Стандарт

Обща лотария с Македония. Вместо да се караме за царе и войводи, да играем заедно лотария. Това се очертава да бъде следващата стъпка в затоплянето на отношенията ни със Скопие. Идеята за обща лотария беше огласена от шефа на Македонско-българската стопанска камара Зоре Темелковски. Това стана само 6 дни след подписването на договора за добросъседство от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев.

"Сърцевината на идеята е, че малките държави не могат да имат ефикасни национални лотарии. Надявам се, че ще получим подкрепа и от правителството и бизнеса. Досега сме обсъждали идеята на няколко срещи и лично аз смятам, че такава съвместна лотария би носила печалба. А с нея може да се осигурят средства, с които ще се финансират спортът, културата, хуманитарните организации, неправителственият сектор", обясни Темелковски пред Дойче веле.

Купуват мол "Сердика" за 405 милиона лева. Нaй-гoлямaтa имoтнa cдeлкa в Бългapия - тaзи зa пpидoбивaнeтo нa тpeтия пo гoлeминa тъpгoвcки цeнтъp в София - "Cepдикa Цeнтъp", беше одобрена от Koмиcиятa зa зaщитa нa кoнкypeнциятa. Kyпyвaч e южноафриканският инвестиционен фoнд New Europe Property Investment (NEPI) чpeз "HEПИ Пpoджeкт Уaн" EOOД, кoятo беше cпeциaлнo cъздaдeнa зa цeлтa. Toй щe плaти 207,4 млн. евро, или над 405 млн. лв., зa тъpгoвcкия цeнтъp и зa oфиc чacттa.

NEPI купува обособена част от търговското предприятие на "Айнкауфс-център София ГмбХ & Ко.", която представлява мол "Сердика", 100% от дяловете на "Ханза Имобилиен" ООД и "ЦЕЕ Пропърти България" ЕООД, както и част от активи и договори на "ЕЦЕ Проектмениджмънт България" ЕООД. Дейността на "Ханза Имобилиен" е посредничество при прехвърляне и наемане на имоти и управление на недвижими имоти, като компанията е собственик на имота, върху който е построен молът. "ЦЕЕ Пропърти България" се занимава с търговия с недвижими имоти, строителство, отдаване под наем и др., като тя е собственик на офис сградата "Сердика".

Досегашните собственици на мола са австрийската компания S IMMO и германската ЕСЕ.

Това не е първото стъпване у нас на фонда NEPI, чиито акции се търгуват на борсите в Южна Африка и Румъния. В началото на годината беше одобрена покупката от страна на NEPI на друг голям столичен мол - The Mall на бул. "Цариградско шосе". Споразумението възлизаше на около 180 млн. евро. B кpaйнa cмeткa oбaчe cдeлкaтa пpoпaднa, a мoлът cтaнa coбcтвeнocт нa британската Hystead Limited, която е дъщерна на инвестиционната Hyprop Investments Limited и PDI Investments Holdings Limited. Tя обяви, че е придобила софийския търговски център за 156 млн. евро чрез своята фирма Balkan Retail NV, оперираща на Балканите.

"Сердика Център" беше отворен през 2010 г. Молът "Сердика Център" се състои от 200 магазина на обща площ от 47 хил. кв. м, а "Сердика Офиси" разполага с обща площ от 28 500 кв. м. Офиси там имат компании като Coca Cola, Merck, Sutherland и Citibank. Целият имот е генерирал приходи от оперативна дейност от 11,97 млн. лв. (6,12 млн. евро) за миналата година.

Капитал Daily

Общинските финанси: недостатъчни и все така зависими от държавата. Ако беше фирма, община Кърджали отдавна щеше да е фалирала. Това сочат данните, изнесени в понеделник от Министерството на финансите, според които граничната община е с най-високо ниво на задлъжнялост - номиналната сума на просрочените дългове е 15.3 млн. лв., а числото непрекъснато расте в последните години.

Причината за тези необслужвани задължения на Кърджали е натрупването на дълг към сметоизвозващите фирми, и по-конкретно към "Грийн партнърс", посочи пред "Капитал" ръководителят на ГЕРБ в общинския съвет Огнян Иванов. Дружеството е свързвано с Румен Гайтански-Вълка, тъй като е регистрирано на същия адрес, както и "Волф 96", "ДИТЦ и "Чистота София" - фирмите на Гайтански, които отговаряха за почистването на столицата до 2007 г. Община Кърджали се е опитала да получи безлихвен заем от Министерството на финансите миналата година, но тъй като не е предоставила одобрен план за оздравяване, не е получила такъв. Не е ясно как Кърджали ще се справи с тези задължения, които дружеството във всеки един момент може да си поиска.

Кърджали е силен пример как общините стигат до колосални задължения. По-голямата част от дълговете на българските общини идват именно по линия на местни дейности, неизплатени суми по договори към доставчици, строители или изпълнители, казва Емил Савов от сдружението на общините. Еврофондовете и проектите, изпълнявани по тях, не влизат според него в сумата на тези просрочия, защото повечето общини ги съфинансират със заеми от фонд ФЛАГ и по тях няма нито ден просрочие.

Към края на юли сумата на просрочените задължения на местната власт намалява до 149.5 млн. лв., което е спад с близо 35 млн. лв. спрямо края на 2016 г. След Кърджали най-задлъжнели са Перник с просрочени 12.3 млн. лв. и Велинград с неплатени 11 млн. лв. Като процент на просрочените задължения към планираните приходи и държавна субсидия обаче Кърджали е едва на 12-о място. Най-зле са по-малките общини Димово, Неделино и Доспат, като там просрочията са между 220 и 270% от планираните приходи за годината.

Министерството публикува информацията заедно с данните за финансовото състояние на общините към второто тримесечие на годината, които показват леко подобрение в показателите. Инвестиционните също леко растат, но активността продължава да е слаба спрямо нивата от година по-рано.

На верижката на финансите

За разлика от Кърджали Сливен е поредната община, получила безлихвен заем от държавния бюджет по процедурата за финансово оздравяване, като така общият брой на подкрепените нараства до шест. Интересно е, че към миналата година най-голяма част от просрочените задължения на Сливен бяха също към "Грийн партнърс", които сметоизвозват в общината.

Другите общини, получили средства от държавата да покрият задълженията си тази година, са Перник, Белово, Тетевен, Септември и Велинград, като общата сума на предоставените средства е близо 18.5 млн. лв. Възможно е повече общини да са поискали финансова помощ, но информация има само за получилите такава.

Общините с държавен заем се обвързват с оздравителен план, както и с много по-силен надзор от централната власт, което беше предизвикало недоволството на сдружението на общините преди време. Целта на безлихвените заеми към местната власт е да бъде намален дефицитът по бюджета, необезпечените и просрочените задължения и да бъде подобрено управлението на финансите им.

От шестте общини единствено Велинград отчита увеличение в сумата на просрочените задължения през първото полугодие на годината - с малко над 1.4 млн. лв., като така достигат 11 млн. лв. В същото време останалите региони понижават нивото на задлъжнялост, като най-значително е намалението в Перник и Сливен - съответно с 6.3 млн. лв. и 8.9 млн. лв. "Те са разплатили изцяло предвидените за погасяване просрочени задължения с предоставения от централния бюджет заем и изпълняват плана за погасяване на просрочените задължения", посочва докладът на Министерството на финансите по отношение на двете общини.

Община Септември обаче продължава да трупа задължения въпреки отдадените средства и има отрицателно бюджетно салдо към края на юни. Макар задълженията за разходи да намаляват през последните шест месеца (с 1.9 млн. лв.), понижението е по-малко от това по линия на просрочените задължения (3.1 млн. лв.). Това предполага генерирането на нови задължения, което е нарушение на закона за държавния бюджет, се посочва в доклада на министерството. Същевременно местната власт в Септември поема още ангажименти за разходи - с 3.5 млн. лв. повече спрямо края на миналата година, като така общата сума достига малко над 12.2 млн. лв.

Показателите на Белово, Велинград, Перник и Сливен сочат, че общините спазват законовите разпоредби или поне са в допустимите граници по отношение на задълженията и ангажиментите за разходи. Община Тетевен пък е предоговорила лихвения процент по заемите си и е разсрочила плащанията по главницата на единия.

Още от същото

Като цяло се забелязва леко подобрение във финансовото състояние на местната власт, но високата задлъжнялост продължава да е проблем за голяма част от страната. Огромна е частта от общините, които не могат да покриват 100% местните дейности с приходите си - едва 70 от тях могат да се похвалят с това.

В същото време, макар да отбелязва относително подобрение спрямо предходното тримесечие, инвестиционната активност продължава да е слаба спрямо миналогодишните нива. Към края на второто тримесечие капиталовите разходи на общините се равняват на едва 7.9% от общите. За сравнение, година по-рано нивото беше 10.4%, а към края на 2016 г. нараства до 15.2%. Най-високо е нивото на капиталовите разходи в Белово (45%), Чавдар (36.3%) и Угърчин (35.8%). Данните не са изненада, тъй като аналогична тенденция се забелязва в държавните разходи. От друга страна, тъй като през последните месеци на годината традиционно има най-значително увеличение в разходването на средства, вероятно показателят ще нарасне към края на 2017 г.

Средното ниво на общинския дълг в страната спрямо приходите и държавната субсидия намалява до 47.6%, което е понижение с 3.9 процентни пункта в сравнение с нивото през същия период на 2016 г. Равнището на дълга е относително постоянна величина, тъй като дългосрочните заеми се използват както за дофинансиране на европейски проекти и програми, така и за реализирането на значими инвестиционни проекти.

Сред най-добре представилите се общини по критериите на финансовото министерство са Варна, Самоков, Девня, Бургас и Божурище.

Критерии за финансова нестабилност

1) Годишният размер на плащанията по общинския дълг всяка година е над 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните 3 години

2) Наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години

3) Наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години

4) Наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5% от отчетените за последната година разходи

5) Салдото по бюджета на общината през последните три години е отрицателно за всяка от трите години

6) Нивото на събираемост на приходите на общината е под средното за страната, отчетено за последната година.

Софтуерната компания "Фадата" придоби дружество в Германия. Основаната от българи софтуерна компания "Фадата", която развива международния си бизнес от централата си в София, се разраства към германския пазар с придобиването на бутиковия разработчик на мобилни приложения за застрахователната индустрия Impeo Software. С обединяването на усилията на двата екипа се цели увеличаване на функционалностите на основния продукт на компанията - платформата за автоматизиране на застрахователния бизнес (INSIS) и увеличаване на продажбите в Германия. Размерът на инвестицията не се съобщава, но се посочва, че средствата идват от фонда за дялови инвестиции Riverside Company, който купи мажоритарния дял във "Фадата" през зимата на 2015 г. в партньорство с друг голям стратегически инвеститор в сектора - британската Charles Taylor.

Съюз с амбиции

Сделката бе оповестена след финализирането й в началото на август на корпоративната страница на "Фадата". Към днешна дата Impeo работи като нейно дъщерно дружество и според прессъобщението ще продължи да бъде развивана в нишовия сегмент, в който се е специализирала, и то от основателите и досегашните й мениджъри, които на практика получават мощен финансов и ресурсен гръб.

Придобиваната компания е базирана в Мюнхен, Бавария, и е специализирана в разработването на приложения, които улесняват дистрибуцията на застрахователни продукти на крайните потребители. Това са наричаните на професионален жаргон one-stop-shop front-office продажби, главно чрез мобилни приложения. Потребители на изработваните от нея продукти са застрахователни компании, застрахователни брокери, пенсионни дружества, банки и иновативни FinTech компании с техните disruptive модели.

В същото време основният продукт на "Фадата", INSIS (акроним от Insurance Integrated System), представлява модулна система, която позволява автоматизиране на застрахователния бизнес не само като продажби към крайните клиенти, което оптимизира разходите, но и като комуникация с дистрибутори и партньори. Оттам и целите, които се преследват с обединението на двата екипа, са комбиниране на функционалностите на продуктите, което да усъвършенства предлагания INSIS и да увеличи продажбите, особено на германския пазар.

"Забележителните продукти на "Фадата" ще получат допълнителен тласък за развитие с ноу-хауто, което Impeo притежава в областта на потребителското търсене", коментира в прессъобщение Мартин Скот, партньор в Riverside. "Силните страни на Impeo са задълбоченото познаване на германския пазар и предоставянето на клиентски ориентирани технологични решения, които помагат на застрахователите да продават по-добре своите продукти", допълва Джон Макдоналд, главен изпълнителен директор на "Фадата". "Мюнхен ще се развива като наша основна операционна база за региона, чрез която да увеличим клиентската си база и предлаганите услуги", отбелязва Ралф Бояра, съосновател на Impeo.

Защо Бавария

Към момента "Фадата" движи бизнеса си чрез операционен център в София, където към края на миналата година работят 154 души. Централата й е в Лондон, Великобритания. От финансовия отчет на дружеството за 2016 година се вижда, че основните му клиенти са в чужбина. При постъпления от близо 24 млн. лв. за периода 17.6 млн. лв. идват от продажби в Европа (без да се изброяват държавите), 5.8 млн. лв. от трети страни и малко под 300 хил. лв. от българския пазар. Това може да означава, че и сега германският пазар е силен за компанията и придобивката би затвърдила и укрепила позициите й там.

"Фадата" е основана през 1990 година, като преди навлизането на външните инвеститори преди две години собствеността в нея си поделяха шест физически лица, сред които тогавашният управител Анри Леви (с 27%) и Андрей Костов, Александър Андреев, Бойко Кочев, Петър Петров и Ренета Екимска, всеки с по 16.58%. Продажбата на 80% от "Фадата" през 2015 г. срещу 20 млн. евро бе втората голяма сделка на софтуерния пазар в България (след тази за "Телерик"), при която създадена от местни предприемачи компания бе придобита от стратегически международен играч.

Сега

Забраната за земеделие на Калиакра внезапно се оказа силно преувеличена. На четвъртия ден от бунтовете по Северното Черноморие срещу заповедта за забрана на земеделието, риболова и строителството в региона министърът на околната среда Нено Димов за пръв път обясни, че всъщност големи ограничения за местното население няма да има. Не е ясно защо чак сега Димов излезе с тази версия, след като три дни говореше за тотална забрана на куп дейности и с това допринесе за нагнетяване на напрежението. При протестите се стигна до физически сблъсъци, а различията са толкова непримирими, че протестиращите отказват да седнат на една маса с еколозите на днешната среща при премиера.

"Този скандал избухна поради очевидното неразбиране и недоброто обяснение, че тази заповед има много малък обхват", коментира в сутрешния блок на Би Ти Ви Нено Димов. Той посочи, че по никакъв начин не се забранява риболовът в акваторията на Черно море, а земеделската дейност ще е ограничена само на територията на т.нар. понто-сарматски степи - земя, която така или иначе не е плодородна. Димов посочи, че по-голямата част от степите и в момента са държавна собственост, но има и 7600 дка на частни собственици, като ще се търси вариант те да бъдат компенсирани чрез изкупуване или замяна. Той не пропусна отново да изтъкне, че не само е спасил перките и голф игрищата, но и "всичко с разрешение за строеж и започнато може да продължи".

Сигнал, че земеделието не е забранено даже и в "Натура", дойде и от Европейската комисия. Премиерът Борисов е провел телефонен разговор с комисаря по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела. Двамата са се обединили около позицията, че решението на Съда на Европейския съюз трябва да се изпълни. "Беше посочено, че българските власти трябва да идентифицират подходящите мерки и начини, с които това да стане. Беше подчертано, че европейското законодателство в областта на "Натура 2000" не забранява икономически дейности, включително земеделие, и ще се търсят варианти как решението да бъде приложено, така че да не бъдат ощетени засегнатите от него хора в района на Крайморска Добруджа", съобщават от правителствената пресслужба.

Че тоталната забрана за земеделие касае много малка територия, и то необработваеми степи, първи обясниха експерти по защитени територии от природозащитните организации, които са нарочени за черната овца в целия скандал. Според Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие" става дума за едва 22.48 кв. км, като значителна част от нея е в резервата "Калиакра" и в защитената местност Степите. И Аврамов твърди, че над 90% от степите са държавна и общинска собственост и на практика ограниченията засягат само няколко квадратни километра частни степи. "Заповедта, която беше издадена от министерството, опазваше 2300 хектара. Това е една много тясна ивица покрай морето - каменисти територии, които са били винаги в течение на векове пасища. Някои места са широки 100, 200, най-много 300 м и само в две места при Калиакра има едно ловно стопанство - държавно, където са малко по-широки, до 2-3 км. Там пък е резерват. В годините се знаеше, че тези степи, понеже са много ценни и са застрашено местообитание от европейски мащаб, в червени книги и т.н., не трябва да се пипат. Обаче държавата си правеше гавра с тях и раздаваше... Имаше 600 проекта за застрояване", обясни пред БНР Андрей Ковачев от сдружение "Балкани".

Трудно е да се намери невинно обяснение за действията на екоминистерството. Дори и при срещата с разгневените граждани през уикенда нито премиерът, нито министърът успокоиха обстановката с тези аргументи. Напротив, заповедта бе директно отменена по нареждане на Бойко Борисов, който обеща и да има ново преначертаване на защитените зони, като се гледат "нива по нива".

От няколко екоорганизации директно заподозряха, че заблудата на местното население е умишлена. "На 4 август 2017 г. станахме свидетели на организирана кампания, която, криейки се зад страховете на хората да не бъдат отнети собствеността и поминъкът им, целеше да дискредитира за пореден път "Натура 2000" - един от законовите инструменти за опазване на природата в ЕС. Ние считаме, че чрез т.нар. граждански протест бяха осуетени обществените обсъждания на проекта за интегриран план за управление на три защитени зони, за да не бъде представена и подложена на обсъждане важна информация за управление на зоните и да се отклони вниманието от основните проблеми, довели до осъждането на страната ни от Европейския съд по делото "Калиакра", обяви дружеството за защита на птиците (БДЗП). Оттам изнасят данни, че за последните 10 години степните местообитания в защитените зони "Калиакра", "Белите скали" и "Комплекс Калиакра" са намалели с близо 16% поради превръщането им в голф игрища, овощни градини, застрояване или промяна на начина на трайно ползване, а делът на частната собственост нараства от 7 на 25%. И още данни от сдруженията - заповедта на министъра всъщност касае 1.7% от територията на Балчик, Каварна и Шабла, а не целите им землища, както се твърдеше отначало.

"Зад всичко прозира строителната мафия. За жалост точно тя обърка хората и тя ги излъга. Най-жалкото е, когато виждаме как един министър обслужва интересите на строителната мафия", още по-краен беше Андрей Ковачев. Той твърди, че част от "камъните", както ги определят местните, са били разоравани единствено с цел получаване на субсидии - "Далавера. Мутри отиват, разорават степта, за да вземат субсидия. Няма да изкарат нищо като продукция, но ще откраднат парите на европейските данъкоплатци", обяснява екологът.

Ако е имало кампания, то резултатът от нея е налице. Гражданска инициатива "Да спасим Крайморска Добруджа" обяви, че отказва да дискутира интегрирания план за управление с "вече компрометираните му автори и експерти от БАН, СУ, зелени НПО, както и БДЗП". "Вече показахме, че те не са желани в Добруджа и не се грижат за интересите на добруджанци. Можем да говорим само с представители на законно избраното българско правителство във всеки един момент и Европейската комисия, които с решенията си могат да разрешат проблема в Крайморска Добруджа", се казва в официална позиция на организацията. В нея има и специални благодарности от добруджанци към министър-председателя Бойко Борисов "за това, че е проявил разбиране към тревогите и проблемите на хората и лично се е ангажирал с тяхното бързо и спокойно решаване". Двете страни си размениха и искане за оставки - еколозите искат смяна на министъра, а добруджанци - на няколко конкретни служители на БАН за погрешно картиране.

С казуса "Каварна" вече се занимава и прокуратурата. Върховната административна прокуратура проверява законността на заповедта на министъра на околната среда, с която се въвежда забраната за разораване, залесяване и създаване на всякакви насаждения на територията на защитена зона "Комплекс Калиакра".

В ролята си на медиатор премиерът Бойко Борисов днес е готов да събере непримиримите страни, "ако трябва, в две различни зали", но да намери общ компромис. "В крайна сметка всички сме българи и всички имаме желание да решим този проблем", заяви той.

И втората проверка за храните откри двоен стандарт само при цените. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) рапортува вчера, че и втората акция за сравняване на качеството на храните у нас и на запад не е показала да има различни стандарти. Този път служители на БАБХ се разходиха до Италия, Франция и Швейцария, за да купят 31 стоки и да ги сравнят с българските им аналози. Сравнението е направено не чрез лабораторен анализ на съдържанието - това било много скъпо, а чрез четене на етикети. Така нашите инспектори установили, че няма разлики в състава на наблюдаваните продукти, само при едно шоколадово изделие у нас не е отбелязан процентът какао, за разлика от аналога му на западноевропейските пазари, но пък отново имало ценови "аномалии". При първата проверка БАБХ откри, че детските пюрета в България са по-скъпи.

При новото сравнение се оказало, че нетните цени (без ДДС) на 9 стоки у нас са по-високи, отколкото на запад. Например българските домакини пазарували "макаронени изделия от твърда пшеница" с 50% по-скъпо от италианските. БАБХ не посочва нито марката на тестените изделия, нито от коя държава е фирмата производител.

Между 32 и 36% повече стрували у нас и сравняваното доматено пюре и кетчуп - също с неизвестен произход. По-скъпо излизали в България конфитюр от боровинки, мляно кафе за еспресо машина, какаова напитка на прах, руло с пълнеж от крем и ягоди, светла бира и зехтин "Екстра върджин". За други 17 храни обаче ценовото състезание е в полза на българския потребител - според БАБХ у нас те били с между 9 и 74% по-евтини. За другите пет продукта разликите в стойностите били пренебрежимо малки.

Акцията за търсене на храни второ качество бе подета от други източноевропейски държави, а България се присламчи към инициативата, но вместо на качеството, наблегна на цените, при това, без да направи анализ на какво се дължат някои високи стойности у нас. Докато в Унгария и Словакия направиха анализи и откриха неприемливи разминавания в съставките, у нас и първата, и втората проверка не видяха съществени разлики в съдържанието.

Втора ръка

Че българите и останалите източно европейци се хранят с продукти второ качество се говори отдавна. Тази година обаче други източноевропейски държави настояха ЕК да се намеси. Засега от Брюксел твърдят, че не виждат нужда от общ закон за храните. По-късно обаче лично председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща да помогне в борбата с "напълно неприемливата практика", свързана с второто качество при храните.

Монитор

МВР прибира по 700 клошари годишно. Органите на реда прибират по около 700 клошари годишно. Една част от тях са заподозрени или разкрити за извършването на различни престъпления. Сред тях има такива, арестувани за убийства, кражби и дори палежи, показва статистиката на МВР, предоставена за „Монитор". Останалата част от тях са сред извършителите на по-леки престъпления, с по-малка степен на обществена опасност.

Най-голям дял имат именно кражбите. Там са заловени над 210 души, които нямат дом, работа и образование. Стряскаща е цифрата и на арестуваните за убийства - цели 62-ма души за година. В повечето случаи най-масовото престъпление сред тази прослойка - кражбите, са от мазета или коли. Палежите пък са само два. В тях влиза и клошарят Любомир Данчев, който бе единственият обвиняем по делото за палежа на Тютюневите складове в Пловдив. Той бе осъден на 4 години затвор при първоначален строг режим.

Мълния уби работник в София. 40-годишен работник е починал, след като е бил ударен от мълния на бул. "България" в столицата. Инцидентът е станал около 17.00 часа, когато над града се разрази буря, съобщиха от МВР пред „Фокус". 

В следствие на мълния е пострадала и единствената секвоя в парк „Заимов", съобщиха от столичното кметство. Стъблото на дървото е разцепено. Екип на район „Оборище" е обезопасил мястото.

До 18.00 часа вчера в столичната пожарна са постъпили над 40 сигнала за произшествия. Те са предимно за паднали дървета и клони и частично наводнени улици в кварталите Драгалевци и Бояна, уточниха от МВР. Единични сигнали има и за кварталите Гевгелийски, Западен парк и Коньовица. Паднало дърво затруднява движението по бул. „Черни връх". Водачите да шофират с повишено внимание в тези райони. Общо шест екипа с 20 служители на СДПБЗН, съвместно с представители на Столичната община, работят по отстраняване на последствията от силните валежи, придружени от градушка.

Без електрозахранване заради бурята останаха част от южните квартали на София, съобщи междувременно Борислава Луканова от ЧЕЗ. Засегнати са кварталите от южната дъга на столицата в полите на Витоша - вилна зона Симеоново-Драгалевци, Бояна. По думите ѝ повечето изключвания са били вследствие на преплитане на проводници заради силния вятър - стават къси съединения и изключват изводите. "Когато всичко беше включено, се установи, че има по-сериозно засегнати участъци от паднали дървета и клони", обясни тя. Не е ясен точният брой на засегнатите абонати, тъй като обстановката е много динамична.

В момента екипи на ЧЕЗ, съвместно с екипи на Дирекция "Сигурност" на Столична община работят по разчистването на проводниците и отстраняването на проблемите. Очаква се до час и половина навсякъде да бъде възстановено електрозахранването.