Сега

Приходите от ДДС при фирмени активи за лично ползване са нищожни. Големите очаквания за извънредни приходи от облагането с ДДС на ползването на фирмени активи за лични нужди катастрофираха в реалността. За първия месец, в който фирмите декларираха налога, в хазната е постъпила пренебрежима сума - около 1.3 млн. лв., научи "Сега". Ако това темпо се запази през цялата година, ефектът от въвеждането на новите правила ще е в пъти под прогнозирания от МФ. Въпреки скромния ефект и острите критики срещу неясния и сложен начин за администриране на данъка МФ не бърза да променя режима.

Март бе първият месец, в който фирмите подаваха новите формуляри за ДДС с включена изрична графа за облагане на личното ползване. Крайният срок за подаване на декларациите бе 14 март. По информация на "Сега" всички фирми, взети заедно, са декларирали обща данъчна основа за облагане по този ред в размер на около 6 млн. лв., а самите постъпления в бюджета възлизат на около 1.3 млн. лв. От НАП официално продължава да няма информация.

Постигнатото ниво от 1.3 млн. лв. е далече от прогнозните очаквания на МФ. От облагането на личното ползване министерството очаква около 100 млн. годишен приход, макар че сумата не е посочена официално никъде и се споменава като хвърчащо число в разговори с представители на бизнеса и счетоводните фирми. Ако изключим първите два месеца на годината, в които се чакаше подзаконова уредба на правилата, това би означавало 10 млн. лв. допълнителен приход на месец. Отчетеният допълнителен приход от облагането на личното ползване е откровено пренебрежим спрямо общите месечни постъпления от ДДС. За февруари хазната отчете на месечна основа 541.9 млн. лв. приход от ДДС. За цялата 2016 г. бюджетът очаква от ДДС приходи в размер на 8.4 млрд. лв.

Скромните постъпления не са изненада на фона на сложния начин на администриране на данъка и многото неясноти по прилагането му. В окончателния си вид новите правила за облагане на личното ползване засягат всички видове активи независимо от стойността и вида им. Ако за тях фирмите са си възстановявали ДДС, следва да започнат ежемесечно да връщат в хазната част от данъка в случай на смесено ползване на актива. НАП до последно променяше указанието как да се изчислява този дял. Впоследствие се оказа, че признаването на дял на лично ползване поставя фирмите в риск да се окажат нарушители на осигурителното законодателство и облагането на личните доходи, защото ползването на фирмени активи за лични нужди се явява форма на непаричен доход. Финансовото министерство тепърва ще предлага законово решение на този проблем, като е съгласно с предложението на бизнеса личното ползване да се обложи с окончателен данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин се облагат представителните и социалните разходи. Фирмите обаче настояват ставката на данъка да е 10%, колкото е и при представителните разходи, а МФ иска 17%, за да се компенсира в по-голяма степен неплащането на осигуровки при тези суми.

"Разговорите по тази тема текат много бавно и нямаме впечатление, че ще има промени в рамките на тази бюджетна година. По-скоро ще останат за догодина", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той допълни, че обещаната от МФ нотификация за въвеждане на плоска удръжка в размер на 50% от дължимия за възстановяване ДДС при покупка на фирмени автомобили над 6 места още не е изпратена. "Ако удръжката ще е в този висок размер, ние настояваме режимът да важи и при покупки на леките автомобили с под 6 места, собственост на фирми. За тях в момента е изцяло забранено възстановяването на ДДС", коментира още Велев.

Шосетата с ями не са опасни според шефа на АПИ. Гладкият асфалт е по-опасен от шосетата, които приличат на швейцарско сирене. Тази теза разви през уикенда шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров. Според него лошият път не е опасен, защото на него не може да се кара бързо и да се правят гонки. "Има статистики и те много ясно показват, че когато се оправи настилката и стане подходяща за развиване на високи скорости, аварийността скача", поясни инж. Лазаров. Все пак пътната агенция ще се бори с дупките. "Имаме 20 000 километра за ремонт, а един икономичен ремонт, така че хората да пътуват нормално, може да се направи по най-евтиния начин за 350-400 хил. на километър. За 20 000 км това са към 8 млрд. лева", пресметна директорът на АПИ по Нова тв. С тези изчисления той мотивира нуждата от по-високи пътни такси, като уточни, че за най-затънтените участъци - около 3000 км от третокласната мрежа, няма да има винетки, но и те ще се поправят.

Лазаров обясни, че за останалите 17 000 км ще се изискват винетки. Скоро стикерите ще бъдат заменени от електронни винетки, които ще са виртуални и ще може да се плащат онлайн и със SMS.

Капитал Daily

Сделките за тримесечието: имоти, фондове и Пеевски. Обобщението от 30-те сделки, направени през първите три месеца на годината, звучи така: продават се имоти, инвестиционни фондове взимат дялове в IT и други компании и Делян Пеевски купува или мести активи.

Продължава и старата тенденция - да преобладават българските купувачи, като чуждите не са съвсем изчезнали - около една трета от сделките са придобивания на външни инвеститори. Сред тях обаче липсва голяма сделка, ако изключим договорената миналата година продажба на клона на Алфа банк и все още неприключилата покупка на "Токуда" и "Сити клиник" от турската "Аджъбадем".

За разлика от началото на миналата година няма големи сделки дори и за мащабите на местния пазар. Малките размери определят и преобладаващо местния интерес, макар че не липсват и външни купувачи в традиционно атрактивни сектори като информационните технологии.

"Началото на годината не е толкова обещаващо колкото миналата година", посочва управляващият директор на "Райфайзен инвестмънт" за Югоизточна Европа Юлиан Гиков. "Сделките са основно малки, особено в IT сектора", обяснява той и допълва, че големи прехвърляния едва ли ще има и за първото полугодие.

Пеевски и Сталийски купуват

Най-големият бизнес, който е с нов собственик през тримесечието, е "Техномаркет". Макар да твърдеше, че няма да прави повече бизнес в страната, преди дни Делян Пеевски приключи покупката на мажоритарен дял във веригата. Цената не е известна, но дружеството е с годишни приходи от около 500 млн. лв. Това е най-голямата официална собственост на депутата от ДПС, ако не броим "Булгартабак", където той е сочен за скрит основен акционер. В таблицата се вижда изтеглянето от светлия му пакет от 5% в холдинга, но купувачът е отново свързана с него дубайска офшорка. И в двете приключени сделки - за търговеца на техника и за цигарения пакет - продавач е Едоардо Миролио. Той влезе в тях покрай КТБ - в първия случай, като опита да спаси част от депозитите си, а във втория - заради миналото си инвестиционно партньорство с Цветан Василев.

Иначе през периода Пеевски не приключи сделката за фалиралия "Химко" и обяви, че няма да купи "Канал 3".

Пак покрай спасяване на депозити от фалиралата КТБ идва и поредното премятане на активите на бившия стъкларски завод "Рубин". Активите на плевенската фабрика през търг на съдебен изпълнител отидоха в новорегистрирана компания, зад която според източници отново стои Александър Сталийски. Той и съпругата му Виолета Сечкова цедираха депозитите си от 30 млн. лв. на дружество, което придоби контрола над завода.

Другата смяна на собственост, свързана с КТБ - оръжейният завод "Дунарит", не беше приключена през първите три месеца заради КЗК.

При имотите - и местни, и чужди нови собственици

Другата белязала изминалите три месеца тенденция беше активизирането на сделките с по-големи имотни активи, отчитат от консултантската компания Entrea Capital. През януари лондонският фонд Revetas Capital придоби оценявания от пазара на 50-60 млн. евро проект Sofia Airport Center, а ирландската Avestus Capital Partners стана 100% собственик на Mall Plovdiv, като изкупи оценявания на около 50 млн. евро 50%-ен дял на GE Capital Real Estate. Retail Park Plovdiv също смени собствеността си и вече е част от портфолиото на контролираната от група "Химимпорт" верига "Баумакс".

В големите сделки в имотния сегмент от началото на годината се нарежда и придобиването на свързаните помежду си хотели на Златни пясъци "Обзор" и "Изгрев" от Григор Фиданов, който вече има четири други обекта в курортния комплекс, а с покупката се превръща в най-големия хотелиер на Северното Черноморие. С хотелиерския бизнес е свързана и покупката на терен в София от строителна компания "Маркан", която ще изгради там два обекта под брандовете Novotel и ibis. В началото на годината стана ясно, че групата около основателите на "Винпром Пещера" е придобила и контролно участие в столичния Radisson Blu. Продавач е Спас Русев, който по-рано се раздели и със собствеността в Hilton, като купувач отново беше дружество на пловдивската група.

Извън двете описани тенденции един от основните двигатели на активността на M&A пазара остават местните инвестиционни фондове BlackPeak Capital, Empower Capital и NEVEQ II, които управляват европейски средства по програма JEREMIE. Фондовете трябваше да изградят инвестиционните си портфейли до края на 2015 г., като впоследствие BlackPeak Capital и Empower Capital получиха още шест месеца, така че активната им работа в тази посока продължава. На тях се падат четири от сделките през тримесечието.

Накъде гледат инвеститорите

Според консултантите имотният пазар ще остане в полезрението на инвеститорите и през останалата част на годината. "Повечето сегменти вече се раздвижват - от офиси, през логистични центрове и логистични бази, та до туризма", отбелязва Гиков. В първите два силен двигател е развитието на аутосорсинг индустрията в България, като за положителните очаквания по отношение на логистиката допринася и доброто развитие на транспорта в страната. Атрактивността на туристическия сегмент расте покрай очакванията за силен летен сезон и събитията в Турция, обяснява той.

Извън това прогнозата му е за движени от процесите по консолидация сделки в телекомуникационния сектор, както и на енергийния пазар в сегмента ВЕИ активи.

"Теоретично производството е най-атрактивният за външните инвеститори сектор, но той е доста раздробен и множеството малки компании в него по-трудно попадат в радара", посочва още мениджърът от "Райфайзен инвестмънт".

Консултантите от Entrea Capital от своя страна прогнозират активност през следващите месеци и в хранително-вкусовия сектор, здравеопазването и информационните технологии, където в началото на годината френски инвеститори намериха FynAnalitica (придобита от BISAM) и системния оператор "Инфопартнерс" (купен от Atos).

С информационните технологии като двигател на пазара са свързани и очакванията на адвокатска кантора Wolf Theiss. "България отбеляза много силна година за M&A пазара, движена основно от технологиите", коментира в годишния обзор на кантората за развитието на пазара през 2015 г. съдружникът Ричард Клег. "Активността е висока, като по-малки американски и британски компании за инвестиции в рисков капитал, които преди може да не са разглеждали България, сега гледат към базирани в страната дружества. Това оказва положителен верижен ефект и върху някои от по-големите, установени софтуерни IT компании", отбелязва той.

Потенциално най-голямата сделка за годината, в случай че бъде завършена, ще е за БТК. На организирания през есента на 2015 г. търг Спас Русев предложи 330 млн. евро за телекома, но покупката се забави спрямо първоначалния план и вероятно ще приключи през април. Препродажбата, дори и да стартира тази година, е по-вероятно да е топ сделката на 2017 г.

Шест компании желаят да пренасят газ по българо-гръцката връзка. Шест компании са подали заявление за интерес за резервиране на капацитет в бъдещата българо-гръцка инерконекторна връзка - газопровода IGB, по време на първата фаза от пазарния тест. Toва съобщи Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е акционер в проекта (от гръцка страна акционер е IGI Poseidon, в която влизат гръцката DEPA и италианската Edison), в петък.

Кандидатите са българската "Булгаргаз", DEPA, Еdison, държавната газова компания на Азербайджан "Сокар", американската Noble energy, която откри залежи на газ в Кипър, и гръцката Gastrade, част от Copelouzos Group, която изгражда терминала за втечнен газ край Александруполис.

Срокът за подаване на необвързващи оферти изтече на 31 март, след като беше удължен с един месец поради забавянето на потенциалните кандидати да подадат документите си в срок. Сега той отново ще бъде удължен до 8 април, съгласието си за което са дали енергийните регулатори на България и Гърция. Причината е, че един от кандидатите е заявил интереса си в последния момент и не е успял да внесе всички нужни документи. Изпълнителният директор на проекта от българска страна Теодора Георгиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява до изтичането на новия срок заявления за интерес да бъдат подадени от още три компании, които са участвали на организираната работна среща в министерството на енергетиката.

Над капацитета

Заявеният капацитет до момента надвишава планирания обем на газопровода от 3 млрд. куб. метра годишно. Проектът обаче включва възможност за разширяването на тръбата до 5 млрд. куб. метра. Пред "Медиапул" министърът на енергетиката Теменужка Петкова е посочила, че шестте компании са заявили интерес за резервирането на 4 млрд. куб. метра. "Това са индикативни стойности, които може да се променят при подаването на обвързващи оферти", посочи Георгиева.

Първата фаза на пазарния тест на практика не ангажира кандидатите да резервират капацитет от газопровода. Тя обаче е задължителна стъпка за по-нататъшното участие в процедурата. Участниците подават обвързващи искания по време на втората фаза, която ще започне на 15 април. По думите на Петкова тази фаза ще завърши до края на годината.

"Пазарният тест е индикатор, че реализацията на проекта ще е успешна. Това е много важен знак, тъй като проектът не е само стратегически - за увеличаване на възможността за диверсификация на газовите доставки, но и е търговски, което означава, че трябва да е икономически обоснован", е коментирала още Петкова.

Важно участие

Капацитет от бъдещия газопровод може да бъде резервиран не само от търговци на газ, но и от газопреносни оператори, които след това да препродават този капацитет, обясни Георгиева. По думите й подобна възможност се стимулира от Европейската комисия и би имала изгода както за операторите на мрежата, така и за търговците, за които транспортирането на газа би станало по-лесно от административна гледна точка и би им спестило допълнителни разходи. Разговори в тази насока са водени с "Булгартрансгаз", посочи Георгиева, но от компанията все още няма уверение, че ще резервира капацитет от бъдещата тръба.

Сроковете за тръбата

В началото на лятото ще бъде обявен международен конкурс за изграждането на газопровода, е посочила още Петкова. По план началото на строителството трябваше да бъде дадено през октомври 2016 г., а през втората половина на 2018 г. газопроводът да влезе в експлоатация.

Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. Брюксел вече отпусна 45 млн. евро като част от европейската енергийна програма за възстановяване, но останалите средства трябва да бъдат осигурени тепърва. За тази година парламентът одобри държавна гаранция от 215 млн. лв. за изграждането на проекта.

Газови идеи

България е решила да проучи възможността да участва в изграждането на терминал за регазификация на втечнен газ в Александруполис, е коментирала Петова пред "Медиапул". "Това се обсъжда отдавна и идеята вече узря. Имаме много сериозно желание да участваме и е създадена работна група, която в рамките на месец трябва да даде яснота за параметрите на проекта и какъв дял от него може да получи страната ни", е посочила тя.

Още не е решено дали българското участие ще е от страна на "Булгартрансгаз" или механизмът на включване ще е друг. Финансирането още не е ясно, ще се коментира на предстоящите работни групи между България и Гърция, посочи министърът на енергетиката.

"Това е много важен проект за нас, защото той е в пряка връзка с гръцката връзка. Двата проекта са взаимно поддържащи се и участието ни в този терминал ще позволи допълнително диверсифициране на източниците ни на газ", е коментирала още Петкова.

24 часа

Нагло обират домове, докато хората вечерят. Около 20,30 ч вечерта столично семейство вечеря на горния етаж на къщата си в южните квартали на София. Съпрузите си говорят как е минал работният ден и гледат телевизия. Не подозират, че отвън ги наблюдават крадци, които отдавна са набелязали жилището им. Бандитите преценяват най-удобното място, откъдето да влязат в къщата.

Нахлузват маски на лицата си и с ловки умения отключват вратата. За секунди плячкосват злато и пари и се изнасят. Семейството дори не разбира, че е обрано.

Подобни случаи са хит от началото на годината в София. За да се стигне до такава кражба обаче, бандитите започват с подготовката много по-рано. Избират кого да оберат след предварително наблюдение и следене. Гледат внимателно кога влизат и излизат хората и преценяват дали да атакуват, докато са вкъщи. По луксозната дограма, скъпите врати и коли се ориентират за приблизителната плячка, която ги очаква, разказва криминалист от сектор "Кражби" в СДВР.

Някои от крадците са такива майстори, че успяват да се покатерят до горния етаж на къща и да отворят дограмата, докато хората са на долния. При други кражби се разчита вратата на жилището да е отворена. Тогава бандитът взема каквото види и изчезва за секунди. При два от регистрираните случаи крадците дори се засичат с обитателите на дома. Те се стреснали при вида на маскираните и не могли да реагират, а апашите се измъкнали с пари и накити.

Други наглеци дебнат, когато обитателите на дома ги няма, и чупят стъклопакета на дограмата, без да се притесняват от издадения звук. Още по-дръзки обири се наблюдават в офиси на мобилни оператори.

От началото на годината криминалистите са регистрирали 4 случая, при които бандити чупят прозорците на магазините. Алармата се включва и охранителната фирма идва за 2-3 минути, но апашите вече са се изнесли със задигнатите джиесеми. "Явно имат канал и ги пласират в чужбина, защото апаратите ги няма в България", казват криминалистите.Любими места за удар са фирмените офиси. Циганска банда от столичния кв. "Христо Ботев" например се специализирала в задигането на сейфове от кабинети. Касата се слага на мрежа и няколко човека я хващат за краищата, за да я изнесат. При една такава кражба обирджии са заловени в Монтана преди 2 седмици. Това е поредният пример, че столичните бандити не крадат само в София, а гастролират и в провинцията. Колегите им пък връщат визитите. "Идват само за удара и си тръгват", обясни полицай. Апашите от ромски произходналитат и на банкомати из цялата страна. Изкарват между 40 000 и 200 хил. лв.

Голяма част от българските бандити пътуват из цяла Европа. Излизат от страната за седмица и веднага след удара се прибират. Макар и в чужда държава, крадците са улеснени - заключващите механизми на вратите са по-прости, отколкото у нас. Там най-често портите са само с един заключващ механизъм. Апашите правят ключ и влизат за миг в жилището. Обикновено за една кражба се събират между 3-ма и 5-ма души. Членовете на банди преливат от една в друга - събират се за конкретния удар и се сдружават с за следващия. Понякога апашите дори наемат ключар, чиято задача е само да отвори вратата. Ползват обикновени ръкавици и не оставят никакви отпечатъци.

Инструментите се пилят, за да се справят със различни видове брави. Оборудването излиза между 5 и 10 хил. лв.

Кражбите намалели с 25% в София от началото на годината до 30 март спрямо същия период от м. г., показва полицейската статистика. В столицата за 2016 г. са извършени 1240 обира, от тях са разкрити едва 16. За сравнение от януари до края на март 2015 г. кражбите са били 1654. За цялата минала година са извършени 4586 обира, 277 са разкрити.

Десет години по-рано кражбите са били почти двойно повече - 9102. Разкриваемостта обаче също е била по-висока - заловени са авторите на 3209 от престъпленията.

"Големият ни проблем са заложните къщи. Бандитите крадат и продават там златото, без да се взема заложен билет", казва един от криминалистите. Собствениците на търговските обекти веднага претопявали накитите и така следите се прикриват.

Как да се предпазим

Няма универсален начин човек да се предпази от крадци. Експерти обаче препоръчват, преди да излезем вечер от дома си или да отидем на почивка например, да включим таймер, който пуска и гаси осветлението.

Подобни джаджи се продават в доста магазини и струват от 10 до 50 лв. Преди да замине на почивка, човек може да ги настрои да се включват всеки ден в определен час, както и да зададе час на изключване. Така бандитите се заблуждават, че собствениците на дома са си вкъщи. Бедата обаче е, че крадците са толкова ловки и дръзки, че понякога и това не ги спира.

Друга разновидност на тези контакти са уредите с дистанционно. Преди да заминете на почивка, давате едно на съседа ви и с натискането на копчето той може да включи и изключи осветлението и телевизора в дома ви от неговия апартамент. Цената отново е от 10 до 50 лв. Ако обаче човек реши да пести и остави лампите и телевизора включени, докато го няма, крадците ще забележат, че те работят и през деня и ще разберат, че жилището е празно.

Най-обикновено резе пък може да предпази от разбиване на вратата. Дори крадецът да я отвори, той не може да се справи с металното синджирче.

"Алибаба" от Китай може да вложи над 100 млн. до Бургас. Фирма, която оперира най-голямата платформа за онлайн търговия в Китай "Алибаба", проучва възможността за изгради логистична база край Бургас. Тя ще е нещо като разпределителен център за стоките, купени от европейците. Това съобщи Стамен Янев, шеф на Българската агенция за инвестиции. Три часа водихме разговори с китайците, инвестицията е солидна - от 100 млн. евро нагоре, каза той. Над 28 са запитванията за инвестиране в България, стойността на проектите, които евентуално ще се реализират, е 1,7 млрд. лв. Янев обаче пояснява, че осъществяването на всичките тези проекти не е 100% сигурно, тъй като някой може да се откаже или да се насочи към други страни.

Основно интересът продължава да е към автомобилостроенето, машиностроенето и ауотсорсинга. "Помагаме с информация и за проекти в селското стопанство, въпреки че те са към министерството на земеделието. Проектите са за изграждане по нови технологии на големи оранжерии, които да използват отпадна топлина. Те са в близост до тецове, минерални води, около "Лукойл", казва шефът на инвестициите.

Към този момент е сигурно, че има 14 нови преписки за сертифициране на проекти с клас "А", "Б" и приоритетни инвестиции. Те са за 400 млн. лв. и след реализирането им ще се отворят 3000 нови работни места.

След инвеститорите е и "Магна пауъртрейн" - Пловдив, собственост на един от водещите в света доставчици на елементи за световната индустрия. Компанията разширява присъствието си в България. Magna има 305 производствени предприятия и 88 развойни и търговски центъра в 27 държави. Друг инвеститор е немската компания Osram, която строи завод за осветителни системи в Пловдив.

Труд

70% от свинското месо на пазара - внос. „Евтино свинско от Испания, Румъния и Германия залива българския пазар, на който едва 30% от месото е родно производство. До 4-4,50 лв./кг пада цената на вратната пържола в магазините и затова подозираме, че това месо е обработено с хранителни добавки", съобщи пред „Труд" Добрин Папазов, председател на Асоциацията на на свиневъдите в България. По думите му продуктите се инжектират с разтвори, които повишават теглото и реално потребителите плащат за вода, а не за месо. За да спрат злоупотребите на пазара, от Съюза на свиневъдите предлагат да се въведат промени в Закона за храните, съгласно които „подсилените" меса да бъдат на отделен щанд с маркировка, че съдържат добавки.

Производителите си обясняват причината за дъмпинговия внос със свръхпроизводството на земеделски стоки в Европа, както и с руското ембарго, което затвори един огромен пазар.

Същият проблем съществува и с предлагането на пилешко. По данни на Съюза на птицевъдите, изготвени за „Труд", през 2015 г. в България са внесени над 100 000 тона, толкова е и родното производство.

„Вносните меса се продават на много по-ниски цени от родните и това подбива вътрешния пазар", коментира пред вестника депутатът от БДЦ Чавдар Пейчев, който е подал сигнал до земеделския министър Десислава Танева.

„В страната ни се внасят пилета от Румъния, които се продават по чуждите кланици на цена на 0,95-1,05 евро. В България след транспортните разходи и надценката на търговеца килограм пиле на едро се търгува за 2,15-2,20 лв. без ДДС. Така излиза, че възможно най-ниската себестойност на произведено пилешко месо в България е 2,50 лв., т.е. с 50 ст. по-висока от продажната цена на кланиците в други държави членки на ЕС като Полша и Румъния", коментира пред вестника Пейчев.

Птицевъди от Северозападна България обявиха пред „Труд", че най-ниската себестойност за пилешко, произведено у нас, на изхода на кланицата не може да е под 2,61 лв./кг без ДДС.

Пейчев е категоричен, че трябва спешно да се провери дали в месото от този дъмпингов внос не се слагат добавки и води над регламентираните, за де се удължи срокът му на годност. Той напомни, че срокът на годност на охладеното пилешко е 8 дни, като 6 дни са нужни само за транспортирането му до България.

Нова система изчислява цената на билетите според разстоянието. Нова система за таксуване на пътниците в градския транспорт в София планира да въведе Столичната община до 1 година. Идеята е цената на билетите да се определя според пропътуваното разстояние или според времето, прекарано в транспортното средство. Сега столичани плащат един лев за пътуване независимо дали се качват в автобуса за 1 или за 10 спирки.

„Новата тикет система ще позволи да има много по вид превозни документи, гъвкаво тарифиране. Тогава може да говорим за възможност цената да се изчислява по критерий време или изминато разстояние - за една спирка се плаща една цена, за 10 спирки друга", обясни общинският съветник от ресорната комисия Зафир Зарков. Предстои да се изясни как точно ще се изгради новата тарифна политика.

Част от новата система ще е и поставянето на видеокамери в превозните средства. Така на практика гратисчийството ще стане невъзможно, защото камерите ще записват в реално време колко хора са в автобуса, а валидаторите ще изчислят колко от тях са чекирали картите си.„Ще осигурим и повече сигурност в градския транспорт", обясни още Зарков.

Изпълнителният директор на ЦГМ Симеон Арнаудов обясни, че обществената поръчка за тикет системата трябва да тръгне в следващите няколко месеца и да започне работа до септември 2017 година.

Проектът е на стойност 20,5 млн. лв. и ще се гледа в понеделник в ресорната комисия в Столичната община.

Стандарт

Само 40 бежанци работят у нас. Едва 40 от бежанците у нас работят и са се хванали сами да изкарват прехраната си. Някои от тях се трудят като шивачи, други - като златари. Повечето обаче са в дюнерджийниците на Аладин. От Агенцията по бежанците пускат обяви, за да намерят препитание и на други. Истината е обаче, че българите трудно възприемат сирийци или афганистанци да работят при тях, смятат експертите.

Сухите цифри показват, че през миналата година 20 391 чужденци от Близкия изток са потърсили закрила у нас. Те са влезли в регистрите, свалени са им пръстови отпечатъци. Статут на бежанец е даден на 4708 души, а хуманитарен - на 889 души. Официални откази са получили едва 623 души. 14 567 души просто са избягали, без да дочакат решение на молбата си, и са продължили на запад към Германия, Дания и Швеция, където са роднините им. През тази година до 1 април от 3160 души, подали документи, 2649 не са дочакали края на процедурата и са поели към Западна Европа. Бежанци са станали 137 души, 87 са с хуманитарен статут, а отказите са 73, разказа Атанас Младенов, шеф на центъра "Военна рампа" и шеф на отдел "Производство за международна закрила" в Регистрационно-приемателния център в София.

Факт е, че в момента двата бежански центъра в София са полупразни. "Враждебна" въобще не работи, "Овча купел" е със 163 души от капацитет от 860, а "Военна рампа" приютява 370 човека при капацитет 800 души. Същото е положението и с разпределителния център в Харманли. "Преди 90 на сто от хората в центъра "Военна рампа" бяха сирийци, предимно араби и много по-малко кюрди. Сега от 350 души 203 са сирийци, и то кюрди, а останалите са афганистанци и иракчани", разказва Младенов. Докато сирийците лесно получават статут на бежанци, особено като споменат ИДИЛ, то афганистанците се борят за хуманитарен статут. Затова се налага да разказват по-цветни истории, които да хванат дикиш.

"Искам да остана в България, уча усилено езика, след това ще си намеря и работа", казва 23-годишният афганистанец Семир от центъра във "Военна рампа", който е абсолютното изключение сред мигрантите. Той говори добър английски, има висше образование магистърска степен по финанси от университета "Индира Ганди" в Ню Делхи. С него в центъра са годеницата му - 20-годишната Зарлаш, майка й, сестра й и баба й.

Макар и да не е станал официално част от семейството на Зарлаш, Семир се чувства глава на фамилията. Бащата на годеницата му е убит. Самият Семир работел като одитор на проекти в британското посолство в Кабул, преди да бъде отвлечен от местни криминални бандити. За свободата му поискали $50 000. Семир избягал и тръгнал през Иран и Сирия към Истанбул. Там стоял месец, за да убеди Зарлаш и фамилията й да го последват. Когато те стигнали турския мегаполис на Босфора, платили по $2500 на човек, за да ги прекарат през границата на Европейския съюз. "Не съм искал да ходя в Германия или другаде, стовариха ни в центъра на София, отидохме при първия полицай и казахме, че сме мигранти", разказва Семир. И допълва: "Искам просто сигурност и нормални условия за живот. В Афганистан може да ти се случи буквално всичко на улицата и няма кой да те защити. Така е от година и половина - две,  след като смениха стария президент. Искам сам да си вадя хляба, не да вися на помощи от която и да е държава и да ям консерви", разказа пред "Стандарт" Семир. Всъщност точно как е избягал от похитителите си Семир не иска да разкаже, като твърди, че това е дълга история. "Тук задължително трябва да бъдеш мнителен. Когато ги задържим, България става първата държава на регистрация от ЕС, тук трябва да им вземем отпечатъци, както и да се опитаме да разберем държавата им на произход, кои са роднините им, имат ли право на убежище. Ако изчезнат и ги задържат някъде в Европа, ще ги върнат обратно тук", обяснява Атанас Младенов. За разлика от Гърция, България стриктно спазва Дъблинския регламент по регистрацията на мигрантите и така изиграва своята положителна роля за недопускането на всякакви терористични единици, които влизат в Европа заедно с бежанския поток.

Мнителността на Младенов се сломява, когато вижда как току-що дошлите афганистанци секунди след като получават храната си, сядат директно в калта и започват да ядат. "Толкова са огладнели, не търсят дори тревица, става ми много жал", разказва Младенов. Той дълги години е служител на Гранична полиция, за последно преди пенсионирането си е бил шеф на граничния контрол на летищата у нас. Сегашната му позиция е просто ново предизвикателство за професионалиста, който отсява зърното от плявата да секунди.

Според него ситуацията с големия поток се е променила драстично, след като през септември миналата година Ангела Меркел буквално покани бежанците в Европа и отвори гостоприемно вратите на Германия. "Тогава тръгна и една вторична вълна - роднини, които вече имаха свой близък в Европа.

Експертите не смеят да дават прогнози по какъв път ще поемат и през кои държави ще минат стотиците хиляди мигранти, които в момента са в Гърция и Турция. Не е изключено при нова вълна бежанските центрове у нас да се напълнят.

БЕХ взема заем до 15 април. До 15 април трябва да е сключен договорът с консорциума банки, които се съгласиха да отпуснат заем на Българския енергиен холдинг. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. След това до 20 април Националната електрическа компания, която е част от БЕХ, трябва да се разплати с двете американски централи. Преговорите с банковия консорциум, включващ лондонския клон на Ваnса IMI S.p.A., клона в Люксембург на Bank of China Limitedи J.P. Morgan Securities, са за мостов заем от 650 млн. евро. Те се водят от Българския енергиен холдинг, чието дъщерно дружество е НЕК. На свой ред централите дължат 400 млн. лв. на няколко мини. Тази сума ще бъде прихваната от дълга на НЕК, за да бъде директно платена на мините, обясни Петкова пред БНР. След като дълговете към двете американските централи бъдат разплатени, НЕК може да предоговори цените, по които купува тока от тях.

Пълната либерализация на енергийния пазар трябва да е факт през първата половина на следващата година, заяви Петкова. Като до средата на този месец трябва да се изясни моделът, по който това ще се случи. Както и да се консултира със Световната банка. След което ще се направят промени в Закона за енергетиката, така че да се регламентира ясно ролята на всеки участник на пазара. Това трябва да се случи до края на юни, каза министърът. Предстои да се внедри платформа, която да позволи търговията с дългосрочни контракти за ток, и друга, която е за сделки в рамките на деня.

Петкова коментира и сондажите за нефт и газ в шелфа на Черно море. Първоначалните проучвания са оптимистични, но сондажите продължават 4 месеца, заяви министърът.

Монитор

Мигранти броят по 10 бона за BG гражданство. Мигранти броят по 10 хил. лв., за да станат български граждани. Чужденците търсят посредници най вече в района на столичния булевард „Мария Луиза", където има най-голяма концентрация на вече получили разрешение за пребиваване в страната ни. Това са предимно чужденци, които повече от 10 години живеят в България, запознати са с нашето законодателство и имат достатъчно контакти в институциите.

Първата част от изискването е чужденецът да получи разрешение за постоянно пребиваване на територията на страната от МВР. Три години по-късно той може да подаде молба за натурализация в Министерството на правосъдието и да придобие българско гражданство, което му отваря вратите на ЕС. За целта обаче трябва да отговаря на няколко условия. Улеснение представлява и сключването на брак с българка. Тогава документите са му почти гарантирани.

Точно поради тази причина в района на женския пазар вече върви и търговия с булки за новопристигналите бежанци, които искат да получат наше гражданство. Посредниците подсигуряват жени от ромски произход, които имат лични карти. Ако мигрантът се съгласи да брои 10 хил. лева, част от парите отиват за ромката, която ще се венчае за него. Според информация от араби, които живеят у нас, циганката прибира не повече от 1000 лева. Останалите пари отиват за посредника. С тях той трябва да подготви документите и да „почерпи", където е нужно.

„Има един мъж на име Али, който прибира парите. Той има магазинче на ул. „Цар Симеон". Познаваме го от години. Помага на цялата арабска общност. Явно е решил да изкара някой лев от тази помощ. При него отиват каналджиите, които му докарват клиентите", обясни арабин от същата улица пред „Монитор".

Вече много мигранти избирали да раждат децата си в България. Така те моментално получавали наше гражданство. Когато пък детето има документи, родителите му също по-лесно можели да се доберат до така желания паспорт на Република България. Очакванията са през 2017 година по тази схема да има поне 1000 нови българчета от сирийски и афганистански произход.

Мераклии за работа цакат 15 лв. за CV. Кандидати за работа масово плащат на експерти, които да им напишат автобиографията. Това твърдят специалисти по подбор на персонала, които все по-често попадат на професионално написани CV -та.

Оказва се, че голяма част от експертите по „Човешки ресурси" си докарват допълнителни средства като пишат автобиографии на търсещи работа. Услугата се предлага във всички сайтове за обяви срещу 15 лв.

Малка част от стигналите до интервю признават, че са се доверили на специалист, който да попълни автобиографията им. Повечето от кандидатите се издават неволно. „Има хора, които не могат да отговорят какви умения притежават при положение, че в CV-то им са изброени поне 5-6 такива", обясни експертът по подбор на персонала Ивайло Христов.

Срещу 20 лв. търсещите препитание могат да се сдобият и с автобиография на английски език. За документ на немски, руски, испански или италиански език сумата скача до 30 лв. „Винаги предупреждаваме клиентите си, ако не владеят дадения език, да не рискуват с CV на чужд език", твърдят от езиков център, който предлага автобиография на няколко езика.

Според експертите по подбор на персонала кандидатите разчитат на помощ, за да са сигурни, че CV-то ще им осигури интервю. „Най-сетне кандидатите разбраха, че автобиографията е важна, защото на база на нея работодателя решава дали да се срещне с даден човек или не.", обясни Христов. Практиката му показва, че 20% от търсещите работа не стигат до интервю, заради правописни грешки и неподходящи снимки.

С професионално написаните автобиографии кандидатите избягват тези грешки. Така остава да се подготвят за втория етап - интервю с работодателя. За радост на търсещите реализация на трудовия пазар и за този етап те могат да получат помощ от специалисти. Срещу 30 лв. кандидатите получават по електронната си поща ценни съвети за това как да се държат по време на препитването с евентуалния им началник. Експерти консултират търсещите препитание как да се облекат за срещата и кои са най-добрите отговори на обичайните въпроси, които се задават по време на интервю за работа.