Капитал Daily

Печалбите на бизнеса растат през 2014 г. Икономическото съживяване в България през 2014 г., регистрирано от националната статистика, е видимо и в отчетите за дейността на компаниите в страната. Обобщените данни за финансовите резултати на дружествата, които те са длъжни да декларират в Националната агенция за приходите (НАП), показват пълна противоположност спрямо предходната година. Приходите и печалбите растат, а оттам и платеният корпоративен данък. В резултат фирмите са спрели с политиката на затягане на колана и са си позволили повече разходи. Отделно самият брой на активните фирми също е нараснал значително.

През изминалата данъчна кампания над половината от декларациите на дружествата са подадени по интернет. Което се дължи и на факта, че НАП даде възможност на фирмите и физическите лица да внасят документите по електронен път и с персонален идентификационен код (ПИК), а не само с електронен подпис.

Повече от всичко

Броят на активните фирми в България през 2014 г. е нараснал с 13% до над 304 хил. Печалбите на дружествата, преизчислени за данъчни цели, са се увеличи общо с 1.2 млрд. лв. (8% ръст). За сравнение - година по-рано имаше спад на този показател със 7.8%. Това, от една страна, означава повече приходи в бюджета, а от друга, показва, че фирмите са преодолели потъването от 2013 г.

Разбира се, има и лоши новини. През 2014 г. общата сума на декларираните загуби е нараснала до рекордните 11.481 млрд. лв., или 100.7% ръст спрямо предходната година. Тук обаче трябва да се има предвид ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ). Заради процедурата по специален надзор, която продължи шест месеца, много дружества претърпяха загуби. От друга страна, се оказа, че много от кредитираните фирми са кухи, които обаче до миналата година са отчитали счетоводни печалби.

Кой печели и кой губи

Големият губещ е секторът "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", където спадът на печалбите е средно 56.3% на годишна база. От една страна, влияние оказват цените на петрола и природния газ, които се понижиха значително през 2014 г. Трябва да се има предвид и политиката на правителствата през миналата година - имаше няколко поредни понижения на цената на електроенергията.

Добивната промишленост за втора поредна година губи значителна част от печалбата си. През 2014 г. понижението е с 29.5%, приблизително толкова беше и предходната година. Секторът търпи загуби заради спада в цените на суровините в световен мащаб. Котировките на желязната руда по световните борси например паднаха с повече от 50% през последната година. При въглищата понижението е с 30%. През февруари и март Националният статистически институт (НСИ) показва повишаване на добива, а международните играчи в сектора прогнозират спад на цените и през 2015 г.

Статистиката на НАП на база подадените данъчни декларации от бизнеса за миналата година, която поиска "Капитал Daily", показва, че от общо 18 сектора губещите са пет. При останалите има някакъв ръст на печалбата. Най-голям е той в секторите "Култура, спорт и развлечения" (51.4%), "Хуманно здравеопазване и социална работа" (15.8%), "Преработваща промишленост" (15.7%) и "Транспорт, складиране и пощи" (13.4%). Подобрение има и при строителството, където печалбите са нараснали с 12.2% на годишна база. Всички тези числа обаче няма как да се гледат изолирано, без да се има предвид постоянното свиване през последните пет години и съответно ниската база.

"ТЕЦ Марица-изток 2" иска гарантирани продажби за енергията си. Държавната  ТЕЦ "Марица-изток 2" е поискала от енергийния регулатор да й бъде позволено да сключи договор с Националната електрическа компания (НЕК) за задължително изкупуване на част от енергията, която произвежда. Това според дружеството е една от възможните мерки, които могат да предотвратят загубата му през следващите няколко месеца. Те са описани в последните два публикувани финансови отчета на дружеството - за 2014 г. и за първото тримесечие на тази. "Ако не бъдат предприети незабавни мерки в тази посока, дружеството ще генерира отрицателни финансови резултати през следващите тримесечия от 2015 г. Това ще доведе до невъзможност "ТЕЦ Марица-изток 2" да обслужва задълженията си към доставчици и към финансови институции, включително изплащането на държавно гарантирания заем".От самата централа коментираха за "Капитал Daily", че тези искания са представени на енергийния регулатор в заявлението за новите цени от юли. То заедно със заявлението на АЕЦ "Козлодуй" бяха единствените, които не бяха публикувани на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

От какво се страхува централата

Причината за опасенията на държавния ТЕЦ са свързани с либерализирането на енергийния пазар, което трябва да се случи до края на годината. Проблемът е, че поне в краткосрочен план някои от големите производители на енергия като ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" могат да изгубят част от гарантираните си приходи, които реализират от продажбите за битовите потребители. Най-застрашен в това отношение е държавният ТЕЦ, който от средата на годината може напълно да отпадне от регулирания пазар, където цените се определят административно.

Това поне става ясно от заявлението на Националната електрическа компания (НЕК) за изменение на цените от началото на юли, в което пише, че "ТЕЦ "Марица-изток 2" "не се предвижда да продава електроенергия на регулирания пазар". Това означава, че дружеството ще трябва да търси реализация на продукцията си изцяло на свободния пазар. Проблемът обаче е, че в момента конюнктурата в региона не е добра и цените на електроенергията са твърде ниски, което признават и от самия ТЕЦ. "Дружеството е принудено да увеличи продажбите на либерализирания пазар, което невинаги води до желания резултат поради неконкурентоспособността на предлаганите от ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД продукти на регионалните енергийни борси", пише в тримесечния отчет на централата.

Сега

Разходите за председателството на ЕС ще набъбнат драстично. Планираният бюджет от най-малко 60 млн. евро за подготовката и провеждането на българско председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. вероятно ще набъбне двойно, установи "Сега". Причината е, че нито има готова инфраструктура, нито обучени кадри.

От стенограма на заседание на Министерския съвет се разбра, че премиерът Бойко Борисов на няколко пъти призовава колегите си да му кажат колко ще струва всичко, "за да може в следващите бюджети - 2016, 2017 г., Министерството на финансите да заложи тези средства, за да има време да се проведат обществени поръчки". От думите на премиера се разбира, че очаква и Брюксел "да помогне". Той дава за пример, че трябва да се купят 35-40 бронирани автомобила, в които да се возят пристигащите чужди премиери и министри, тъй като НСО имало само пет-шест. Само грубите сметки показват, че за автомобилите ще са нужни още около 40 млн. лв. Допълнително ще има разходи за охрана, микробуси и наеми на хотели.

Допълнителен разход ще бъде и подготовката на кадри, които ще обслужват председателството. Все още не е ясно колко хора ще са необходими. Отсега обаче се знае, че всеки ще трябва да знае по два езика, както и да е запознат с европейския дневен ред. Надеждите на управляващите са, че поне тук ще получат финансиране по Оперативна програма "Административен капацитет". В противен случай разходите ще се увеличат още.

През януари вицепремиерът Меглена Кунева посочи като прогнозна стойност минимум 60 млн. евро., но даде пример, че Латвия, която сега председателства съюза, е отделила 70 млн. евро. Финландия, Португалия и Словения са похарчили близо 80 млн. 60 млн. евро за България е оптимистичният вариант. Прогнозите са на база на някои от разходите на последните председателства на ЕС. Толкова е бил прогнозният бюджет на ирландското председателство на ЕС през 2013 г. В крайна сметка се е оказало с 9 млн. евро по-малко. Малка подробност обаче, че това е вторият път, в който Дъблин председателства ЕС и вече има изградена инфраструктура и обучени кадри. При първото председателство през 2004 г. разходите са достигнали 110 млн. евро. Много вероятно е този сценарий да се повтори и с България.

Не е ясно и къде ще се провеждат основните събития на българското председателство. Това също ще е допълнително перо. Засега се обсъждат два варианта - НДК или резиденция "Бояна". И в двата случая обаче ще трябва да се инвестират допълнително милиони за ремонти. На правителственото заседание Владислав Горанов предлага по-екстравагантен вариант. "Може да се мисли за пакетно затваряне в "Евксиноград" с кацане във Варна", заявява той. "Говорим за няколкостотин човека във всеки формат. Примерно, един Съвет на финансовите министри - вървят 100-200 човека", посочва Горанов. Очаква се да има около 55 заседания на министрите за шестте месеца.

Временен управител ще надзирава банки в затруднение. Временен управител ще работи в ръководството на банка, изпаднала в затруднение, ако БНБ преценени, че това ще подобри финансовото й състояние или ще помогне за преодоляването на допуснати нарушения. Нещо повече - при назначаването на временен управител БНБ може да му възложи той да работи съвместно с управителния орган на банката или пък изцяло да изземе функциите му. Това става ясно от нов проектозакон за кредитните институции. Той е изготвен от финансовото министерство и бе публикуван за обществено обсъждане в края на миналата седмица.

Промените са в отговор на европейските изисквания и имат за цел "да се установи ефективна рамка на европейско ниво за справяне с банкови кризи на достатъчно ранен етап, така че да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми на отделни кредитни институции върху цялата банкова система". С новия закон ще се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки.

Законопроектът предвижда още промяна на срока, в който БНБ може да постави дадена банка под специален надзор - от 6 месеца на 1 месец. Така БНБ ще може да се намесва по-рано, в случай че някоя банка наруши изискванията за капиталова адекватност.

Предвижда се и създаването на специален Фонд за преструктуриране на банки, който ще се управлява от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От финансовото министерство предлагат новият фонд да разполага със сума, която е равна на 2% от размера на гарантираните депозити в банките у нас. Натрупването на средствата обаче няма да стане изведнъж, а постепенно - за срок от 10 г. след влизането в сила на закона. Фондът ще може да набира средства за дейността си и от дарения, заеми, чуждестранна помощ и др., предвижда законопроектът. Планирано е при необходимост да се набират и допълнителни вноски. Самото преструктуриране според проекта ще цели в кратки срокове да се разпределят загубите между акционерите и кредиторите, като се запази финансовата стабилност и се ограничат загубите за данъкоплатците.

Държавата чрез БНБ ще може да се намесва по-активно и в самия процес на преструктуриране. Временният управител отново ще може да заменя изцяло функциите на ръководството на кредитната институция. Той ще може да започне преструктурирането й като алтернатива на производството по несъстоятелност. Това ще се прави, ако обявяването на банката във фалит би застрашило обществения интерес и би представлявало заплаха за финансовата стабилност в страната.

Според изискванията на ЕК ще бъдат въведени и още два инструмента за преструктуриране - държавна капиталова подкрепа и временна държавна собственост. Те обаче ще се прилагат само след решение на правителството по предложение на финансовия министър.

24 часа

Борисов съветва премиера на Македония да даде оставка. Съвет към премиера на Македония Никола Груевски да подаде оставка, за да спрат протестите и размириците в страната, отправи днес българският министър-председател Бойко Борисов.

"Аз съм давал пример какво се прави от един премиер, ако има недоверие поради една или друга причина. След това народът си връща доверието", заяви Борисов и напомни, че при първия си мандат подаде оставка на правителството заради протестите срещу високите цени на тока.

"Надявам се да се вземат в ръце и да си регулират държавата", заяви още Борисов.

"Македония е много важна страна за нас и службите всеки час ми докладват какво е положението. Засега е по-спокойно", каза още Борисов. Той обясни, че България е свикнала да бъде заобиколена от горещи точки и изброи Украйна, Крим, Сърбия, Косово.

"Бог да прости жертвите. Още веднъж разбирате колко е важно да има политическа стабилност. От раздорите и проблемите в Македония се стигна до тези жертви", заяви още Борисов.

Президентът Росен Плевнелиев, който е на посещение в Монголия, изрази тревога от ситуацията в Македония и поднесе съболезнования към близките на загиналите при престрелките в Куманово. "Изразявам съпричастност към македонските институции, които трябва по демократичен начин и на базата на законни действия, чувайки гражданското общество и отнасяйки се сериозно към техните справедливи искания, да гарантират спокойствие, стабилност и успокояване на ситуацията", се казва в изявлението на президента.

"Осъждаме всички действия, които са в разрез със закона, независимо кой ги извършва. Апелираме към всички страни, които и да са те, да решават проблемите само с механизмите на диалога, на гражданските инициативи и съобразно демократичните принципи", заявява още той и призовава всички участници в политическия процес в Македония да се отнесат много сериозно към ситуацията.

При ескалация на напрежението там трябва да се свика Консултативният съвет за национална сигурност при президента или Съветът по сигурността към министър-председателя, заяви вчера вицепремиерът Меглена Кунева. Свикване на КСНС обаче не може да стане в отсъствието на президента, който се връща от Монголия след седмица

Всяко говорене преди свикването на подобен формат би било незряло, отговори Кунев на въпрос носят ли събитията в Македония риск за сигурността на България. Като съседна страна и като член на ЕС трябва да бъдем част от решаването на проблемите на Скопие, категорична бе тя.

Отлага се предвиденото за днес посещение на македонския вицепремиер Фатмир Бесими, който трябваше да се срещне с външния министър Даниел Митов, с нея и с вицепремиера Томислав Дончев, съобщи Кунева.

МВнР призова всички политически фактори към отговорно поведение в името на стабилността на Република Македония и региона.

Трудът в България 6,5 по-евтин от средното за ЕС. Трудът в България излиза около 6,5 пъти по-евтин за работодателите, отколкото са средните разходи в ЕС. Това показват последните данни от сравнително проучване на европейската статистическа служба Евростат.

Средно за час труд работодателите у нас плащат 3,80 евро. Затова и България държи лидерството в ЕС по ниско заплащане. За сравнение средното ниво за всички държави членки е 24,60 евро.

Всъщност дали сме първи, или последни в Европа зависи от гледната точка, коментира наскоро шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. За бизнесмените е добре, че разходите им за труд са ниски, но за работниците е зле, защото получават най-малко. Именно евтиният труд е едно от трите предимства на България като дестинация за бизнес според анкетата на германо-българската камара. Останалите две са атрактивната данъчна система и членството в ЕС.

Най-скъпо за работодателите в ЕС излизат датчаните. Там разходите за заплати, осигуровки и други плащания са 40,30 евро за час. След тях са белгийците с 39,10 евро, но това е вероятно заради хилядите еврочиновници в Брюксел. Следващите 2 места се заемат от Швеция и Люксембург - съответно 37,40 и 35,90 евро.

Така според данните на Евростат излиза, че за работодателите е по-добре да наемат 10 българи, отколкото един датчанин. Но това е само от гледна точка на разходите за труд. Явно за решението да се инвестира в дадено място заплащането не е толкова определящо на практика, колкото се има предвид в икономическата теория.

Освен в България сравнително ниски са разходите за труд на работодателите и в Румъния, Литва и Латвия. Там за час се харчат съответно 4,60, 6,50 и 6,60 евро. Данните, които използва Евростат за сравнението, са от заплащането на работната сила за 2014 г.

По сектори най-високи са харчовете за труд в индустрията. Там час излиза средно 25,50 евро, а за еврозоната - 32 евро. Следва заплащането в услугите с 24,30 евро и най-малко се дават в строителството - 22 евро.

В България има разминаване с тези тенденции в ЕС, защото най-високи са харчовете на работодателите в сектор "Услуги" и след него е индустрията.

Труд

„Елит Петрол" отмъкнат от КТБ в последната секунда. След скандала с преоформените индивидуални депозити в КТБ, отново под носа на държавата, квесторите на фалиралата КТБ са заличили учредените в полза на банката обезпечения на „Елит Петрол" и то само ден преди да влязат новите синдици.

Цветан Василев и ортакът му Гриша Ганчев не спират да пързалят държавата, въпреки твърденията на банкера-беглец, че всички били „в заговор" срещу него, а той бил света вода ненапита.

Ето хронологията на поредния скандал около отмъкването на „Петрол" от активите на КТБ и то с дейното участие на бившите вече квестори : На 16.03.2015 г. в Народното събрание са внесени за разглеждане промените в Закона за банковата несъстоятелност, които позволяват на временните синдици да издирват имущество придобито с пари на банката и да развалят сделки. На 18.03.2015 г. промените са гласувани от народните представители. На следващия ден обаче - 19.03.2015 г., квесторите Лютов и Костадинчев дават изрично пълномощно на дългогодишния юрисконсулт в КТБ и доверен човек на Цветан Василев - Емил Събев (работил в КТБ преди затварянето й, а очевидно продължил да работи там и след 20.06.2014г.), да заличи първия и втория по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол", учредени в полза на КТБ, както и да заличи ипотеки върху недвижими имоти и особен залог на движими вещи и вземания. Все обезпечения, предоставени от „Елит Петрол" в полза на банката. Събев още същия ден дава нотариално завереното си съгласие обезпеченията да бъдат заличени и това става факт в Търговския регистър на 24.03.2015г.

Така третият по ред особен залог става първи - той е учреден в полза не на кой да, а на дружеството, контролирано от Гриша Ганчев - „Кристъл Асет Мениджмънт".

Гриша Ганчев също не си губи времето - на 24.03.2015 г. адвокатът му подава искане по партидата на „Елит Петрол Ловеч" ЕАД (в което дружество междувременно са апортирани всички бензиностанции на „Елит Петрол" - над 160 в цялата страна) за учредяване на особен залог върху търговското предприятие и на „Елит Петрол Ловеч", пак в полза на „Кристъл Асет Мениджмънт".

С тези хватки, само за няколко дни „Елит Петрол" окончателно е отмъкнат от тандема Василев - Ганчев. Срещу прихващане на задълженията на „Елит Петрол" (дъщерно дружество на „Петрол") са освободени основните активи на „Петрол" - всички бензиностанции в страната, въпреки че другите дружества от групата на „Петрол" продължават да бъдат и към момента едни от най - големите длъжници на КТБ. И това квесторите Лютов и Костадинчев знаят най - добре от всички. Знаят също, че съгласно преходните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност действието на извършените прихващания е спряно по силата на самия закон.

На 25.03.2015 г. СГС, по искане на Фондa за гарантиране на влоговете, съдът назначи временните синдици, а предния ден измененията на Закона за банковата несъстоятелност са публикувани в Държавен вестник и влязоха в сила. Твърде късно - схемата вече е финализирана и то с услужливата подкрепа на квесторите, освободили обезпеченията на КТБ само ден, преди прекратяването на квестурата.

След преоформянето на индивидуалния депозит на Иван Костов и изплащането му от Фонда за гарантиране на влоговете, дали и за освободените активи на „Елит Петрол" квесторите ще продължават да твърдят, че всичко е законно. Дали е законно или не ще решават компетентните органи, но най - малкото е ненормално и в ущърб на интересите на държавата.

Метрото оскъпи пътуването. Пускането на метрото до Бизнес парка прекрои транспортната схема на един от най-големите квартали в София. От събота автобусите във и от "Младост" са с нови, в някои случаи съкратени маршрути, заради което предвижването между две крайни точки вече се осъществява с прекачване от едно в друго превозно средство. За хората без абонаментна карта това означава и закупуване на два билета за пътуване, алармираха читатели на "Труд".

Такъв е случаят с автобусите по линия 111, която до 9 май свързваше двата най-големи квартала "Младост" и "Люлин" през Околовръстното шосе. Сега возилата стигат само до "Младост 4", а за да се предвижат до пазара в "Младост 1" например, столичани трябва да се прекачат или на друг автобус, или на метрото. С променени маршрути са и 76, 113, 314 и 413.

"Столичната община трябва да върне възможността за закупуване на карти за две линии на градския транспорт, както и комбинираните билети за 60 или за 90 минути", настояват от Дискусионния клуб за социална местна политика на БСП. Така предвижването ще излиза по-евтино от 2 лева - каквато е цената на два билета за пътуване.

От градския парламент коментираха пред "Труд", че въвеждането на почасови билети за пътуване ще стане възможно, когато във всички превозни средства се монтира електронна система за пътуване. От години има валидатори за таксуване в тролеите и трамваите, но не и в автобусите.

От "Московска" 33 обясниха още, че новите маршрути се въвеждат експериментално - за шест месеца.

Монитор

Нужни са 5 нови моста над Дунав. Страната ни има спешна нужда от изграждането на поне пет нови моста над Дунав, защото сегашните два са крайно недостатъчни. За целта обаче трябва да се работи за постигане на консенсус, намиране на инвеститори и проектанти. „Редица икономисти заставаме зад идеята, че между България и Румъния, освен двете нови мостови съоръжения край Русе и Видин, които осъществяват интер-модални транспортни връзки, обединяващи автомобилния и жп транспорт, ние имаме спешна нужда от инвестиции, проектиране и консенсус между България и Румъния за още нови мостове.", каза икономистът проф. Андрей Захариев, цитиран от focus.bg.

Новите съоръжения трябва да бъдат олекотени и от по-евтин тип. Подобен мост е бил създаден в съседна Сърбия и неговата стойност е само 50 млн. евро. Това на практика е около една пета от цената на съоръжението при Видин - Калафат, стана ясно от думите на специалистът. Според него мостовете трябва да бъдат разположени при Никопол, Оряхово, Свищов, Тутракан и Силистра. Изграждането им ще бъде ключово за бизнеса в Северна България, според Захариев. В момента на румънския пазар оперират над 1500 компании с българско участие, а в нашата страна действат повече от 600 румънски дружества. Страната ни е сред първите 10 държави за румънския износ. Оказва се също така, че Букурещ е третата дестинация за експорт на български стоки в европейската общност. От началото на тази година Северна България е с особен фокус за развитието и изграждането на автомагистрали и магистрални трасета, включително и изграждането на връзки между основните балкански столици.

За изграждането на т.нар. интербалканска магистрална връзка - Букурещ -София-Белград, за която вече се проведе премиерска среща ще се използва капацитетът на „Дунав мост 1" при Русе - Гюргево, както и отсечка от бъдещото трасе на магистралата от Велико Търново до Русе. „Тя се явява като част от европейския коридор номер 9, който свързва пристанищата на Балтийско море с Егейско море и Близкия изток", каза още проф. Захариев.

Огнена война за хляба в Хасково. Истинска огнена война заради разпространението на хляб в Хасково, бушува в града. Мерцедес S класа, собственост на един от дистрибуторите на тестени изделия - Веселин Илчев, бе подпален и изгоря напълно.

Палежът е извършен към 5 часа сутринта в неделя пред жилището на собственика на возилото. Освен лекия автомобил подпалвачите пробвали да опожарят и служебния микробус на Илчев, който е дистрибутор на пловдивската фирма „Тракийски хляб". И под двете коли имало факли с напоени с бензин парцали. Возилата пък били залети със запалителна течност. Леката кола изгоряла изцяло, а микробусът се отървал само с унищожена предна броня и панорамно стъкло благодарение на бързата реакция на хасковската пожарна. Огнените езици са тръгнали и към къщите, като стопили елтабло, в резултат на което значителна част от улицата остана без захранване за часове наред.

За собственика Веселин Илчев няма никакво съмнение, че пожарът е умишлен. На 26 януари тази година също бе опожарен негов микробус за хляб, а младият мъж лично показа пред репортерите заплашителни sms-и, които е получавал от конкуренти. Те го предупреждават да се махне с „евтиния" си хляб от Хасково. Наистина, „тракийският хляб" се продава за 50 стотинки, докато местните хлебари пласират стоката си на 70 ст.

Заради ниската цена стотици търговски обекти в Хасковско тръгнаха да зареждат пловдивската стока. Спецкоманди на хасковските хлебопроизводители започнали да ги обикалят и предупреждават, че ако продават от евтиния насъщен, ще спрат да ги зареждат с всякакъв останал хляб. Много обаче не се поддадоха на изнудването и затова освен с огън, зареждащият ги Веселин бе заплашван и с куршуми. Първоначално само на sms-и.

В средата на февруари обаче с ловна пушка бяха обстрелвани прозорците на съседната къща, пред която бе паркиран първият опожарен микробус, а шокираните й обитатели са сигурни, че стрелците са взели на мушка именно Веселин, но са объркали сградата. Атентатът отново бе по-късни доби, като стрелците са се постарали да не ранят по случайност човек, но да бъдат чути. Изстрелваните куршуми са били насочвани към тавана на обстрелваните стаи, но така, че задължително да счупят прозорците. И в двата случая с разследването се зае хасковската криминална полиция.

Заради вчерашния инцидент обаче по спешност е наредена проверка и на Икономическа полиция, която трябва да разследва версията за хлебарска война. Според непотвърдена информация е започнало системно задържане на служители от конкурентните фирми за разпити и доказване на алибита. Въпреки ранния час се твърди, че имало очевидци на палежа. От ОД на МВР отказаха всякаква информация по случая.

За хлебарска война в Хасково се заговори още миналата година, когато дистрибутор на същата фирма бе нападнат и пребит почти до смърт от ударна команда от 5 души.

Новинар

Първите БГ череши ще струват над 2,20 лв./кг. Цената на първите български ранни череши в Кюстендил ще бъде най-малко 2,20 лв. за килограм, съобщиха овощари от региона за „Новинар".

„По принцип тук италианците продават успешно своята продукция, превзели са нашия пазар и подбиват цените. Тази година научихме, че лоши климатични условия са съсипали голяма част от чуждестранната реколта и нашите цени може би ще са по-високи от миналогодишните", обясни земеделски производител от Кюстендил. Той увери, че българските магазини, които искат да купят череши от него, ще бъдат с предимство.

„Отстъпки за продавачите ще има, но тях ще коментираме на място на пунктовете за изкупуване в края на месеца", каза още производителят, който притежава черешова градина от 120 декара в Кюстендилско.

Той изтъкна, че ще обяви конкурентни стойности на плодовите и зеленчукови борси в столицата, за да имат сметка търговците да купуват от него. „Миналата година ранните сортове вървяха по 2,20 лв. за килограм", припомниха стопани. По думите им тази година плодовете ще са по-скъпи, а точните им стойности ще са ясни в края на май.

Земеделци от Южна България пък се похвалиха, че има огромен интерес от румънци да изкупуват българската продукция. „Обикновено за износ отиват най-хубавите и едри череши", уточниха овощарите. По думите им в последните две години много румънци идват у нас, за да изкупуват родни плодове.

Производителите допълниха, че преди 50 на сто от реколтата е била за експорт, но заради ембаргото не е ясно какво ще стане тази година, тъй като основният пазар е бил руският. „Ранните сортове се запазиха, но заради слани голяма част от късните може да бъде съсипана", предупредиха още производители от Южна България. И добавиха, че при тях най-големи конкуренти са гръцките овощари, които продават в изобилие стоката си у нас.