Капитал Daily

Партийни апетити за постове оставиха КФН без нови надзорници. Комисията за финансов надзор (КФН) ще продължи да работи още месеци без титуляри на два от най-важните постове - контрола над пенсионноосигурителния и капиталовия пазар. Номинираните за позициите двама професионалисти в лицето на Румен Соколов и Йордан Чомпалов не получиха подкрепа от парламента, при това без аргументи защо не са подходящи за длъжността. За тях гласуваха единствено групата депутати на ГЕРБ плюс един независим народен представител, което не бе достатъчно, за да бъдат назначени. С това депутатите от останалите партии бламираха председателя на регулатора Карина Караиванова, която единствена има право да предлага кандидати за позициите, и недвусмислено показаха, че искат да участват в политическа сделка, в противен случай ще блокират опита на КФН да разреши кадровия си проблем. Той стои открит от лятото на 2014 година и води дотам, че двата сектора, в които се управляват активи за 16 млрд. лв., се контролират от служебно изпълняващ длъжността и експерт с отдавна изтекъл мандат.

Кандидатурите на икономиста Румен Соколов за капиталовия пазар и на Йордан Чомпалов за пенсионноосигурителния сектор бяха издигнати две седмици преди гласуването в парламента, като за това време нито при изслушването в парламентарната комисия, нито в пленарната зала бяха изказани възражения по отношение на професионалните им качества или репутацията им на експерти.

Соколов е икономист, магистър по бизнес администрация (MBA), дългогодишен служител е на Българската фондова борса (БФБ), където отговаря за привличането на нови емитенти и за системата X3News, през която публичните дружества разкриват финансова информация. Бил е инвестиционен консултант, а в началото на кариерата си е работил като финансов журналист за "Капитал" и агенция Reuters. Йордан Чомпалов е адвокат, съдружник в кантора, с личен принос в разработването на нормативната уредба, по която работи капиталовият пазар в България, бил е и член на предшественика на КФН - Комисията по ценните книжа. Известен е в инвестиционната общност с активна работа по подготовката на много публични предлагания.

Това не впечатли депутатите в Народното събрание и при внасянето на номинациите за гласуване в четвъртък резултатът бе 90 гласа "за" (дошли от групата на ГЕРБ плюс един независим депутат) срещу 110 "против" и 15 "въздържали се". Отпорът дойде от БСП, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля" на Веселин Марешки. Само двама от депутатите взеха думата в дебата по кандидатурите - и двамата от БСП. Румен Гечев от левицата обяви, че ще гласуват против, защото двамата кандидати нямат достатъчен управленски опит. Това обаче не може да бъде мотив, тъй като не е изискване в Закона за КФН. В изказването му пролича партийна симпатия към члена на КФН Владимир Савов, който изпълнява временно длъжността заместник-председател на управление "Надзор на инвестиционната дейност" и който по думите му бил по-подходящ като образование и опит от Румен Соколов. По информация на "Капитал" той няма шанс за издигане като номинация от Карина Караиванова при следващия опит за попълване на вакантните постове в КФН, ако левицата лобира за него.

Другият депутат от БСП - Жельо Бойчев, също изтъкна, че двамата нямат управленски опит, и допълни, че все още решенията на комисията предварително се съгласуват с председателя на КФН и изходящата кореспонденция на регулатора е придружена с писмо от председателя, и се усъмни, че в комисията има стремеж да се наложи едноличен тип на управление, от който са предупредили, че ще се разграничат.

Караиванова не коментира гласуването в парламента, като според запознати с процеса тя е очаквала подобен резултат, тъй като кандидатурите й са еднолично издигнати, на база чисто професионални критерии, без съгласуване с партийните централи. В същото време апетити за кадруване в регулатора не липсват, което гарантира още по-труден втори опит за прокарване на номинации за заместник-председатели в КФН през есента. Засега няма информация кои са възможните нови кандидати за позициите. Междувременно в инвестиционните среди се заговори за възможен сценарий за умишлено протакане на избора, което би запазило статуквото в регулатора.

В момента компаниите от пенсионноосигурителния сектор се регулират от Ангел Джалъзов, който е с изтекъл мандат от юли 2014 година, а членът на комисията Владимир Савов е временно изпълняващ длъжността ръководител на "Надзор на инвестиционната дейност". Единствено застрахователният надзорник Ралица Агайн е в мандата си, но е в отпуск по майчинство. Така един от най-важните регулатори - този, отговарящ за небанковия финансов сектор, е отслабен откъм управленски капацитет, а опитът за запълването му бива използван от политическите партии в ущърб на осигурените, застрахованите лица и инвеститорите.

Пост срещу подкрепа

Въпреки че обикновено в случаи като този ГЕРБ иска прегласуване или защитава предложените кандидатури с изявление на поне един от депутатите си или с разговори с коалиционните си партньори, този път от партията на Бойко Борисов не поискаха прегласуване и не защитиха кандидатурите. Видно е, че не са провели и разговори с патриотите по тази тема.

След гласуването Искрен Веселинов, заместник-председател на групата на "Обединени патриоти", коментира пред "Капитал", че имат решение от вчера, че няма да подкрепят кандидатите, защото ги считат за неподходящи, и веднага след като са го взели, са информирали ГЕРБ за това. Неофициално от формацията коментираха, че Карина Караиванова не е съгласувала кандидатурите си с тях и не е отишла да иска подкрепата им, и това е причината за решението им. На евентуалната среща патриотите са били готови да предложат своя кандидатура за едното заместникпредседателско място, но така и не стана ясно коя е тя и за коя позиция.

От ДПС отбелязаха, че никога не са имали решение да подкрепят тези кандидати за КФН."Никога не сме казвали, че ще ги подкрепим, не ги одобряваме за тази позиция", каза Йордан Цонев, който е и заместник-председател на бюджетната комисия. Според източници на "Капитал" ДПС биха искали да разширят влиянието си в КФН със своя кандидатура.

След отхвърлянето на предложението на Караиванова лидерът на БСП Корнелия Нинова препоръча на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие от парламента заради разцеплението на управляващото мнозинство по такава сериозна тема като избора на зам.-председатели на КФН. Последният път когато "Обединени патриоти" гласуваха срещу предложение на ГЕРБ, беше точно преди седмица, когато беше отхвърлено предложението за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според което прагът за плащания в брой трябваше да бъде намален от 10 на пет хиляди лева.

Нов закон за платежните услуги ще гарантира по-добре плащанията. Завишени изисквания към доставчиците на платежни услуги, разширяване на сигурността при предоставяне на платежни услуги и на защитата на клиентите. Това са някои от промените, които се въвеждат с изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи, разработен от БНБ. Проектът е готов и се намира на интернет страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане до 25 август 2017 г. Ще влезе в сила на 13 януари 2018 г. и с него ще се отмени напълно сега действащия закон.

С новия закон в българското законодателство ще се въведат изискванията на европейската директива в областта на платежните услуги, които са задължителни за всички страни - членки на ЕС. БНБ е надзорният орган, който ще продължи да следи прилагането и изпълнението на разпоредбите на закона.

Промените засягат както т.нар. доставчици на платежни услуги - в голямата си част банките, така и потребителите. Освен банките има и институции, създавани с цел предоставяне само на платежни услуги, както и такива за електронни пари. За България тази практика все още не е широко разпространена, като основният доставчик на платежни услуги са банките. По данни от доклада за предварителната оценка на въздействието на закона съществуващите доставчици на платежни услуги в България са 27 банки, 8 платежни институции, лицензирани от БНБ и 3 дружества за електронни пари.

Ново за платежните институции

Ще се въведат допълнителни условия за издаване на лиценз за ивършване на дейност като платежна институция и дружество за електронни пари. Разписани са подробно правила и изисквания по отношение на организацията на дейността и работата на платежните институции. Има и някои нови условия, на които трябва да отговарят за издаване на лиценз, като едно от тях е част от дейността, свързана с платежни услуги, да се осъществява реално в България. В новия закон има изисквания за "квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност" към управляващите институции, които са разписани в наредба на БНБ. Има изискване и за наличие на определено одиторско дружество, което е регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит.

С новия закон се въвеждат два нови вида платежни услуги, които ще се извършват изцяло в интернет - услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и се регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат.

С услугата по иницииране на плащане ще се позволява на потребителя да поиска доставчикът на платежната му услуга да осъществи директна връзка между сайта на търговеца, от който иска да пазарува, и платежната сметка на последния. Чрез тази услуга ще е възможно да се извършват евтини онлайн плащания, без да е необходимо да притежаваме на кредитна/дебитна карта, електронен портфейл или да ползваме друг посредник между операциите.

Услугата по предоставяне на информация за сметка ще даде възможност на потребителите да имат достъп до обобщена информация за няколко или дори всички платежни сметки, които притежават при различните доставчици на платежни услуги чрез ползването на една онлайн платформа.

Компаниите, които предлагат услуги по инцииране на плащане, ще се лицензират от БНБ. За доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка се въвежда регистрационен режим - ще се регистрират от БНБ.

Банките и другите платежни институции ще трябва да направят допълнителни инвестиции за внедряване и доработване на информационни системи и приложения във връзка с нови изисквания по отношение на сигурността за плтаежните операции. С цел повишаване на сигурността на плащанията новият закон въвежда задълбочено установяване на идентичността на клиента при плащания, осъществявани чрез отдалечен достъп и в интернет среда, както и изискването за докладване към надзорните органи на инцидент, предоставят се персонализирани средства за сигурност на потребителите, осигуряване на сигурна връзка при предоставяне на платежни услуги от разстояние или в интернет среда.

За потребителите

Нововъведения има и за потребителите. Едно от тях е намаляването на максималния размер на загубите, които клиентът понася при загуба или кражба на платежен инструмент. Намалението е от 300 лв. на 100 лв. Ако сега при загуба, кражба или неправомерно плащане с банкова карта например клиентът на банката поема загуби до 300 лв., в новия закон този лимит се намалява до максимум 100 лв.

Въвежда се и максимален срок от 35 работни дни за отговор по жалба на клиент от страна на доставчик на платежни услуги. При подаване на жалба институцията трябва да отговори до 15 работни дни. Ако не може да го направи, законът задължава да обясни писмено на клиента защо и кога ще отговори, като до максимум 35 работни дни трябва да даде отговор на подадената жалба.

Разширява се и обхватът на платежните операции, за които доставчикът на платежни услуги носи отговорност, като се включват и такива, при които само един от доставчиците е на територията на ЕС и се извършват във всички валути. В момента това засяга само операциите, които се извършват изцяло в рамите на ЕС и са деноминирани в евро или във валутите на държавите членки.

Сега

Пострадали от наводнението в Бисер са завели дела за над 2 млн. лв. Над 30 граждански дела с искове за над 2 млн. лв. са завели пострадали от наводнението в с. Бисер, показа проверка на "Сега" в деловодството на Софийския градски съд.

Хората съдят общината в Харманли и Министерството на отбраната. Има и дела за шестцифрени суми - едно от тях е за 500 хил. лв., има и за над 100 хил. лв. Средната цена на исковете за около 70 хил. лв. - пресметнато за 30 иска, прави над 2 млн. лв. В повечето случаи ищците са освободени от плащането на 4-процентната съдебна такса.

Хасковското село Бисер бе пометено на 6 февруари 2012 г., когато се скъса стената на язовир "Иваново". Осем души се удавиха, а приливната вълна повреди повечето постройки в селото и унищожи покъщнината.

Исковите молби на пострадалите са идентични. В тях се твърди, че с бездействието на отговорните служители от общината и министерството, които са стопанисвали язовира, се е стигнало до срутването на язовирната стена. В едно от делата например семейство претендира за 65 хил. лв. за унищожения недвижим имот, още 10 хил. лв. за погинала покъщнина и по 5000 лв. нематериални вреди за изживения стрес, разочарование, неудобство от загубата на имуществото си.

От МО оспорват исковете с аргумента, че язовирът не е тяхна собственост и не го стопанисват. От общината обаче твърдят, че МО притежава съоръжението и затова те не са могли да правят нищо по него.

Всички дела са заведени от един и същ шуменски адвокат ден преди февруари т.г. да изтече 5-годишната давност. Той е същият, който представлява и пострадалите от Хитрино, които водят също дела за милиони.

Дни след като изтекоха петте години, в които хората можеха да завеждат граждански дела за обезщетения, прокуратурата повдигна обвинение на Ирена Узунова - бивш областен управител на Хасково. На 19 юли обвинителният акт срещу нея беше внесен в Районния съд в Харманли.

Това може да даде повод на гражданските съдии да спрат делата за обезщетения в очакване на окончателна присъда срещу Узунова. Магистрати допуснаха, че спирането може да бъде отменено от горната инстанция, тъй като исковете не са срещу областната управа, а срещу МО и общината.

Ако прокуратурата беше повдигнала обвинението на Узунова, преди да изтече давността за исковете, вероятно гражданските дела щяха да бъдат насочени към областната управа, допускат съдии.

Според обвинителния акт като областен управител Узунова не е изпълнила задълженията си по Закона за защита при бедствия и по Закона за водите. Преди и към момента на наводнението между община Харманли и Министерството на отбраната е имало "отрицателен" спор за собствеността на язовира, пишат още прокурорите. Поради неизяснения статут на практика язовирът не се стопанисвал и поддържал от никого. При такъв спор за собственост по закон областният управител трябвало да осигури поддръжката и нормалната техническа експлоатация на язовира. А тя не го направила, въпреки че до нея имало и сигнал, че съоръжението е потенциално опасно и в предаварийно състояние.

Неясно е защо делата за обезщетения са заведени в София, коментираха магистрати пред "Сега". Законът го допуска, но принципът при такива казуси е пострадалите да са максимално улеснени. В случая те и свидетелите им ще трябва да пътуват до София. По всяко гражданско дело ще бъде назначена експертиза и вещите лица ще трябва да ходят до мястото на инцидента. Това ще забави и ще оскъпи процеса. До съдебна каша ще се стигне и ако наказателният съд признае Узунова за виновна, а гражданските съдии присъждат обезщетения за сметка на МО и общината.

България е на път да загуби стотици милиони евро от ЕС. България не е успяла да си вземе поука от първия програмен период и в средата на настоящия отново е изправена в риск от загуба на стотици милиони левове от европейските фондове. За някои европрограми щетата вече е ясна - само по ОП "Наука и образование" държавата почти е отписала около 70 млн. лева.

Много по-драматична обаче е ситуацията по друга важна програма - "Околна среда", където от екоминистерството регистрираха сериозно забавяне, което може да струва почти 170 млн.евро. В средата на периода и двете програми отчитат реално изплатени средства под 5%, показа справка на в. "Сега" в информационната система за отчитане на европейските средства.

Проблемите обаче не свършват единствено с "Наука и образование" и "Околна среда". Под въпрос са и други плащания по европейските фондове, които се бавят почти критично. Те са на опашката по реално изплатени суми, които дори не успяват да стигнат 4%. Това са "Добро управление" (3.84%) и "Морско дело и рибарство" (0.14%), по която през миналия програмен период България на няколко пъти вече губи пари. Около 7 на сто пък са плащанията по други две важни програми - "Регионално развитие" и новия фонд "Убежище, миграция и интеграция".

Част от проблемите при еврофондовете се крият в лошото управление и некачествените проекти. Именно липсата на достатъчно опит от страна на общини и институции спъва усвояването на парите за екология. Тежките и скъпи отчуждителни процедури на терени, върху които ще се правят инвестициите, също бавят процеса. Препъникамък са и купищата обжалвания на вече сключени договори, оплакаха се наскоро от министерството на Нено Димов.

Пред в. "Сега" от Асоциацията на индустриалния капитал изразиха тревога. "През годините различни хора работят по тези програми и те не се учат от грешките и опита на предишните си колеги", коментира шефът на АИКБ Васил Велев.

Той определи като лош знак риска от загуба на средства по "Наука и образование" и подчерта, че фирмите чакат реализирането на куп политики, свързани с изграждането на връзката между науката и бизнеса. "Това е още едно доказателство, че няма кой да работи. Даден министър и Господ да е, няма как да свърши сам цялата работа", коментира Велев.

Признание

Проблемът бе коментиран наскоро и от вицепремиера Томислав Дончев, който също допусна, че е възможно забавяне. "Съгласен съм с констатацията, че темпът на използването на европейските пари трябва да бъде бърз, ускорен и равномерен и че те са изключително важни за българската икономика, без да са нейният фундамент", заяви той.

Монитор

ЕМКО със замразен лиценз заради нарушения. Лицензът на оръжейната фирма за търговия ЕМКО на скандалния авер на Цветан Василев - Емилиян Гебрев, е замразен заради установени редица нарушения и пропуски. Решение за това е взето на заседанието на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС миналия вторник, потвърдиха за Агенция Монитор участвали в заседанието. Действието на лиценза за търговия с оръжие се спира за половин година. „Имаше мотивиран доклад от МВР, на база на който беше предложено това решение", обясни министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Докладът е бил на служба КОС към МВР с установени редица пропуски при дейността на предприятието. Констатирани били нарушения при съхраняването на военна продукция. Подобни действия на тази фирма можели да застрашат сигурността, затова било взето и решението за замразяване на лиценза.

По време на заседанието на Междуведомствения съвет било взето решение още да се замрази дейността и на новия управител на дружеството към МО - „Снабдяване и търговия" Хранимир Генчев, тъй като все още нямало решение от ДАНС за допуск до класифицирана информация. Това дружество извършва сделки точно с фирми, които търгуват с оръжие и специална продукция, отбеляза Каракачанов.

Замразяването на лиценза на ЕМКО заради нарушения е поредният скандал около Гебрев. Преди седмици лъсна, че оръжейният бос помага на банкера беглец Цветан Василев в опитите му да продължи да контролира и да точи „Дунарит". Дружеството бе финансирано с кредити за над 90 млн. лева преди фалираният от Василев трезор да бъде поставен под спецнадзора на БНБ. Въпреки това срещу взетите заеми никога не са предоставяни адекватни обезпечения. Така от момента, в който КТБ бе поставено под спецнадзора на БНБ, а впоследствие обявено в несъстоятелност, вървят опити за отмъкването на военния завод. Първият бе чрез сделката за 1 евро, а сега - чрез опити за овладяване на завода посредством увеличаване на капитала му с единствената цел собственик на акциите му да стане ЕМКО на Гебрев. Престъпният тандем прибягна до това средство, за да заобиколи запорите, наложени върху „Дунарит", но засега решението все още не е успяло да влезе в сила, защото текат дела и не е вписано в Търговския регистър.

Първи сме в света по лавандулово масло. България е първа в света по производство на лавандулово масло за поредна година с рекорден добив от над 300 тона. Най-добра реколта има в района на Добрич и Розовата долина, съобщава БНТ.

Според производителите на лавандулово масло големият ръст на добивите се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на етерично маслената култура и увеличаването на насажданията в различни краища на страната ни заради повишеното търсене на външния пазар.

От Асоциацията на етерично-маслени култури отчитат, че много земеделските стопани са започнали да отглеждат лавандула заради ниската изкупната цена на пшеницата.

Според председателят на Асоциацията Зара Клисурова подобна промяна се наблюдава в Петрич, Благоевград, Хасково, Монтана - райони, които не са били характерни за тази култура. Заради ниската изкупна цена на зърното обаче част от производителите са започнали да търсят друг начин за увеличаване на доходите.

Бъдещото разширяване на лавандуловите насаждания ще зависи и от това каква ще бъде изкупната цена тази година. В момента на чуждия пазар тя варира от 70 до 90 евро за килограм лавандулово масло. „Това е доста голяма разлика, но се надявам, че след края на кампанията цената ще се фиксира и ще си остане постоянна като моите прогнози са за 75 - 80 евро", коментира Стефан Кожин, собственик на фирма за производство на етерични масла.

Освен от Китай, засилен интерес към българското лавандулово масло има от Германия, Испания и Турция, защото продуктът съдържа естествена съставка, която определя неговия аромат, обясниха още от Асоциацията. „Последната година търговците дори не търсят съответните протоколи и сертификати за качество, а съответно на база проба аромат изкупуваха лавандуловото масло", добавя Зара Клисурова.