Търговците на електроенергия стават все по-печеливши. С отварянето на електроенергийния пазар и възможността клиентите да избират сами доставчика си ролята на търговците на електроенергия започна да се откроява все повече. Тенденцията на постоянно растящите приходи на тези дружества се очерта още по-ясно с масовото излизане на фирмите на свободния пазар от средата на 2013 г. - първоначално присъединените към мрежата средно напрежение, но след това и по-малките, присъединени към мрежата ниско напрежение. Добрите финансови резултати се виждат и от счетоводните отчети на дружествата, които почти без изключение бележат ръст в приходите и печалбите си за 2014 г.
Групата на динамичните
Сред най-динамично развиващите се компании през 2014 г. ясно се открояват търговците на трите снабдителни дружества в страната - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". Техните приходи значително са нараснали спрямо 2013 г. При ЧЕЗ увеличението е със 73%, като компанията се нарежда и на първо място по приходи през миналата година. При ЕВН, която е трета по приходи, увеличението е повече от два пъти, а при "Енерго-про", която е шеста, ръстът на приходите е 2.25 пъти.
Изпълнителният директор на "ЧЕЗ трейд" Владимир Дичев коментира, че добрите резултати на дружеството се дължат най-вече на развитието на вътрешния пазар. По думите му фокусът на компанията е върху големите клиенти на средно и високо напрежение в цялата страна. Това са както молове и складове на едро, така и големите производствени предприятия. Според Дичев една от причините приходите на търговците на трите снабдителните дружества да бележат най-голям ръст е, че клиентите се обръщат към разпознаваемите на пазара.
Друга обективна причина обаче е изискването, въведено в средата на 2013 г., всички фирми на средно напрежение да излязат от регулирания пазар, на който бяха обвързани само с един доставчик. Пред тях беше оставена и възможността да купуват от същия доставчик, но на много по-висока цена. "Вследствие на тези промени през втората половина на 2013 г. стотици компании започнаха покупки на електрическа енергия на либерализирания пазар", коментира Диана Чобанова, изпълнителен член на съвета на директорите на "EVN трейдинг Саут Ийст Юръп". По думите й през 2014 г. тези процеси са се задълбочили и по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) 4867 индустриални потребителя вече са избрали доставчик на либерализирания пазар. За сравнение - към края на 2012 г. броят на клиентите на свободния пазар е бил едва 107, а към края на 2013 г. техният брой е бил 1666. "Това динамично развитие на пазара в резултат на регулаторните промени доведе и до очакван ръст на обемите при компаниите, търгуващи с електроенергия, сравнено с предишни периоди", допълва още Чобанова. Специално за ЕВН към момента доминира търговията с електроенергия на територията на България. Данните на компанията показват, че 73% от приходите през 2014 г. и 75% през 2013 г. са от продажби за крайни клиенти в страната. Според Дичев около 15% от приходите обаче са "паразитни", което включва такса задължение към обществото, която директно се превежда на Националната електрическа компания (НЕК). На тази основа през 2015 г. могат да се очакват още по-големи приходи заради увеличението на тази такса, допълни той.
С по-бавен темп
Увеличението на приходите, макар и не с темпа на трите снабдителни дружества, се наблюдава при всички фирми, попадащи в топ 10 на търговците на електроенергия. Така например на второ място по приходи (виж таблицата) се нарежда "Енергийна финансова група". В същото време печалбата на компанията за 2014 г. намалява над два пъти спрямо предходната година. Николай Вузев, който е в борда на директорите на дружеството, беше коментирал за "Капитал Daily", че очаква 2014 г. да е лоша за ЕФГ. Като причина за това той изтъкна, че на търговете за продажба на електроенергия, организирани от производителите, е имало чужди компании, които са вдигали изкуствено цената. Отделно в средата на годината кредитните линии на компанията в Корпоративна търговска банка (чийто лиценз беше отнет) бяха замразени, от което компанията е натрупала допълнителни пасиви.
Компанията обаче разчита основно на твърдите си договори за износ към Гърция, Турция и Сърбия. През 2014 г. "Енергийна финансова група" е реализирала добри продажби от 250 - 300 мегавата и на вътрешния пазар заради излизането на фирмите на средно напрежение на свободния пазар.
България е загубила над 1.5 млрд. лв. от измами с ДДС през 2013 г. Бюджетът е загубил над 1.5 млрд. лв. от несъбран и неправомерно върнат ДДС през 2013 г. Това показва доклад на Европейската комисия за събираемостта на данък добавена стойност в страните членки. Добрата новина е, че стойността на несъбрания ДДС намалява с около 150 млн. лв. спрямо предходната година. Статистиката на Евростат показва, че събираемостта изостава както в сравнение с 2012 г., така и спрямо заложения план за 2013 г.
Данните на Европейската комисия за загубите на бюджета от този вид косвен данък са само до 2013 г., но изчисления на "Капитал" показват, че за миналата година числото скача рязко до близо 2.3 млрд. лв. Калкулацията се базира на правителствените данни за събираемостта на ДДС за миналата година, очакванията на финансовия министър Владислав Горанов за тази година (около 800 млн. лв. повече), както и на база твърденията на правителството, че 90% от допълнителните приходи в бюджета са от борбата срещу контрабандата.
В средата на таблицата
От данните на ЕК се вижда, че през 2013 г. делът на загубата от ДДС за бюджета е малко над средното ниво за Европейския съюз. Въпреки това страната ни остава в средата на таблицата, като пред нас има още десет държави. Най-зле е положението в Румъния, където въпреки лекото подобрение бюджетът губи над 40% от полагащия му се ДДС. В първата петица на класирането се нареждат още Литва, Словакия, Гърция и Италия. На другия полюс са Финландия, Холандия, Швеция и Люксембург. В тези държави делът на укрития и източения ДДС е под 5% от реално дължимия.
"Призовавам държавите членки да предприемат необходимите мерки за борба с данъчните измами и укриването на налози на всички нива. Това продължава да бъде проблем и е на върха на дневния ред на тази комисия", коментира еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. Според него са необходими допълнителни реформи в системите за събиране на ДДС.
Българският опит
В началото на май финансовият министър Владислав Горанов присъства на среща с колеги от Централна и Източна Европа, на която е била обсъдена и подкрепена възможността за въвеждане на режим за обратно начисляване на ДДС за всички транзакции над определена стойност. Инициативата е на Чехия и Австрия, които искат да осъществят пилотен експеримент за обратно начисляване в търговията помежду си. От срещата стана ясно, че ДДС измамите в ЕС нанасят на бюджетите загуби от около 50 млрд. евро годишно.
От 1 януари 2014 г. в България действа подобна схема за обратно начисляване на ДДС при зърнени и технически култури като пшеница, соя, слънчоглед, лимец, рапица и др. Всеки производител на зърно с регистрация по Закона за ДДС в страната получава от клиента си само стойността на продадената продукция без 20% ДДС, които се фактурират при останалите видове стоки и услуги. Вместо това купувачът ще си самоначислява тези 20% като задължение към държавата и сам носи отговорност за внасянето му. Мярката трябва да действа до края на тази година, но от Министерството на финансите внесоха промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с които да я продължат до края на 2018 г.
Въпреки големите резерви държавата трупа нов дълг. Въпреки солидния фискален резерв и по-доброто спрямо планираното изпълнение на бюджета за тази година, финансовото министерство размрази поемането на дълг на вътрешния пазар. В понеделник държавата емитира 3-годишни ценни книжа за 150 млн. лв. До края на този месец са предвидени още два търга на стойност също 150 млн. лв. - съответно за 5- и 10-годишни книжа. Така през септември ще бъде поет нов вътрешен дълг в размер на 300 млн. лв. след три нулеви месеца в емисионния календар на финансовото министерство.
Министерството на финансите не коментира защо подновява емитирането на дълг на вътрешния пазар. Така не става ясно защо държавата счита, че има нужда от допълнителна ликвидност, докато управляващите се хвалят с висок фискален резерв и бюджетни приходи. По последни данни на БНБ към 7 септември средствата на фискалния резерв в централната банка възлизаха на 9.4 млрд. лв. Резервът държи средства и извън БНБ. Към края на юли парите на държавата в БНБ и други търговски банки възлизаха на 10.7 млрд. лв. Към тях се прибавят и 469 млн. лв. бъдещи вземания от ЕС. Съгласно Закона за държавния бюджет в края на годината резервът не трябва да е под 4.5 млрд. лв.
Сметките показват, че ако няма солидни рискове, хазната е в състояние да спази този лимит, като наред с това покрие настъпващи падежи по вече взети дългове и планирания дефицит. На 5 септември хазната плати настъпил падеж по поет в края на миналата година покрай кризата с КТБ краткосрочен дълг в размер на 400 млн. евро. На 10 септември предстои нов падеж по книжа в обем от 300 млн. лв., други 400 млн. евро падежират през декември. Сметките показват, че в оставащите месеци държавата трябва да плати по изтичащи дългове около 1.86 млрд. лв. Извън това трябва да се покрие и планираният дефицит в държавния бюджет. По първоначални прогнози той бе изчислен на 2.49 млрд. лв., но се очаква реално да е по-нисък. Експерти коментираха, че правителството явно предпочита да не държи резерва на ръба, за разлика от първия кабинет на ГЕРБ.
След проведената в понеделник емисия МФ ще може да емитира до 500 млн. лв. нов вътрешен дълг до края на годината, ако се придържа към първоначално обявените намерения. Според одобрената емисионна политика за 2015 г. новопоетият вътрешен дълг ще е 950 млн. лв. Далеч по-солидно е външното финансиране - 6.9 млрд. лв. Досега на международните пазари бяха емитирани облигации на стойност 6.06 млрд. лв. Не е ясно дали и под каква форма ще бъде оползотворен наличният свободен ресурс.
Размразяването на емисионния календар идва на фона на предупреждения от страна на Министерството на финансите, че приключването на стария програмен период при еврофондовете и стремежът да се усвои максимален размер средства крият риск за изпълнението на бюджета. Няма данни на каква стойност се оценява този риск. Рискове по линия на стария период може да има и през бюджетната 2016 г., защото неприключените проекти ще трябва да се финансират от държавния бюджет.
Междувременно стана ясно, че правителството ще търси 3 млрд. лв. за завършването на ключови проекти до 2020 г. Това съобщи вчера регионалният министър Лиляна Павлова по време на дискусия за еврофондовете. Според нея за пътната инфраструктура в страната са необходими общо 6 млрд. лв., но тези инвестиции са с хоризонт след 2020 г.
Очаква се министрите да одобрят национална пътна стратегия, която е част от развитието на транспортната инфраструктура у нас. Според плановете на правителството трябва с европейски пари да се довърши магистрала "Струма", както и част от "Хемус". Друго финансиране ще се търси за отклоненията от магистралата по трасето София - Видин и София - Калотина, Велико Търново - Русе, Варна - Бургас и тунела под Шипка. Средства могат да се осигурят със заеми по програмата "Европейски транспортни коридори" на Европейската инвестиционна банка и други финансови институции.
Държавните енергийни фирми губят милиони в КТБ. "Битката" за връщането на блокираните във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) пари на държавните енергийни дружества у нас изглежда е обречена. В момента само те са затънали с десетки милиони левове въпреки влошеното си финансово състояние. Вчера енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че ще направи всичко, което позволява законът, за да се върнат част от парите. По думите й обаче вероятността това да се случи е минимална.
Неотдавна и финансовият министър Владислав Горанов заяви в интервю за "Капитал", че е малко вероятно синдиците да успеят да съберат повече от една трета от вземанията на трезора.
В момента само "Топлофикация-София", която се води общинско дружество, има блокирани около 80 млн. лв., заради които преди време бе уволнен шефът й Стоян Цветанов. Според списък на вземанията на кредиторите на КТБ, публикуван преди седмици, всички дружества под шапката на държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ), както и самият холдинг, имат сериозни средства в КТБ. Газовият оператор "Булгартрансгаз" има да взема 60.33 млн. лв, "Мини Марица-изток" има да получава 18 млн., а НЕК - 15 млн. лева.
"Безспорно блокираните средства ще се отразят негативно на енергетиката. Финансовите проблеми са сред най-големите трудности в този сектор", коментира Теменужка Петкова вчера при посещение във Велико Търново. Тя отчете, че само дефицитът в НЕК е 3.7 млрд. лв., като 2.3 млрд. лв. от тях са резултат от проектите АЕЦ "Белене" и Цанков камък. "Останалата част от дефицита е в резултат на регулаторната политика - НЕК изкупува енергията на високи цени и продава по-евтино. Няма такъв търговски субект, който да може да съществува при такава ситуация", каза министърът на енергетиката.
Петкова отчете и докъде са стигнали проверките на ЕРП-тата за зимния период, които започнаха преди седмица. Сега се проверяват "кризисни обекти", които са създали проблеми през изминалата зима. "Ще видим отстранени ли са стари стълбове, амортизирани съоръжения, какви са наличностите в складовете на ЕРП-тата, дали има достатъчно резервни материали като кабели, стълбове и табла. Правим преглед на автомобилния парк, за да видим до колко устойчиви могат да бъдат транспортните средства за тежките зимни условия, следим и адекватни ли са екипите за евентуална кризисна ситуация", обясни министърът.
Резултатите от проверките ще станат ясни в края на септември, когато ще бъде изготвен доклад. Той ще покаже кои са рисковите области и какви мерки трябва да се предприемат, за да не се повтори ситуацията от миналата зима, когато хиляди българи останаха за дълго време на тъмно и студено заради обилния снеговалеж.
Още 1 млрд. лева за градовете. 1,3 млрд. лева са отделени, за да се развиват българските градове и региони по Оперативна програма "Региони в растеж".
Как ще се развиват българските градове и региони в следващите седем години? Какви ефекти ще се търсят от инвестирането на европейските средства и изграждането на нова инфраструктура - екологична, образователна, здравна и икономическа?
Ще живеем ли не само в по-красиви, но и в по-гостоприемни, по-удобни и по-успешни градове?
На тези въпроси отговаряха днес правителството и кметовете на четвъртия дебат от националната кампания „Деветте пътя към еврофондовете 2015 - 2020", организирана от в. „24 часа" и в. „Труд" съвместно с КРИБ. Дебатът се проведе в зала 6 на НДК в София.
Вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова участваха в четвъртия пореден дебат за еврофондовете. Кметове на големи и малки общини запознаха бизнеса с проекти, чието стартиране ще стане още в рамките на тази и следващата година. Те отговоряха и на въпросите на 150-те бизнесмена, които участваха в дискусията.
Томислав Дончев: Трябват ни умни инвестиции в градовете
Лиляна Павлова: С 370 млн.лв. искаме да привлечем милиард
Йорданка Фандъкова: Час по-скоро трябва закон за еврофондовете
„Армани" иска да прави фабрика край Плевен. Световният моден гигант "Армани" иска да открие фабрика за мъжка конфекция в България, съобщи пресслужбата на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия.
Изпълнителният директор на агенцията Мариета Захариева е научила за проекта от представители на компанията в Милано по време на бизнес форум в рамките на "Дни на България на Експо 2015".
Концернът в момента оценява потенциала за инвестиции на Плевенския регион, където проучва и възможностите за наемане на квалифицирани работници.
"Армани" възнамерява да кандидатства по програми за обучение на персонала и се надява да получи подкрепата на държавата. Захариева е предложила на представителите на компанията да изпращат кадрите на обучение и в Италия.
Освен това италианският моден гигант проучвал възможностите за кандидатстване по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за осигуряване на необходимото оборудване и технологии за фабриката.
Влагаме 370 млн., печелим милиард. С 370 млн. лв. начален капитал стартират 5 фонда за финансов инженеринг по новата оперативна програма "Региони в растеж". Това съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на четвъртия дебат от кампанията на "Труд" и "24 часа" "Деветте пътя към еврофондовете".
С тези пари се надяваме да привлечем над 1 млрд. лв. инвестиции в градовете и в туризма, каза министърът. Тя се мотивира с това, че в предишната програма "Регионално развитие" пак чрез финансов инженеринг с 33 млн. евро са привлечени три пъти повече пари от банки.
Първият от петте фонда ще бъде за София, ще има един за Северна България, един - за Южна, един Гаранционен фонд и един фонд за развитие на туризма и туристически атракции.
Министър Павлова очерта трите основни елемента от програмата. Първият е развитие на градската среда с 1,4 млрд. лв. инвестиции, които ще отидат в 39-те големи града. Вторият е ключовата реформа в здравеопазването, за която отиват 164 млн. лева за обновяване на спешната помощ във всички общини. Следващата реформа е в професионалното обучение, за което ще бъдат дадени 220 млн. лв.
До 31 май 2016 г. най-големите общини в страната трябва да са одобрили и предали проектите за поне половината от евросредствата, определени за тях, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и ръководител на управляващия орган на програмата Деница Николова. По думите й това е критична дата за пълното усвояване на средствата по програмата, защото ако България не успее да представи тези проекти в срок, ЕК има право да отреже 5% от стойността на цялата програма.
Задача на бизнеса и кметовете е да подготвят и реализират добри проекти по новата оперативна програма, за да бъде постигнат възможно най-добър резултат от предвидените средства. Това каза Иван Бойков зам.-председател на КРИБ и изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Пощенска с 30 млн. лв. за малки фирми
30 млн. лв. кредити за микро, малки и средни предприятия предлага от началото на август Пощенска банка. Това става в партньорство с ББР, съобщи шефът на банката Петя Димитрова. За да е по-близо до малкия и средния бизнес, Пощенска е създала над 10 бизнес центрове в страната. От началото на годината тя е отпуснала над 280 млн. лв. фирмени кредити.
1100 км пътища обновени по ОПРР
Благодарение на усилената работа в страната бяха инвестирани 3,5 млрд. лева по старата оперативна програма "Регионално развитие", която в условията на криза бе единственият източник на средства за бизнеса, подчерта вчера регионалният министър Лиляна Павлова.
По програмата досега са възстановени 114 туристически атракции и паметници на културата, изградени са 118 центъра за настаняване от семеен тип и 17 защитени жилища и са рехабилитирани над 1100 км републиканска пътна мрежа.
Освен това са инвестирани пари в 257 нови автобуси и тролейбуси, 192 пожарни и 6 спасителни автомобила, а 44 града са с изцяло променена среда, от която се ползват 3,4 милиона души, подчерта тя. Павлова припомни, че предишният програмен период е почнал без готови проекти, без ясна стратегия и визия, но подчерта, че уроците вече са научени и са довели до изграждане на необходимия капацитет. Затова и новата програма се базира на дългосрочна визия, подчерта министър Павлова.
1 млн. лв. държавни пари за „еколози" да анализират закони. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е отпуснало наскоро около 1 000 000 лв. на две "зелени" неправителствени организации (НПО), за да анализират законодателството в сферата на биологичното разнообразие. Те се управляват от политици на партия "Зелените" и техните интимни половинки, някои от които участват в структури на самото екоминистерство, обяви във фейсбук икономистът Владимир Каролев.
Едната организация е българският клон на WWF, управляван от Весела Кавръкова, жена на зеления активист Тома Белев. В същото време Белев е член на Висшия екологичен експертен съвет към отпускащото милионите и оценяващо проектите министерство. Другата организация е Сдружение за дива природа Балкани. В неговия УС са Катерина Раковска, която в същото време е и наблюдател към МОСВ по оперативна програма "Околна среда", и жена на бившия съпредседател на ПП "Зелените" Андрей Ковачев, посочва Каролев. В управата е и Андрей Ралев, който продължава да е ковчежник на ПП "Зелените" и да отговаря за финансите на партията.
Проверка на "Труд" показа, че четири екосдружения, сред които и споменатите от Каролев, са кандидатствали за общо 900 000 евро. От МОСВ обаче не отговориха на "Труд" кое НПО каква субсидия е получило. "В сумата от 1 млн. лв. съм абсолютно сигурен, защото съм направил допълнителни проверки. Не твърдя, че получаването на тези субсидии е незаконно, нито че има конфликт на интереси. Смятам обаче, че не би трябвало твои роднини да усвояват средства, ако ти работиш с дадено ведомство", заяви пред "Труд" Владимир Каролев.
"Тези хора вероятно могат да ви научат как се лобира успешно за милиони и как се плете мрежа от НПО-та между партия и държавна власт, но не и как се опазва околната среда. На схемата аз виждам всичко друго, но не и екология - единият член на семейството е в политиката и отпуска, контролира или "наблюдава" парите през държавната власт, другият е в бизнеса и ги усвоява в мрежа от фирми, НПО-та и партийни кръгове. А вие какво виждате и не ви ли се струват 1 милион лева леко множко за анализ на съображения в приети закони?", заключава икономистът.
След редакционното приключване на вестникарския брой на в. "Труд" от министерство на екологията пристигна становище по казуса. Прилагаме пълният отговор от ведомството на министър Ивелина Василева:
"По силата на Меморандума за разбирателство за Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство Министерство на околната среда и водите e определено за програмен оператор на програми: BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешните води"; BG03 „ Биологично разнообразие и екосистеми".
Бенефициенти по програмите са национални и местни обществени институции, изследователски и образователни заведения и неправителствени организации. Партньори могат да бъдат стопански и нестопански организации от страните-донори (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) и страните-получатели на средства.
Условията на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) изискват предоставянето на средства да става чрез открити покани за конкурентни процедури, в които участват организации от България, страните-донори и др. Преди публикуването им поканите се съгласуват с Националното координационно звено в Министерски съвет и Офиса на финансовия механизъм в Брюксел, с което се гарантира пълното им съответствие с изискванията на ФМ на ЕИП. За осигуряване на прозрачност на качествената оценка на проектните предложения, Регламентът на ФМ на ЕИП изисква тя да се извършва от оценители, външни за МОСВ.
В допълнение към тези изисквания, поканите на МОСВ изискват от оценителите да определят доколко стойностите в проекта отговарят на пазарните цени и спазват ли принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и в случай на превишения да предложат намаляване на бюджета и да поставят по-ниска оценка на проекта.
В качеството им на бенефициенти, WWF в партньорство с норвежка организация е сключил договор за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 554 039,70 лв., като сумата за WWF възлиза на 236 663,25 лв.
СДП Балкани е получил безвъзмездна помощ за реализацията на два проекта на обща стойност 366 192,36 лв.
"Труд" попита още министерство на екологията - "В линк от сайта на министерство на екологията със субсидиите за проекти по тази схема общата сума за субсидиране на проектите се променя в зависимост от промяната на езика. Ако се чете обявата на български език общата сума е 600 000 евро, при натискане на хиперлинка "English" сумата се променя на 900 000 евро, моля посочете вярната сума. От министерството посочиха, че общият бюджет на покана BG03.03 е 900 000 евро, както е описано в поканата, публикувана на страницата на МОСВ.
При прехвърлянето на информация към новия сайт на програмата е допусната техническа грешка в българската версия, която впоследствие е коригирана, допълниха от ведомството на министър Ивелина Василева.
Спецзвено тръгва по петите на каналджиите. Спецзвено тръгва по петите на каналджиите, които прекарват имигранти през границата на страната ни. В него ще работят представители на МВР и прокуратурата, които приоритетно ще разследват организаторите на тези мрежи. Новината беше обявена от вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова след специална среща вчера сутринта при премиера Бойко Борисов. На нея са присъствали тримата му заместници - Бъчварова, Ивайло Калфин и Меглена Кунева, както и финансовият министър Владислав Горанов и дипломат №1 Даниел Митов. По време на срещата са били уточнени принципните позиции на България по проблемите с бежанския натиск, който се е увеличил четирикратно на нашата бразда през тази година. Бъчварова беше категорична, че една от основните посоки, по които трябва да работи страната ни е борбата именно с каналджийството. „Тълкуваме тези престъпления като особено тежки и сме внесли в НС предложения за завишаване на наказателните мерки", обясни Бъчварова. Тя съобщи, че страната ни ще настоява за синхронизиране на националните законодателства в ЕС в посока по-строги мерки срещу трафикантите на хора. Страната ни застава твърдо и зад идеята за създаване на обща европейска прокуратура.
„Поддържаме активно партньорско сътрудничество с Европол за разкриване на случаи на трафик, извършени от български граждани на територията на други държави", допълни силовият министър. Тя отчете, че страната ни застава зад актуализацията на мерките за справяне с бежанските потоци и квотното им разпределение в страните от ЕС.
„България вече заяви, че ще приеме 500 новопристигнали бежанци. Приемаме с разбиране необходимостта този брой да бъде увеличен, като признаваме прилагането на общия принцип спрямо всички държави", посочи още Бъчварова във връзка с очакваното днес решение на ЕК за новото преразпределение на имигрантите.
„Необходимо е да не спират усилията за намиране на решение на кризите в държавите - източници на мигрантските потоци. ЕС трябва да намери начин за спиране на конфликтите, които застрашават живота на гражданите на тези държави", заяви още Бъчварова.
Страната ни застава зад идеята да се изградят регистрационни центрове не само в Гърция и Италия, но и в страните извън съюза. Представителите на правителството уточниха, че те трябва да бъдат в основните страни на произход на имигрантите, както и в погранични на тях държави.
„Ще настояваме за промяна на споразумението от Дъблин", заяви още вътрешният министър. То урежда връщането на бежанците в първата държава от ЕС, в която са били регистрирани. Според вътрешния ни министър трябва да се въведе единен статут за целия ЕС. Бъчварова настоя още да се направи списък на сигурни страни на произход и да се води активна политика на връщане на имигрантите идващи от тях. По думите на вътрешния министър правителството работи активно по политиките на интеграция на бежанците, но когато конфликтите в родните им държави се успокоят, те трябва постепенно да бъдат върнати там.
„Въпреки че страната ни е най-прякото трасе на бежанците от Турция към Западна Европа, ние успяваме да не допуснем неконтролирани от нас притоци на хора", отчете Бъчварова.
Захлаждането свали консумацията на ток. Спадът на температурите в последните дни доведе до спад в консумацията на електроенергия, сочат оперативните данни от сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Вчера от 07.00 и 08.00 часа бе отчетен най-ниският сутрешен товар за работен ден от началото на месеца между 3288 и 3570 мегаватчаса, отчетоха от ЕСО. В петък по същото време той е бил между 3770 и 4309 мгвтч. Сметките сочат спад от 482 до 464 мгвтч. Спрямо понеделник също е отчетен, сутрешен спад на консумацията съответно 129 и 197 мгвтч.
От началото на месеца най-висок товар от 4914 мгвтч операторът е отчел на 3 септември в 21.00 часа. Почти идентична консумация е отчетена и денонощие по-късно - 4913 мгвтч. Над 4500 мгвтч остава товарът за този час и през следващите дни, като в понеделник той достига 4592 мгвтч.
До петък включително консумацията посред полунощ остава над 4000 мгвтч. Най-висока е тя на 3 септември 4177 мгвтч. На 7 септември в 24.00 часа тя пада с 333 мгвтч до 3844 мгвтч.
Вчера малко след 16.00 часа с най-голямо натоварване от 2858 мегавата работеха големите ТЕЦ-ове. Веднага след тях с постоянен товар от около 1000 мегавата бе АЕЦ „Коз-лодуй", а на трето място - с 329 мегавата бяха вецовете. Производителите на най-скъп ток - фотовол-таиците, бяха четвърти с 298 мегавата.
По-нататък в товара в енергийната ни система бяха тецовете към топлофикациите със 184 мегавата, заводските топлоцентрали - със 160 мегавата. Малките вецовете по това време бях с принос от 90 мегавата, вятърните генератори - с 12 мвт и тецовете на дърва - с 12.
От вчера тръгна 3-дневна проверка на „Енерго-Про" за готовността на дружеството за предстоящия есенно-зимен сезон. Ще бъдат инспектирани обекти в Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Добрич, Търговище и Поповица, съобщиха от енергийното министерство.
По думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която вчера бе в Габрово, целта на проверките е превантивно да се вземат всички необходими мерки, така че да се гарантира сигурността на електроенергийната система. Тя припомни, че през месец март над 1179 населени места с дни бяха без ток. След края на проверките ще бъде изготвен цялостен доклад, който ще е публичен за всички потребители.
Спряхме руски самолети за Сирия. България отказа да пусне през въздушното си пространство руски самолети с доставки за Сирия. Причината е, че спецслужбите имат данни, че на борда може да се превозва оръжие, стана ясно от думите на военния министър Николай Ненчев. Решението за отказа е взето от външния министър Даниел Митов, но ситуацията е обсъдена с президента и премиера, уточни Ненчев. Реакцията на София разгневи Москва.
Според заместник външния министър на Русия Михаил Богданов българските власти нямат основание за отказа и действат под натиска на Вашингтон. "Някои се държат, като Гърция например, а такива слабички, като българите, които ние някога защитавахме от турските завоеватели, не помнят добрината", още по-рязък бе зам.-председателят на комисията по външните работи в Думата Леонид Калашников.
"Отказахме, защото сме суверенна държава", контрира министър Ненчев.
Скандал с Москва заради спрени самолети
Избираме дали да ни удържат авансов данък. Хората, които работят на граждански договори, получават хонорари или наеми от фирми, до края на месеца могат да решат дали искат да им се удържа авансово данъка за последното тримесечие на 2015 г. или да си го изчисляват сами в данъчната декларация, която трябва да подадат до 30 април 2016 г. Ако хората искат данъкът да им бъде удържан текущо, трябва да заявят това писмено пред платеца на дохода. Ако не го направят, данъците за доходите им за последното тримесечие няма да се удържат авансово. Така за Коледа ща имат по-голяма сума в джоба си, но след това в началото на 2016 г. сами ще трябва да изчислят дължимия данък за доходите си от октомври до декември и да внесат в хазната голяма сума в брой.
Тази възможност се дава за първи път сега след като от няколко години авансовият данък за доходите извън работната заплата се внася на тримесечие. За последното тримесечие на 2014 г. авансов данък не се удържаше и в резултат в началото на 2015 г. хиляди хора трябваше сами да изчисляват и внасят налозите си. Мотивът за въвеждането на този режим беше да се улеснят фирмите при плащането на налозите. Наред с това обаче и гражданите могат да се възползват. Ако до 31 март 2016 г. подадат данъчната си декларация по интернет, подписана с безплатния персонален идентификационен код, ще ползват отстъпка от 5% от данъка за довнасяне. Така освен, че ще имат по-голяма сума в джоба за Коледа, реално ще спестят и 5% от данъка за доходите си от октомври до декември.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.882420 |
GBP | 2.357420 |
CHF | 2.103720 |