Капитал Daily

Закон създава куп бюрокрация в търговията с храни. Нов регистрационен режим за превоз на храни, допълнителни ограничения за рекламите им, регулация на интернет търговията. Това са част от основните промени, които депутатите одобриха на първо четене с 107 гласа "за" и 29 "въздържал се" в парламента през миналата седмица, приемайки изцяло нов закон за храните.

Промените са ключови, защото влияят на бизнеса на огромен брой фирми в страната. Според оценката за въздействие на законопроекта само пряко засегнатите ще бъдат над 110 хил. производители, търговци на едро и дребно на храни, но отделно правилата ще важат и за други косвени отрасли като транспорт, интернет търговия, рекламен сектор, ресторантьорство и др. Данните сочат, че производството на храни в България е за около 7.8 млрд. лв. годишно, а търговията на едро - 9.8 млрд. лв.

Превоз с още изисквания

Една от ключовите промени в новия закон е разширяване на кръга от стоки, за чиито транспортиране ще се изисква предварителна регистрация на превозните средства. Досега този документ, известен в сектора като "санитарно", се издаваше предимно за превоз на храни от животински произход. Според новите текстове обаче оттук нататък регистрация на транспортните средства ще се прилага още и за стоки като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, като ще има допълнително изискване камионът или микробусът да бъде обозначен със стикер. Именно това изискване беше и едно от малкото, покрай които имаше спорове в парламента. От БСП съобщиха, че е възможно да се стигне до ситуация или компетентния орган - Агенцията за храните, да си "затваря очите" и да раздава стикери, или цели райони да останат без доставки на храни.

Правила за онлайн търговията

В новия закон за храните има и цял раздел, регламентиращ условията за търговия от разстояние в сектора. Те ще засегнат както търговците, изцяло работещи в интернет, така и тези, които имат физически обекти, но и онлайн търговия като допълнителна услуга. Според текстовете търговия "от разстояние" могат да извършват фирми, които имат регистриран по закона физически обект (например производствена база, магазин, склад и т.н.), или "доставчици на услуги, управляващи средство за комуникация от разстояние", каквито са различни онлайн платформи за поръчка от ресторанти, магазини и друго.

Всички фирми, които ще продават храни онлайн, ще трябва да получат регистрация от агенцията по храните, преди да започнат дейност. За целта й те ще представят данни за производители и търговците, с които работят, транспортните средства, които ползват за превоза на стоки. Тези компании ще имат и задължение да поддържат "план за проследимост" на стоката, който е на разположение на контролните органи при необходимост, се вижда още от текстовете.

Ограничения в рекламите

Една от ключовите промени в този закон е свързана с маркетинга и рекламата на продуктите. В него се въвежда изискване всички хранителни стоки да имат етикети на български език, но същевременно ще бъде забранено да се облепя вече етикетиран продукт допълнително "по начин или с информация, различна от първоначалното етикетиране, или който прикрива каквато и да е част от задължителната информация". Забраната за прикриване с допълнителен етикет на информация върху опаковката се очаква да създаде проблеми за стоките, чиито разфасовки са малки, коментира експерт пред "Капитал", тъй като има и изисквания за големина на шрифтовете. Въведени са и няколко изисквания за минералните и трапезни води, които пряко ще засегнат търговските марки на тези продукти (виж тук).

С новите правила в закона за храните се въвеждат и ограничения в рекламите, свързани с участието на деца. Така например се забранява рекламирането на ГМО - храни, чиито внос по принцип е забранен, както и храни, за които има "нормативно въведени ограничения за употреба от деца". В текстовете е посочено още, че деца не могат да участват в реклами и на "храни и напитки, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект и по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене съгласно действащата нормативна уредба", без да са посочени конкретни закони или наредби. Изисквания за здравословното хранене на децата има в няколко наредби на министерството на здравеопазването, които са свързани с храненето в детски градини и училища. Така например в училищните столове според тези изисквания не могат да бъдат продавани газирани напитки и храни като чипс, пържени тестени изделия, сметанови и сиропирани торти и сладкиши, сухи супи и др.

Средната лихва за пазара по жилищните кредити в левове вече е под 4%. Средната лихва за пазара по жилищните кредити в левове вече е под 4%. Нивата на лихвите по депозитите се запазват четвърти пореден месец. Това показват данните на БНБ за септември 2017 г. На годишна база се запазва тенденцията за спад при всички лихви.

Ниски лихви

Началото на по-активния сезон в кредитирането - септември, започна с нови понижения по лихвите в жилищното кредитиране, върху което е акцентът в дейността на банките. Така реалните им оферти преобладаващо са с лихви между 3 и 4%. Това се отразява в нивото на средната за пазара лихва. При жилищните заеми в левове през миналия месец тя намалява с 0.02 процентни пункта до 3.88% и така вече е под 4% - нива, които досега не са достигани на българския кредитен пазар. И цената на ипотеките в евро намалява, като там има изненадващо голямо месечно намаление предвид общата картина от много време насам - с малки стъпки, но постоянно. През септември понижението обаче е с 0.20 процентни пункта до до 4.13%. Тази голяма стъпка показва и по-голямата активност на банките на пазара.

По данни на финансовия портал "Моите пари" през септември основната активност на банките е била именно при жилищните кредити, като шест банки са предприели промени в условия по заемите си. Промените са били обичайно към намаление на лихви, като са достигнали до почти 1 пункт. Банките са Алианц банк, Банка Пиреос, която предлага заем с лихва 2.99% за първата година и половина от срока на кредита, ОББ, БАКБ, Прокредитбанк, Пощенска банка.

Ниски общи разходи

Лихвите по потребителските заеми отчитат съвсем лек спад и в левове с 0.03 пр.п. до 8.08% и в евро с 0.06 пр.п. до 4.90%.

Обичайно движението на лихвите по заемите за домакинствата се отразява и в стойността и посоката на годишния процент на разходите (ГПР). Тъй като лихвата не е единственият компонент, а във формирането му участват и такси и комисиони, съпътстващи ползването на заема, корекция в стойността на ГПР може да се наблюдава и при тяхна промяна. Така през септември ГПР по кредити за потребление в левове се повишава с 0.11 пр.п. до 10.34%, а в евро - с 0.47 пр.п. до 5.71%. Това може да е резултат на връщане на такси в оферти, изключени по време на промоционален период.

При жилищните кредити в левове ГПР намалява с 0.03 пр.п. до 4.30%, а в евро намалява с 0.26% до 4.51%, което отразява същественото понижение в лихвата през септември.

Лихвите по депозитите на домакинствата в левове през септември запазват нивото си и остават непроменени спрямо предходния месец на 0.16%, каквато е вече трети пореден месец. Тези по еврови депозити се понижават с 0.01 процентни пункта до 0.15%. От пролетта на тази година прогнозите за лихвите по депозитите бяха за изчерпан потенциал за продължаващо намаление предвид екстремно ниските стойности.

Лихвите по кредити за фирми запазват характерното си разнопосочно движение на повишение или понижение според обема и валутата, но като цяло в рамките на традиционните месечни корекции. Така лихвите по фирмените заеми в левове са се увеличили с малко през септември до 3.70%, а в евро отчитат понижение до 2.65%. В корпоративния сектор конкуренцията е доста остра, като кредитирането в голяма степен преминава в преливане от една банка в друга с рефинансиране. Същевременно банките се оплакват от натиска на ниските лихвени маржове, при които работят, предвид намаляващите лихви по кредити.

Сега

Болниците са приели само 6600 неосигурени за своя сметка. Едва 6649 са били хората без здравни вноски, приети от болниците у нас и лекувани за сметка на самите лечебни заведения за времето от 1 януари до 30 септември тази година. Това е струвало на болниците общо малко над 3.6 млн. лв. За сравнение - здравната каса плаща около 2 млн. хоспитализации годишно, а бюджетът й за болнична помощ е над 1.4 млрд. лв. за тази година. Различните данни пък сочат, че неосигурените у нас са между 400 000 и почти 1.4 млн. души, като цифрата варира според това дали са включени и хората, които от години са в чужбина.

Очаквано най-много приети неосигурени са обявени в София-град - 882-ма души, следват Пловдив със 762-ма и Бургас с 643-ма. Впечатление правят ниският брой неосигурени във Варна - 248 лекувани, и високият в сравнително по-малката област Хасково - 493 (основно поети от обществените болници в Хасково и Харманли). В Сливен, където има голямо ромско население, лекуваните неосигурени са едва 58.

Данните за лечението на неосигурени са от здравната каса и не е ясно дали обхващат 100% от болниците. Те бяха поискани за справка от надзорния съвет на НЗОК, а подаването им от клиниките към районните каси е доброволно. Десетки болници са посочили, че са лекували за своя сметка 0 неосигурени, но не е ясно дали това означава, че просто не са приемали хора без вноски или не са подали информация към НЗОК. В справката обаче присъстват с данни огромната част от държавните областни и университетски болници и част от големите частни лечебни заведения, а повечето от клиниките, които не са отчели неосигурени, са частни, малки специализирани болници, болници за рехабилитация или медицински центрове, т.е. дори ненапълно точни, данните са достатъчно представителни.

Най-много неосигурени за своя сметка е приела университетската болница "Св. Георги" в Пловдив, която е и най-голямата болница у нас - 396 души за 9 месеца, които са стрували над 114 хиляди лева на лечебното заведение. По няколко десетки неосигурени са приели и обществените болници "Пловдив", "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон", между 10 и 20 са хората без вноски в общинските болници в Първомай, Асеновград и Раковски. Неосигурени са приели и няколко частни болници, включително АГ клиниката "Селена", която е отчела 60 неосигурени жени. Големите частни университетски болници в града - "Пълмед" и "Каспела", са с нула отчетени неосигурени.

По същия начин в Плевен държавната университетска болница "Георги Странски" е лекувала 308 неосигурени, което й е струвало почти 162 000 лв. Между 2-ма и 51 души без вноски са лежали и в общинските болници наоколо, но при всички частни болници в областта данните са нула.

В София отново първенци по приети неосигурени са държавните болници. "Пирогов" е приел 262-ма души без осигуровки, а лечението им е струвало 276 000 лв. В ИСУЛ са лекували 146 души, което е струвало 152 000 лв. Във ВМА са приети 132-ма, в Окръжна болница - 105. От "Пирогов" наскоро обявиха, че годишно през болницата минават 10 000 неосигурени. Разликата с данните от касата е в това, че само 262 пациенти са хоспитализирани за сметка на спешния институт. Останалите са минали през спешните кабинети, но не са приети за лечение, за което плаща здравното министерство, или са хоспитализирани, но са платили дължимите си вноски, докато са лежали в болницата. От частните болници в столицата "Токуда" е декларирала 20 души, ортопедичната "Витоша" - 4, а за останалите обаче данните са нула.

В Бургас частните болници приемат повече неосигурени - 171 души са декларирали от "Дева Мария" и 97 от "Бургасмед". 280 души без вноски са лекувани в държавната областна болница.

Аутсорсинг индустрията вече държи почти 4% от БВП. Аутсорсинг бизнесът продължава да чупи рекорди. За седма поредна година секторът на кол центровете и изнесените услуги бележи двуцифрен растеж и вече достига 3.6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни. Това показват данните на Българската аутсорсинг асоциация за 2017 г.

Делът на сектора на изнесените услуги в БВП отбелязва стабилен растеж през последните години, като за 2014 г. той е 2.8%, a за 2015 г. - 3.4%, съобщи изпълнителният директор на БАА Светослав Иванов пред Блумбърг тв. Той отбеляза, че добрият темп се дължи на редица фактори, основните от които са свързани с квалифицираната работна ръка и запазването на плоския данък. За да продължи развитието обаче, са нужни и добри пътища, както и големи офис сгради. Допълнителен плюс е добрата връзка между бизнес, образование и държава, изтъкна той.

Индустрията на изнесените услуги се развива не само в София, но и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна, показват данните на БАА. Че страната ни е повече от привлекателна за аутсорсинг индустрията, се потвърждава от различни проучвания. Още пред 2015 г. България бе поставена на водещото място в Европа. Тогава от бранша обявиха, че в идните пет години бизнесът може да разкрие нови 45 000 работни места. По това време обаче липсата на кадри и хора, които говорят езици, бе проблем.

"Годишният оборот на аутсорсинг индустрията е 1 млрд. евро. Очакваме тази цифра да се удвои до 2020 година", заяви бившият президент Росен Плевнелиев по това време. За последните 10 години приходите на българските ИТ компании са отбелязали растеж от 600%, изтъкна той.

Партньорство

"Насърчавам всички колеги от бизнеса и образованието да бъдат активни и действащи в посока развитие на образователната система и бизнеса като цяло. БАА има 2 разработени магистърски програми в партньорство с университети в Пловдив и Бургас. Едната е "Информационни технологии в управлението и трансформацията на бизнес процеси" в университета "Проф. д-р Асен Златаров"-Бургас. Другата е "Английски език и управление в бизнеса" в пловдивския университет "Паисий Хилендарски", изтъкна Светослав Иванов.

Стандарт

Гурбетчии точат помощи. Българи, работили зад граница, се връщат у нас и вземат тлъсти помощи за безработица. За първите 9 месеца на 2017-а над 11 200 нашенци са се прибрали в родината, след като са останали без препитание в чужбина, но са натрупали трудов стаж, сочат данни на Агенцията по заетостта. По данни на НОИ през миналата година 1200 гурбетчии са получавали компенсация за безработица, чийто среден размер е 1179 лв. Най-висока средна сума са взимали гастарбайтерите от Видинско - 1378 лв. На второ място са завърналите се от чужбина работници от Стара Загора /1334 лв./. По закон обезщетението е 60% от парите, на които работниците са се осигурявали, но не може да надхвърли 1560 лв.

Емигранти пратиха над 600 млн. евро. Българите в чужбина са изпратили на близки и роднини в страната 604 млн. евро за първите осем месеца на годината, сочат данните на БНБ. Това е с 8 млн. евро повече от същия период на 2016 г., когато емигрантите са изпратили 596,1 млн. евро.

Така българите в чужбина реално са най-големият инвеститор в страната. Преките чужди инвестиции в България за периода януари-август 2017 г. са само 516,4 млн. евро, като са по-малко с 54,1% спрямо същия период на миналата година. Важно е да се отбележи, че по отношение на изпратените пари от емигранти статистиката отчита само паричните преводи на стойност над 2 500 евро, осъществени по банков път. Изпращаните по-малки суми, както и вкарваните в страната пари в брой не влизат в статистическите данни на БНБ. Затова реалните суми, които емигрантите изпращат са значително по-големи.

Само през месец август емигрантите са изпратили в родината си 66,2 млн. евро. Това е втората най-ниска трансферирана месечна сума през тази година. Като причината за това е, че август е отпускарски месец и много емигранти просто са дошли да видят роднините си в България вместо просто да изпращат пари. По-малко средства емигрантите са изпратили само през януари - 65 млн. евро. Като това се обяснява с факта, че януари е първият месец след голямото харчене за Коледа и Нова година. За цялата 2016 г. официалните данни сочат, че българите зад граница са изпратили в страната 870 млн. евро.

Монитор

Българската роза стана френска. Чужди фирми, основно френски, изкупуват българските розоварни, твърдят от бранша. От години те надуват изкупните цени на розите и по-този начин притискат българските дестилерии.

У нас работят освен вече няколко големи френски фирми, занимаващи се с доставки на розово масло и други екстракти от етерични култури за производителите на парфюмерия и козметика, а половината от розоварните в България вече са тяхна собственост, твърдят от бранша.

По думите на експертите, вдигането на цената суровината ще се окаже пагубно за розата. Всички ще се юрнат да садят рози и насажденията ще станат толкова много, че няма да може да бъдат обрани и ще стане хаос. Французите ще си доставят колкото розово масло им трябва от техните си розоварни на наша територия и българските дестилерии ще увиснат и няма да имат къде да си продават продукцията. На практика те ще бъдат изтикани от европейския пазар. За това дори и някои от големите производители на розово масло у нас вече си продадоха дестилериите си. „Затова и работя само с Япония", казва собственик на розоварна, пожелал анонимност. Той добавя, че наши дестилерии се купуват и от турски фирми, като целта им е да смесват нашето розово масло с тяхното, за да повишат качеството му и по-успешно да конкурират българското. Бизнесмен твърди още, че причина за недоброто състоянието в бранша е липсата на специален закон, за който винаги има обещания преди избори, забравяни много бързо след това.

От инвазията на французите за килограм розово масло печалбата пада под 1000 лв.,което е рисково за българските фирми, смята Веселина Ралчева, собственик на дестилерия. Според нея проблемът може да се реши отчасти като розоварните имат собствени градини.

1,2 млн. чужденци посетили страната ни за месец. Над 1.2 млн. чужденци са посетили България през септември. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) относно пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци у нас за  септември.

В сравнение със септември 2016 година се наблюдава ръст от 6.6% на посещенията на чужденци у нас. Пътуванията с цел почивка и екскурзия са се повишили с 2%, пътуванията със служебна цел - с 8.6%, а пътуванията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 11.8%. Транзитните преминавания през страната са 24.5% от всички посещения на чужденци в България.

Най-големият дял на чужденците, посещаващи България, е от страните членки на ЕС - 63% или 4.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Най-голямо е увеличението гражданите, идващи у нас от Белгия - за 1 година броят им се е увеличил с 29.1%. Броят на гражданите на Обединеното кралство, дошли в страната ни, бележи ръст с 13.3%, на Франция - с 10.7%, Румъния - с 8.3%, Чешката република - с 4.0%, Полша - с 3.1%, Гърция - с 2.5%.

Същевременно намаляват посещенията на граждани от Унгария - с 4.9%, Австрия - с 3.3%, Германия - с 1.2%. Въпреки това намаление най-голям остава броят на гражданите на Германия, които идват у нас - през септември 2017 година в България са дошли 179.1 хил. жители на Германия. На второ място по брой посещения у нас са гражданите на Турция - 158.8 хил. След това в тази статистика се нареждат гражданите на Румъния - 158.0 хил., Гърция - 99.6 хил., Полша - 60.7 хил., Руската федерация - 50.9 хил., Сърбия - 50.4 хил., Обединеното кралство - 45.1 хил., бившата югославска република Македония - 44.9 хил., и Австрия - 41.1 хиляди.

Същевременно пътуванията на български граждани в чужбина през септември също са се увеличили, достигайки 570 хиляди пътувания, което е ръст с 11.9% спрямо септември 2016 година.

Увеличение на пътуванията на български граждани е отчетено към Германия - с 27.2%, Обединеното кралство - с 22.9%, Австрия - с 15.3%, Сърбия - със 7.7%, Румъния - със 7.6%, Турция - с 3.3%, бившата югославска република Македония - с 2.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Швеция - с 21.6%, Руската федерация - с 9.6%, Словения - с 1.6%, и други.