Капитал Daily

Монополът на руския газ може да бъде разбит до седмици. Вечният монопол на "Газпром" в България си отива, макар и с малка стъпка. Нов газопровод още няма, но до края на месеца споразумението между българския и гръцкия газов оператор за така наречената виртуална търговия, което по думите на един от шефовете на "Овергаз" "прашасваше в шкафчето", трябва да стане факт. Това означава, че без да се осъществява физическа доставка, българските потребители на едро ще могат да купуват газ от различни търговци, които разполагат с количества в Гърция чрез така наречените суапови сделки. Така още преди нито една от важните междусистемни газови връзки с Турция и Гърция да е готова, либерализацията на газовия пазар ще се окаже факт.

Финални щрихи

Окончателните детайли по споразумението за виртуалната търговия са били обсъдени на среща в "Булгартрансгаз" в началото на седмицата, съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов във вторник пред журналисти. Пред "Капитал Daily" той уточни, че споразумението, което трябва да бъде сключено между "Булгатрансгаз" и гръцкия газов оператор DESFA, трябва да бъде финализирано до края на месеца. "Това ще създаде предпоставка за първи път в България да може да се доставя природен газ по алтернативен маршрут и от алтернативни доставчици. Знаете, че към момента ние имаме един-единствен доставчик и той е "Газпром", коментира Иванов.

По споразумението за виртуална търговия с газ се работи отдавна. За да стане факт, е нужно да бъде изготвен входно-изходен тарифен модел и правила за резервирането на капацитет, които ще определят конкретните правила за това как сделките ще се осъществяват. След сключването на споразумението ще е нужно да се направят и регулаторни промени, които да уеднаквят правилата на българския и гръцкия газов пазар. Процедурата за сключването на виртуални сделки обаче трябва да се съгласува и с "Газпромекспорт", която заради дългосрочните договори за транзит на газ контролира измервателните уреди на изходните точки на транзитната мрежа за съседните страни.

Какво е виртуална търговия

При виртуалната търговия даден клиент в България купува определени количества газ от търговец в Гърция, които обаче получава физически от транзитирания през страната ни руски газ за Южната ни съседка. След това тези количества се възстановяват на най-големия гръцки доставчик - държавната DEPA, от договорения между клиента и търговеца газ.

Той може да е както от терминала за втечнен газ от Ревитуса, така и азерски от турската "Боташ" или алжирски от Sonatrach. Идеята е в бъдеще такъв тип сделки да се осъществяват и с търговци в Румъния. Интерес за виртуален внос на втечнен газ е изразяван и от дъщерната компания на френската Gaz de France - Engie, и американската Cheniere.

Кой ще спечели

Индустрията в България, за която природният газ е съществен разход - като металургията и химията, отдавна настоява за сключването на виртуални сделки, за които не са нужни никакви допълнителни инвестиции от страна на държавата. "Това е психологически момент, който ще даде възможност "Булгаргаз" да предлага по-добри условия на клиентите си", коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори по повод предстоящата възможност. По думите му очакванията му са да се появят нови търговци, които да започнат да ухажват потребителите на едро.

От "Булгаргаз" не дадоха коментар до редакционното приключване на броя.

Друга компания, която очаквано би се възползвала от възможността на виртуалните сделки, е "Овергаз", чиито доставки от "Газпром" бяха ненадейно спрени в началото на годината. Една от вероятните хипотези е, че компанията е била наказана, тъй като се е опитала да привлече част от големите клиенти на "Булгаргаз". Заместник изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов коментира, че не е особено оптимистичен, че споразумението за виртуална търговия ще бъде финализирано до края на месеца. Но посочи, че няма спор, че това би било стъпка напред.

Гръцката M&M Gas внася газ през България

Частната гръцка компания M&M Gas, която се занимава с дистрибуция, е внесла природен газ от България през транзитната газопреносна мрежа за Гърция, съобщи гръцкият вестник Kathimerini. Това са първите доставки на природен газ, които частно дружество доставя в Гърция чрез газопровода, който се използва единствено от държавната DEPA, пише още изданието. Не се посочват закупените количества, а само, че са договорени с водеща европейска фирма през май, а доставките са започнали от юни.

От българската "Булгаргаз", както и от мрежовия оператор "Булгартрансгаз" коментираха, че не знаят за подобна сделка, а гръцката компания не отговори на въпросите на "Капитал Daily".

Компанията M&M Gas е създадена през 2010 г. с капитал от 2 млн. евро, разделен поравно между две дружества - Mytilineos и Motor Oil groups. Първото е голям индустриален холдинг с проекти в металургиятa, добиваната индустрия и енергетиката. Motor oil group притежава рафинерии за петрол.

Турската Acibadem ще обнови и разшири болниците си. Здравният холдинг Acibadem ще инвестира в обновяването на апаратурата и разширяването на българските си болници - досегашната "Токуда болница София" и веригата "Сити клиник груп". Това съобщи Мехмет Али Айдънлар, председател на съвета на директорите и съсобственик на Acibadem, по време на официалното подписване на сделката за придобиването на българските клиники. Той допълни, че България е третата чуждестранна инвестиция на групата след Македония и Ирак и че планират да растат в региона, вероятно Румъния и Сърбия.

Сделката беше сключена през април, но подписването й трябваше да изчака разрешение на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като става въпрос за придобиване на най-голямата като пазарен дял частна клиника в България "Токуда" и четвъртата по пазарен дял "Сити клиник". Според договора Acibadem първоначално купува "Токуда болница София" чрез дружество, в което влиза групата "Сити клиник".

Общата компания се нарича "Аджъбадем Сити клиник", като в нея турският инвеститор има дял от 76.5%, а по-голямата част от сегашните акционери в "Сити клиник" притежават 23.5%, основни от които Лука и Ангел Ангелов от "Градус", мениджмънтът и други инвеститори. Стойността на сделката е 125 млн. евро, като тя включва цената на "Токуда", изплащане на дяловете на излизащите от "Сити клиник" инвеститори и покриване на дългосрочните задължения на болничната верига.

Защо в България?

Айдънлар отбеляза, че е инвестирал в България, защото целта му е българските граждани да не пътуват за лечение в Турция, а да се лекуват близо до дома и семейството си. Това, разбира се, не означава, че ще закрие офисите на Acibadem в София и Пловдив, които планират лечение на български граждани в Турция. Те ще продължат дейността си.

По думите му в българските болници, както и в турския холдинг също ще бъде поставен акцент върху медицинския туризъм, като се очаква да намалее пътуването на българи за лечение в чужбина, а да се увеличат пациентите от ЕС и от Русия. "Нашият голям проблем е, че не сме член на ЕС, това е предимство за България. Нашите връзки с Русия малко се поразвалиха, вашите са добри", отбеляза Айдънлар.

Представителят на Торао Токуда Артър Стърн отбеляза, че са търсили партньор, с който да продължат да развиват болницата в България, и са преговаряли с над 50 лечебни заведения в цял свят, като Acibadem са им се сторили най-подходящият партньор. Ангел Ангелов, мажоритарен собственик в "Сити клиник", чийто друг бизнес е компанията за пилешки продукти "Градус", коментира, че ако решат да продават селскостопанския си бизнес, биха разчитали на точно такъв партньор като Acibadem в здравеопазването.

"Днешната сделка е само началото, ние имаме планове за развитие в други български градове, а защо не и регионално", каза Ангелов. Инвеститорите обаче не пожелаха да коментират в кои други градове ще откриват или купят болница.

Същият екип, нови дейности

Той съобщи пред "Капитал", че ще запази директорите на българските болници и медицински центрове в София, Варна и Бургас, завеждащите отделения и целия екип от 3000 души и ще търси синергия между клиниките. Няма да бъдат закривани и дублиращите се в двете клиники отделения като кардиология и онкология например.

"Няма да затворим нито едно отделение, защо да го правим, те са търсени и необходими на пациентите си. В "Токуда" технологията е малко остаряла, ще я обновим, но няма да закриваме нищо", коментира Айдънлар. Българските болници ще носят бранда "Аджъбадем Сити клиник" и първоначално ще разширят педиатричното отделение, ще бъдат купени гама-нож и робот "Да Винчи", ще бъде създаден център за мозъчни болести и за трансплантации.

Айдънлар не коментира влизането в сила на здравната карта, която ограничава броя на леглата и дейностите, за които здравната каса плаща. Той отбеляза само, че навсякъде в здравните системи има проблеми и непрекъснато текат реформи. От думите на купувача стана ясно, че българските медици ще могат да се обучават и специализират в 16-те болници от веригата в Истанбул, както и да се обучават в медицинския университет от групата.

Още една покупка

Собственост на д-р Торао Токуда в България в момента остават едноименните банка и здравен застраховател, които не са предмет на сделката. Айдънлар посочи, че е отправил оферта за покупка на здравния фонд "Токуда здравно застраховане", който в края на миналата година е имал 2.7 млн. лв. приходи от здравни застраховки и 0.17% дял сред общозастрахователните компании.

Самата Acibadem има собствен здравен застраховател в Турция.

Председателят на борда на директорите му посочи, че ако собствениците на здравното дружество не приемат офертата му, ще основе в България собствена застрахователна компания, която ще предлага и полици за лечение в Турция. Айдънлар отбеляза, че не се интересува от Токудабанк и дружества извън здравния сектор.

Сега

Чужди служби се опитали да купят енергийни фирми и медии. Службите за сигурност са установили засилен интерес към България от чужди разузнавателни централи. Те са направили опит да придобият фирми, имащи отношение към енергийната сигурност, както и медии. Това е записано в годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г., одобрен от правителството.

"Констатирани са конкретни действия за създаване и разширяване на разузнавателни позиции за влияние и въздействие, разузнавателно проникване и придобиване на класифицирана национална или чуждестранна информация", пише в документа. Традиционен обект на интерес на чуждите разведки били "процесите в политическата, икономическата, социалната, културната, религиозната и военната сфера". До този момент не е установено изтичане на секретни данни. Службите са засекли един опит за достъп до чужда секретна информация. Отнети са 30 разрешения за работата с тайни.

"В отделни случаи са налице опити за "изнасяне" на вътрешни проблеми към България. Проявиха се опити с участие на чужди специални служби за придобиване у нас на стопански обекти със стратегическо за страната ни значение (включително с отношение към енергийната ни сигурност), медии и др.", се посочва в анализа, но по-конкретни детайли не се дават.

Констатираните опити за намеса на чуждите служби са пряко свързани и с т. нар. хибридни и киберзаплахи, на които също се отделя сериозно внимание в документа. През 2015 г. са осъществени множество пробиви в информационната сигурност на ключови структури от централната и местната администрация. Това се дължи най-вече на липсата на практика как държавата трябва да реагира на национално ниво при кибератака. Дават се за пример атаките срещу ЦИК и сайтове на държавни институции по време на изборите през 2015 г.

Като основни заплахи пред страната през миналата и тази година в документа се посочват големият брой конфликти в Близкия изток, както и ситуацията в Украйна. Заплахата от ситуацията в Сирия, Афганистан, Ирак и Северна Африка е свързана най-вече с преминаване на чуждестранни бойци, организиране на терористични актове и клетки на българска територия. През 2015 г. службите са проверили 17 130 чужденци. За 181 лица е имало данни, че може да са заплаха за националната сигурност. Те са били експулсирани от страната и им е забранено да влизат в България. През миналата година не е постъпила категорично потвърдена информация за участие на българи в бойни действия на страната на терористични организации. Данни обаче е имало и спецслужбите са ги проверявали.

Прогнозите в доклада не са никак успокоителни. Според авторите му "не следва да бъде изключена вероятността от организиране на терористични актове на територията на България и срещу български интереси в чужбина. "Предвид терористичната активност в региони в близост до страната е възможно на територията на България да бъдат създадени логистични центрове за осигуряване дейността на терористични групировки", посочват още те.

3-3,5 млн. живеят навън

Към края на 2015 г. българите, живеещи извън територията на страната, са приблизително 3 - 3,5 милиона, сочат данните в доклада за националната сигурност. В тази бройка влизат временно или постоянно пребиваващи в чужбина, както и представителите на историческите български общности. От тях два милиона са лицата с българско гражданство, като около 700 000 живеят в държавите от ЕС.

Изборът на комисари за КЗК отново върви към скандали. И вторият опит да бъде "актуализиран" 7-членният състав на Комисията за защита на конкуренцията може да се окаже опорочен от политически интриги и партийни договорки. В предпоследния възможен ден за номинации за председател, зам.-председатели и членове на КЗК, кандидатите се оказаха само 10 - при 12 в предишната процедура. И отново има само един кандидат за шефския пост.

Крайният срок за внасяне на предложения е 9 юни, а до снощи на сайта на Народното събрание бяха качени само 8 имена - официално внесени от парламентарни групи и независими депутати. Вчерашният ден донесе и две номинации, направени от гражданския сектор. Центърът за либерални стратегии предлага за член на антимонополния регулатор икономиста Георги Ганев, а Българската стопанска камара - юриста Матей Марев.

Предишната процедура за "великолепната седморка" се провали, след като групата депутати около Радан Кънев заподозряха "уговорен мач" за председателския пост и обвиниха ГЕРБ в задкулисни договорки с други партии за подялба на креслата в един от най-важните регулатори. Показателно бе, че за шефското място в КЗК бе издигнат само един кандидат - Росен Желязков, известен като верен човек на ГЕРБ и на Бойко Борисов. На фона на упреците Желязков обяви, че се отказва, защото не иска да участва с състезание със себе си.

Сега обаче се очертава втори дубъл на ситуацията, защото отново има само една номинация за председател на КЗК и тя отново е на ГЕРБ. Това е юристката Юлия Ненкова, на която Борисов от дълги години разчита - тя е зам.-кмет на София (от 2006 г.) и успоредно с това оглавява Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Синът й Александър Ненков е депутат от ГЕРБ, а бившият й съпруг Румен Ненков е конституционен съдия. Ресорът на Ненкова в кметството е "Законност, координация и контрол". Изненада или не, сега тя се оказва без съперници за председателския пост в КЗК и пак се очертава "състезание с един кон".

Странно е, че и за зам.-шефското място има само един претендент - Димитър Кюмюрджиев, издигнат от Патриотичния фронт. Всички останали номинации на управляващи и на опозиция са за редови членове на комисията, като повечето са познати от предишната процедура. ГЕРБ отново предлага Георгица Стоянова, шеф на правната дирекция в Министерството на отбраната. Социалистите пак издигат юристката Анна Янева, бивш лидер на БСП-София. АБВ лансира Николай Илиев, адвокат от Ловеч, БДЦ залагат на Красимир Гърбелов, който оглавява Дирекция "Нелоялна конкуренция" в КЗК, а независимият депутат Муса Палев е номинирал отново Красимир Дойчинов. ДПС засега няма предложение. Трима депутати от Реформаторския блок предлагат отново Красимир Витанов, управител на държавното дружество "Екоинженеринг - РМ", което е в портфейла на икономическия министър Божидар Лукарски от СДС.

Пробив

За разлика от предишната процедура сега има възможност за издигане и на непартийни кандидатури, но за жалост само две организации са се възползвали - Центърът за либерални стратегии и БСК, които предлагат съответно икономиста Георги Ганев и юриста Матей Марев. Номинациите обаче трябва да бъдат внесени от депутати и затова предложението за Ганев ще бъде направено от Мартин Димитров и Петър Славов от гражданската квота на РБ, а от БСК съобщиха, че разчитат на ГЕРБ да внесе документите на Марев.

Труд

Оранжерии печелят от ток вместо от краставици. Вместо краставици и домати оранжерии масово продават скъп ток. Това стана ясно по време на днешните дебати в парламента при гласуването на второ четене на промени в Закона за енергетиката.

„Представяте ли си за каква злоупотреба става дума, след като при 40 градуса температура през юли миналата година оранжерия е отчела, че произвежда електроенергия за отопление на краставици", заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. Пред „Труд" той обясни, че става въпрос за оранжерии в Петрич, които са собственик и на „Топлофикация-Петрич". Любопитна подробност е, че въпросните оранжерии при затварянето на КТБ имаха 42,6 млн. лв. кредит.

Валери Симеонов бе категоричен, че високоефективно производство, при което се произвежда енергия като страничен продукт от пара и топла вода за нуждите на бита или за отоплението на оранжериите, е използвано за мащабни кражби. Най-изобретателни се оказват собствениците на оранжерии в Благоевградско. Там се е стигнало дори до парадокса след констатирано заболяване по краставиците и предписание за унищожаването им собственици да поискат от КЕВР по-висока от дадената преференциална цена на произведения ток. С мотива, че трябва да компенсират загубите от продукцията. Пред „Труд" шефът на КЕВР Иван Иванов призна, че има финансов проблем със създаването на проверяващи екипи.

Съпредседателят на Патриотичния фронт, който бе и шеф на временната комисия за проверка на състоянието на енергетиката, даде и друг пример за злоупотреби с ток от възобновяеми източници. Симеонов обяви, че „Брикел" на Христо Ковачки, вместо да произвежда брикети, също продава скъп ток от възобновяеми източници, който съставлявал 64,59% от приходите на фирмата. „Брикел" твърдят, че имат и топлофикация, а всъщност отопляват няколко общински сгради в Гълъбово", обясни той. И допълни, че фабриката за брикети дори няма измервателни уреди.

Депутатите гласуваха създаване на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз" ще внасят в този фонд 5% от приходите си. КЕВР няма да регулира цените за продажба на топлинна енергия и няма да определя цените на производителите, които от предходните 3 години имат годишни приходи над 5 млн. лв. и приходите им от продажба на електрическа енергия от комбинирано производство надвишават 35% от общите приходи.

Остава знакът E24 пред камерите на КАТ. Знакът Е24, който указва на шофьорите, че навлизат в зона за контрол на скоростта със стационарни или мобилни камери, остава в Закона за движение по пътищата. Това решиха с 8 гласа „за" и трима „въздържал се" депутатите от транспортната комисия в парламента.

Текстът, че табелата трябва да отпадне, се появи полукриминално между първо и второ четене на поправките. Той бе предложен от представителите на МВР и КАТ - същите, които настояваха да бъде приет през септември м.г. Сега с половин уста те обясниха, че обстановката се е променила и България и Румъния за 2015 г. излизат на първите две места в ЕС по жертви на катастрофи.

Срещу махането на знака възразиха Иван Вълков от ГЕРБ и Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. Те посочиха, че табелата има силен превантивен ефект, а работата на КАТ не е да се крие по храстите и да глобява стотици хиляди хора с фишове по пощата 2-3 месеца след като са заснети, а да предотвратява произшествия в опасни зони.

Междувременно Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, което отхвърля „неприсъственото" връчване на наказателно постановление (НП). Ако шофьор бъде заловен без книжка и глобен, задължително трябва да му се връчи НП. То ще е в сила от датата на връчване, а не от датата на издаване. Ако в следващата една година същият водач бъде хванат, той може да получи до 3 г. затвор.

24 часа

Кабинетът одобри предложение на Горанов за горивата. Търговците на горива да гарантират с пари, ценни книжа или неотменяема банкова гаранция 20% от доставките си в предходната година, но не по-малко от 50 хил. лв.

Това предвиждат промени в закона за ДДС, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, които кабинетът одобри. Като аргумент за драстичната мярка Горанов посочва ограничаването на възможностите за злоупотреби с горива. По данни на НАП загубите за хазната растат- през 2013 г. те са 55 млн. лв., през 2014 г. - 99 млн. лв., а през 2015 г. вече са 109 млн. лв.

Задължението за обезпечение ще възниква за всеки регистриран по ДДС търговец веднага след като за текущия данъчен период доставките му надхвърлят 25 хил. лв. Гаранции ще се искат и при вътреобщностно придобиване за над 25 хил. лв. и при освобождаване на горива за потребление на тази стойност.

Седем препотвърдени имена и две нови в битката за КЗК. Осем са номинациите за новия състав на КЗК, ден преди да изтече срокът за тях. Фаворит за шефското място в комисията е Юлия Ненкова, която е предложена от ГЕРБ. Тя е била зам.-кмет на София, а нейният син Александър Ненков е депутат от партията на Бойко Борисов. От 2010 г. Ненкова е председател на надзорния съвет на агенцията за приватизация.

Втората номинация на ГЕРБ е Георгица Стоянова, която в момента оглавява правния отдел в Министерството на отбраната.

Другото ново име, което ще се появи в листата, е на Георги Ганев, програмен директор на Института за либерални стратегии. Неговата кандидатура ще бъде внесена от реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов.

Всички останали парламентарни групи и отделни депутати са препотвърдили избора си от предишните номинации. Тогава процедурата бе прекратена заради отказа на Росен Желязков, който бе издигнат от ГЕРБ за председател. СДС предлага Красимир Витанов, който управлява държавната компания "Екоинженеринг - РМ". Адвокатът от Велико Търново Николай Илиев е избранникът на АБВ. Бившата зам.министърка два мандата Анна Янева е номинацията на социалистите. Юристът Кирил Дойчинов, който е работил в КЗК до 2009 г., а в момента е експерт по обществени поръчки пък е номиниран от независимия депутат Муса Палев. Стамен Гърбелов, който оглавява дирекция в КЗК, е лансиран от БДЦ. Адвокатът с над 30 г. стаж Димитър Кюмюрджиев е избраникът на ПФ.

Както предвиждат новите правила за избор, към документите на всеки кандидат е приложено писмено съгласие той да бъде проверен за принадлежност към ДС.

Новата процедура предвижда още тя да не бъде прекратявана при отказ на някой от кандидатите. Ако двама от тях получат еднакъв брой гласове, за избран ще се смята този, който е получил повече "за". Очаква се изслушването в икономическата комисия да бъде около 20 юни.Юлия Ненкова е новият фаворит на ГЕРБ да я оглави.

Стандарт

Апаши оставиха Хасково без пенсии. Близо 2 млн. лева бяха отмъкнати от Централна поща в Хасково вчера сутринта като в холивудска продукция. Малко преди първи петли апашите ошушкали крупната сума и офейкали, изпълнявайки перфектен план, разкриха разследващите. Срязали с флекс външната решетка, която е в задната част на сградата. Разбили ключалката на вратата и проникнали вътре. Единственият охранител в пощата е бил обезвреден за няколко секунди. Той е завързан за стол, а устата му е залепена с тиксо. Крадците обезвредели СОТ-а, демонтирали охранителните камери и изтрили записите от тях. След това са прибрали парите - между 1,8 и 2 млн. лева, сумата се уточнява. Парите са задигнати от три отделни сейфа от трезора на пощата. Накрая напълно заличили следите си.

За да няма отпечатъци и други улики срещу тях, залели с белина пода и разхвърляли косми, събрани от фризьорски салон. Сигналът за обира е подаден в малките часове на деня от случаен минувач, който дочул виковете за помощ на завързания охранител. Обирът е извършен около 4.30 ч, три часа преди пощата да отвори.

Крадците са знаели, че вътре има много пари, тъй като от 7-о до 20-о число се изплащат пенсиите, обясниха разследващи. Според криминалисти, вероятно обирът е подготвян от дълго време. Не е изключено бандитите да са действали и с помощта на вътрешен човек. По охраната на пощата са работили няколко частни фирми, но основната е софийска.

Още от сутринта полицията в Хасково бе вдигната накрак. През целия ден се  провеждаха разпити на криминалния контингент в града. Криминалистите са се спрели на трима души, които наскоро са били освободени от затвора, но няма нищо конкретно срещу тях.

8% наказателна лихва за бизнеса. Наказателната лихва за просрочени задължения на фирмите да не превишава основния лихвен процент на БНБ плюс 8%, предлагат депутати от Реформаторския блок. Законната лихва за забава при плащането на дългове на граждани да бъде основният лихвен процент (ОЛП) плюс 4%, предлагат народните представители с промени в Закона за задълженията и договорите, които са внесени в парламента. В момента законната лихва за просрочия е в размер на ОЛП в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%. Лихвата в сила от 1 януари е приложима за първото полугодие, а лихвата от 1 юли - за второто полугодие. Предложението на депутатите е по-ниските наказателни лихви да важат както за дългове към фирми и граждани, така и за задължения за данъци и такси към държавата и общините.

В ЕС законната лихва за забава е не повече от 8% над основната лихва на съответната държава или на Европейската централна банка, става ясно от мотивите на депутатите към проекта за промени в закона. Освен това в много страни има различна наказателна лихва за гражданите и за бизнеса. Например по-ниска законна лихва за забава на граждани има в Австрия (4%), Германия (5% + ОЛП на страната), Литва (5%) и Латвия (6%). У нас надбавката за плащане на просрочени задължения от над 10% е определена преди повече от 20 години при различна обстановка - икономическа нестабилност, висока инфлация и съответно висок основен лихвен процент на БНБ, гласят мотивите. В момента при лихви на банките близки до нулата, характерът на лихвата за забава не е компенсиращ, а санкциониращ, посочват депутатите. Огромен е броят на случаите, при които дори малки просрочени задължения на граждани и фирми към банки и оператори на публични услуги след продължителен съдебен процес (каквато обикновено е практиката в България), може да се превърнат в непосилни за плащане суми, пише в мотивите. Това може да доведе до фалит на търговец или до пълна безизходица на длъжник физическо лице, посочват депутатите. Най-често жертви на подобна практика от страна на монополисти се оказват малки семейни фирми, пенсионери и социално слаби граждани, пише още в мотивите на депутатите.

Монитор

Война за таксита зад покушението над Очите. Война за влияние над таксиджийския и охранителния бизнес в Слънчев бряг най-вероятно стои зад покушението над несебърския бос Димитър Желязков - Очите. Това обясниха пред Агенция "Монитор" хора от обкръжението му, според които известният крими герой е бил поръчан от мастит шеф на дикотека в Слънчев бряг. Баровецът държал едно от най-вървежните заведения в центъра на морския курорт и също имал сериозни интерси в бизнесът с таксита и охрана в Слънчев бряг.

Смият Желязков отскоро също се бил ориентирал към овладяване на този печеливш бизнес и дори регистрирал таксиметрова компания, която била под негов контрол. С този ход обаче се намесил в играта на доскорошните тартори на жълтите коли в морския курорт - известни благоевградчани.

Според близките на Очите именно враждата, породила се покрай опитите му да завладее таксиджийския бизнес в Слънчев бряг, стоят зад покушението му. Нарушени бизнес интереси е и основната версия, по която полицията е започнала да работи след стрелбата по Очите, научи още Агенция "Монитор".

Соченият за наркобос Митьо Очите стана мишена на кървав атентат тази нощ. Той е бил прострелян с 5 куршума около 21 часа в Слънчев бряг и в момента лекарите продължават да се борят за живота му. При престрелката освен Очите, куршумите са засегнали още двама души, като единият е убит. Самоличността му все още не е установена. Свидетели на разстрела обаче твърдят, че застреляният мъж е един от гардовете на Очите и се казва Александър. Според източници на Агенция "Монитор" другият мъж е тежко ранен и е приятел на Димитър Желязков, с когото той е имал среща. Той не бил гравитирал около неговата групировка, но е познат в подземния свят с псевдонима Кольо Магарето.

Инцидентът е станал в района около култовата дискотека "Айсберг", близо до ресторант. Свидетели на разстрела за станали десетки души, много от които туристи, които са се разхождали в региона, а други са били в ресторанта "4You". Ресторантът е запечатан със сигнални ленти. Взети са показания от всички, които са били вътре.

Свидетели разказаха, че секунда след жестоката пукотевица, Димитър Желязков се свлякъл на земята в локва кръв, без да помръдва. Беше тиражираха дори версията, че наркобосът е издъхнал на място. Истината обаче е, че Очите е оцелял, но все още не е ясно дали ще изкара нощта. Според източници на Агенция "Монитор" полицията е задържала вече четирима души след атентата.

Главсекът на МВР: 40 от хората на Желязков се спречкали с 10 души от "4You"

Престрелката, при която пострада Димитър Желязков - Очите, е след спречкване "на 30-40 души от обкръжението му" и десетина души от "обкръжаващи заведението". Това съобщи минути след 2 часа през нощта пред журналисти главният секретар на МВР Георги Костов. По думите му, цитирани от flagman.bg,  престрелката е заради битов скандал, но не е изключено да става въпрос и за неизяснени бизнес отношения. Комисар Костов потвърди новината, че един е убит при престрелката, но отказа да съобщи името му, а освен Димитър Желязков - Очите други двама са ранени.

Състоянието на Желязков е най-тежко. Той е стабилизиран, но все още има опасност за живота му, уточни комисар Костов. Главният секретар на МВР поясни, че стрелбата е станала вътре в заведението "4 You".

Георги Костов бе категоричен, че днешният атентат срещу Митьо Очите няма нищо общо със зрелищните арести, извършени преди седмица.

Самият Костов пристигна на мястото на стрелбата минути след 24 часа. Полицай № 1 влезе в отцепената с жълти ленти територия пред денонощната кръчма "4 You" в слънчев бряг. При стрелбата на мястото са пристигнали шефът на Областната дирекция на МВР Калоян Калоянов и административният шеф на окръжна прокуратура Калина Чапкънова.

Стрелбата е станала вътре в самото заведение и най-вероятно пред доста свидетели като се има предвид часа - малко преди 21. Очевидно са намерени гилзи. През единия от прозорците се вижда табелка с числото 6, както обичайно се маркират веществените доказателства при оглед на местопроизшествие.

След пристигането си на мястото, Костов веднага се срещна с Калоянов. Има и експерти от криминалистичната лаборатория към МВР Бургас. Според свидетели тялото на загиналия до 1 часа през нощта не бе изкарано от ресторанта.

Продължава и огледът на местопроизшествието в Слънчев бряг, където миналата вечер стана престрелка и бе ранен несебърският наркобос Димитър Желязков-Очите. Отцепена е територия около една от сградите в непосредствена близост до хотел "Алба". Коли на полицията и на криминалистичната лаборатория са пред денонощно заведение, близо до него се намира и ирландски пъб. Цялата зона е оградена със сигнални ленти, но само на 100 метра встрани животът в курорта си тече в обичайния ритъм - заведенията са отворени, пълни са с клиенти и отвсякъде се чува висока музика.

Желязков бил с бронежилетка

Димитър Желязков - Очите е в остър хеморагичен шок, разкъсани са важни кръвоносни съдове в областта на малкия таз. Има и две рани в раменете. Раната в крака не е фатална. Състоянието му е критично, въпреки опитите на лекари да внесат успокоение. Ако оцелее, то ще е, защото е бил с бронежилетка, твърди Флагман.Бг.

Най-важната животоспасяваща операция на Очите завърши към 1.30 часа през нощта. Тя е била свързана със сложна интервенция в малкия таз,  по-точно - разкъсан пикочен мехур. Решаваща роля е изиграл шефът на Хирургичното отделение - д-р Мигаров, който с голям късмет се е оказал дежурен. Хирургът е с 25-годишна практика в операциите в коремната област.

В Шокова зала на болницата в Бургас са докарани още ранени при покушението срещу Димитър Желязков - Очите тази вечер. Не е ясно дали това са нападателите, дали са бодигардове на подземния бос, или случайни свидетели на кървавата престрелка.

Митьо Очите е настанен в реанимация в много тежко състояние, там е и един от гардовете му, който е ранен в краката.

Държавата поема охраната на складовете с оръжия. Държавата ще поеме изцяло охраната на ключовите складове на Министерството на отбраната, в които се съхраняват оръжия и боеприпаси. За целта се подготвят поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които ще се заложи процедура за директно възлагане на тази дейност на фирма „МОБА", чийто принципал е военното министерство, разказа пред „Монитор" зам.-председателят на ресорната комисия в НС полк. Валентин Радев от ГЕРБ. Идеята е промените да бъдат разписани между двете четения в парламента на законопроекта, който военният министър Николай Ненчев вече подготви. С тях бригада „Логистика", която отговаря за всички складове на МО, ще се извади от състава на Сухопътните войски и ще премине на пряко подчинение на началника на отбраната. Това ще позволи на министъра да възлага директно на "МОБА" охраната, вместо да се организират обществени поръчки или пък бригада "Логистика" да обезпечава дейността със свои хора. „Точно складовете с въоръжение и боеприпаси са най-рискови на фона и на международната обстановка с повишена терористична опасност. Там охраната трябва да е в сигурни ръце", категоричен бе полк. Радев. Според него "МОБА" би била най-надеждна в това отношение, защото в нея работят основно бивши военни с изключително добра подготовка.

В момента създаденото през 2004 г. държавно охранително дружество на практика е изтикано от тази дейност, като основно му е възложено да пази имоти с отпаднала необходимост. В края на миналата година в отговор на депутатски въпрос Ненчев уточни, че с изтичането през 2013 г. на договорите на "МОБА" за охрана на складовете с боеприпаси, то изпадна в тежка финансова криза със съкратени 700 служители. От година насам обаче започнало постепенно да се стабилизира и да преодолява натрупаните загуби. Според предоставените тогава данни от Ненчев в него работят 327 души.

Принципна подкрепа за поверяване на охраната на складовете на държавната фирма изрази и Ангел Найденов от БСП, който бе военен министър в кабинета „Орешарски". Той обаче предупреди, че това трябва да стане само за складове от значение за националната сигурност, защото "МОБА" не разполагала с достатъчно ресурс да пази всички. Освен това държавната фирма не трябвало да се ангажира със складовете на МО, в които се съхраняват боеприпаси на частни фирми.