Капитал Daily

Фондовете за стартиращи компании са на финала. Двата български фонда за инвестиции в стартиращи компании са на финала на подбора на проектите, които ще финансират. Първо, защото капиталът им от 21 млн. евро вече е почти ивестиран и, второ, защото средствата задължително трябва да се изчерпат до края на годината. Предприемачите с идеи ще могат да кандидатстват за финансиране в последния рунд на фонда Eleven до началото на октомври. До края на годината и вторият инвеститор в стартиращи компании LAUNCHub ще трябва да вложи капитала си. Така още около 30 компании ще могат да получат средства по програмата JEREMIE, по която част от еврофондовете бяха насочени за стартиране на бизнес. Вече над 150 проекта са финансирани от двата фонда.

Това обаче не е краят. Защото Европейският инвестиционен фонд, който сега управлява средствата по програмата, вече обяви, че ще насочи вероятно догодина още ресурс към двата фонда. Отделно LAUNCHub е в процес на набиране на капитал за нов фонд от около 15 млн. евро, който се очаква да започне инвестициите си догодина, каза Любен Белов, управляващ партньор. Все пак може да има някакъв луфт в началото на следващата година и да няма капитали за стартиращи компании, но паузата едва ли ще е дълга.

Последни обаждания

Eleven започна да събира проекти за десети пореден път от 1 септември, като желаещите да кандидатстват могат да подават заявленията си онлайн до 4 октомври.

Това е последният апликационен прозорец, който фондът отваря до края на тази година. Традиционно и този път финансиране ще получат 10-15 екипа.

В LAUNCHub пък сега тече набиране на проекти до 15 септември, става ясно от сайта. Любен Белов обясни, че при тях проекти могат да постъпват във всеки един момент през идните месеци преди края на годината.

Условията, които двата фонда за рискови инвестиции предлагат, са сходни - финансиране на компанията с таван до 200 хил. евро, но имат интерес в различни категории бизнес - докато LAUNCHub насочват поглед към проекти в дигиталната област, които вече са направили първи стъпки на пазара, Eleven подпомагат идеи в начален стадий независимо от сектора. Кандидатстването, както обикновено, е открито и за компании извън България.

Първата стъпка при кандидатстването и при двата фонда е попълването на онлайн апликационни форми, намиращи се на сайтовете на Eleven и LAUNCHub.

След предварително отсяване на проектите с потенциал LAUNCHub организира тридневния си форум Long Wееkend, където се представят и защитават идеите и бизнес стратегиите на стартиращите компании. В рамките на събитието предприемачите работят със специалисти и ментори, които им дават съвети за по-нататъшно развитие. Последният етап от подбора завършва, когато съдружниците преценяват кои компании да са следващите им инвестиции с максимален размер до 200 хил. евро.  

При Eleven принципът е подобен - след първата селекция и форума Startup Day всички екипи с проекти, в които Eleven инвестира, преминават през 3-месечна интензивна менторска програма. Първата инвестиция, която фондът предлага на младите предприемачи, е с размер 25 хил. евро срещу 8% от компанията, обясняват от Eleven. В случай че идеята се развие и прерасне в реален бизнес, стартъпът има шанс да получи финансиране на още няколко допълнителни порции с размер до 175 хил. евро. През периода се организират и множество срещи с опитни предприемачи от страната и чужбина, обучения и ползване на споделеното работно пространство на Eleven. Компаниите от десетия сезон на акселератора ще започнат програмата си през януари 2016 г.

"Отново търсим най-талантливите екипи в региона, амбицирани да създават страхотни продукти, които стъпват върху технологиите и иновациите при решаването на наболели потребителски или бизнес проблеми. Нямаме ограничение по отношение на индустриите, в които инвестираме", обясни съоснователят на Eleven Даниел Томов. От фонда обявиха, че всяка седмица през месец септември ще се срещат с потенциални кандидати за инвестиция и ще отговарят на въпроси, свързани с процеса на кандидатстване и възможностите, които предлагат.

Дотук

От стартирането на Eleven през 2012 г. до момента фондът е вложил в общо 107 български и чуждестранни екипи сумата от 8.9 млн. евро (при капитал 12 млн. евро), с което е и един от трите най-активни инвеститора в сектора в Европа, отбелязват от екипа. Въпреки че в концепцията на фонда е заложено инвестицията да е достъпна за проекти от всички сектори, все пак има и очертани тенденции. "Виждаме най-голям прогрес при стартъпите в сферата на софтуер като услуга и хардуер", обобщава Томов. От фонда сочат като свои силни инвестиции точно компании за софтуерни решения за други бизнеси или иновативни технологии: Farmhopping, MelissaClimate, Taxime, Playground Energy, LegalTrek, GymRealm и други.

LAUNCHub от своя страна е инвестирал 6.7 млн. евро (при капитал 9 млн. евро) в 58 стартиращи компании от 10 страни, между които България, Румъния, Македония, Хърватия, Австрия, Швейцария и други, пише на официалната страница на фонда. В портфолиото на фонда се намират основно компании в дигиталната област.

Държавата се връща на вътрешния пазар с емисия облигации за 150 млн. лв. Държавата ще потърси от вътрешния пазар 150 млн. лв., пласирайки 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), съобщиха от БНБ. Аукционът ще бъде проведен на 7 септември и е първият от общо три, които ще бъдат организирани през този месец. Намерението на правителството е да набере от местните инвеститори 300 млн. лв. през септември. Според анализатори причините за излизането на пазара на ДЦК след 3-месечна пауза са няколко - настъпващите много падежи през този месец, правни проблеми около договора за ратификация с международните банки и не на последно място - подходящият период това да се направи.

От информацията на БНБ става ясно, че годишната лихва по емисията ще е 1.1%, а доходността ще бъде определена от пазара. Последните две години няма база за сравнение, тъй като не е пласирана подобна облигация. Но според запознати с пазара средна доходност от под 1% е напълно възможна. Последният аукцион тази година беше в края на май, когато също беше пусната 3-годишна облигационна емисия с лихвен процент 1.1% годишно, но на стойност 50 млн. лв. Тогава постигнатата среднопретеглена доходност достигна 0.68%, а коефициентът на покритие - 2.51.

Защо се взима

През 2015 г. Министерството на финансите планира почти незначително количество вътрешен дълг - едва 950 млн. лв. Останалата част до заложените в бюджета 8.1 млрд. лв. ще са от външните пазари. До края на май от вътрешните пазари бяха взети 500 млн. лв., след което от финансовото министерство преустановиха емисиите. Две са основните причини правителството да се оттегли временно от вътрешния пазар - изтеглените наведнъж 3.1 млрд. евро от външните пазари през март и преизпълнението на приходите в бюджета и регистрираните излишъци. Всичко това в крайна сметка се отразява върху размера на фискалния резерв, който към края на юли е 11.2 млрд. лв.

Експерт от пазара коментира пред "Капитал", че основната причина за излизането на вътрешния пазар през септември е фактът, че през този месец има доста падежи на държавни ценни книжа - за около 1.1 млрд. лв. "Предполагам, че ще искат малко да си помогнат, за да не вадят цялата необходима сума от резерва. Отделно доста изостанаха по емисионния календар и според мен ще наваксат по план до края на годината. Въпреки добрата събираемост и демонстрирани излишъци предстоят много плащания - текущи съфинансирания, нов програмен период", коментира експертът.

Източник от Министерството на финансите обясни, че има и друга причина да се потърсят 300 млн. лв. в рамките на един месец. Това е внесеното в Конституционния съд (КС) искане срещу ратифицирането на договора с международни банки за посредничество при емитирането на външния държавен дълг до 16 млрд. лв. Решението няма как да повлияе на вече изтеглената част от парите, но ще има последици за останалата, която трябва да бъде взета за целия тригодишен период на договора. В тази връзка финансовото министерство явно иска да се подсигури с допълнително ликвидност.

Добро време за дълг

Тегленето на вътрешен дълг в момента изглежда добро. От една страна, има поне краткосрочно решение на гръцката криза и до края на годината анализаторите не очакват сериозни финансови сътресения в южната ни съседка, дори да има политическа криза в страната. На второ място е значителната ликвидност, с която разполагат българските банки. На тях им се налага да държат свободните пари на депозити в БНБ при 0% лихва. Сривът на международните фондови борси също може да има положително влияние. При един волатилен пазар на акции облигациите играят роля на "остров на стабилност". След началото на разпродажбите на акции в Азия, САЩ и Европа доходността по държавните облигации остава почти без промяна.

Сега

ГЕРБ и ДПС намекнаха за нова формула във властта. Реформаторският блок се очертава преодолимо препятствие в съвместния път на ГЕРБ и ДПС, стана ясно на старта на новия политически сезон. При откриването на есенната сесия на Народното събрание вчера лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС Лютви Местан един след друг направиха намек за несигурното бъдеще на Реформаторския блок във властта, с което затвърдиха подозренията, че партньорството им ще бъде легализирано. Премиерът намекна, че бъдещето на РБ в управлението зависи от това как ще се представи на изборите, а Местан направо заяви, че е необходима нова формула на властта без "ултранационалистически и рекетьорски примеси", което собствените му депутати разтълкуваха пред "Сега" като Патриотичния фронт и РБ. В неделя самият лидер на ДСБ Радан Кънев обяви: "Не трябва да отхвърляме и голямата опасност ГЕРБ и ДПС да управляват заедно", а политолози отдавна предупреждават, че всъщност ГЕРБ и ДПС са гръбнакът на управлението.

Изказването на Борисов дойде след среща с двамата съпредседатели на парламентарната група на РБ - Радан Кънев (ДСБ) и Найден Зеленогорски (ДБГ). От срещата знаково отсъстваха другите двама партньори на ГЕРБ в парламентарното мнозинство - ПФ и АБВ. След разговорите Радан Кънев се похвали с постигнатите договорености по законодателните приоритети и за по-добра организация на работата на мнозинството. Борисов обаче наблегна на това, че резултатите на двете политически сили на вота през октомври ще покажат дали коалиционното управление е стабилно. "Резултатът на ГЕРБ и РБ, броят на кметове, общински съветници, мнозинствата в тях ще ги тълкуваме като препотвърждаване на стабилността на правителството. И обратното, ако се представим слабо, това би бил един лош сигнал за работата му", посочи премиерът. Така намекна на партньорите си, че се търси повод за промяна на конфигурацията.

Изказването му не разтревожи особено реформаторите. Зам.-председателят на ДСБ Атанас Атанасов беше категоричен пред "Сега", че резултатите на двете политически сили ще бъдат броени общо и това ще бъде реалният индикатор за състоянието на правителството към момента на изборите. Проблемите на десните обаче са очевидни - блокът за малко не се разцепи, след като миналата неделя ДСБ, БЗНС и НПСД заявиха готовност да отидат на избори без СДС и ДБГ. И едва на 1 септември успяха да подпишат споразумение за общо явяване на вота. Тепърва се очакват разпри около уточняването на много кандидатури за кметове, по които има несъгласие между отделните партии в коалицията. За разрешаването на такива спорове СДС предложи абсурдно сложна процедура - своеобразен арбитраж.

Атаката на ДПС срещу десните дойде от парламентарната трибуна. Лидерът Лютви Местан се обяви за нова формула на управлението, която фактически да изключи от него РБ и ПФ. По думите му коалицията остава нестабилна заради липсата на идейна спойка между участниците в нея по ключови теми - пенсиите, социалната политика, националната сигурност, украинската криза. "Ако след месец, когато обсъждаме данъчните закони, се наложи ДПС да спасява плоския данък заради категоричната позиция на две от партиите в коалицията за преминаване към прогресивна скала на облагане, това управление трудно може да претендира, че е стабилно", даде пример Местан. "За да имаме управление и на стабилността, и на развитието, е необходим нов ясен европейски и евроатлантически профил на властта - изчистен от ултранационалистически, рекетьорски и прочие ретроградни примеси", заяви Местен. "Сега" се опита да се свърже с него, за да уточни кои точно са примесите, но неуспешно. Депутати от движението обаче коментираха, че под "рекетьори" следва да се разбират партиите от Реформаторския блок, които непрекъснато се опитвали да извиват ръцете на Борисов по различни въпроси, като съдебната реформа и антикорупционния закон на Кунева. От ДПС доволно отбелязаха, че засега Борисов успявал да устои на натиска на десните. През пролетта на 2014 г. отново под мотото за евроатлантизма и европейските ценности ДПС развали отношенията си с БСП. Същата есен се стигна до предсрочни избори. Сега това може да бъде използвано за промени в правителството.

Седми блок на "Козлодуй" може да има най-рано след 10 години. Въпреки затихналите дебати около съдбата на бъдещия седми блок на АЕЦ "Козлодуй" изграждането на реактора е включено в редовния доклад на КЕВР до Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори и Европейската комисия (ЕК) за миналата година.

В документа е записано, че в най-оптимистичният евентуален нов реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" се очаква да влезе в редовна експлоатация след 2025 година. Причината за това са дългите съгласувателни процедури, които тепърва предстоят, разясняват експертите. "Това се подкрепя и от прогнозата на ЕК до 2050 г., в която допълнителна ядрена мощност в България се предвижда едва след 2035 година", пишат от КЕВР. Комисарите допълват, че вариантът със седми реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа.

През юни енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че изграждането на новата мощност на Първа атомна ще струва около 5.3 млрд. долара. Цената е станала ясна на срещата й със специалния пратеник на държавния секретар на САЩ Джон Кери - Амос Хохстейн, съобщи тогава БГНЕС. Участието на АЕЦ "Козлодуй" в изграждането на блока ще бъде в размер на 400 млн. долара.

В доклада, подписан от председателя на КЕВР Иван Иванов, се посочва още, че 10-годишният план за развитие на енергийната система у нас предвижда да бъдат изградени общо 2212 MW нови мощности, от които 1489 MW - възобновяеми източници. С ударното присъединяване на зелени централи обаче ще расте и нуждата от ограничаване на работата на централи като АЕЦ "Козлодуй" през определени периоди от годината, които дават най-евтината енергия, предупреждават от регулатора.

През миналата година произведеният ток от ВЕИ-централите се е увеличил с 15.55% в сравнение с предходната 2013 година. Все пак най-голям дял в производството на ток имат топлоелектрическите централи, използващи въглища (около 50%), следвани от ядрената централа АЕЦ "Козлодуй" (33%). Основен дял в структурата на вложените горива за производство на ток имат местните въглища и ядреното гориво. Фотоволтаиците, вятърните централи и централите на биогаз са дали сумарно малко над 6% от общото количество електроенергия.

24 часа

35,4% ръст в износа на ток за осем месеца. 7,7 млрд. квтч ток е изнесен от януари до 30 август, съобщи шефът на Централното диспечерско управление Пламен Герджиков. Това е ръст с 35,37% в сравнение с миналата година. Вътрешното потребление е 25 млрд. квтч, нараснало е с 4,58 на сто, миналата година ръстът бе по-малък, казва шефът на диспечерите. По различни индикации се съди, че има увеличение на потреблението от бизнеса, казва той.

Общо е произведен с 9,36% повече ток. При фотоволтаиците ръстът е 6,41 на сто или са произведени 267,69 млн. квтч ток, при вятърните централи увеличението е с 20,89% (произведени са 517, 1 млн. квтч), и при биомасата скокът е с  10,5 на сто (58,48 млн. квтч еленергия). АЕЦ "Козлодуй" е с 0,89% по-малко производство в сравнение с миналата година (10,696 млрд. квтч), централите в Маришкия басейн имат ръст от 14,4 на сто. Двете американски централи, държавната "Марица-изток 2", ТЕЦ "Марица 3§ - Димитровград общо са произвели 12,988 млрд. квтч.

Министър и посланик откриха юбилеен обект на Кауфланд. С тържествен водосвет от епископ Григорий беше открит 10-тият юбилеен магазин на Кауфланд в София. Лентата прерязаха министърът на икономиката Божидар Лукарски, германският посланик у нас Детлеф Лингеман, председателят на УС на Кауфланд България Димитър Спасов.

"Това е пореденият зелен магазин, в който не използваме фосилни горива за климатизация, а отделената топлина от хладилните съоръжения", каза Спасов. Инвестиците на Кауфланд в България вече достигат 1.2 млрд. лв. от 2006 г. до сега.

75% от оборота на веригата е с български стоки от над 800 доставчици, каза още Спасов. В новия магазин, който се намира в Студентски град на ул. "проф. Иван Странски" 20, има изградена детска площадка.

Кауфланд държи 14% дял от пазара на първооборотни стоки у нас, с което е безспорен лидер. За компанията работят над 6300 служители във вече 54 магазина. За миналата година са платени почти 100 млн. лв. данъци в България, за имаме самочувствието, че сме немска фирма с българска душа, заяви Димитър Спасов

Кауфланд България е носител на отличието "Superbrand" за 2015-2016 г., което е за втори път, откакто се връчва наградата у нас.

При откриването немският посланик Детлеф Лингеман наблегна, че страната ни ще привлече още повече инвестиции, ако подобри бизнес климата и извърши реформи най-вече в юридическата сфера.

Труд

Автомафията краде по 12 коли на ден. Апаши крадат по 12 коли на ден от всякакви марки и модели. Това сочи полицейската статистика за първите 6 месеца на тази година. Тенденцията се запазва за юли и август, като през есента се очаква нова серия от бандитски удари, предупреждават криминалисти.

Ченгетата водят нещо като двойно счетоводство за автокражбите. Те броят поотделно "Посегателства спрямо МПС" и "Кражби на МПС", но и в двата случая става въпрос за изчезнали и обявени за издирване автомобили.

2057 са посегателствата от януари до юни т.г., а 229 - кражбите. За същия период на 2014 г. данните са съответно 1739 и 238. Увеличението за тази година е с над 300 превозни средства и ако ръстът се запази, до края на годината в България ще има около 4300 задигнати коли, докато през 2014 г. броят им е бил 3627.

Над 60% от изчезналите автомобили са в София - 1275 за първото полугодие на 2015 г., при 1003 за същия период на м.г. В класацията следват Бургас, Варна и Враца.

ГЕРБ и ДПС срещу реформи на Москов. Депутатите на ГЕРБ и ДПС формираха вчера твърдо звено при гласуването на второ четене на промените в Закона за лечебните заведения, предложени от здравния министър д-р Петър Москов чрез МС.

Не се прие идеята на министъра да се създаде информационна база данни за преминалите българи с психични разстройства за нуждите на националните медицински регистри. „Три закона - за дискриминацията, за личните данни и за здравето, защитават личното пространство. И значи ли, че 25% от населението трябва да влезе в регистър, защото 11,4% от българите са с депресия, 6,2 на сто с тревожни разстройства, над 4% с психози, 3,4 на сто със зависимости и т.н.?!", риторично запита д-р Тунчер Кърджалиев (ДПС), който е и зам.-председател на комисията по правата на човека. „Според Закона за здравето и сега МЗ поддържа служебен регистър на лицата с психични разстройства. Не мога да разбера защо в него трябва да влизат и хората с депресии?! Въобще какво ще се записва в тази база данни? Текстът трябва да отпадне!", отсече д-р Хасан Адемов (ДПС). „В Закона за здравето изчерпателно е записано събирането на данни на национално ниво, промяната само ще създаде повече проблеми", добави председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ).

Министърът отвърна, че ако при опасен случай, който се отнася до националната сигурност, не могат да се подадат данни за съответния пациент (защото се събират на регионално ниво), тогава д-р Кърджалиев трябвало да обясни защо тя не може да се извърши. Д-р Дариткова репликира, че се надява при такива случаи МЗ да изпълни задълженията си по казуса.

С 18 гласа „за", без „против" и „въздържал се" депутатите гласуваха предложението на д-р Дариткова и колегите й от ГЕРБ какво да съдържа Националната здравна карта - демографски характеристики, нужен брой лекари и лечебни заведения (очаква се и в пленарната зала да се подкрепят тези текстове на Дариткова, а не на вносителя - МС, т.е. на здравния министър).

Пак ГЕРБ и ДПС застанаха срещу текста на Москов здравният министър да изпраща на областния управител, който ще е шеф на областните здравни карти, предварително изчислен брой легла за болнично лечение за съответния регион. Т.е. така да се обезсмисли работата на комисията.

Монитор

МВР излови 2400 шофьори без книжки. Само за месец са хванати близо 2400 шофьори без книжки. Това каза вчера по време на блицконтрола в парламента министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя уточни, че тези данни са само за август.

Общо установените нарушения са над 46 000 отново за този период. От тях близо 20 000 са фишове.

Пияните шофьори са над 1400. Голяма част от нарушенията са станали в малки населени места, само за две седмици в такива райони са установени близо 200 нарушения. Агресивните шофьори са над 700 само за 10 дни. А сигналите за гонки са около 160, уточни Бъчварова.

Преди дни стана ясно, че цивилни полицаи и младежи ще донасят в МВР за незаконни гонки. Целта е окончателно да бъде сложен край на среднощните състезания между мощни автомобили.

Вече се обсъжда и възможността автомобилното хулиганство да бъде вписано като престъпление в Наказателния кодекс. Има и предложения участниците в нерегламентирани състезания да бъдат наказвани веднага с до 15 денонощия арест.

Освен това от МВР обявиха намерението си полицаи да влизат в трафика с мотори и автомобили, за да респектират и да извеждат нарушители от движението.

По последни данни на МВР от началото на годината при над 4700 тежки пътни катастрофи са загинали 443 души, а повече от 5950 са били ранени.

„Наистина политиката по ограничаване на пътнотранспортни произшествия е основен приоритет. Констатирахме, че липсата на систематична последователна политика е най-същественият фактор за тежката пътнотранспортна обстановка. В хода на последващото обществено обсъждане могат да бъдат включени представители на местната власт", заяви Бъчварова.

По думите й трябват комплексни мерки и последователен контрол на пътя за всички участници в движението.

„Нарушенията на пешеходци са 263, на велосипедисти - 24 в последните 2 седмици на август. В малките населени места нарушенията са 1928. Това досега не е било регистрирано", каза още Румяна Бъчварова.

Затягат контрола над горивата с пакет закони. В понеделник в парламента ще бъде внесен законодателен пакет, съобщи вчера премиерът Бойко Борисов в рамките на парламентарния блицконтрол. По думите му той ще засяга цветните горива, данъчните складове и други аспекти на пазара.

Премиерът прогнозира, че мерките ще дадат резултат в следващите месеци и в хазната ще влязат стотици милиони. Борисов каза още, че държавата не може да каже дали има картел или не, защото по този въпрос трябва да се поизнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Започваме собствен добив на газ в акваторията на Черно море в блок „Хан Аспарух", обяви още от парламентарната трибуна  Бойко Борисов. Премиерът добави, че днес ще има среща с концесио­нерите на газовите находища. "Доколкото знам, те вече са поръчали машините и скоро почват проучване и добив. Румъния от години добива собствен газ и има 10-12% внос на синьо гориво", каза още министър-председателят.

Само за последните 2 дни  средните цени на масовите автомобилни горива - бензин, дизел паднаха с още 3 стотинки за литър до 2,16 лв., научи „Монитор". Подобно е понижението и при автогазта поевтиняла средно до 0,91 лв./л.

Най-купуваният бензин А-95 вчера се продаваше по бензиностанциите от 2,00 до 2,19 лв./л, като само един от дистрибуторите държеше на максималната цена, сочат даните на fuelo.net. 4 от големите вериги бяха свалили цените до 2,15 лв./л, две го предлагаха по 2,14 лв./л и е една - по 2,12 лв./л.

Сходна бе конюнктурата и при дизела. В сряда той се продаваше от 2,04 до 2,20 лв./л и отново само една от големите вериги го предлагаше най-скъпо. 5 от търговците искаха за дизела по 2,15 лв./л, други два дистибутора - по 2,12 лв./л, и един - по 2,14 лв./л.

Автогазта вчера вървеше по колонките от 0,85 до 0,94 лв./л. Шест от веригите предлагаха пропана за автомобили по 0,91 лв./л, две - по 0,89 лв./л, и една на максималното ниво.

Вчера най-голям спад имаше при скъпите горива - бензин А-98 и специалния дизел и бензин. Средната цена на А-98 се понижи за 2 дни с 4 ст. до 2,36 лв./л. На колонките цените бяха от 2,13 до 2,40 лв./л. На най-високата продаваха 2 от веригите. Останалите на минималната продаваха от 2,27 лв./л нагоре.

Средната цена на специалния дизел в сряда падна с 5 ст. до 2,36 лв./л и по колонките се продаваше в широки граници от 2,21 до 2,39 лв./л. Луксозният супербензин бе със 7 ст. по-ниска средна цена от понеделник.

Според депутата Мартин Димитров във вторник само 3 държави в Европа са продавали дизела по-скъпо, отколкото в България. „Има проблем с конкуренцията на пазара на горива - тя е изкривена и трябва да бъде облекчен вносът", предложи той вчера в ефира на Нова телевизия. По думите му в сравнение със страни като Австрия и Белгия дизелът (без данъците) в България е с около 40 ст. по-скъп.

Депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че у нас се позволява на търговци на дребно да печелят повече от рафинерията. Той допълни, че имало страни с държавни бензиностанции като Австрия, с което държавата се намесва на пазара. „Ние нямаме необходимите резерви и петролни складове, с които да се осъществява такава интервенция", каза социалистът пред Нова телевизия.

Стандарт

2,3 млрд. от бой по контрабандата. Ударите по контрабандата вкараха в хазната 2,3 млрд. лв. Това отчетоха прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Агенция "Митници", след като от началото на 2015 г. успяха да извършат стотици операции за противодействие на корупционните престъпления, финансовите и данъчни измами и контрабандата.

За добрите резултати от битката с корупцията и контрабандата анонс направи вчера сутринта премиерът Бойко Борисов. Освен това той съобщи, че специално "контролът над данъчните складове и оцветените горива ще бъде затегнат". По думите му в момента данъчните складове са извън контрол, както и стотици тонове оцветено гориво има в "знайни и незнайни бензиностанции, краде се от акциз, краде се от ДДС".

Според данните на прокуратурата приходите в държавата са увеличени с 12%. Разследват се извършени престъпления, при които държавният бюджет е ощетен с над 145 милиона лева, Агенция "Митници" е събрала 129 760 000 лева повече акциз, а НАП е предотвратила престъпления срещу финансовата система за близо 250 млн. лв., отчетоха хората на Сотир Цацаров.

От началото на 2015 г. до момента в прокуратурата са образувани 239 досъдебни производства за извършени данъчни престъпления, 739 наказателни производства за държане на акцизни стоки без бандерол и 136 дела за контрабанда. За данъчни престъпления са осъдени 79 лица и е наложена глоба в размер на 34 600 лв., за контрабанда са осъдени 67 лица и им е наложена глоба в размер на 939 500 лв., а за държане на акцизни стоки са осъдени 500 лица и им е наложена глоба в размер на 228 201 лв.

1 170 000 000 лв. повече в сравнение със същия период за миналата година е събрала НАП. Опити за данъчни престъпления са пресекли органите на НАП, МВР, ДАНС и прокуратурата в 19 съвместни операции от началото на годината. Акциите, проведени в последните 8 месеца, са насочени най-често към злоупотреби с ДДС при хранителни стоки. Общо 500 са фирмите и гражданите, за които НАП е открила данни за извършени престъпления и е сезирала прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване от началото на 2015 г. до момента, като сумата на предполагаемите престъпления срещу финансовата система е близо 250 млн. лв.

Близо 700 са проверките и ревизиите в цялата страна, които НАП е възложила за този период при взаимодействие с МВР, ДАНС и прокуратурата, като във всички случаи става дума за оперативни данни за укриване на данъци и осигуровки или подозрения за финансови престъпления.

Звеното за фискален контрол на НАП е извършило близо 180 000 проверки за движението на над 600 000 тона рискови стоки до края на август, като в 358 случая се е наложило съдействието на МВР, а за 18 лица е била сезирана прокуратурата за престъпления, свързани с нарушения на режима на рискови стоки. 150 тона стоки, превозвани в нарушение на закона, са били отнети в полза на държавата от началото на годината.

Борсата се срина с 12%. Акциите на българската фондова борса се сринаха с 12% от началото на годината. Само през август понижението на основния индекс SOFIX е с 3%. Това нарежда страната ни на четвърто място след най-зле представилите се капиталови пазари в региона от началото на годината до края на август. Това стана на фона на стабилно правителство и икономически растеж, който изкачи 4-годишен връх. Първото място в класацията е за Гърция, където индексът ASE потъна с близо 25%. Второто място е за борсата на обхванатата от военен конфликт Украйна, която е надолу с 15% от началото на годината. А на трето място е турската борса със спад от 12,3%. Най-добре от началото на годината са се представили борсите в Унгария и Русия, където са отчетени ръстове съответно от 28,6% и 24,1%.

Само през август сериозни движения имаше не само на фондовите пазари в САЩ, Азия и Западна Европа, но и на тези в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Равносметката след масовите разпродажби през изминалия месец е следната: 15 от общо 19-те основни индекса на борсите в региона, чието представяне следи Investor.bg, записват спадове. Индексът на сините чипове на българския капиталов пазар SOFIX потъва с 3%, което му отрежда 13-то място по представяне за месеца. Единствените четири индекса, които изпращат осмия месец на 2015 г. с ръстове, са тези на борсите в Словакия, Русия, Естония и Македония. Докато повишенията за естонския индекс OMX Tallinn и македонския MIB 10 са скромни - с 0,91% и 0,49%, то словашкият SSI бележи най-силно покачване - с 4,87%, следван от руския MICEX с 3,84%. Най-зле през август се представят борсите в Румъния, Словения и Гърция, където основните индекси падат съответно със 7,9%, 7,6% и 6,6%.

По-малки от спада на българската борса са загубите на капиталовите пазари в Чехия, Украйна, Сърбия, Полша и дори Казахстан, където централната банка се отказа да поддържа курса на местната валута. Чешката крона и полската злота пък бяха сред валутите в региона, подложени на силен натиск на фона на повсеместните разпродажби на пазарите на валути, акции и суровини навсякъде по света. През август турската лира се обезцени рекордно спрямо еврото и долара, а водещият борсов индекс ISE 100 на Турция падна с 5,88%.