Вещаят ли криза пазарите на метали и суровини? Този въпрос вълнува напоследък участници на тези пазари, тъй като динамиката на цените е доста голяма, като общата тенденция е към трайно поскъпване. Затова и тези пазари заслужават специално внимание, тъй като те по принцип стоят в страни от активното полезрение на инвеститорите, с изключение на петролните пазари.

Нека първо обърнем внимание на алуминия, който от близо месец, след като президентът на САЩ обяви, че ще наложи вносно мито от 10 процента за него, постоянно поскъпва. Алуминият обаче не е единственият метал, чиито цени постоянно растат на стоковите борси. Цената на никела например в сряда (18.04.2018) излетя до 3-годишен максимум. Това също до известна степен е свързано със санкциите на САЩ. Инвеститорите се притесняват, защото никой не може да гарантира, че в един следващ момент президентът Тръмп няма да наложи вносни мита и върху никела. Вече се появиха медийни прогнози, че това може да се случи скоро, което да провокира ценова рали както при алуминия и стоманата.

Агенция „Ройтерс" съобщи, че китайските трейдъри следят много внимателно динамиката на цените на никела, което би трябвало да се приема като сигнал, че ситуацията може да се промени и да бъдат въведени вносни мита и за този метал, което със сигурност ще предизвика много сериозен проблем.

Световната икономика вече дава признаци за задържане на растежа, а ако цените на металите и суровините продължат да се покачват по-съществено, ще убият всички опити за нарастване на БВП. „Ройтерс" припомня, че през 2008 година, в навечерието на финансовата криза, също имаше стремителен ръст на цените на металите и суровините, макар че причините за кризата тогава бяха на друго място - заради пазара на недвижимите имоти и необезпечените банкови кредити.

Признаци на загриженост и тревога се наблюдава в Япония. Преди дни „Ройтерс" съобщи, че големи инвеститори и търговци на недвижими имоти са поискали от руския производител "РусАл" да прекрати доставките на алуминий, веднага след като президентът на САЩ обяви, че ще наложи нови санкции на руски компании, сред които е и най-големият производител на алуминий в света. На 6 април САЩ включиха в списъка на санкционираните лица един от собствениците на добивния гиганта Олег Дерипаска, което на практика се оказа заплаха за фалит на компанията. В резултат, цената на алуминия се повиши с 20% за седмица, което е най-рязкото седмично повишение за метала за последните 20 години. В понеделник офертите надхвърлиха цена от 2,3 хил. долара за тон на Лондонската метална борса.

"Помолихме "РусАл" да прекрати доставките на алуминий по нашите срочни договори, тъй като не можем да плащаме в щатски долари и не искаме да поемаме рискове да бъдем санкционирани", каза за „Ройтерс" японски източник за агенцията.

Само за седмица алуминият, никелът, медта и петролът са поскъпнали между 14 и 22 процента.

Не бива да се забравя, че заедно с поскъпването на металите, растат и цените на суровия петрол, които вече достигнаха най-високите си нива от края на 2014 година.

Всичко това оказва пряк натиск върху световната икономика. Вече има реални рискове от скок на инфлацията, с която, ако се съди по сигналите на най-големите централни банки, те ще се борят. Най-вероятно в отговор Федералният резерв на САЩ (ФЕД) ще продължи да повишава лихвите, а Европейската централна банка и Японската централна банка ще ограничат до спиране на стимулите.

В резултат на това ще станем много скоро свидетели на по-строга парична политика в условията на икономическия спад, а това вече е риск за глобална рецесия.

Сигнал вече даде Международният валутен фонд (МВФ), който в сряда (18.02018) публикува доклад, в който алармира, че обемът на световния дълг е достигнал безпрецедентно високи нива, които превишават нивата от 2008 година преди кризата. В момента глобалният дълг достига 164 трилиона долара или 225 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Освен това в доклада се казва, че с нарастването на лихвите, които централните банки се готвят да повишават, рискът за много компании нараства, чиито активи се оценяват на няколко трилиона долара. По-високите лихви увеличават разходите на компаниите за обслужване на задълженията, а колкото по-високи са лихвите, толкова повече пари са нужни. Държавите също ще трябва да осигуряват по-голям финансов ресурс, за да обслужват външния си дълг.

Достатъчно е да погледнем динамиката на доходността на американските държавни ценни книжа и всичко ще стане ясно. За 10-годишните облигации доходността е вече много близо до 3%, което означава, че трябва да се заделят за покриване доста голям финансов ресурс. При липса на заделен финансов ресурс, следващата стъпка е рефинансиране, което пък означава ново нарастване на дълга.