България ще погаси голяма част от дълга си към Русия за АЕЦ "Белене" до края на годината, заявява пред ТАСС руският първи заместник-министър на правосъдието Сергей Герасимов. Той даде интервюто за руската държавна информационна агенция във Варна след среща на съпредседателите на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, в която от българска страна участваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева.

"Главната задача на нашата среща беше въпросът за компенсациите за разходите и загубите, които руската страна понесе заради спирането на този проект", коментира Герасимов. Той припомни, че арбитражен съд постанови България да плати на Русия обезщетение в размер на 620 млн. евро.

"Разбира се, тази сума е доста висока за българската страна, но въпреки това намерихме варианти за погасяване на тези задължения", отбелязва Герасимов, като обяснява, че това вероятно ще стане на няколко транша. Първият - в размер на 400 млн. евро, ще бъде платен на руската страна до края на годината, посочва той.

Руският зам.-правосъден министър заявява, че България е проявила интерес и към по-нататъшното развитие на някои проект в областта на ядрената енергетика. "Става въпрос не само за АЕЦ "Козлодуй", но и за възможност за връщане към проекта "Белене", уточнява той.

Герасимов определя перспективите за такова сътрудничество като "доста интересни", но отбелязва, че двете страни са се съгласили, че възможността за развиване на тези проекти "зависи от погасяването на дълга". "Без плащане новите проекти няма да бъдат реализирани", подчерта той.

Герасимов казва още, че участието на Русия в изпълнението на проекта за строителство на газоразпределителен център в България ще зависи от гаранциите и обема на доставките.

"За газовия хъб "Балкан" ситуацията е по-малко оптимистична в сравнение с АЕЦ "Белене", коментира руският зам.-министър. Той все пак отбелязва, че "руската страна ще разгледа всички предложения на българската, които биха могли да убедят "Газпром" в това, че този проект е интересен от гледна точка на обема на газовите доставки".

"Вторият компонент - това са гаранциите, които трябва да дадат българската страна и Европейската комисия", допълва той.

"Ако Газпром се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства никоя от страните не би могла да се откаже от неговата реализация", подчертава той.