Капитал Daily

"Водстрой 98" изчезва чрез сделка с "Хидрострой". Третата по големина строителна компания - варненската "Хидрострой", се е договорила да купи лидера в сектора "Водстрой 98". За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество "Водстрой 98" беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Сделката озадачи строителния сектор. От една страна, Пеевски демонстрира оттегляне, макар че в цигарения сектор просто прехвърли директното си участие на свързани с него офшорни фирми, а наскоро придоби дяловете на майка си в четири компании. Ако ситуацията сега е, че заради обществения резонанс управляващите са решили вече да не дават поръчки на "Водстрой 98", то на практика се купува компания с 2-3 рамкови договора и без бъдеще, но с дългове. Една от версиите е, че и тук промяната може да е привидна и да се оформи тандем - както с "ПСТ груп", която се смята за поделено владение между Пеевски и ПИБ. Извън вече споменатите дружества депутатът от ДПС се свързва и с "Техноекспортстрой".

Другата хипотеза е, че се оформя нов некомпрометиран любимец на властта в лицето на "Хидрострой". Компанията се контролира от Велико Желев, който е бивш шеф на пътната агенция и от години печели обществени поръчки по морето и в Северна България. Мотивът за покупката, който посочи Желев, е, че иска да ползва опита на "Водстрой 98" в жп и газовите проекти. Това обаче звучи несериозно, тъй като в проектите на НКЖИ двете компании са в общ консорциум, а в газовия сектор "Водстрой 98" няма никакъв опит освен участието си в неосъществения проект "Южен поток".

Сделка през юни

Информацията за сделката беше потвърдена пред "Капитал" и от купувача, и от продавача. Иван Мирински от директорския борд на "Водстрой 98" отговори положително на въпроса финализирана ли е сделката, но без да даде подробности.

"Водим преговори от известно време и стигнахме до споразумение, уведомихме и Комисията за защита на конкуренцията", коментира от своя страна Велико Желев, един от основните собственици на "Хидрострой". Желев е бивш директор на пътната агенция по времето на НДСВ. "Водстрой 98" пък формално се води на Иван Мирински.

На 27 май КЗК е образувала преписка по искането на купувача. "Ако комисията ни разреши, подписваме сделката", каза Велико Желев.

За 20 юни има свикано общо събрание, на което трябва да бъде сменен бордът на "Водстрой 98". Документите са пуснати към търговския регистър на 12 май, т.е. сделката вероятно е била договорена още тогава. По принцип КЗК има месец за произнасяне, но по всички случаи, свързани с Пеевски, тя се произнася скорострелно, така че вероятно ще има разрешение за покупката преди 20 юни.

Сливането на любимците

"Хидрострой" и "Водстрой 98" са в топ 10 на най-големите строителни компании в България и държавни любимци, ако се съди по обемите на обществените поръчки, които печелят, някои от които в съвместни обединения. По данни на "Капитал" приходите на "Водстрой 98" за 2015 г. са 292 млн. лв., отчитайки ръст за година от над 80%. Това ниво обаче няма как да бъде достигнато при липса на обществени поръчки. Постъпленията на "Хидрострой" за миналата година са над 214 млн. лв. и също скачат силно - 76%. В най-новата класация на "Капитал 100" за сектор "Строителство", която е в процес на изготвяне, компаниите се нареждат на трето ("Хидрострой") и на първо ("Водстрой 98") място, изпреварвайки традиционни лидери като "Главболгарстрой" и "Трейс".

Последните големи проекти на "Хидрострой", специализирана във ВиК и пътното строителство, са пречиствателните станции на Варна, Трявна, Бургас (Горно Езерово), Созопол, ВиК мрежата на общините Бяла и Шабла, както и система за водоснабдяване на район Шуто Оризари в Македония. Дейността й се простира и върху проекти за регионални системи за отпадъци и пътна инфраструктура. Последният й договор с пътната агенция е от края на 2015 г. и е за 909 хил. лв. без ДДС. Той е за изграждане на първи етап от обхода на Габрово. Компанията участва и в обединението, избрано да строи отсечката Благоевград - Крупник на магистрала "Струма" заедно с "Агромах", "АБ" и "Пътища Пловдив".

Дружеството на Велико Желев беше и в консорциума "ПСТ Хемус", който трябваше да строи отсечка от магистралата до Варна за близо 500 млн. лв. Водещ партньор там беше "ПСТ груп", чиято собственост от около две години се свързва с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка. Поръчката беше прекратена по нареждане на премиера Борисов, което пък накара депутатът от ДПС привидно да се оттегля от някои бизнеси.

"Водстрой 98" избухна през последните години с поръчки за над 900 млн. лв. Възходът й започна още при първия кабинет Борисов, но укрепи позициите си най-вече при управлението на БСП и ДПС. Първоначално фокусът й беше във водния сектор - ремонт на ВиК мрежи, пречиствателни станции, но през последните години навлезе в жп и пътното строителство, строителството на спортни зали и др. Тя участваше и в консорциума, избран да строи българския участък от проваления към момента проект за газопровода "Южен поток".

Възходът на "Водстрой" през последните 3-4 години съвпадна с очевидното "оредяване" на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски "Водстрой 98" и "ПСТ груп", ГБС, "Джи Пи груп", "Хидрострой" и "Агромах" ("Пътища Пловдив").

Брак по сметка

Най-големите проекти на "Водстрой 98" в жп и пътния сектор всъщност са в обединение с "Хидрострой". С консорциума ХПВС - ССТ те спечелиха строежа на Северната скоростна тангента за 180 млн. лв. Поръчката първоначално беше възложена на италианското обединение Salini Impregilo, но след жалба на ХПВС - ССТ класирането беше отменено, а италианците - отстранени. Чрез "Консорциум железен път 2012 - 2016" "Водстрой", "Хидрострой" и държавното "Транспортно строителство и възстановяване" подписаха рамково споразумение с НКЖИ за ремонт, по което компаниите са получили над 92 млн. лв. Двете дружества имат още едно жп обединение - "ЕТС технолоджи", с което печелят рамково споразумение за "рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения".

"Именно защото познавам компанията, работили сме заедно, знам й възможностите, реших да я купя, когато разбрах, че се продава", коментира Велико Желев. По думите му сделката го е привлякла с възможността да разшири възможностите си в "железопътното и газопреносното строителство". "Водстрой 98" има само два микроскопични договора с "Булгартрансгаз" за укрепване и ремонт на транзитни газопроводи (за по 300 хил. лв.).

Желев не пожела да даде конкретни параметри на сделката, само посочи, че за покупката ще използва собствени средства и "малък заем, ако се наложи". Купувайки дружеството, той ще поеме дълга "Водстрой 98" от 46 млн. лв. към държавната Българска банка за развитие.

Прехвърлянето на частните партиди към НОИ отива в Конституционния съд. Промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), които дават възможност на осигурените да прехвърлят партидите си от частен пенсионен фонд в държавното осигуряване, отиват в Конституционния съд. На свое заседание на 27 май 2016 г. Върховният административен съд (ВАС) реши, че има основание да се твърди, че поправките противоречат на някои основни права, записани в конституцията. По тази причина е необходимо произнасяне на най-високата съдебна инстанция.

Според тричленния състав на ВАС, произнесъл се по жалба на пенсионните компании, с промяната на модела на пенсионно осигуряване се засягат правата на гражданите и се нарушава принципът на равенството им пред закона. Също така е изразено мнение, че новата уредба превръща двата стълба от допълващи се в конкурентни, при което е налице реална опасност от ликвидиране на втория стълб. Заключението е, че това е много сериозна промяна в зададения от законодателя модел на пенсионната система, която създава несигурност и непредвидимост.

Измененията в КСО бях приети с доста скандали в края на 2014 г. по предложение на финансовия министър Владислав Горанов. Те започнаха да действат през лятото на 2015 г. с приемането на Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределение на задължителните осигурителни вноски. Още тогава работодателските организации изразиха мнение, че някои от новите текстове противоречат на конституцията, а пенсионните дружества се обърнаха към ВАС с искане законът да бъде отменен заради незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.

Къде са проблемите

На първо място, според ВАС даването на възможност родените след 1959 г. да преминават от осигуряване в универсален пенсионен фонд към фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване променя коренно установената тристълбова структура на пенсионното осигуряване. Нарушава се съотношението между първия и втория стълб за задължително пенсионно осигуряване, а двата вида осигуряване стават съперничещи си вместо допълващи се. "При което е налице реална опасност от ликвидиране на втория стълб, въпреки че съгласно чл. 1 КСО правото на допълнително задължително осигуряване е самостоятелно, гарантирано от държавата право", е становището на административния съд.

В мотивите се изтъква още, че възможността осигурените лица да променят вида на осигуряването си е много сериозна промяна в зададения от законодателя модел на пенсионната система, която създава несигурност и непредвидимост. Причината е, че осигуряването е започнало при един модел, а преди момента на пенсиониране той се трансформира в друг и правилата рязко се променят. "Такава правна несигурност противоречи на правовата държава и на принципа на сигурността", смята съставът на ВАС.

Също така се посочва, че промените рефлектират върху правото на свободна стопанска инициатива, гарантирано с конституцията. Причината според съда е, че с прехвърлянето на личната партида в НОИ средствата губят индивидуалния си характер, правото на собственост и доходността от инвестирането. Средствата стават част от общата парична маса на фонд "Пенсии" на ДОО, която се разходва на принципа на солидарността, върху който е изградено държавното обществено осигуряване.

Може да звучи парадоксално, но в решението на ВАС е записано, че дадената възможност за многократно преминаване от един модел на осигуряване в друг всъщност нарушава правото на свободен избор. Причината е, че преди човек да демонстрира съгласието си с подаване на заявленията за преминаване към осигуряване в ДОО и прехвърляне там на набраните по личната му партида средства, осигуреното лице няма информация дали ще има увеличение на размера на личната му пенсия и ако има такова - в какъв размер. "Гаранциите за осъществяване на установени от закона субективни права са част от самите субективни права, каквото е и правото на свободен избор по чл. 4б и чл. 4в КСО", смята съдът.

Другата страна

В своето становище като заинтересована страна Министерството на финансите (МФ) посочва, че жалбата на пенсионните дружества е неоснователна. От ведомството на Владислав Горанов считат, че по никакъв начин не се нарушават тристълбовият пенсионен модел и равенството на гражданите пред закона, гарантирани от конституцията, а просто се въвежда право на избор. "Текстовете дават възможност за по-голяма гъвкавост при управлението на средствата чрез доброволен избор на осигуряване между универсалния пенсионен фонд и фонд "Пенсии" при наличие на "информирано съгласие". Не са налице икономически рискове за гражданите и нормите не нарушават имуществените им права при многократното прехвърляне на средства, които да обосноват противоконституционност на оспорваните разпоредби", се казва в становището на МФ.

Сега

Пенсионерите и разходите за пенсии се увеличават. В първите три месеца от действието на пенсионната реформа, приета миналата година, разходите за пенсии и броят на пенсионерите се увеличават. Въпреки по-строгите изисквания за пенсиониране от тази година - увеличението на стажа и на възрастта с по два месеца за мъжете и жените, общият брой на пенсионерите отново расте. Ръстът е минимален, но се случва за първи път от 2012 г. Това най-вероятно се дължи на повечето хора, излезли в пенсия от началото на годината, и заради дадената възможност за ранно пенсиониране - при достигане на необходимия стаж, но една година преди общата пенсионна възраст. Заради по-високия размер на новите пенсии се увеличават и общите разходи. В същото време в Националния осигурителен институт са постъпили повече средства от осигуровки спрямо планираните, въпреки че ръстът на вноската започва от догодина. Това показват предварителните данни за отчета на бюджета на институцията към края на март тази година.

Близо 53 млн. лв. от частните пенсионни фондове са прехвърлени към държавния осигурителен институт - това са средствата от осигуровките на заетите, избрали да се осигуряват само за държавната пенсия, както и от индивидуалните партиди на ранните пенсионери, които са поискали преизчисление на пенсията. Сумата се посочва за първи път от НОИ и е с натрупване от август миналата година, когато започна да действа изборът на осигуряване между държавния и частните фондове.

1 млрд. и 244 млн. лв. са приходите на НОИ към края на март, което е с малко над 118 млн. лв. над планираното. Повечето приходи идват от осигуровките - данъчните са превели на НОИ над 977 млн. лв., или с 97 млн. лв. повече от предвиденото. 214 млн. лв. е платила държавата за вноските на държавните служители. Разходите на институцията са двойно по-големи - близо 2.5 млрд. лв., но от НОИ отчитат икономия от 500 хил. лв. спрямо плана.

Все още не е ясен броят на хората, пенсионирали се от началото на годината, но към края на март пенсионерите са повече от година по-рано въпреки по-високите възраст и стаж за пенсиониране от януари. Увеличението е минимално - с едва 0.1 на сто. През 2012 г. на годишна база имаше ръст на пенсионерите, но пенсионната реформа бе замразена. Към края на март тази година възрастните хора в пенсия са 2 181 592. Те получават 2 637 000 пенсии - с 1.2 на сто по-малко от преди една година. Средният размер на пенсията за март е 325 лв. и 44 ст. Само пенсията за осигурителен стаж и възраст е стигнала 357 лв. и 59 ст.

Разходите за пенсии за трите месеца са 2 млрд. и 127 млн. лв. - с 24 млн. лв. по-малко от плана. Но на годишна база сумата се увеличава със 75 млн. лв.

НОИ отново е в преразход при обезщетенията - 312 млн. лв. са платени по това перо, което е с 25 млн. лв. над плана. Болничните след третия ден са с 10 на сто над планираните - НОИ е платил 110.5 млн. лв. за болнични. 66 млн. лв. са платени за бременност и раждане - с 4.3 млн. лв. повече от март миналата година. Средното обезщетение на жените с обезщетение за бременност и раждане е близо 429 лв. - с 6 на сто по-високо. За отглеждане на малко дете са платени 28 млн. лв. За безработица са изплатени 105 млн. лв., като тук НОИ отчита преразход от 25 млн. лв., или 32 на сто спрямо плана. В сравнение с миналата година разходите за обезщетения за безработица са се увеличили с 1/5. Преразходът се дължи не на повечето хора, които получават обезщетението от НОИ, а на значително по-високия му среден размер. Близо 104 хил. са регистрираните в бюрата по труда, които имат право на обезщетение (те са с близо 3 хил. повече от преди година), но средното им обезщетение е 360 лв. и 70 ст. - с 25 на сто по-високо от миналата година.

Цената за саниране гони покупката на нов апартамент. Огромни разлики в стойностите на договореното саниране се наблюдават в различните градове на страната. Това показва справка за напредъка на безплатната програма на правителството на стойност 1 млрд. лева. В някои градове ще се платят милиони левове за саниране и укрепване на блокове и така цената гони тази за покупката на ново жилище.

Например в община Никопол има сключен само един договор, но сумата, заявена за плащане, е 2.9 млн. лева. Това е почти три пъти повече от Плевен, където са подписани 30 договора, съобщи Economix, цитирайки данни от МРРБ. Проектът в Никопол е за жилищна сграда на ул. "Смолянови" 2. От обявлението за обществената поръчка се разбира, че дейностите може да включват и основен ремонт, ремонт на покрив, газификация, реконструкция на вертикалната система за отопление в хоризонтална, като се осигурява индивидуално отчитане на разхода на топлина, изграждане на системи за оползотворяване на енергията от ВЕИ. Не е ясно колко от тези дейности са изпълнени.

Сградата е сравнително голяма - със 7 входа, ЕПК от 1981 г., с РЗП 11 614.19 кв. м. Според техническия паспорт състоянието е много добро. Има и търговска част. Индикативната стойност е 2.5 млн. лева без ДДС. За сравнение поръчка на същата община за подмяна на отоплителната инсталация на училище например е била с прогнозна стойност 40 хил. лв.

Брацигово, Брезник, Правец, Гълъбово и Ивайловград също правят впечатление със скъпи проекти. Най-скъпата сграда в Брацигово е четириетажна кооперация от 1982 г. с РЗП 4320 кв. м. За нейното саниране "Обединение Домум" ще получи над 1 млн. лева без ДДС, показва допълнителното проучване на обществената поръчка. Според изчисленията цената за санирането тук гони тази за нов апартамент.

В Бургас са одобрени 201 проекта, като постъпилите искания са за плащане на суми за 2.5 млн. лева. Одобрените проекти в Благоевград са по-малко - 142, но постъпилите искания са за 7.65 млн. лева. В София са сключени 112 договора, а подадените заявления за плащане са за 1.69 млн. лева. В Хасково са договорени 106 проекта, а са подадени заявления за 452 хил. лв.

За 3 сгради в Любимец, обособени в два проекта, заявената сума за плащане е 2.6 млн. лева. На база на данните от обявлението за поръчката се получава цена от 196 лв./кв. м. Във Велинград за 6 договора сумата надхвърля 8 млн. лева.

Ниската стойност на подадените заявления за плащане се дължи на изоставане във времето и едва ли означава, че санирането в столицата или Хасково е по-евтино. Въпреки тази уговорка прави впечатление високата сума, поискана в някои градове. Проучването в детайли на някои от тези поръчки показва, че цените за саниране и други мерки на обичаен апартамент със средна квадратура от 70 кв. м са надхвърлили 10 хил., дори 15 хил. лева.

Вписването на ремонтни дейности в този проект е в разрез с думите на регионалния министър Лиляна Павлова. Неотдавна тя обясни, че въпреки желанието на собствениците, програмата не е за ремонти, а за енергийна ефективност. Затова всякакви други освежителни дейности все пак си остават ангажимент на собствениците. "Ангажира се обществен ресурс, който трябва да се разходва разумно", припомни Павлова по Би Ти Ви по повод на въведените лимити на цените за саниране.

Фаза

Стойността на сключените договори по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е 172.84 млн. лева. До момента са заявени за плащане 69.4 млн. лева. А стойността на завършените проекти за саниране е едва 2.48 млн. лева. Ресурсът се предоставя от Българската банка за развитие като заем по тристранни договори с общините и сдруженията на собствениците. Парите по него ще се връщат от държавния бюджет през следващите години.

24 часа

Нелегален нефтохим край старо находище до Ловеч. Четирима мъже са задържани за 24 ч за незаконен добив на кондензат от изоставено нефтонаходище край ловешкото село Деветаки при акция на ДАНС и полицията рано сутринта в неделя, съобщи МВР.

На пътя между Деветаки и с. Брестово служители на реда спрели за проверка микробус, натоварен с 1350 литра кондензат, добит от сондаж, който е държавна собственост. В буса пътували четирима мъже от Ловеч и селата Борима, Орешак и Бели Осъм. Един от тях успял да избяга, но малко по-късно бил заловен.

При разследването били извършени претърсвания в складова база в областния град, ползвана от крадците. Там на място бил открит тир, натоварен с 6 бидона с по 1000 л от нефтената субстанция. Наблизо били намерени още три бидона с кондензат.

"24 часа" научи, че суровият продукт е бил транспортиран в село близо до София, където го преработвали нелегално.

Още през февруари т.г. гражданин сигнализирал за незаконния добив край Деветаки. Той съобщил, че бандата крадци използва бус "Форд Транзит". Симулирайки, че отиват за дърва, те спокойно източвали около 20 хил. литра кондензат месечно. Преди да потече нефтопродуктът обаче, в атмосферата се изхвърляли хиляди кубици газ.

За да ускорят процеса на конденза, крадците палели газа, но така дейността им е била видима отдалече.

Преди време сондажът е запечатван два пъти и било възложено на кмета на Деветаки да го надзирава.

По случая е образувано досъдебно производство.

1,18 млрд. лева струва надбавката към тока. От 1 юли 2016 г. до 1 юли 2017 г. домакинствата и бизнесът ще платят в цената на тока такса задължения към обществото в размер на 1,18 млрд. лв. Това показва докладът на КЕВР. Таксата е разликата над пазарната цена на тока (изчислена за следващия период на 70 лв.) в цените, по които НЕК е задължена да изкупува еленергията на американските централи, ВЕИ-ата и на топлофикациите и заводските централи.

В доклада си КЕВР предвижда таксата да бъде намалена с 1 лв. - от 36,83 лв. на мвтч на 35,83 лв.

Комисията за първи път определя и цената на таксата за онези предприятия, които са високоинтензивни откъм електроенергия и които очакват да бъдат компенсирани, ако наредбата бъде нотифицирана от Брюксел.

Така индустрии, които са с интензивност на енергията от 5 до 10%, ще плащат такса от 26,6 лв. за мвтч, за предприятия с интензивност над 10 до 20% задължения към обществото ще е с цена 21,98 лв. за мвтч, а за тези с над 20% интензивност - 16,21 лв.

Ако Брюксел нотифицира наредбата и позволи тази помощ, плащането е със задна дата, от деня, в който тя бе приета. За компенсации на индустрията от фонда "Сигурност на електроенергийната система" са предвидени над 102 млн. лв.

В предложението си за цени НЕК иска компенсации за направени разходи за предишни периоди в размер за над 1,228 млрд. лв. Комисията признава в цените само 79,53 млн. лв. за изкупена еленергия от ВЕИ през 2012-2013 г. Другите харчове ще ги проверява и ще предлага дългосрочни механизми за възстановяването на тези суми.

Въпреки огромните разходи по изкупуване на ток по непазарни цени комисията намалява цената, по която НЕК го продава за регулирания пазар от 115,50 на 106,63 лв. за мвтч. Вероятно това става възможно, след като влезе в сила споразумението на НЕК с американските централи за намаляване на цената за разполагаемост, което бе изчислено на около 100 млн. лв. на година.

Комисията предвижда цените за битовите потребители да бъдат променени минимално. При ЧЕЗ няма промяна, при ЕВН увеличението е 0,65%, а при "Енерго-Про" има намаление с 0,91 на сто.

При парното и топлата вода при 10 топлофикации има намаление на цената от 0,49 до малко над 5%. Това са София, Пловдив, Плевен, Бургас, Варна, Враца, Велико Търново, Разград, Русе и Перник.

Поскъпване ще има в три града - Сливен, Габрово и Козлодуй.

Труд

Няма сафрид заради студеното море. Така чаканият пролетен сафрид все още не се е появил. В други години най-силните му дни са именно в края на май. Сега се е появил съвсем за кратко и рибарите са хванали малки количества.

"Отдаваме го на студеното все още море. Много интересна година. Където се появи, беше едър, но пък малко количество. Все пак има надежда да се стопли морето и да дойдат пасажите", разкриха пред "Труд" опитни риболовци. В неделя те бяха наловили едва два килограма от мрежите на цял далян.

В момента кило пресен български сафрид върви по 8-10 лева, но се намира на рибните борси за кратко, и то рано сутрин. На пазара има гръцки улов, но всички търсят българския, особено през есента, защото вкусовите качества на нашия сафрид са най-добри, смятат рибарите.

"Делфини има страшно много наистина, а и всеки от тях изяжда по 20-30 килограма риба на ден. Но сафридът, ако дойде, би трябвало да е много и не могат да насмогнат да го изядат", разказаха морските вълци от Царево. Според тях в морето има студена граница, която не пуска сафрида към брега. На 1-2 метра дълбочина температурата на водата е 16 градуса, но в долните слоеве пада много, обясняват риболовците. Подобна била ситуацията и преди 3-4 г.

Пълна бойна готовност заради миграционния натиск. „Миграционният натиск е факт. Затова тук сме толкова много хора. Да са спокойни гражданите, че държавата си върши работата. Наситили сме от Гоце Делчев до Кулата с хора от МВР и армията - всичко е в пълна бойна готовност" - това заяви премиерът Бойко Борисов в Благоевград. Той свика спешно съвещание, което се проведе в кабинета на кмета Атанас Камбитов.

На сбирката присъстваха вицепремиерът и министър на МВР Румяна Бъчварова, шефът на ГД „Гранична полиция" главен комисар Антонио Ангелов, началникът на военно формирование 26 400 подполковник Иван Иванов, областният управител Бисер Михайлов.

Повод за разговора бяха заловените в събота десетки бежанци, влезли от Гърция, които се бяха разделили на две групи.

Министър-председателят бе категоричен, че пробив на гръцко-българската бразда не е имало.

„Първата група е заловена на река Струма веднага при влизането в България. Тези в товарния влак са открити и свалени на самата гара. Били са излъгани, че отиват в Македония и изобщо не са знаели, че влизат на наша територия. Тук имаме най-съвременната техника, в която сме инвестирали пари. Това е така нареченият уред „Туптящо сърце", с който са открити мигрантите във влака", разказа Борисов. Той допълни, че полицаите и армията са се отнесли „максимално хуманно към хората", като сред тях е имало майки с малки деца. И допълни, че повечето вече са върнати на гръцка територия, което е рекордно кратко време за процеса, наречен реадмисия.

Стандарт

Санират без пари 750 блока. Над 750 жилищни блока в цялата страна ще бъдат санирани до края на годината за сметка на държавата. Това обяви министър Лиляна Павлова при откриването на 15-ия обновен блок в Благоевград. По 1 милиард отделяме всяка година за обновяване на жилищата, каза премиерът Бойко Борисов, който участва в церемонията. Финансиране има и продължаваме приоритетно със санирането на панелните сгради, допълни Павлова. Двамата с премиера похвалиха благоевградчани, че са се включили най-активно в кампанията. В областния център има 150 одобрени блока. Павлова напомни, че програмата е насочена към малкия и средния бизнес, защото една фирма санира по една сграда. Така се осигурява работа и на производителите на дограма, изолации и други материали.

Спасяват малките взаимни фондове. Малките взаимни фондове, чийто активи са паднали под 500 хил. лв., ще бъдат спасени. Това ще стане с промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране. Те са предложени от Министерството на финансите като преходни и заключителни разпоредби към новия Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който е пуснат от МФ за обществено обсъждане. Инвестиционните дружества и договорните фондове, чийто активи паднат под прага от 500 хил. лв. за период от 6 месеца ще имат срок от 10 работни дни, в който да оповестят причините за това, както и мерките, които ще предприемат за привличане на нови инвеститори и срокът, в който тези мерки се очаква да възстановят размера на нетната стойност на активите им, гласят промените. В момента законът предвижда, ако капиталът на взаимен фонд падне под 500 хил. лв. за период от 6 месеца, лицензът му да бъде отнет. Заради сериозния спад през последните години на цените на акциите, които се търгуват на фондовата борса, капиталът на някои взаимни фондове падна под 500 хил. лв. С подготвените промени в закона те ще бъдат спасени от заплахата да бъде отнет лиценза им. Освен това ще отпадне съществуващата в момента забрана инвестиционни дружества да взимат кредити.

Подготвените промени дават възможност пасивно управлявани борсово търгувани фондове да емитират дялове срещу съвкупност от съставящите индекса, който фондът е избрал да възпроизвежда, финансови инструменти от различни емисии и със съответните тегла. Така например на пазара може да се появят фондове, чиито инвестиции копират структурата на основния борсов индекс SOFIX.

Предоставянето на възможност за създаване на борсово търгувани фондове е добра новина за инвестиционната общност като ще разшири палитрата на взаимните фондове на пазара. Предлагат се и промени, които ще създадат по-строги правила за даване на бонуси на шефовете в управляващите дружества, които менажират взаимните фондове.

Поне 50% от променливото възнаграждение на мениджърите ще трябва да бъде в дялове или акции от взаимния фонд. Освен това най-малко 40% от променливото им възнаграждение ще трябва да се разсрочва поне за три години. Целта е мениджърите да имат стимул да поддържат добра доходност на фондовете за по-продължителен период от време.

Монитор

Всеки десети чиновник в клуба на пенсионера. Приблизително всеки десети чиновник е в пенсионна възраст, но продължава да стои зад бюрото, за да си докарва по-голям доход. Това показват грубите изчисления на база справките, които министерствата и подопечните им структури са предоставили на червения депутат Георги Гьоков след отправен от него въпрос.

Близо 10% достига средният дял, който ведомствата и второстепенните разпоредители с бюджетни средства заделят за заплати и осигуровки точно на служители, придобили или упражнили право на пенсия, от общия си бюджет за възнаграждения. Цифрата изпъква от данните на повече от половината министерства и техните структури. Справка все още не са успели да изготвят обаче някои мегаминистерства, като тези на вътрешните работи, на регионалното развитие, на социалните въпроси, на правосъдието.

Внушителната армия от хиляди чиновници на възраст пък продължава да се поддържа, въпреки че от миналата година със законодателни промени на работодателите бе дадена възможност да прекратяват трудовите взаимоотношения с чукнали години за пенсия служители. Стимулът на самите хора да стоят зад бюрото и на старини пък, от една страна, идва заради допълнителните доходи, които получават от заплата, а от друга - заради повишаването на размера на пенсията им с трупането на все повече трудов стаж.

Тенденцията е по-големият дял на възрастни служители да има не толкова в централните администрации на министерствата, колкото във второстепенните им структури. В същото време останалите по етажите на властта хора получават завидни заплати, които значително надхвърлят средните за заетите в държавния сектор.

С 3246 цивилни служители в пенсионна възраст се е отчело например Министерството на отбраната заедно със своите структури. Само в централната администрация на ведомството работят 73-ма души, които прибират пари за старини от държавата, но и си докарват заплата. В Съвместното командване на силите тази бройка достига 400, във ВВС 513, в Централното военно окръжие 208.

Средната заплата за цивилните със стаж и години за пенсия в централната администрация на МО е 1547 лв. във Военна академия - 1655 лв., в Сухопътните войски - 1540 лв.

В министерството на образованието пък от общо 480 души на щат в централната администрация 36 са навършили пенсионна възраст със средна заплата 1134 лв. Още 15 стари хора обаче са на граждански договор.

Доста възрастни служители има и в структурите на Министерството на икономиката, макар и по етажите на самото ведомство да не работят много пенсионери. Само в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор например има 18 пенсионери на средна заплата 903 лв. „От началото на 2016 година броят им бе силно завишен във връзка с необходимостта от бързо назначаване на професионалисти в новосъздадената главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", уточняват в справката от министерството. И уверяват, че след окончателното структуриране на отделите броят на служителите, придобили право на пенсия, ще бъде редуциран. Любопитна е картината в Комисията за защита на потребителите, където в щата има 6 души на възраст между 61 и 69 години, но още 27 души на граждански договор.

Най-възрастният служител в системата на икономиката е 77-годишен мъж, който се грижи за охраната на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Точно в тази структура пък служителите с години за пенсия получават и топзаплати - средно 1720 лв.

В министерството на спорта 13 служители са на пенсионна възраст, като заплатите за тях глътват 6% от общия бюджет за възнаграждения. В Антидопинговия център обаче този дял надхвърля 16%, като там повечето служители, които работят на старини, са на граждански договори.

Министерството на културата също заделя значителен дял от бюджета си за заплати на служителите с право на пенсия - 14,6%. В тази графа влизат обаче всички структури и второстепенни разпоредители с бюджетни средства, сред които са и театри, музеи и специализирани училища.

Министерството на здравеопазването е отчело в своята администрация само един служител на щат в пенсионна възраст със заплата 1500 лв. Още двама са на граждански договор. Броят на хората с години за пенсия обаче се надува от прилежащите му структури като районни здравни инспекции, изпълнителни агенции и други. С тях процентът на парите за възнаграждения на работещите с възраст за пенсия скача на 11%.

Със значително редуциран брой служители, които да стоят зад бюрата на старини, се е похвалило Министерството на финансите с всичките си структури. В самото ведомство тази категория служители са 3,7% със средна заплата 1463 лв. С малък дял на работещи пенсионери са се отбелязали също министерствата на туризма, на земеделието и на външните работи. В МВнР обаче близо половината от пенсионерите са на граждански договори, като най-възрастният е навършил 73 години.

Режат парите на болниците заради дефицит на НЗОК. Парите на болниците ще бъдат орязани, тъй като се очаква дупка в бюджета на Националната здравноосигурителна каса от близо 70 млн. лева към края на годината. Предвижда се средствата за лечебните заведения, които те получават от финансово-осигурителната институция, да бъдат намалени с 3 процента. Това става ясно от стенограма на заседание на Надзорния съвет на НЗОК, с която „Монитор" разполага.

От нея става ясно, че въпросният дефицит от 70 на сто ще бъде натрупан само по перото болниците.

„Приложение №2 до този момент от началото на годината в това число и месец април показва, че разходът средномесечно се движи някъде от около 106 млн. лв. в болничната помощ. Това, което остава по този модел, който беше обяснен е около 97 милиона лева. Тоест ние имаме реално между 9 и 10 млн. лева дефицит за оставащите 8 месеца, което умножено по тази цифра показва, че в края на годината ще завършим само по това приложение с около 70 милиона дефицит", казва по време на заседанието председателят на Надзорния съвет на касата Кирил Ананиев.

Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов обаче предупреждава, че ако се посегне на бюджета на лечебните заведение с още няколко процента, ще последва „страхотен проблем".

„Точно за подписването на договорите между лечебните заведения и районните здравноосигурителни каси, ако ние им предложим по - малко от 97 %, което предлагаме и в момента, ще направим страхотен проблем", каза д-р Комитов.

Надзорникът д-р Иван Кокалов, който е представител от КНСБ, пък заявява: „Тази политика на Министерството на финансите стискайки колана, докато болният започне да посинява и след това ще го пусне, ми е известна".

175 млн. лева задължения има касата към чуждестранни клиники в които са се лекували български граждани, става ясно още от стенограмата. Към месец септември те бяха 146 млн. лева. Най-големи са тези към болници в Германия, но те се погасяват по индивидуални графици, одобрени и от двете страни. Предстои да се проведат разговори с няколко швейцарски клиники също за сключване на договори за разсрочено плащане.