Отпушиха пътя за Гърция. След безпрецедентна блокада, продължила дни наред, пътят за Гърция беше отворен вчера. Родните превозвачи освободиха границите по молба на транспортния министър Ивайло Московски. Според източници от правителството преди това той разговарял с премиера Бойко Борисов.
Гръцките фермери също освободиха граничните пунктове. Напълно възстановен беше пропускателният режим и в двете посоки през Кулата-Промахон. По същото време отпадна и блокадата на ГКПП Капитан Петко войвода. Свалени бяха и обсадите на Маказа и ГКПП Илинден. Най-емоционално беше отварянето на Кулата.
С ръкопляскания и натискане на клаксони беше посрещнато вдигането на блокадата. "Не се знае обаче докога, тъй като гърците са непредвидими", изразиха тревогите си родните шофьори. Факт е обаче, че точно в 15,15 часа потеглиха първите леки коли в посока Гърция. След тях започнаха да се изнасят тежкотоварните камиони, които бяха наредени в колона с дължина 15 километра. "Министър Московски застана зад нас през последните дни. Затова сега ние го подкрепяме и отпушваме трафика. Не искаме вече да създаваме напрежение. Още повече, че в момента гръцките фермери са освободили коридор за свободно преминаване", обяви Веселин Дангов от Инициативния комитет на българските превозвачи. В момента има създаден координационен център, който ще следи за ситуацията на българо-гръцката граница. "Ако фермерите отново започнат да правят каквото си поискат и откажат да пускат камиони по график, възможно е отново да предприемем стачни действия, но тепърва ще мислим дали ще бъдат в такъв вариант, както досега", уточни Дангов.
"Призовах ги да вдигнат контраблокадата. Хората бедстват жестоко и на първо място трябва да бъдем човеци. На 90% имам уверение, че нещата ще станат", каза преди това Московски от Бургас. Той предупреди, че ситуацията може да стане неконтролируема. "При всички разговори, които сме водили с гръцката страна, отговорът от там бил "Ситуацията е извън нашия контрол", припомни транспортният министър. В момента нашите превозвачи искат конкретно две неща - първо да се махнат тракторите от границата и второ - да дойде гръцка полиция, която да осигури буферна зона. Московски се извини, ако на моменти е бил по-рязък в изказванията и уточни: "Аз съм български министър на транспорта, а не гръцки министър на фермерите". "Не дават никаква гаранция и не могат да потвърдят дали устойчиво пътят ще остане отворен. Ако не се разберат с техния премиер Ципрас, е възможно пак да блокират границата", предупреди той.
Подписваме през март за влак от Китай до Бургас. Товарна железница ще свързва Китай с Бургас, а морският град има шанс да се превърне в ключов логистичен център за китайския внос към Европа. Това стана ясно след визитата на правителствена делегация от Китай, която в неделя пристигна в морския град. Тя бе водена от заместник-председателя на Националната комисия за сътрудничество и реформи на Китай Нинг Дзиджъ, който се срещна с бургаския кмет Димитър Николов. Градоначалникът представи пред гостите възможностите за инвестиции в транспортната инфраструктура.
"Следващият месец подписваме с Китай споразумение за бърза жп връзка от Китай през Бургас за Европа, което ще даде по-кратък срок за доставка на контейнерните товари и по-качествена логистична схема", каза Димитър Николов.
Морският град има всички шансове да се превърне в център на търговията с ЕС заради нестабилната политическа и икономическа обстановка в Гърция. Кметът Димитър Николов увери чуждестранните гости, че държавата ще окаже нужната подкрепа за създаването на необходимите условия.
"Важно е за нас да запознаем китайските инвеститори с възможностите за изграждането на магистрална връзка между Бургас и Варна. Българската държава обмисля прилагането и на гъвкава финансова схема, която да даде възможност на китайска компания да изгради магистралата", каза кметът на Бургас. Според градоначалника, ако бъде направена инвестицията, тя ще се възстанови в кратък период от време.
Пред чуждестранната делегация Николов представи Бургас като най-големия град в Югоизточна България, с най-голяма пристанищна територия, с действаща магистрална връзка със столицата, с международно летище с много силен трафик от 2,5 милиона пътници. "Освен добрата инфраструктура и даденостите, които имаме от доброто географско положение, в Бургас функционират и два университета, както и 4 колежа", подчерта кметът.
Китайската делегация, водена от Нинг Дзиджъ, посети и морската столица. "Варна - бряг на възможностите", бе тема на срещата в Евксиноград между кмета Иван Портних и инвеститорите от Поднебесната империя, съобщиха от пресцентъра на морската община. В делегацията са били представители на Китайската банка за развитие, ръководители на Международните китайски железници, на държавната компания по международни превози по вода COSCO, на държавната компания CCCC International, която се занимава с изграждане на пътна инфраструктура, представители на посолството на Китай. По време на разговорите кметът Иван Портних и зам.-кметът Пейчо Пейчев са представили възможностите за развитие на индустриални зони, изграждане на втори мост над езерото, привличане на туристи от Китай. "Нашият град има огромен потенциал за развитие - географски, природен и икономически, затова се надявам заедно да намерим най-добрите възможности за двустранно сътрудничество", обърна се към гостите кметът Иван Портних. Той припомни, че Варна е побратимена с град Нинбо. Преди две години бе проведен двустранен бизнес форум в морската столица, а т. г. през май делегация от китайския град отново ще гостува във Варна. "Китайският народ е известен със своята древна история, а Варна - с най-древното обработено злато в света", каза кметът и подари реплика на съкровището от Варненския халколитен некропол на г-н Нинг Дзиджъ. Преди срещата китайската делегация заедно с Антон Гинев - зам.-министър на транспорта, Ангел Забуртов - генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура", Петър Сеферов - изпълнителен директор на "Пристанище Варна", Христо Алексиев - зам. генерален директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура, кмета на Варна Иван Портних и областния управител Стоян Пасева разгледала фериботния комплекс и пристанище Варна - Запад. "Правим проучвателни обиколки", обяснил повода за посещението Нинг Дзиджъ. "Представяме какви са възможностите на нашите морски пристанища, както и възможностите за развитие на коридора през Черно море. Очакваме конкретни предложения от китайска страна", е заявил пред журналисти зам.-министър Антон Гинев. Той допълнил, че очакват различни варианти на сътрудничество - за строителство на новия терминал, за евентуална бъдеща концесия на пристанище Варна, за изграждане на жп линии. Той пояснил още, че визитата е в следствие на инициативата 16+1 - за икономически връзки между Китай и страните от Централна и Източна Европа. "След около две седмици наша делегация ще бъде на междуправителствена комисия в Техеран. Тя ще се води от министъра на транспорта. Надяваме се, че ще получим предложение и от тяхна страна за развитие на транспортните връзки в Черно море", допълнил зам.-министърът. По-късно пред гостите са били направени подборни презентации на проектите за интермодален терминал, за обновяването на жп линиите Варна - Русе и Карнобат-Синдел, за които не е осигурено финансиране по оперативна програма "Транспорт".
Активите на инвестиционните фондове достигнаха 2.2 млрд. лв. Българските и чуждестранните инвестиционни фондове управляват над 2.2 млрд. лв., показва статистиката на Българската народна банка към края на миналата година. Сумата на тези активи е нараснала с 13% през изминалата една година, което представлява близо 260 млн. лв. За сравнение, само през декември депозитите на домакинствата в банките се увеличиха с близо 800 млн. лв., а през цялата година те нараснаха с над 3.3 млрд. лв.
Изтегляне на средства от българските фондове
Данните сочат, че само чуждестранните фондове, опериращи у нас, имат ръст на активите. Българските фондове са свили обема на управляваните от тях средства с 1% през изминалата година. За сметка на това чуждестранните дружества са увеличили активите, привлечени от българи, с 23%. Като цяло нарастването на сумата на активите на всички инвестиционни фондове се забавя значително, след като през 2013 и 2014 г. те успяваха да привлекат средно по около 500 млн. лв. годишно.
Управление на активите
Макар и силно намаляваща, една значителна част от средствата на българските инвестиционни фондове се държи в банков депозит, сочи статистиката. Към края на миналата година над 220 млн. лв., или близо 30%, от всички средства на българските инвестиционни дружества се съхраняват в търговските банки. През предходните години управляваните по този начин средства са имали значително по-голям дял. За сравнение, към края на 2013 г. над 50% от всички активи на родните управляващи фондове са се държали на депозит в банка. Към края на 2014 г. този дял вече се понижава на 40%, но отново е чувствително повече в сравнение със сега. Традиционно най-много пари в депозити държат българските дружества, които инвестират в облигации. Към края на 2015 г. те са управлявали в депозитни сметки над 145 млн. лв., което прави 40% от всичките поверени им пари.
Географска разбивка
БНБ разполага със статистика с географска разбивка единствено на вложенията, направени в български фондове, които са близо два пъти по-малко в сравнение с тези от чуждестранните дружества. Най-значимата група, в която инвестират българските дружества, е закупуването на акции - около 1/3 от активите им са насочени в тази посока. Географската разбивка сочи, че 80% от въпросните акции са български. Само 5% са американски и около 3.5% от тях са с произход страни от еврозоната. През последната година инвестициите на българските управляващи дружества в акции, търгувани на БФБ - София, са нараснали с 13%. Сумата на инвестираните в облигации средства се увеличава със 7% на годишна база, като близо 2/3 от тях са български. На последно място се нареждат инвестициите в дялове на други управляващи дружества. Сумата нараства най-много - с цели 160% до близо 90 млн. лв. Над половината от тези дялове са с произход страни от еврозоната. В сравнение с края на 2014 г. българските инвестиционни дружества чувствително са увеличили вложенията си в тази посока - от 8 млн. на 55 млн. лв. За сметка на това дружествата са разпродали всичките си нефинансови активи, които към края на 2014 г. са били на стойност близо 9 млн. лв.
Лондонски фонд придоби втори имот в София с оценка 100 млн. лв. Лондонският фонд Revetas Capital е придобил Sofia Airport Center (SAC), става ясно от информация в Търговския регистър. Това е втората инвестиция на фонда в страната, след като през 2014 г. Revetas купи столичния мол City Center Sofia. Досегашният собственик на комплекса до летището беше американската група Tishman International Companies, чиято единствена инвестиция в България е именно продаденият обект.
Сделката е сред най-големите на пазара - балансовата стойност на актива е 100 млн. лв., а според оценката на експерти четирите сгради и теренът от 125 декара могат да се оценят на 50 - 60 млн. евро. Горе-долу толкова е дългът на дружеството към централата на Raiffeisen, така че както при сделката за мола, така и тук вероятно цената е символична и придобиването е на сума, близка до дълга.
Покупките на Revetas са интересни по две причини. Първо, години наред на пазара нямаше чужди купувачи. А това, че един фонд прави вече втора сделка, поне е признак на интерес към България. Второто характерно е, че точно логистиката и офисите са най-съживените сегменти след бума и спада на пазара. Явно поне за пълните с наематели добри проекти купувачи се намират.
Експертите оценяват сделката като ключова за пазара, тъй като затвърждава тенденцията за придобиване на доходоносни имоти с потенциал за развитие. "Тя показва доверието на инвеститорите в пазара на бизнес имоти, особено в контекста на факта, че това е втора сделка на инвеститор, който вече е на българския пазар", коментира Явор Костов, мениджър във Forton.
Януарски финал
Прехвърлянето на собствеността е станало на 11 януари, когато в Търговския регистър е вписан новият едноличен собственик на "София еърпорт център" - регистрираната в Люксембург компания "Кварц пропъртис". Люксембургското дружество е представлявано от адвокат Генчо Павлов, който потвърди пред "Капитал Daily", че то е собственост именно на Revetas Capital. "Кварц пропъртис" е регистрирана на 2 декември 2015 г. и вероятно е създадена специално за целта на придобиването.
Съветът на директорите на българската компания "София еърпорт център" е сменен, като в него са влезли директорът на българския офис на консултантската компания по корпоративно управление Vistra Филип Уелш и двама мениджъри - Боряна Стоянова и Пламена Вълчева. Тримата са управители и на дружеството "Аурига" - собственик на търговския City Center Sofia, което Revetas придоби заедно със задълженията му към Unicredit Bank Austria по договор за заем от 64 млн. евро.
От Revetas съобщиха пред "Капитал Daily", че ще придобият и дружеството, което управлява имота Sofia Airport Center - "Тишман мениджмънт къмпани".
Добър сегмент и място
Комплексът Sofia Airport Center, чието строителство започна поетапно от 2007 г., се намира край столичното летище. Представители на консултантския бизнес оценяват стойността на проекта на около 50 - 60 млн. евро, главно заради потенциала на земята, върху която могат да бъдат изградени още складове, офиси, хотел. А и дотам стига вече метро.
"Проектът стои много добре в дългосрочен план и има голям потенциал за развитие, коментира Христо Асенов, директор агенционни услуги в MBL. Инфраструктурата до него е развита, има добра микросреда и е на ключово местоположение."
"Мащабът на проекта предполага допълнително развитие и изграждане на офисни, логистични и търговски площи. Това е заложено още в началния проект и вероятно ще видим развитие в близките години предвид благоприятната пазарна среда", коментира Явор Костов.
Според Христо Асенов наемите на складовете в комплекса са на нива над средните за пазара. Причината е, че складовете са от висок клас и са едни от най-добрите на пазара."За складовите площи е възможно да се постигне годишната доходност от 9-10%", смята Христо Асенов. Експертът от MBL оценява годишна доходност от офисите на около 8.5%. Според Явор Костов за офисите може да се достигне около 8-9% доходност, а за складовете - 10-11%, като всичко зависи от локация, качество на довършителните работи, конкуренция, запълняемост на площите и т.н.
Какво се продава
Sofia Airport Center се развиваше в партньорство 50 на 50 на двете американски фирми Tishman и GE Real Estate, която е част от групата на General Electric. GE обаче продаде дела си в проекта през 2012 г. на своя партньор, като платената цена не беше обявена. Общата инвестиция на Tishman в проекта трябваше да достигне 350 млн. евро според изявлението на изпълнителния директор на Tishman International Алън Леви на откриването на комплекса.
Планът беше изпълнен само частично. Бизнес паркът е в района на летище София и сега има 45 хил. кв.м площи, от които 17 хил. кв.м са първокласни офиси и 28 хил. кв.м логистичен парк. В центъра на комплекса има голяма паркова зона с пешеходни алеи и езеро. SAC разполага с общо 750 наземни и подземни паркоместа и търговски обекти. Комплексът е първият в България, сертифициран с LEED Gold стандарт за устойчивост. Разположен е на площ приблизително 125 дка, от които над 60 са първоначално предвидени за паркова зона.
Първата фаза на парка е завършена през 2012 г. и четирите сгради от този етап са въведени в експлоатация. Миналата година Tishman обяви, че предстои да започне и строителството на фаза II, която се очаква да бъде готова през 2017 г. Това обаче трябва да бъде потвърдено и от новия инвеститор.
През 2015 г. бизнес паркът обяви сключване на наемна сделка за 3500 кв.м с IT компания. Сред ключовите офис наематели са IBM, broadsoft, а сред фирмите, ползващи складове в комплекса, са производителят на силови електронни системи Woodward IDS, логистичната STM Group и други. Според уебсайта на комплекса 100% от складовите площи в него са отдадени. Общо свободните офис площи са 2765 кв.м, или 16.26% от общите офис площи.
Недобри резултати
Финансовите резултати на дружеството "София еърпорт център", което Revetas придобива, не са блестящи. Нетните приходи през 2014 г. са 5.46 млн. лв., но компанията е приключила годината на загуба от 5.74 млн. лв. През 2013 г. аналогично стойностите са 14 млн. лв. (но 9.3 млн. лв. са извънреден приход, а не от дейността) и оттам печалба от 2.8 млн. лв. Предходните години заради инвестиционната фаза загубите са дори по-големи.
Предприятието е заложено в Raiffeisen Bank по договор за заем от 70.5 млн. евро през 2008 г., който е трябвало да погаси към 2014 г. Към края на годината обаче компанията все още дължи почти 103 млн. лв. Освен това има и задължения към свързани дружества.
Според отчета на компанията за 2014 г. земята от 124.8 дка на "София еърпорт център" се оценява на 22.5 млн. лв., а сградите - на 73.6 млн. лв.
Новият собственик
Базираният в Лондон фонд Revetas Capital e специализиран в придобиването на подценени активи. Той навлиза на пазара на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2003 г., първоначално под името Bifrost Investment Group (Bifrost). През септември 2015 г. базираният в Ню Йорк пенсионен фонд Church Pension се включва към втория фонд на Revetas за над 100 млн. евро и прави първото си придобиване от тях. Планираният размер на фонда е 200 млн. евро. Revetas партнира също с York Capital Management за купуването на 150 млн. евро паневропейски портфейл от недвижими имоти.
Фондът има офиси в Лондон, Братислава, Виена, Краков и Букурещ. В настоящото му портфолио има ритейл, офис сгради и комплекси със смесено предназначение в различни държави от региона на ЦИЕ. Основател и управляващ партньор на фонда е Ерик Асимакополус, който е подкрепен от няколко изявени инвеститора. Главен юрисконсулт пък е българинът Кирил Клатуров, който е отговорен и за офиса на Revetas във Виена.
Пенсионерите намаляват, но разходите за тях растат. По-малко пенсионери и по-големи разходи за пенсии отчита в изпълнението на бюджета към края на декември Националният осигурителен институт. Разходите на НОИ за пенсии и обезщетения през 2015 г. са около 9.8 млрд. лв., сочат предварителните данни. От тях 8.5 млрд. лв. са само за изплащане на пенсии, което е увеличение с 271 млн. лв. спрямо 2014 г. В същото време общият брой на възрастните хора продължава да намалява, въпреки че миналата година заради спряната пенсионна реформа отново имаше значителен ръст на новите пенсионери. През 2015 г. НОИ е изплащал пенсии на средно 2 177 716 българи, което е с близо 4200 души по-малко спрямо 2014 г.
Причината за по-големите разходи въпреки намаляващите получатели са две - по-високият размер на новоотпусканите пенсии и осъвременяването на сумите по швейцарското правило с 1.9% от миналото лято. С раздадените за Великден и Коледа по 40 лв. добавки към най-ниските пенсии средната пенсия е стигнала 321.78 лв., а без тях е 318 лв. Според разчетите осъвременяването по швейцарското правило от второто полугодие на 2015 г. е струвало малко над 94 млн. лв. За тази година планираното увеличение е 2.5%, което означава 120 млн. лв повече след юли.
И през 2015 г. НОИ е в преразход с около 140 млн. лв. От 9.8 млрд. лв. за пенсии и обезщетения държавата е дала 4.916 млрд. лв., тоест над половината от нужните средства са дошли от бюджета, а не от осигуровките. Все пак миналата година в НОИ постъпиха с 264 млн. лв. повече от планираните приходи от осигуровки. Според синдикатите една от причините за преизпълнението е, че от началото на 2015 г. бе криминализирано умишленото укриване на осигуровки от работодателите.
Тенденцията за значителен ръст на българите, които се пенсионират, е продължила и през 2015 г., но със забавено темпо. Новите попълнения са към 108 хиляди - с близо 8300 души повече от 2014 г. От тях 59 200 са получили пенсии за стаж и възраст. Пенсионерите от сектор "Сигурност" са над 3300, което е с над 29% повече от предходната година. Над 29 хил. са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване - 30.4% от всички нови пенсии. Инвалидните пенсии са намалели с малко над 1000 спрямо 2014 г.
Разходите за обезщетения от Държавното обществено осигуряване към края на декември са малко над 1 млрд. и 250 млн. лв. НОИ е в преразход с над 92 млн. лв. по това перо. За поредна година разходите за болнични са с най-голямо превишение спрямо плана - близо 18 на сто повече. НОИ е платил 403 млн. лв. за болнични след третия ден нататък. Това е с 51 млн. лв. повече от 2014 г. Обезщетенията за бременност и раждане са над 331 млн. лв. За безработица са 339 млн. лв., или с 1.2 млн. лв. по-малко от предходната година. Това е единственото обезщетение, което плаща НОИ и за което разходите намаляват трайно на годишна база, като причината е, че все по-малко хора имат право на това обезщетение, а минималният му размер не е увеличаван от 2009 година насам, и то е по 7.20 лв. на ден. При всички останали обезщетения има ръст. Тази година бюджетът на осигурителния институт е 10.047 млрд. лв.
Добавка
Близо 1/3 от пенсионерите у нас получават добавка за починал съпруг или съпруга, сочат данните на НОИ. Близо 731 хил. възрастни у нас са получавали през миналата година средно добавката. През 2011 г. броят на възрастните хора с починал съпруг или съпруга са били малко под 700 хил. души, но тогава и пенсионерите са били близо 2.2 млн. души.
2015-а се оказа силна година за оръжейния бизнес. 2015-а година е била много успешна за българския оръжеен бизнес, отчете в парламента министърът на икономиката Божидар Лукарски. Оценката важи за повечето държавни фирми от военнопромишления комплекс, включително и за Вазовските машиностроителни заводи - въпреки черната серия инциденти и взривове на площадки на сопотското предприятие. Очакваната печалба на ВМЗ за миналата година е около 30 млн. лв. при едва 265 хил. лв. за 2014 г., обясни Лукарски в отговор на питане на шефа на комисията по отбраната ген. Михо Михов.
Търговецът "Кинтекс" е осигурил поръчки за българските компании за 2016 г. за 112 млн. лв. - двойно повече в сравнение с предната година, стана ясно още от отчета на министъра.
Казанлъшкият НИТИ също подобрява резултатите си. Миналата година са изчистени близо 1 млн. лв. и в момента фирмата няма дългосрочни дългове. Възобновено е производство, спряно преди 15 години - на малокалибрени пиротехнически пресовки. Персоналът е бил увеличен с 22%, а заплатите - с 10%.
Турски дипломат изгонен. България е обявила за "персона нон грата" дипломат от турското консулство в Бургас заради "осъществяването на дейност, несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения".
Става дума за аташето по социалните и административни въпроси Угур Емироглу. Информацията се появи в агенция Фокус в неделя.
Емироглу е бил акредитиран в България като аташе по социалните въпроси, но в по-голямата част от времето се е занимавал с религиозна дейност, твърдят осведомени. Преди да го изпратят в Бургас, е бил мюфтия в Бурса, Трабзон, Дюнихане и Страсбург. Роденият през 1973 г. Емироглу е завършил "Мармара университет" в Истанбул.
У нас той често посещавал Томбул джамия" в Шумен, а впоследствие наел квартира в града и събирал местните имами да ги поучава как правилно да отслужват молитвите. (Какво отговаря шуменският мюфтия, виж на 7-а стр.)
Нещо повече - активността му обхващала целия консулски район от Русе до Бургас, а квартитата му в Шумен била изходна точка за честите му посещения в Разград и Тръговище, разказаха за "24 часа" запознати с дейността на аташето. През последните месеци активността му се засилила около избора на главен мюфтия. За такъв в края на януари бе преизбран Мустафа Хаджи.
В хода на последните събития в ДПС той оказвал натиск върху активисти на партията да вземат страната на отстранения лидер Лютви Местан, разказаха още запознати.
Шефът на ДАНС е бил питан на закрито заседание на парламентарната комисия за контрол над специалните служби от неин член дали е запознат с дейността на Емироглу.
Писмен въпрос относно изясняване статута на турския дипломат Угур Емироглу към външния министър Даниел Митов пък е отправил на 16 януари депутатът от БСП Димитър Дъбов. Все още не е постъпил писменият отговор. Според колеги на Дъбов от парламента именно това питане е станало повод дипломатът да бъде обявен за нежелана персона.
МВнР няма да коментира информацията, заяви говорителят му Бетина Жотева. Темата нямало да бъде коментирана нито сега, нито в бъдеще, защото "това е изцяло в съответствие с дипломатическата практика в подобни случаи", каза тя.
Намесата на Емироглу в дейността на мюсюлманското вероизповедание в България е напълно несъвместима с дипломатическия му статут, казаха обаче пожелали анонимност дипломати. Оказваният натиск върху дейци е груба намеса във вътрешната политика на България.
Нотата на МВнР за отзоваването на Емироглу му била връчена още в петък следобед. 72-часовият срок изтича днес.
Междувременно в електронни медии се появи информация, че в отговор Анкара е поискала българският консул в Истанбул Ангел Ангелов да се прибере в София. Това не бе потвърдено официално.
Отзоваването на Емироглу идва 10-ина дни след разпространената от турски медии новина, че Анкара е наложила забрана на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и на депутата Делян Пеевски да влизат в страната.
Турският посланик у нас Сюлейман Гьокче нито потвърди, нито отрече това, а от Външно и от ДПС заявиха, че не са получавали информация от официална турска институция. По този повод парламентът създаде миналия петък анкетна комисия, която да проучва има ли опити за намеса на Турция и на Русия във вътрешната политика на България.
През януари МВнР връчи протестна нота на посланик Гьокче, който според министър Даниел Митов "на моменти може би излиза от предписанията на Виенската конвенция за дипломатическите отношения." Това се случи след скандалите около отстраняването на Лютви Местан от лидерския пост в ДПС. Тогава той прекара часове наред в турското посолство в София, а впоследствие представители на ДПС се оплакаха от натиск от страна на турски дипломати да вземат неговата страна.
В събота пред bTV посланик Гьокче увери, че Турция не се меси във вътрешните работи на България. Той отрече да има каквото и да е влияние както върху дейността на ДПС, така и на ДОСТ - новооснованата партия на Местан. Преди месец турските власти отзоваха представителя си в Пловдив Алпер Акташ, като бе съобщено, че той преминава на друга дипломатическа служба.
Още по Коледа експремиерът Иван Костов призова България директно да обяви за персона нон грата посланик Гьокче. Именно когато Костов бе премиер, за първи път бе поискано отзоваване на турски дипломат - консула в Бургас, отново за намеса във вътрешните дела.
Какво губят българите в Англия след споразумението с ЕС. Хиляди българи, които живеят и работят във Великобритания, вече се питат как ще им се отразят промените, които премиерът Дейвид Камерън извоюва на срещата на върха на ЕС в края на седмицата в Брюксел.
Промените в отпускането на социални обезщетения ще важат за целия ЕС, но бяха договорени заради Великобритания. Очаква се да бъдат активирани, ако страната гласува за оставане в ЕС на референдума на 23 юни.
Според запознати със среднощните преговори в Брюксел източноевропейските страни трябва да благодарят главно на Полша и на премиерката ѝ Беата Шидло. Именно нейната съпротива на исканията на Камерън за орязване на социалните придобивки за имигрантите довела до продължаването на срещата в Брюксел повече от 31 часа. Камерън проведе специална среща с лидерите от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия. След форума Шидло обяви, че е постигнала победа и поляците на Острова ще продължат да получават социални придобивки. Това, разбира се, важи за всички източноевропейци, включително и за българите.
На преговорите централноевропейските държави, начело с Полша, се преборили и за запазване на детските надбавки за деца на мигранти от ЕС, които обаче не живеят с родителите си на Острова. Първоначално Дейвид Камерън лобираше за пълна забрана имигрантите да могат да пращат надбавки в родината си, ако децата им са там. Според окончателното споразумение се въвеждат промени само за новопристигащите работници, за които детските ще бъдат индексирани на базата на разходите на живот в родната им страна. Така например размерът на тези добавки за български работник ще бъде равен на детските в България, а не във Великобритания, където са значително по-високи. Тази схема ще се прилага до 2020 г. за новопристигналите имигранти. След това ще влезе в сила за всички имигранти, които вече са на Острова и са подали документи за такива помощи.
Системата за индексиране ще се използва само за този тип социални плащания и няма да се отнася за друг тип подпомагане, което може да се прехвърля в държава, различна от тази, в която работи съответното лице. Например пенсиите за старост няма да се индексират, предвижда споразумението.
В заключенията на срещата в Брюксел е вписано, че при миграция на работници в големи мащаби държавите ще могат да предвиждат рестриктивни мерки.
Това ще се прави, ако има опасност огромният поток да доведе до "риск за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве". Именно тогава ще се включи т.нар. аварийна спирачка при отпускането на социални обезщетения за новопристигнали чуждестранни работници във Великобритания. Окончателната договорка между ЕС и Лондон дава право на всяка страна членка да активира тази аварийна спирачка за не повече от 7 години общо, и то за новопристигнали работници, сочи Би Би Си. Това означава, че промените няма да засегнат вече работещите на Острова българи.
В рамките на този 7-годишен период българи, които тепърва ще започват работа в страната, ще бъдат ограничени в получаването на социални обезщетения за 4 години. Срокът започва да тече от момента, когато лицето започне да работи в държавата. Първоначално работникът няма да получава никакви обезщетения, а след това постепенно ще му бъде позволяван достъп до определен вид плащания.
Първоначално Дейвид Камерън настоявал за "аварийна спирачка" за социални помощи за имигранти в продължение на 13 г., но след като източноевропейските държави се противопоставили, той склонил на 7-годишен период.
Лондон се договори за някои обезщетения още преди срещата в Брюксел. Така например новопристигащите имигранти вече няма да могат да получават помощ при търсене на работа в първите 3 месеца от престоя си. Според промените, ако те не си намерят работа до 6 месеца, трябва да напуснат страната. От друга страна, ако имигранти от ЕС загубят работата си не по своя вина, те имат право на същите обезщетения за безработица както и британците, за период от 6 месеца.
Премиерът Дейвид Камерън призна пред Би Би Си в неделя, че все още не знае как точно ще бъде реализирана "аварийната спирачка" в областта на социалните надбавки и правителството ще се погрижи за детайлите.
След Brexit - скок в неизвестното Brexit, както стана популярно излизането на Великобритания от ЕС, ще е скок в неизвестното, тъй като никоя страна досега не се е отцепвала от съюза. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер вече заяви, че няма план Б, а и Лондон няма никакъв резервен вариант. Така че ако се стигне дотам, нещата са в сферата на импровизацията, коментира агенция Франс прес.
Първият задължителен етап е двете страни да обсъдят излизането от съюза, както предвижда член 50 на Лисабонския договор.
Преговорите трябва да свършат до 2 години, освен ако по взаимно съгласие няма удължаване на срока. От тези дискусии в голяма степен ще зависи какво ще последва. Ще остане ли Великобритания в Европейската икономическа зона, както Норвегия и Исландия, и следователно част от единния пазар, или ще излезе от него?
В Ситито - най-големия финансов пазар в Европа, враждебен на Brexit, сценариите вече са проучени. Президентът на гигантската европейска банка Ейч Ес Би Си Дъглас Флинт, който реши да остане в Лондон, подчертава, че лесно може да премести 1000 служители в Париж. Според проучване на мозъчния тръст Отворена Европа Brexit би струвал снижение с поне един пункт на БВП през 2030 г.
Едно е сигурно: Великобритания ще поеме контрола на границите си и ще ограничи имиграцията от всички страни, включително от Източна Европа, лишавайки гражданите им от социални добавки. По отношение на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, те ще бъдат третирани като останалите чужденци - ще трябва да получат разрешително за престой и разрешително за работа. Страните от Евросъюза биха могли да отговорят, прилагайки същите правила за гражданите на Великобритания.
Колкото до Дейвид Камерън, той влиза в историята като премиерът, който толкова зле е маневрирал съществуващия в страната му евроскептицизъм, че я е извадил от ЕС. В политиката може да бъде заменен от евроскептика Борис Джонсън. Кметът на Лондон избра да води кампания за излизане на страната от ЕС, съобщи Би Би Си в неделя.
Депутатите избягали 45 пъти от работа. За деветнайсет месеца депутати са натрупали 405 отсъствия от работа без основателна причина. Това става ясно от списъците с неизвинени неявявания в пленарната зала от 27 октомври 2014 г. - денят, в който бе конституиран 43-ият парламент, до 31 януари т.г. Имената на "провинилите се" са качени на сайта на Народното събрание.
Дори и да не стъпят в парламента, депутатите получават 1/3 от основната си заплата. До 31 януари 2015 г. тя бе 2700 лв., а до 31 януари т.г. е 2886 лева. Освен това парламентът е длъжен да покрие част от разходите за сътрудници, офиси и костюми на отсъстващите.
Такъв например е случаят с изключения от ГЕРБ Здравко Димитров, който през октомври е отсъствал без извинение от шест заседания на Народното събрание. През есента Димитров се кандидатира за кмет на Пловдив, макар че от партията му издигнаха Иван Тотев. След изборите премиерът Бойко Борисов го назначи за областен управител.
Най-много отсъствали депутати има на 5 юни, когато в пленарната зала не са се регистрирали 69 души от общо 240 депутати от всички парламентарни групи. Тогава БСП и ДПС провалиха заседанието на Народното събрание, като не осигуриха кворум, макар че бяха в сградата. Обяснението бе, че кворумът не е отговорност на опозицията, а на мнозинството, но подозренията са, че двете партии са провалили гласуването на закона за горите. В крайна сметка по-рано от работа си тръгнаха всички депутати.
На 29 септември в пленарна зала не са се регистрирали общо 65 народни представители, сред които най-много от групата на "БСП Лява България". Тогава парламентът обсъждаше новия закон за предучилищното и училищното образование, с който се въвежда възможността за държавно финансиране на частните училищата, против която е опозицията.
В списъците с отсъстващи без извинение се срещат имената на политическите лидери Волен Сидеров ("Атака"), Радан Кънев (ДСБ), Лютви Местан (доскорошен председател на ДПС), Валери Симеонов (НФСБ) и Михаил Миков (БСП).
България започва проверка на кравето мляко. Българската агенция за безопасност на храните започва от днес да сформира екипи, които до 10 дни ще започнат проверки на 1200 големи наши ферми с над 50 крави. Инспекцията се прави по настояване на Европейската комисия, която иска конкретни данни за качеството на българското сурово краве мляко. Суровината, което покрива нормите, ще може да се продава на пазара на ЕС. Количествата, които са извън нормите, ще могат да се продават, но само под формата на дълго зряло (поне 60 дни) сирене и кашкавал. Смята се, че за толкова дълъг период бактериите се самоунищожават, съобщиха вчера пред „Труд" от ведомството на Дамян Илиев.
Оказва се, че ветеринарите ще проверяват оборите с таблети. Чрез устройствата ще се попълва въпросник, чрез който да стане ясно дали оборите отговарят по сграден фонд на хигиенните норми на Брюксел. Също така ще се регистрират GPS координатите на фермата, ще се правят и снимки. Всички тези данни ще влизат в единната ветеринарна система на страната ВетИс.
Отделно от самото краве мляко ще се вземат проби, които ще бъдат изследвани в двете държавни лаборатории - в София и Хасково. Оказва се, че Брюксел изисква в рамките на 3 месеца всеки месец да се взема проба от съответната ферма. Така ще се види дали млякото на това стопанство поддържа постоянно добро качество. Превозването на пробите до лабораториите ще се прави от Агенцията по храните, за да няма съмнения за фалшификации.
След първото полугодие на тази година ще започнат проверки и в стопанствата от 10 до 49 крави, които се водят „семейни стопанства", а най-дребните - от 1 до 9 крави, ще бъдат инспектирани през 2017 г.
Ще бъде създаден и комитет за наблюдение на прилагането на работния план за проверка на млякото. В него ще влязат заместник-министър на земеделието, представители на дирекция „Животновъдство" и на агенцията по храните. С проверките на фермерското мляко ще се актуализира и статистиката за отглежданите крави в страната.
КАТ в акция "Купонджии" всеки уикенд. 14 купонджии остнаха без книжки след полицейска акция в София. Операцията се провела в петък и събота вечерта пред някои от най-оборотните заведения в столицата и ще продължи и следващите уикенди. Униформените, които били подкрепени от екипи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" и „Центъра за градска мобилност" следели за неправилно паркирали автомобили. Вместо това обаче се натъкнали на множество нарушители, които сядали зад волана, след като са се почерпили подобаващо в заведението. Други имали неплатени множество актове, трети пък нямали нито един редовен документ. Така само за две денонощия в актива на КАТ за взети книжки били записани 14 души.
Доплащаме 20 000-30 000 евро за по-просторно жилище. Поне 20 000-30 000 евро трябва да сме готови да дадем, ако искаме да сменим апартамента си с по-голям с една стая, сочат сметките на брокерите от столичните агенции за недвижими имоти.
Според Константин Пандов от „ЕППИ" делът на покупките на жилище, след като сме продали друго е около 30 на сто, като в последните години той продължава да пада. „Навремето подобни сделки бяха около 80% от всички сключвани на пазара", уточни брокерът. „Често, когато се продава по-малко жилище, за да се купи по-голямо, не се сменя кварталът, нито дори типът на строителството на апартамента. Тогава разликата е около 20 000 евро. Нерядко подобни сделки стават, когато няколко души наследят голям апартамент, продават го и си купуват други имоти", обясни той.
Тихомир Цаков от „Аристо" казва, че не повече от една пета от покупките на жилища стават, като част от порите са осигурени и от продажбата на друг имот.
"Продаде ли се двустаен, за да се вземе тристаен, се доплащат най-малко 15 000 евро", смята той. „Към тази сума обаче трябва да се добавят и разходите за такси по продажбата на единия имот и сделката за придобиването на другия. Отделно още пари ще са нужни и за ремонт или довършване на новото жилище и така харчовете ни може да стигнат до 25 000-30 000 евро", уточнява Цаков.
Подобна сума смята за нужна при покупка на по-голям апартамент и Добромир Ганев, „Форос". „Разликата в цената на жилище с една от това с 2 спални зависи от много неща. Ако продаденият имот е бил в малък град, тогава сумата за доплащане ще е много по-голяма. Има много условности. 20 000-30 000 евро ще ни трябват, ако новият апартамент се намира в същия район, където е бил и старият", уточнява брокерът.
По думите му 25-30% са случаите, когато се продава едно жилище, за да се купи друго.
Делът на тези сделки не е голям, защото сега най-активни на пазара са хората на възраст от 30 до към 45 години, искащи да придобият първия си дом. Ганев смята, че често се продава апартамент, за да се купи друг, когато собствениците му вече са отгледали децата си и искат да вземат нещо по-малко. „Почти същото количество са и случаите, когато младо семейство, живеещо в апартамент с една спалня, иска да се пренесе в по-просторен", обяснява той.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.882420 |
GBP | 2.357420 |
CHF | 2.103720 |