Снимка: iStock
На свободния пазар доларът вече се разменя за около 2,7 млн. риала. Само дни по-рано курсът премина 2,5 млн. риала за долар, а в началото на годината беше около 1,5 млн. Това означава изключително бърза загуба на покупателна способност за домакинствата и бизнеса.Иранската централна банка се опита да спре движението, като обяви продажби на до 2 млрд. долара чрез държавните банки. Интервенцията обаче не успя да стабилизира валутата и риалът продължи да поевтинява.
Причината не е само психологическа. Основният източник на твърда валута за Иран - петролът - постепенно се свива.През септември Иран не е натоварил нито един нов петролен товар на собствените си експортни терминали. Това е първият подобен месец от Ислямската революция през 1979 г. и показва колко силно американската блокада е ограничила способността на страната да изнася суров петрол.
Техеран все още получава известни приходи от петрол, който е бил натоварен предварително и се намира в танкери извън Персийския залив. Този плаващ запас обаче постепенно се изчерпва и може да бъде практически изчерпан още през октомври.
Това е критично за иранската икономика, защото приходите от петрол традиционно формират приблизително една трета от държавния бюджет и са важен източник на финансиране за държавните институции и Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
Допълнителен проблем е достъпът до вече спечелените пари.
Президентът Масуд Пезешкиан призна, че страната изпитва трудности дори да получи средства, блокирани в Китай след предишни доставки. Това означава, че проблемът вече не е само колко петрол може да бъде продаден, а дали приходите от тези продажби могат реално да бъдат използвани.
Американските санкции допълнително ограничават възможностите на Техеран да движи средства чрез посредници и компании, използвани за международни разплащания.
Ефектът върху вътрешната икономика става все по-видим.
Инфлацията се приближава до 90%, икономиката се очаква да се свие с 5,4% през годината, безработицата се увеличава, а енергията вече се разпределя с ограничения.
За обикновените иранци обезценяването на риала означава директно поскъпване на вносните стоки и суровини. Все повече домакинства търсят защита чрез долари, други твърди валути и злато, което допълнително засилва натиска върху националната валута.
Ситуацията започва да напомня на предишни периоди на силно обезценяване, когато валутната криза прерасна в социално напрежение и масови протести. Разликата сега е, че натискът се случва едновременно с война, санкции и сериозно ограничение на основния източник на бюджетни приходи.
Икономическият натиск се засилва точно когато една от най-важните стратегически позиции на Иран също започва да отслабва.
През войната Техеран използва Ормузкия проток като основен инструмент за натиск върху световния енергиен пазар. Ограничаването на корабоплаването повиши цените на петрола и транспорта и създаде значителни разходи за световната икономика.Но доставките от останалите производители в региона постепенно се възстановяват.
Саудитският износ например се е увеличил до около 6,1 млн. барела дневно през септември спрямо 3,4 млн. през август. Общите доставки на суров петрол от Близкия изток вече са близо до предвоенните си нива.Това намалява способността на Иран да използва Ормуз като икономически лост.
Ситуацията обаче остава нестабилна. Техеран продължава да заплашва с нови ограничения на корабоплаването, а американските сили в региона се увеличават. Това означава, че рискът от ново прекъсване на доставките остава сериозен.За иранското ръководство постепенно се оформя неприятна комбинация.
Петролният износ е силно ограничен. Натрупаните предварително количества намаляват. Достъпът до част от приходите в чужбина е затруднен. Националната валута се обезценява, а инфлацията увеличава социалното напрежение.Това не означава непременно, че политическата система е близо до непосредствен срив. Иран има дългогодишен опит в работа под санкции и вече е преминавал през тежки валутни и икономически кризи.
Настоящата ситуация обаче се различава по едно важно нещо - едновременно са под натиск приходите, валутата и основният геополитически инструмент на страната.Ако оставащият петролен запас в морето действително се изчерпи и новият износ не бъде възстановен, Техеран може да остане без най-важния си постоянен източник на долари.
Тогава движението на риала ще бъде повече от поредна валутна криза.То ще покаже докъде може да стигне една икономика, когато едновременно губи приходите от основния си износ и способността свободно да използва парите, които вече е спечелила.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.12 | ▼0.48% |
| USDJPY | 157.96 | ▲0.16% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.12% |
| USDCHF | 0.83 | ▲0.06% |
| USDCAD | 1.42 | ▼0.03% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 51 380.70 | ▼0.19% |
| S&P 500 | 7 763.12 | ▼0.19% |
| Nasdaq 100 | 30 983.90 | ▼0.27% |
| DAX 30 | 25 351.90 | ▼0.30% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 85 951.50 | ▲0.12% |
| Ethereum | 2 716.25 | ▲0.45% |
| Ripple | 1.51 | ▲0.09% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 90.82 | ▼0.47% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 102.61 | ▼0.10% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 4 158.38 | ▲0.44% |
| ПшеницаUSd/bu. | 694.88 | ▲1.85% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 104.38 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 121.06 | ▲0.07% |
| UK Long Gilt Future | 84.20 | ▼0.19% |