраховане - стратегия, при която инвеститорите автоматично продават фючърси върху борсови индекси, когато цените започнат да падат.
На теория механизмът изглежда логичен. При спад на пазара инвеститорът намалява риска, а при възстановяване постепенно възстановява експозицията си. Проблемът възниква, когато голям брой участници използват едновременно една и съща стратегия.
През октомври 1987 г. именно това се превръща в един от факторите, задълбочили паниката. Падащите цени задействат автоматични продажби, които оказват допълнителен натиск върху пазара и предизвикват нови продажби. Така защитният механизъм се превръща в източник на допълнителна нестабилност.
Близо четири десетилетия по-късно финансовите пазари разполагат с много по-развита инфраструктура, включително механизми за временно прекъсване на търговията при резки спадове. Това обаче не означава, че опасността от принудителни и автоматизирани продажби е изчезнала.
Днес подобен риск се наблюдава при борсово търгуваните фондове с ливъридж, които се стремят да осигурят два или три пъти дневното движение на определен индекс или акция.
Тези инструменти стават все по-популярни сред инвеститорите, особено при технологичните компании и производителите на полупроводници. Възможността за двойна или тройна експозиция привлича капитал в периоди на силен възходящ тренд, но същият механизъм може да увеличи загубите при внезапна промяна на посоката.
Според данни, цитирани от Тод Сон, главен стратег за борсово търгувани фондове в Baird Strategas, 200-те най-големи фонда с ливъридж са имали обща пазарна експозиция от приблизително 487 млрд. долара към 27 септември 2026 г.
Това е само около 10% под рекордните равнища и показва колко голям е станал сегментът. Важно е да се уточни, че посочената сума представлява пазарната експозиция след отчитане на ливъриджа, а не непременно реално внесения от инвеститорите капитал.
Особеността на тези фондове е, че обикновено се стремят да постигат определен множител на дневната, а не на дългосрочната доходност. За да поддържат тази експозиция, управляващите могат да бъдат принудени да коригират позициите си след значителни пазарни движения.
При фонд, който следва два пъти дневното изменение на акция, понижението на цената може да наложи намаляване на експозицията, докато поскъпването може да изисква нейното увеличаване.
Това създава потенциално процикличен ефект - покупки след ръст и продажби след спад. Когато подобни стратегии се използват в големи мащаби, те могат да усилят краткосрочните движения на пазара.
Особено показателен е примерът с производителите на чипове. Според изследване на Банката за международни разплащания от септември 2026 г. активите в продукти с ливъридж, свързани със Samsung, SK Hynix и Micron, са нараснали от под 100 млн. долара в средата на 2025 г. до над 38 млрд. долара при пика през юни 2026 г.
Подобно увеличение показва колко бързо инвеститорският интерес може да се концентрира в ограничен брой компании и сектори.
Точно тези сектори през последните години се превърнаха в основни бенефициенти на бума около изкуствения интелект. Огромните инвестиции в центрове за данни, графични процесори и памети доведоха до силно поскъпване на редица технологични акции, но едновременно с това увеличиха чувствителността им към промени в очакванията.
Последните движения на пазара отново поставят този риск на преден план. Филаделфийският индекс на производителите на полупроводници отчете седмичен спад от 11,4% - най-силния от април 2025 г. Борсово търгуваният фонд iShares Semiconductor ETF премина през девет последователни сесии на понижение, въпреки че остава със значителен ръст от началото на 2026 г.
Това показва колко бързо настроенията могат да се променят дори при сектор, който продължава да се възползва от силни дългосрочни тенденции.
Анализаторът Джонатан Крински от BTIG предупреди, че историческите данни не дават основание инвеститорите автоматично да приемат силните спадове в сектора като възможност за бързо възстановяване. Според анализа му след предишни седмични понижения на полупроводниковия индекс с поне 10% следващата седмица е завършвала с ръст само в 43% от случаите.
Това не означава, че предстои повторение на 1987 г. Съвременната пазарна структура е различна, а автоматизираните стратегии не действат изолирано от ликвидността, поведението на инвеститорите и механизмите за контрол на риска.
Изследвания на Федералния резерв показват също, че паричните потоци към и от фондовете могат частично да ограничават необходимостта от ребалансиране. Следователно не всяко понижение автоматично води до еднакво количество допълнителни продажби.
Рискът обаче остава съществен, когато голям брой инвеститори са концентрирани в сходни позиции и използват инструменти, които увеличават експозицията им към едни и същи активи.
Точно затова анализаторите на Baird Strategas определят разрастването на фондовете с ливъридж като един от важните рискове за последното тримесечие на 2026 г. и началото на 2027 г.
Историята на „Черния понеделник“ съдържа и друга важна поука. Въпреки огромните загуби през октомври 1987 г., американският фондов пазар впоследствие продължава дългосрочния си възход.
S&P 500 затваря на 224,84 пункта в деня на срива. Към 14 октомври 2026 г. индексът достига 7718,94 пункта, което представлява увеличение от приблизително 34 пъти, без да се включват дивидентите.
Инвестиция от 10 000 долара, направена при затварянето на пазара на 19 октомври 1987 г., би достигнала приблизително 343 000 долара само от поскъпването на индекса. При реинвестиране на дивидентите изчислената стойност на същата инвестиция би била около 776 000 долара преди данъци и разходи.
Това съответства на приблизително 11,8% средна годишна номинална доходност с реинвестирани дивиденти за разглеждания период.
Разбира се, подобно изчисление използва една от най-благоприятните възможни начални точки - непосредствено след исторически срив. То не означава, че инвеститорите могат надеждно да уцелват пазарното дъно или че бъдещата доходност ще повтори историческата.
Сравнението обаче показва колко голямо значение имат времевият хоризонт и реинвестирането на дивидентите. В краткосрочен план пазарът може да претърпи огромни загуби, докато в рамките на десетилетия натрупването на доходност може да промени изцяло крайния резултат.
За инвеститорите днес основният въпрос не е дали на 19 октомври ще се повтори сривът от 1987 г. Подобни исторически годишнини сами по себе си не представляват сигнал за предстоящи разпродажби.
Много по-важно е доколко съвременните финансови продукти могат да усилят движенията при следващия сериозен пазарен шок.
В условията на високи оценки на технологичните компании, огромни инвестиции в изкуствен интелект и нарастваща употреба на ливъридж, дори сравнително ограничена промяна в очакванията може да предизвика значителни движения.
Черният понеделник от 1987 г. остава предупреждение, че финансовите инструменти, създадени за управление на риска, невинаги го намаляват за пазара като цяло. Когато твърде много участници се опитат да излязат едновременно, самата защита може да се превърне в част от проблема.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.12 | ▲0.11% |
| USDJPY | 158.00 | ▼0.34% |
| GBPUSD | 1.34 | ▲0.53% |
| USDCHF | 0.82 | ▼0.45% |
| USDCAD | 1.40 | ▼0.42% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 176.70 | ▼0.18% |
| S&P 500 | 7 720.88 | ▼0.29% |
| Nasdaq 100 | 29 573.60 | ▼0.58% |
| DAX 30 | 25 266.30 | ▼0.15% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 81 296.30 | ▼0.67% |
| Ethereum | 2 387.56 | ▼0.73% |
| Ripple | 1.30 | ▼0.44% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 99.48 | ▲1.28% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 106.68 | ▲0.84% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 4 122.44 | ▼0.24% |
| ПшеницаUSd/bu. | 660.88 | ▲0.97% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.40 | ▲0.18% |
| Germany Bund 10 Year | 121.58 | ▲0.43% |
| UK Long Gilt Future | 84.02 | ▲0.23% |