Капитал Daily

Създадената от българи авиоплатформа Vayant е продадена за 35 млн. долара. Нова технологична компания с български корен е продадена. Сделката е за 35 млн. долара, обект е платформата за обработка на големи бази авиоданни Vayant Travel Technologies, купувач е американската PROS Holdings, а най-голям акционер досега беше българският фонд за рисков капитал NEVEQ. Макар и регистрирана в САЩ, Vayant е създадена по идея на българи и почти целият екип е базиран в София. Затова сделката може да се определи като третото голямо придобиване (над 10 млн. долара) на българска IT компания от чуждестранен купувач за последните години. Предишните бяха за "Телерик" и "Фадата".

На крилата на софтуера

Сделката прави възможно Vayant да се превърне в европейски център и основно звено на опериращата на три континента PROS, т.е. дейността в София да нарасне още. Освен това двете компании могат да нараснат по-бързо, като кръстосано си добавят нови клиенти и услуги.

Регистрираната в САЩ Vayant разработва SaaS (software as a service) платформа, насочена към авиокомпаниите. Чрез индивидуален алгоритъм фирмите могат да предложат на своите крайни клиенти актуална информация за цената на самолетните им билети и съпътстващите ги услуги, съобразявайки се с всички ценообразуващи фактори. Работи с дузина световни авиокомпании.

Основната дейност на компанията по разработка и поддръжка на продуктите се извършва в София, където е базиран и мениджмънт екипа, наброявайки общо около 90 служители. Vayant има офиси и търговци още в Лондон и Сингапур. Информацията за финансовите резултати на компанията са конфиденциални, каза пред "Капитал" Павел Езекиев, председател на борда на директорите на Vayant и партньор във фонда NEVEQ. "Фирмата е печеливша и оборотът й расте с над 30% на годишна база за последните 5 години", добави още той.

Хюстънският купувач

Дейността на PROS Holdings е с фокус персонализирани b2b облачни софтуерни услуги за електронна продажба. Чрез придобиването на Vayant те ще засилят присъствието си в авиационния бизнес. "Съвместно с Vayant облачните решения на PROS ще позволят на авиокомпаниите да поддържат и усъвършенстват стратегията си за управление на приходите и да предложат на пътниците си модерни и съвременни методи за електронна търговия", коментира за медиите главният технологичен директор на на PROS Роб Рейнър.

Според консолидирания годишен отчет на PROS Holdings общите приходи на групата за 2016 г. са 153.3 млн. долара, или близо 9% по-ниски в сравнение с предходната година. Дружеството е отчело нетна загуба 75.8 млн. долара за миналата година и загуба 67.9 млн. долара за 2015 г. Според отчета почти половината от приходите са постъпили от бизнеса на групата на американските континенти, докато дейността й в Европа отчита 44.7 млн. долара, следвана от региона на Азия с 30.5 млн. долара. Останалите постъпления на PROS Holdings са от бизнеса им в Близкия изток и Африка. PROS се търгува на Нюйоркската фондова борса (NYSE), като денят преди сделката пазарната капитализация беше почти 900 млн. долара. Дружеството е основано в Хюстън през 1985 г. от семейство Роналд и Мариет Уостмейър.

"Очаква се след цялостното придобиване на Vayant от страна на PROS всички нейни дейности да се влеят в купувача, а служителите да имат възможност за развитие в корпоративна структура, която е в десетки пъти по-голяма и е активна в сегменти извън авиоиндустрията", обяснява още Езекиев.

Изпълнителният директор на Vayant Ерик Дюма коментира в официално съобщение до медиите, че методите на компанията за пазаруване и ценообразуване в комбинация с управлението на приходите и възможността за предлагане на решения в реално време на PROS ще предложат висока добавена стойност на клиентите и партньорите на двете компании. "Събирането на допълнителната експертиза за пътуванията от двете компании ще ни осигури по-нататъшни възможности за развитие в постоянно променящата се туристическата индустрия", добавя още той.

Поредица от финансови инжекции

От основаването й през 2007 г. Vayant е финансирана от общо пет по-големи инвеститора. Първо от българския фонд за рисков капитал NEVEQ, който е и най-големият акционер в компанията. Впоследствие получи финансова инжекция и от инвестиционния фонд Cape Capital, а през 2014 г. към тях се присъедини с миноритарен дял и германският авиогигант Deutsche Lufthansa AG.

Сега срещу 35 млн. долара PROS Holdings придобива 100% от капитала на компанията, като съответно всички акционери продават дяловете си. Конкретните суми за отделните акционери са конфиденциална информация, казаха от NEVEQ. Към средата на 2014 г. обаче "Капитал" писа, че инвестицията на фонда надхвърля 6.5 млн. долара. "Инвестицията ни е възвърната и фондът отчита печалба", категоричен е Павел Езекиев.

Предпоследната продажба на NEVEQ

Vayant е част от портфолиото на създадения преди десет години първи фонд NEVEQ от 24.5 млн. евро. Средствата бяха събрани от частни международни и български инвеститори, включително и ЕБВР. По-късно беше създаден и втори фонд на групата, който бе захранен основно с еврофондове.

Фокусът на NEVEQ беше само върху технологични компании, бяха инвестирани 19 млн. евро в общо осем компании, от които четири са продадени. Това са Vayant, FinAnalytica, 3DC и Spinetix, като цените им на продажба са конфиденциални. Все още действаща е компанията за семантичен софтуер Ontotext, а ликвидираните компании от портфолиото на NEVEQ са Favit, Talk 24 и MaYoMo. "Жизнените и продадени компании на NEVEQ представляват над 80% от инвестирания капитал на фонда", добави пред "Капитал" Езекиев, като включва и току-що направената сделка.

От догодина държавата и общините ще проверяват онлайн за задължения към НАП. Държавните институции и общините ще са задължени да използват електронните услуги на Националната агенция за приходите (НАП), когато имат нужда от информация дали техни клиенти имат неплатени данъчни задължения. Това е записано в последните промени на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които бяха обнародвани с последния брой на Държавен вестник миналия петък. Има известен преходен период, в който държавните органи ще трябва да се обучат как се използват електронните услуги, и задължението ще влезе в сила в началото на 2018 г., се казва в закона.

Към момента според изискванията на над 100 закона и наредби гражданите и фирмите трябва да предоставят удостоверения за наличие или липса на задължения към държавата. Ето защо всяка година НАП издава над 400 000 подобни документа на хартия, които да се предоставят на институциите. За да се сложи край на тази бюрокрация, приходната агенция разработи електронен достъп до информацията, която е достъпна за институциите с интернет от ноември 2016 г.

Добрият стар лист хартия

Въпреки това анализите на НАП показват, че от началото на 2017 г. до момента електронната услуга е използвана едва около 5000 пъти. Това означава, че в почти 98% от случаите държавните институции продължават да изискват от клиентите си удостоверения на хартия. Очакванията са след влизането в сила на промяната в закона информацията да се обменя служебно само и единствено по електронен път от началото на 2018 г. В закона са записани няколко изключения, при които е възможно държавната институция да поиска удостоверение на физически носител. Става въпрос за задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.

Банките също ще последват примера

НАП и Асоциацията на банките в България са постигнали съгласие удостоверенията за наличие или липса на задължения за клиентите на банките при предоставянето на кредити да се заявяват и получават изцяло електронно, което ще спести значителен ресурс на клиентите. Очаква се електронният обмен между банките и НАП да започне в близките месеци. Изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова смята, че "успяхме да създадем един универсален способ за електронен обмен, да го представим по най-добрия начин и днес да имаме законодателна промяна, която да изисква ефективното му използване".

Сега

Хазартът е №1 в плана на кабинета за облекчаване от бюрокрацията. За пореден път хазартният бизнес се оказа сектор с най-висок приоритет за управляващите. През юни кабинетът "Борисов 3" прие решение №338, с което обяви война на бюрокрацията на всички фронтове. И първи, изглежда, ще бъдат освободени от бремето на излишните справки и удостоверения тъкмо фирмите, които печелят от организиране на игри на щастието и залагания на спортни резултати - макар че всички браншове от години апелират за премахване на безсмислените регулации и изисквания. Другите явно не са така важни за правителството.

Министерството на финансите скоростно е подготвило промени в нормативната база, според които на работещите в хазартния бранш занапред няма да се налага да подават годишни финансови отчети, справки за актуално състояние, удостоверения за чисти сметки с НАП. Облекчението ще обхване всичките лотарии и лото игри, бинго зали, казина, едноръки бандити и т.н., а също и производителите на игрални съоръжения и сервизите за тази техника. Вместо да праща фирмите да обикалят по гишета и да събират документи с печати, Държавната комисия по хазарта (ДХК) сама ще взима необходимите данни по служебен път от ведомствата, в които те вече съществуват - Търговския регистър и от приходната агенция.

Пак в името на добруването на хазартните фирми ще бъде отменено и изискването да показват в ДХК документи за собственост на сградите и помещенията, в които клиентите им играят, залагат, търкат талони или зачертават числа. Няма да се налага също така да носят в комисията справки за валиден лиценз на агенцията, наета за охрана на обектите, в които народът се забавлява, дава пари и стиска палци да удари голямата печалба, става ясно от проектопромените в Наредбата за хазарта, подготвени от МФ.

Владислав Горанов очевидно е поредният министър, който държи и бездруго процъфтяващият хазартен бизнес у нас да се развива при все по-комфортни условия. Предните правителства също се стараеха да създадат приятелска среда за компаниите от този бранш и все гледаха да го уредят със специален щадящ данъчен режим. Под благия поглед на държавата в най-гледаното време на основните телевизии се излъчват класически хазартни игри - лотариите. Рекламата на хазарт у нас е забранена, но "ветото" в случая се заобикаля с обяснението, че това всъщност са тв предавания. И държавата го приема.

Хазартният бизнес наистина е проспериращ. Близо 400 фирми се занимават с това - по съвсем актуални данни на МФ организаторите на хазартни у нас са точно 394. За последната година и половина ДКХ е взела 3137 решения по подадени искания за издаване на лицензи по Закона за хазарта или вписване на промени по тях. Това означава, че ДХК е разглеждала по 7-8 заявки всеки ден.

В същото време така обгрижваният от държавата хазарт не е особено значим източник на приходи в бюджета. И макар че коректни данни за оборотите в този бизнес няма, за тях може да се съди косвено от събраните от държавата такси за упражняване на хазартна дейност. В последните години те бележат рекордни скокове (организаторите на игри на щастието вместо данък върху печалбата плащат държавни такси, които влизат в бюджета на ДКХ и които се определят на базата на направените залози, т.е. колкото по-големи са залозите и повече хора играят, толкова повече такси плащат организаторите на игрите).

През 2015 г. събраните такси са били малко над 94 млн. лева, а за 2016-а приходите са близо 125 млн. лева.

Възход

Бурното развитие на онлайн хазарта и на лотарийните игри е една от причините за прираста на таксите. Принос има и "неволното освобождаване" на лотариите от облагане и други законови промени от 2012-а година, когато на практика бе разрешено талони за лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове. Така скреч лотарията нахлу в бензиностанции, пунктове за продажба на вестници, хранителни магазини, пощенски клонове, на практика във всеки павилион.

Днес пазарът на лотарийни игри се поделя от трима играчи - "Ню Геймс" с "Националната лотария", "Евробет" с "Лотария България" (всъщност и двете свързани с Васил Божков) и държавния "Български спортен тотализатор", който през последните години също усилено започна да развива моментната лотария.

Кражбите на ток застрашително растат. Кражбите на електроенергия застрашително растат, показват данните на дружествата доставчици. Само в територията, обслужвана от ЧЕЗ - Югозападна България, от началото на годината са хванати 3778 случая на незаконно ползване на ток. Това е с 14% повече в сравнение с първата половина на 2016 г.

Противно на ширещото се мнение, че кражбите на ток са "патент" на бедните квартали и ромските гета, немалка част от измамниците са заможни хора. Сред уличените от ЧЕЗ има притежатели на луксозни апартаменти и на къщи с басейни, разказа наскоро през БНТ Филип Йорданов от електродружеството.

Една от причините за ескалацията на кражбите е, че продължава парадоксът разкритите измамници да доплащат по цена, по-ниска от редовната цена за коректните потребители, при това само за 3 месеца назад, макар че кражбата може да е от година или дори повече. Така нарушителите нямат особен респект от санкцията. Дори и след последното увеличение на санкцията от 1 юли криминалният ползвател плаща цена, по-ниска от тази за почтения абонат.

Кражбите на енергия стават по два основни начина - чрез прескачане на електромера (незаконно присъединяване към мрежата) и чрез манипулирането му, така че да отчита по-малко потребление. Първият похват все по-малко се използва, защото е много видим, но вторият процъфтява, твърдят от електрокомпаниите. В Южна България са разкрили цяла група за "пренастройване" и "приспиване" на електромери. Те си имали тарифа за услугите - между 200 и 500 лева.

Според Наказателния кодекс потребление на електроенергия, което не се отчита от средствата за търговско измерване и съответно не се заплаща, е престъпление. Вече има и осъдени крадци на ток. "Енерго-Про", доставчикът за Североизточна България, съобщи наскоро, че за периода 2015-2016 година осъдените измамници са 317. Но само осем са получили ефективни присъди. 83 са се разминали с условни присъди, а всички останали са наказани с пробация.

Необходимо е приемането на нови правила, чрез които цената и периодът за дотаксуване на незаконните ползвали на еленергия да бъдат увеличени, твърдят от ЧЕЗ. Според компанията санкциите не бива да са вързани с цената за технологичен разход, както е сега, тъй като кражбата не е разход за пренос и разпределение и трябва да се остойности нанесена щета на дружеството. Само когато цената за санкциониране на некоректните се завиши драстично, ще има възпиращ ефект, убедени са фирмите от бранша.

На лов за нарушители

Електрокомпаниите правят редовни проверки, акции на случаен принципи и инспекции по сигнали, за да ловят крадците на ток. От "ЧЕЗ Разпределение" са изработили и система за проследяване. За целта са монтирани 1700 балансови електромера. С помощта на уредите се откриват местата, където има съмнително големи загуби на електроенергия.

Стандарт

Бизнесът пести 500 млн. за ток. Близо 500 млн. лв. икономия от електрическа енергия ще направят до 2020 г. над 100 големи български компании благодарение на съвместната кампания на в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) "ДА! На българската икономика".

Проблемът с високата цена на тока и газа беше поставен по време на Първата национална дискусия на бизнеса и властта, която се проведе на 7 април 2015 г. За него алармираха собственикът на "Асарел Медет" проф. Лъчезар Цоцорков и шефът на "Виахалко" Антон Петров. Те казаха, че българските производители плащат най-високата цена на газ и ток в ЕС.

Това принуди собственика на "Стомана Перник" да изнесе част от производството си в Гърция, отбеляза тогава председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Премиерът Бойко Борисов обеща на бизнеса да се възстанови добавката за зелена енергия и разпореди на тогавашните министри на икономиката и енергетиката - Божидар Лукарски и Теменужка Петкова, да намерят формулата, по която това да стане.

След извършването на необходимите процедури, през август 2016 г. Европейската комисия (ЕК) одобри - и то без никакви възражения, мерките за облекчаване на разходите за зелена енергия на българските големи индустриални консуматори. "Наредба Е-РД-04-06 за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници", която въведе решението на ЕК, заложи компенсиране на фирмите за скъпия зелен ток със задна дата - от 1 август 2015 г.

Според изчисленията на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), помощта за индустрията е около 94 млн. лв. годишно, което за 5-годишен период - до 2020 година, прави около 500 млн. лева.

Така дългогодишните съвместни усилия на КРИБ и БФИЕК за въвеждане на модел за облекчаване на индустрията при заплащане на надбавката за зелена енергия приключиха успешно благодарение и на пълната подкрепа на в. "Стандарт", обявиха точно преди година от УС на БФИЕК.

Без тази подкрепа конкурентоспособността на българските компании не можеше да бъде запазена и бъдещето им щеше да бъде обречено, коментираха тогава големите индустриалци.

Брюксел нотифицира Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, за периода от 1 август 2015 г. до 31 декември 2020 г. Самата наредба беше изготвена в съответствие с изискванията на ЕК, описани в "Насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020 г.", издадени през юни 2014 г., припомниха тогава от БФИЕК.

С нотификацията си ЕК официално одобри схемата за подкрепа на възобновяемата енергия с високи преференциални цени, разписана в Закона за възобновяемата енергия от 2011 г. Така на практика изкупуването на енергията от зелените централи и високоефективните когенерации на високи преференциални цени у нас до 2016 г. ставаше на тъмно, т.е. - без съгласието на ЕК, което на практика си беше чиста проба нерегламентирана държавна помощ за ВЕИ-тата.

За да се използва отстъпката за индустриалните консуматори от "зелената" компонента в цената за тока, те трябва напълно да отговарят на определените в наредбата критерии. Въз основа на тези критерии процентът на намаляване на тежестта на зелената енергия в сметките за електроенергия на големите индустриални компании е различен - 40%, 60% и 85 на сто.

Прилагайки тези критерии, в крайна сметка се оказа, че от намалението на разходите на индустрията за зелена добавка в компонентата "Задължения към обществото" ще се възползват над 100 големи български компании.

За първия ценови период - 2015-2016 г., помощ по наредбата са получили 127 родни компании, а на 24 дружества е била отказана такава.

За някои компании, като "КЦМ Пловдив" например, размерът на общата помощ е бил 8.026 млн. лв. по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от наредбата. Помощта за "Стомана Индъстри" е 8.859 млн. лева, а за димитровградския "Неохим" - 2.232 млн. лева.

През втория ценови период - от 1 юли 2016 до 30 юни 2017 г., компенсация за скъпата зелена енергия са получили 139 фирми, а за третия - от 1 юли 2017 до 30 юни 2018 г., одобрените да получат помощ компании вече са само 104. Най-големи помощи за настоящия период ще получат "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", чието прогнозно електропотребление е изчислено на 646 773 МВтч, "Стомана Индъстри" (със 604 560 МВтч), "Аурибис България" - 498 646 МВтч, и др.

Удрят измамите в онлайн търговията. Укриването на данъци при онлайн търговията ще бъде ударено с промени в Закона за пощенските услуги. Това става ясно от Управленската програма на правителството за периода 2017-2021 г., която беше приета от Министерски съвет през миналата седмица. С промени в закона ще се въведе задължение за пощенските оператори да събират и съхраняват информация за изпращачите на куриерски пратки. Освен това пощенските оператори ще трябва да изплащат по банков път събраните в полза на клиенти суми при доставка на стоки по домовете.

Това ново изискване обаче няма да важи в случаите, при които например човек продава по интернет бебешката количка на вече порасналото си дете или старите гуми на колата. Куриерските фирми ще трябва да превеждат по банкова сметка събраните при доставката пари само на клиенти, които в рамките на 12 месеца са изпратили стоки на стойност над 10 000 лв. В тези случаи очевидно става въпрос за онлайн търговия, а не за инцидентна продажба на вещи, които вече не са необходими.

Промените ще бъдат направени, защото според анализ на Националната агенция за приходи от миналата година, укритите и недекларирани приходи от интернет търговците у нас надхвърлят 50% от оборотите им. Преобладаващата част от закупуваните в българските интернет магазини стоки се доставят на клиентите от куриери чрез използване на услугата наложен платеж. А при проверките на онлайн търговията са установени  много случаи, при които изпращачи на пратки дават неверни данни за ЕГН, което затруднява установяването на действителните граждани и фирми, извършващи продажби в интернет, гласят мотивите за промени в закона.

Ако продавачите в интернет получават парите си от куриерите само по банкова сметка, лесно ще може да се засекат реалните им обороти, което ще стопира укриването на ДДС и данък печалба.

Монитор

Цветан Василев пазарува US лобисти с парите от КТБ. Мрежа от скандални лобисти и соросоиди, овързани с тукашни представители на Задкулисието и олигархията, е задействал укриващият се от българското правосъдие банкер Цветан Василев.

В последен отчаян опит да избегне възмездието за дупката от близо 5 млрд. лв., която издълба в КТБ, пишман финансистът е задействал сложна комбинация между аверите му престъпни босове у нас - другият обвиняем олигарх Иво Прокопиев и двамата подсъдими за данъчни далавери Гриша Ганчев и Огнян Донев, както и контактите на последните с чужди лобистки структури и соросоидни организации.

Целта на маневрата е ясна - банкерът, оглозгал КТБ и отмъкнал спестяванията на хиляди вложители, да се изкара мъченик в общественото пространство, а хората да бъдат убедени да забравят извършените от него и аверите му престъпления. За всичко това пък се плаща с откраднатите от Василев милиарди от КТБ, които сега потъват в джобовете на лобисти, соросоиди и храненици на задкулисието, за да го бранят и да въртят кризисния му пиар. Началото на кампанията бе дадено със статия във вашингтонски сайт, според която мустакатият аферист е наел мастита адвокатска кантора зад океана, която ще се опита да му издейства защита от САЩ по закона „Магнитски". Става въпрос за нормативен акт, чийто обхват наскоро бе разширен и дава възможност на Белия дом да оказва защита и съответно да налага санкции на страни, за които е доказано, че нарушават правата на хора, разкрили корупция. Досега няма случаи на чужди граждани, получили закрила по този закон, но адвокатите на Василев претендират, че ще придвижат случая и са подписали 6-месечен договор с мустакатия измамник на стойност 50 000 долара. Сложният план по „канонизирането" на ,мустакатия беглец от правосъдието включва участието на двама важни играчи - нюйоркската кантора „Jefferson Waterman International" (JWI), както и бившият губернатор на щата Ню Мексико и настоящ шеф на НПО Бил Ричардсън. И JWI, и Ричардсън не са случайни играчи, а връзките им с България са доста красноречиви и показват ясно причината, поради която Василев е поверил превръщането си в мъченик на тях.

Най-пресен контакт с държавата ни има Ричардсън, който преди 2 години е бил у нас по покана на Атлантическия клуб.

Бившият губернатор и посланик на САЩ в ООН е поканен да участва в международна конференция „Борба с насилието и екстремизма. Нов план за сигурност в образованието и културата", организирана от НПО-то на ексвъншния министър Соломон Паси. Опасните връзки на бившият губернатор на Ню Мексико далеч не спират до тук. Ричардсън е един от политиците, който официално е финансиран от скандалния Джордж Сорос.

Милиардерът спекулант броил 50 000 долара на кампанията на бившия губернатор, а според разследвания на US медии НПО-то, което Ричардсън в момента оглавява, е в тясно сътрудничество с фондации на Сорос. Именно през сдружението „Richardson Center for Global Engagement" политикът заявява, че ще брани интересите на българския фараон Цветан Василев. Любопитна подробност е, че макар в момента да се обявява за защитник на борците срещу корупцията, името на Ричардсън зад Океана се свързва със сериозни скандали с дъх на лобизъм и корупция. Един от тях - разследване на връзките между него и частна компания, става причина политикът да се откаже от министерски пост заради съмнения, че е замесен в непочтени политически практики.

Атлантическият съвет на САЩ, в който Ричърдсън и Василев членуват и твърдят, че се познават, оттам има прелюбопитен еквивалент на родна почва. Случайно или не, Атлантическият съвет на България е създаден само преди месец и в него влизат хора като Велизар Шаламанов например. Името на този човек лъсна в стенограмите АРГО-гейт като вариант за кандидат-президент, номиниран от задкулисната банда около Прокопиев. В същия разговор бе споменат и самият Цветан Василев като източник на „сиви практики за финансиране" на предизборната кампания. Авторът на репликата Трайчо Трайков пък бе официалният кандидат-президент на Агнешките главички, заедно със Съби Събев, който пък е в ръководството на същия този Атлантически съвет на България.

Не по-малко интересни са и връзките на другия основен играч по изкарването на банкера беглец в „жертва" на политичекси заговор - юридическата кантора JWI, като следите отново водят към Атлантическия клуб и интересите на бившия премиер и настоящ политически лаборант Иван Костов. Според информацията на вашингтонския сайт JWI е кантора, която се ръководи от пенсионирани служители на Централното разузнавателно управление, но със солидно портфолио от клиенти предимно в Азия, Африка, Близкия изток, както и държави от Централна и Източна Европа, сред които е и България. Още през 2004 г., разследващата журналистка Алексения Димитрова разкрива в своя публикация във в-к "24 часа", че България е платила 1 100 619 щатски долара на JWI и още три американски лобистки компании в периода 1998 - 2001 година, т.е. в мандата на премиера Иван Костов, при чието управление Цветан Василев прави и първите си крачки по придобиването на КТБ. Договорът с днешните американски защитници на укриващия се в Сърбия фараон е сключен през юли 1998 г., непосредствено след като за посланик на България във Вашингтон е назначен някогашният премиер Филип Димитров.

20% по-евтино море за властта през септември. С около 20% по-евтина ще излезе почивката на морето на министрите и висшите чиновници, които са решили да разтоварят стреса не в активния летен сезон, а през септември, установи проучване на „Монитор".

От промоционалните цени очевидно са решили да се възползват мнозина. В най-предпочитаната за отдих от властта резиденция „Евксиноград" край Варна, където обикновено отмарят премиерът и президентът няма свободни места чак до 10 септември. Същото е положението и в почивната база на МС в „Шабла".

От бонуса няма да могат да намажат депутатите. Тяхната лятна ваканция ще продължи до 1 септември, за когато е насрочено първото им заседание след лятната ваканция.

За останалите обаче апартамент в хотел „Тунела" в „Евксиноград", където навремето е отсядал и соцлидера Тодор Живков, ще излезе 210 лв., като офертата за октомври пада дори до 180 лв. През активният сезон нощувка в апартамент там излиза 260 лв. За по-малък апартамент пък сумата е 120 лв., вместо 150 лв. Почти толкова струва и бунгало до брега на морето. Ако в него обаче има сауна, цената скача двойно. Най-евтино обаче е в хотел „Манастира", където за септември една стая лукс излиза 100 лв. За "Слънчевото бунгало", което се намира на самия плаж и където обикновено отсядат премиерът и президентът, цената е със 100 лв. по-ниска. Така ако желае и бунгалото е свободно, всеки може да спи в леглото на първите в държавата тяхната вила за отдих на морския бряг срещу 600 лв. на нощ. Къщата е със собствен басейн, барбекю и дори асансьор. Това всъщност е възможно само през май, юни и след 1 септември, когато ВИП базите са достъпни за обикновени туристи.

Правителствената база в „Шабла" също предлага септемврийски намаления. Така например луксозна стая в „Добруджански двор" е 90 лв., а вилите „Море", които са непосредствено до плажа, са 400 лв. на вечер. Почивната база на властта в Слънчев бряг обаче е с най-достъпни цени. Там една двойна стая в началото на септември излиза 50 лв., докато в пика на сезона е 70 лв. А апартаментът, вместо 130 лв., излиза 90 лв. Комплексът предлага и пакетни почивки за над 5 нощувки. Така морето в края на сезона може да излезе с около 180 лв. по-евтино. Пакетната цена за двама в апартамент излиза 505 лв., като за юли и август цената е над 680 лв.

Освен това миналата зима кабинетът възложи обществена поръчка за реновиране и претапициране на мебелите в „Евксиноград" и „Шабла", като двете резиденции трябваше да се сдобият дори с с нови пердета и мокет.