Капитал Daily

България за пръв път изнесе стоки за над 25 млрд. лв. за половин година. Бумът в износа на България продължава, като за първата половин година компаниите са продали в чужбина стоки за над 25 млрд. лв., което е с 16% повече от постигнатото през полугодието на 2016 г. Ако тенденцията се запази, страната може да постави рекорд и през 2017 г. за първи път да бъдат изнесени продукти за над 50 млрд. лв., тъй като второто полугодие по традиция е по-силно.

След отчетения през май рекорден ръст българският износ продължава да се покачва и през юни, макар и с по-бавен темп спрямо предходния месец.

За летния месец продажбите на български стоки в чужбина растат с 16.3% на годишна база, като това се дължи на по-силна търговия както със страните от ЕС, така и с държави извън съюза. Основната причина за растящата търговия към трети страни през юни са предимно продажбите на тръби, оръжия и стоки от мед. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха двигател на ръста, започват да го дърпат надолу в резултат на спад на международните цени на петрола през май и юни.

И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че двигател на увеличението са предимно стоките от мед, които растат от покачване в обемите и по-високите котировки на метала, както и машините и частите за тях.

От общо изнесените стоки за 25.1 млрд. лв. от началото на годината малко над 16.3 млрд. лв., или 65%, са към ЕС, а останалите - към трети страни. Силният ръст е донякъде неочакван, тъй като прогнозите бяха той да расте бавно, а икономиката да се движи повече от вътрешно потребление. Реално се случват и двете: навън се продават повече стоки, но пък вносът се увеличава дори с по-бърз темп - с 18.8% спрямо същия период на 2016 г.

Юни: месецът на металите

Главната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана, къдетo увеличението допринася с 9.7 пр.п. към ръста за юни. А по-конкретно ръстът е на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани) - миналата година продажбите на стоката са били едва 12.9 млн. лв., но към края на полугодието тази година сумата вече достига близо 223 млн. лв., като 123 млн. лв. са отчетени само през май.

Друг ключов фактор за ръста е познатата категория "специфични стоки", от които приносът към увеличението за месеца е 6.3 пр.п. Справка със Стандартната външнотърговска класификация (SITC) показва, че в групата попадат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Оръжейният бизнес в България изживява бум през последните две години, а прогнозата е оборотите да се запазят толкова високи поне още 4-5 години.

Растежът на износа се дължи и на цветните метали и по-конкретно на медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 4.4 пр.п. Има две причини за увеличението - по-високите цени на международните пазари и ръстът в количествата. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха един от двигателите на увеличението в експорта, през юни дърпат растежа надолу - приносът им е отрицателен в размер на 6.3 пр. п. И тук фактор са международните цени - петролът поевтиня значително към края на полугодието вследствие на по-силно предлагане от страни като САЩ, Либия и Нигерия, като така падна под цената си от юни 2016 г. В същото време и количеството, което България е изнесла към трети страни, намалява - с 14.7% на годишна база.

ЕС: повече мед и машини

Ефектът от по-ниските цени на петрола е видим и в данните за износа към ЕС през май. Макар приносът на горивата все още да е положителен (2.7 пр.п.), той се дължи на тройно по-високите количества, продадени в страните членки, докато средно цените на петрола паднаха с 4.4% през май по данни на МВФ. Стойността на продажбите нараства с 65.6 млн. лв. на годишна база, като така достига 124.7 млн. лв. ЕС е относително по-малък пазар за този вид българска продукция, което е още една причина за скромния принос.

Медта обаче продължава да движи растежа с принос от 8.7 пр.п. И тук факторите са както количествени, така и ценови. Повече от двойно е увеличението на стоките от цветния метал, продадени в страните от ЕС. В комбинация с по-високите цени сумата от продажбите достига 304.2 млн. лв. през май. За сравнение, през същия период на миналата година числото е 95.2 млн. лв.

Значителен фактор за растежа през май са и продажбите на машини, апарати и части, включително и електрически. Общо тe се увеличават с над 80 млн. лв. до 591.1 млн. лв. за месеца на годишна база.

Топ дестинациите: Германия и Турция

Близо четвърт от продажбите на български стоки извън евросъюза са се осъществили в Турция - основният търговски партньор на България сред държавите извън ЕС. Сумата на експорта към южната ни съседка достига 2.1 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 1.8 млрд. лв. Доста след Турция се нарежда Китай с 609.1 млн. лв., а на трето място застава Русия с 585.2 млн. лв. През последните два месеца продажбите на български стоки в Русия нараснаха двойно спрямо сумите, отчитани до април. По този начин страната измести Египет от третото място през май, а разликата продължава да се увеличава, сочат данните на НСИ.

Основната дестинация за българския износ от страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с 19.7% по-високи спрямо отчетените през първите пет месеца на миналата година, като така сумата достига близо 2.9 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на изнесените стоки спада със 109.4 млн. лв. спрямо 2016 г. до 1.7 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 1.6 млрд. лв. - с 3.1% повече спрямо година по-рано.

През първите шест месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 433.7 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.

Неуспял кандидат ще забави концесионирането на летище Пловдив. Летище Пловдив скоро няма да бъде концесионирано. Това става ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията, пред която единият от трите кандидата - ДЗЗД "Силк Роуд Пловдив Еърпорт" - обжалва решението на Министерството на транспорта и информационните технологии. Консорциумът, воден от швейцареца Урс Майстерханс, не беше допуснат до отваряне на офертите от комисията на транспортното министерство. Дружеството не иска от КЗК временна мярка за спиране на процедурата. Решенията на комисията могат да бъдат в две посоки - да не уважи искането, а жалбоподателят да обжалва на две инстанции във Върховния административен съд или пък да го уважи и да върне процедурата от начало, което пък да бъде обжалвано от транспортното министерство. При всички случаи изборът на концесионер за летището за следващите 35 години засега се замразява.

Другите два кандидата, чиито оферти бяха отворени, са китайският конгломерат HNA Group и пловдивското обединение "Консорциум Летище Пловдив", съставено от "Тракия икономическа зона" и автотранспортната ПИМК.

Кой е жалбоподателят?

В консорциума водеща роля със 75% участие има дружество "Принц фон Пройсен кепитъл лимитeд", регистрирано в България. С по 12.5% дялове са българската "Ви Ел Жи консултинг" и регистрираната в Кипър Pictet Capital.

Изпълнителен директор и собственик на 96% от капитала на "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" е швейцарецът Урс Майстерханс. "Ви Ел Жи консултинг" е собственост на Владимир и Златка Желеви. Златка Желева участва в управлението на фондация "Бъдеще в космоса" заедно с първия български космонавт Георги Иванов. Кипърското дружество Pictet Capital е собственост на председателя на борда на кипърската авиокомпания Cobalt Грегори Дякоу, където до края на миналата година фигурира и името на Майстерханс. Според публикации в Cyprus Business Mail швейцарецът реално е контролирал новата авиокомпания, която започва работа през 2016 г., година след фалита на националния превозвач Cyprus Airways. При получаването на лиценза на Cobalt през май миналата година Pictet Capital притежава 49% от Cobalt, а със същия дял е китайският производител на военни летателни апарати Aviation Industry Corporation of China (AVIC). След увеличение на капитала с 30 млн. евро с привилегировани акции, платени от държавната китайска компания, контролът не се променя.

Името на Урс Майстерханс изплува в България, след като през есента на миналата година Комисията за финансов надзор (КФН) одобри акции на "Принц фон Пройсен кепитъл лимитед" да се търгуват на БФБ. Компанията е свързана с швейцарското дружество Prinz von Preussen, което се занимава с посредничество и обслужване на желаещи да придобиват гражданство срещу инвестиции в редица страни, включително и в България.

Спорно минало

Проучване на "Капитал" тогава беше показало, че Майстерханс е разследван в Швейцария, като срещу него е имало три внесени обвинения във Федералния криминален съд в Белинзона. Тогава от офиса на швейцарския главен прокурор обясниха, че едното от тях е отхвърлено, тъй като продължава разследването на двама други заподозрени.

Делата са свързани с твърдения за пране на пари в полза на фирми и лица, свързани с бившия германски банкер Флориан Хом. Майстерханс беше отхвърлил обвиненията и заяви пред "Капитал", че в момента няма висящи криминални разследвания срещу него, има чисто криминално досие и е невинен до доказване на противното като всеки друг.

Концесията

Офертите бяха отворени в средата на май и тогава стана ясно, че за първи път отдаването на пловдивската аерогара на концесия предизвика реален интерес, след като процедурата на няколко пъти беше спирана и подновявана. От кандидатите се изисква да докажат, че са управлявали международно летище с 450 хил. пътници за общо 5 години, т.е. около 90 хил. средно на година, което е малко под отчитаните по този показател от пловдивската аерогара.

Малкото летище напоследък има спадащ бизнес и за миналата година приходите му са малко над 3 млн. лв.

Сега

Притокът от мигранти се е стопил с 80%. Близо 80% по-малко мигранти е заловило МВР през първото полугодие спрямо същия период на миналата година, сочи статистиката му. От началото на годината до края на юни са задържани 1461 души. За същия период на миналата година арестуваните са 7134. Едновременно с това се отчита, че бежанските лагери са почти празни. Към 3 август там са настанени 1513 души, което значи, че капацитетът е запълнен 29%. В арестите на дирекция "Миграция" към МВР има 490 души при общ капацитет от 940 места.

Въпреки сериозно намалелия брой на мигрантите все още по-голямата част от арестуваните са във вътрешността на страната, а не на границата, показват данните. Общо 827 от всички 1461 задържани са намерени, след като са преминали границата, на която има ограда и стотици полицаи. Броят им е значително намалял в сравнение с близо 2600-те арестувани през миналия юни, но тенденцията е ясна - голяма част от незаконните се хващат едва след като са влезли у нас. Най-много незаконно влезли има от Афганистан - 145 души през юни.

Макар натискът върху турската граница да е намалял, този върху сръбската си остава, пише в статистиката. Само през юни на излизане от страната са арестувани 160 души. За сравнение задържаните на влизане са едва 27 души. От началото на годината на път за Западна Европа са хванати 1880 чужденци.

От началото на годината до юни агенцията за бежанците е дала общо 1046 статута, при положение че се е произнесла 15 665 пъти, включително по молби от предишни години. Над 12 хил. производства са били спрени или прекратени - вероятно заради изчезването на субектите.

МВР отчита увеличение на изведените от страната нелегални мигранти - от началото на годината властите са върнали 1400 души. Над 41% от тях са афганистанци. Принудителното връщане на мигранти бе записано като един от приоритетите в управленската програма на правителството. Според нея полетите за извеждането им се извършват съвместно с европейската гранична служба ФРОНТЕКС. Германските власти обявиха, че ще спрат да връщат афганистанци, защото рискът в родината им бил повишен.

Кризата за кадри вече засяга и филологиите. Още 4 професионални направления в университетите стават приоритетни - това са филология, история, философия и религия. Така важните за икономиката ни специалности, които държавата ще подпомага с по-висок прием и по-голяма субсидия, ще се увеличат от 32 на 36. Това произтича от приетите вчера от МС промени в приема на студенти.

Въпросният списък бе приет за първи път през 2016 г., като задачата му бе да увеличи интереса на студентите към определени направления, които страдат от липса на кадри, но са изключително важни за икономиката - като педагогика, математика, инженерни специалности, металургия, електротехника, енергетика, транспорт, животновъдство и др. Приемът в тях бе увеличен или запазен на нивото от предната година, като заедно с това приоритетните направления получиха и по-високо финансиране.

Според промените за предстоящата академична година ще бъдат стимулирани още 4 направления от сферата на хуманитарните науки, тъй като те са "с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество", в тях се подготвят учители, на които се основава хуманитарното образование в България и имат стратегическо за държавата значение. "При заявена от бизнеса необходимост от 3000 човека с филологическо образование през 2016/17 г. у нас в последен курс на обучение са се обучавали едва 1434 студенти", пише в мотивите на МОН. При историята нуждата е от 500 дипломирани студенти при завършващи 294, при философията има нужда от 210 човека при завършващи едва 180, а при религия и теология заявените позиции са 160 при 103 студенти. Най-остър е недостигът на учители - за 2016 г. той е бил оценен на около 4720 души, докато за 2017 г. броят вече е 6570 души.

От МОН са идентифицирали и нуждата от повече специалисти по обществено здраве и здравни грижи. Затова проектът за промени предвижда Министерският съвет да може да разрешава и по-голям брой на приеманите студенти от максималния, който е определен за тези две направления. Това ще става след предложение на просветния министър, съгласувано с колегата му от здравното министерство.

Преди първия звънец

Кабинетът одобри и допълнителни 79.9 млн. лв. за увеличение на учителските заплати с 15% от 1 септември 2017 г. Минималното възнаграждение за педагозите се повишава от 660 лв. на 760 лв., на главните учители - от 726 лв. на 836 лв., а на директорите - от 825 лв. на 950 лв. Скокът е част от обещанието на ГЕРБ за двойно увеличение на учителските заплати в рамките на следващите 4 г.

Стандарт

Бизнесът скочи срещу президентското вето. Бизнесът скочи срещу ветото, наложено от президента Румен Радев върху проекта за промени в Закона за опазване на околната среда. С поправката, приета на 27 юли от парламента, се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с екологията и биоразнообразието. Причината е, че жалби бавят с години важни инфраструктурни проекти. Такъв пример е магистрала "Струма", където заради постоянно обжалване от страна на еколози закъсняваме със сроковете и може да изгубим европарите, предвидени за строежа й.

Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите от закона, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Според президента, за да изпълни конституционното си задължение за осигуряване опазването на околната среда, държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане. Такъв контрол се осъществява от административните съдилища, чиято правозащитна функция се реализира на две инстанции. Премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност.

Отпадането на втората съдебна инстанция е мотивирано със съкращаване на времето за реализирането на обекти с национално стратегическо значение. Екологичното законодателство е превантивно насочено - да не настъпят непоправими екологични последици, гаранция за което е и съществуващото двуинстанционно съдебно производство.

Президентът Радев е уверен, че Народното събрание ще намери добрия баланс между приоритетното и своевременно изграждане на значими стратегически обекти и контрола за спазване на законността.

Милионерите намаляват. Депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. намаляват. След като през декември 2016 г. депозитите на милионери достигнаха 762 броя и до края на март останаха без промяна, през второто тримесечие броят им тръгна надолу. В края на юни в банките има 743 милионерски депозита, като броят им е с 19 по-малък спрямо края на март, сочат данните на БНБ. Общата сума в тези милионерски депозити обаче продължава да се увеличава. Само за три месеца милионерите са добавили към сметките си 12,3 млн. лв. Така общата сума в милионерските депозити вече надминава 1,8 млрд. лв.

Средната класа в страната също трупа пари в банките. Увеличение се отчита при всички влогове на граждани със суми между 10 хил. и 500 хил. лв. Като най-голям ръст има при влоговете със суми между 50 хил. и 100 хил. лв. Само за три месеца техният брой нараства с 1184, а общата сума в тях скача с над 80 млн. лв. и достига 7,2 млрд. лв.

Големите влогове със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. също се увеличават - с 8 броя за три месеца като достигат 1 239 броя. Но общата сума в тях през второто тримесечие пада с близо 2 млн. лв. до 851 млн. лв.

При депозитите със суми под 10 хил. лв. обаче се отчита спад, което показва, че хората с по-ниски доходи са принудени да опразват банковите си сметки за да направят ремонт на дома, или за да платят лятната си почивка. Като тази тенденция бедните да теглят от спестяванията си, а по-заможните да трупат пари продължава няколко години. В резултат общият брой на депозитите на домакинствата намалява с 56 хил. за три месеца и с над 410 хил. за цяла година. Но общата сума на влоговете на гражданите нараства с 254 млн. за три месеца и с 2,473 млрд. лв. за година.

По отношение на спестяванията на бизнеса ръст се отчита от най-малките до най-големите депозити. Което показва, че бизнесът предпочита да трупа пари в банките вместо да ги влага в разширяване на дейността си. Депозитите на фирмите със суми над 1 млн. лв. нарастват с 61 броя за три месеца и с 275 броя за година като достигат общо 2 826 броя. А общата сума, натрупана в тях, е над 10 млрд. лв., което е над 50% от всички спестявания на бизнеса. Оказва се, че малко на брой фирми държат над 50% от парите на бизнеса в страната.

Монитор

Созополска кръчма прибира по 20 лв. такса "резервиран стол". 20 лева такса "резервиран" стол начислява известна созополска кръчма. Скандалните суми не фигурират в менюто, но се добавят към сметката за консумация, когато дойде време за плащане. Таксите се калкулират, в случай че сте заели маса със 6 стола, но ползвате само четири от тях. За останалите два незаети, олеквате с общо 40 лв. или по 20 за всяко незаето място. Безпрецедентната  практика е въведена в популярния рибен ресторант  „Miloz Fish & Grill", който се намира на крайбрежната улица до старото пристанище. Умопомрачителните хватки лъснаха, след като възмутени клиенти пуснаха в социалната мрежа издадената им касова бележка. На нея редом с маркираните рибни филета, екзотични салати и напитки е включена и сума от 80.00 лв. за 4 незаети стола.

"Ужасно обслужване и отношение, изключително грубо и неуважително. Таксуваха ни по 20 лева за всеки незает стол от масата. Преди това бяхме предупредили хостесата, че  не очакваме други хора, което после тя отрече че сме й казали. Пожелахме да говорим с управителя за нелепата такса "Свободни др", за която не бяхме предупредени и не е описана никъде в менюто. Той дойде, обиждаше ни и накрая ни изгони от заведението", разказва Василена Влахова и допълва: "Не сядайте на това място, освен ако не искате да развалите хубавото си прекарване на морето и да се почувствате отвратително".

 Кръчмата, въвела скандалната такса се намира точно до морето и е известна с луксозната си обстановка и отлична кухня. Цените са по-високи, но заведението е доста оборотно и почти винаги пълно. Свободен стол там рядко остава, може би и затова досега никой не е разбрал че за всяко незаето място се дължат по 20 кинта, коментираха клиенти. Касовата бележка, върху която е начислена сумата от 80 лв. за четири незаети стола е издадена вечерта на 4-ти август. От  „Miloz Fish & Grill" не отрекоха, но уточниха, че ставало въпрос за изолиран и инцидентен случай. От управата се оправдаха, че приложили мярката, защото клиентите се държали грубо и арогантно.

"Действително имахме такъв случай, но той е единичен. Това не е масова практика, дори не сме имали втори подобен случай.  Освен това не сме взели пари за "празен стол". Действително такава такса беше начиклена и калкулирана в касовия бон, но реално плащане не е имало", заяви пред "Монитор" управителят на заведението Тони Матеев. Според него ставало въпрос за "изключително неприятна ситуация", възникнала в събота или неделя вечерта.

"Имахме резервация за маса с 10 места, а дойдоха шестима души. Бяха компания студенти, които се държаха изключително невъзпитано и грубо с персонала, дори в един момент сервитьора отказа да ги обслужва. Поведението им бе надменно и високомерно. Редно беше да предупредят, че няма да заемат всички места, защото в разгара на сезона имаме много клиенти и сме препълнени. Щяхме да им запазим по-малка маса, за да не връщаме други клиенти. Редно беше поне да се извинят, че блокират четири места, но вместо това те се държаха изключително грубо. Заради възникналия конфликт се стигна до начисляване в сметката на тази такса, но така или иначе тя не беше заплатена", обясни още Матеев.

Прибрали сме почти 6 млн. тона жито. Тазгодишната реколта от пшеница ще бъде рекордна. Количеството по предварителни данни е между 5,85 и 5,95 млн. т, което се случва за първи път в историята на България. Това е повече от миналата 2016 г., когато производството беше 5,66 млн. т, съобщиха от МЗХГ. Средният добив от декар е нараснал с около 8% спрямо миналогодишния от 475 на 513.

Освен с по-голямо количество тазгодишната реколта се очертава да бъде и с по-добро качество. Към 3 август са анализирани 815 проби от пшеница. Резултатите показват, че 46,39% е с много добри качествени показатели и в сравнение с реколта 2016 г. има завишаване с над 5% на количеството с високи хлебопекарни качества. Така не се потвърждават опасенията, че с високите добиви и навлизането на високопродуктивни френски и австрийски сортове ще се влоши качеството на добитото зърно.

До 15 август експортът на пшеница ще надвиши 1 млн. т, на ечемик - 189 хил. т, а на рапица - 152 хил. т., прогнозират още от земеделското министерство.