Капитал Daily

Минималните прагове се вдигат средно с почти 7%. Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който "Капитал" разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд "Пенсии" нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите.

Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите.

Проблемът с праговете

Следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът настоява от години, подобна препоръка към България отправи и Брюксел.

В много сектори обаче ролята на минимална заплата играят минималните осигурителни прагове (МОП), които от години се определят по сектори след преговори между работодатели и синдикати. Когато такива липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Какъвто явно ще е и случаят през тази година. Проблемът обаче е, че нарастването на осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд някъде води до повече сива икономика. А и подобни административни увеличение не са обвързани с ръста на производителността на труда. Наскоро ЕК публикува своя годишен доклад "Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа". В него се посочва, че България е сред групата страни заедно с Малта и Португалия, където темпът на производителността на труда изостава най-много от увеличението на възнагражденията (с над 1 пр.п.).

"Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ са вече внесени по официален път чрез проекта на закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика", заявиха работодателите в своя официална позиция.

Още през август пък министър Бисер Петков предупреди, че ако работодателските организации отново откажат да участват в дискусията за праговете, решение за повишението ще вземе държавата. В петък пред БНТ той заяви, че е предложил увеличението да е с 3.9%, тъй като очакванията са догодина ръстът на икономиката да е със същият процент. "Тезата на работодателите е, че този инструмент на минималните осигурителни доходи е изживял времето си и трябва да отпадне. Аз съм заявил желанието си пред социалните партньори да водим разговор за отпадане на праговете, но този разговор да бъде в нормални условия, в ситуация, в която това може да бъде внимателно обмислено и да бъде направено заедно с дебата за въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Но това не трябва да се случва в условията на бойкот и натиск", заяви министърът*.

Спорните болнични

Първите три дни от болничните ще продължат да бъдат покривани от работодателя, но размерът им ще бъде понижен - от 70% от брутната заплата, както е в момента, до 50%. От четвъртия ден нататък НОИ ще продължи да плаща както досега - 80%.

В мотивите към проекта се посочва, че целта на мярката е облекчаване на бизнеса и предотвратяване на злоупотреби с правото на отпуск. Идеята работодателят да плаща първите три дни от болничните беше въведена като временна мярка заради кризата, но вместо да се премахне, се предлага намаляване на размера на обезщетението.

Тази идея обаче е спорна. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев промяната вероятно ще откаже част от симулантите, тъй като заплащането им намалява. "Но при всички случаи ще навреди на добросъвестните хора, които имат правото също да се разболеят", допълва още той.

Повече приходи от осигуровки

По-високите осигуровки и съживеният пазар на труда ще доведат повече приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 900 млн. лв. спрямо проекта за тази година. Трансферът, който държавата ще направи за запълване на дефицита във фонд "Пенсии" е 4.2 млрд. лв., като числото намалява с около 200 млн. лв. спрямо тази година.

Най-голямото перо от разходите отново ще бъдат пенсиите, като сумата нараства спрямо миналогодишната - с 5.3% до 9.5 млрд. лв. през 2018 г., което е около 9% от очаквания БВП. Причината е по-високият размер на пенсиите, въпреки очакванията за понижение в средномесечния брой на пенсионерите заради повишението на възрастта и стаж за пенсиониране. Други 1.5 млрд. лв. ще бъдат заделени за социални помощи и обезщетения, от които 1.1 млрд. лв. ще отидат за общо заболяване и майчинство.

"Шкода" ще достави 13 нови трамвая за София срещу 46.3 млн. лв. "Шкода Транспортейшън" е избрана от общинската компания "Столичен електротранспорт" за доставката на 13 нови нископодови съчленени трамваи, става ясно от тръжната документация. Чешката компания е получила по-висока оценка от 94.2 точки с цена от 46.3 млн. лв. без ДДС. Конкурентът й - полската "PESA Бидгошч", която спечели преди време състезанието за доставка на новите трамваи по линии 1 и 7, сега е втора с 91.7 точки въпреки по-ниската цена от 44.8 млн. лв.

Цената бе критерият с най-голяма тежест в конкурса - 50%, като таванът бе приблизително 51 млн.лв. без ДДС. Техническата оферта на полската компания обаче е била по-слабо оценена.

Конкурсът

Подмяната на трамваите е по проекта "Интегриран столичен градски транспорт-фаза 2" по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020. Офертите бяха отворени на 22 март, а процедурата трябваше да завърши до 30 юни, но изборът отне цели седем месеца. От тръжната документация става ясно, че оценяващата комисия на няколко пъти е изискала от двете компании допълнителни документи, което вероятно е забавило и избора.

Новите трамваи ще се движат по линия номер 5 - от кв. "Княжево" до Съдебната палата, като чешката компания трябва да завърши доставката до 15 месеца.

Първо обаче трябва да бъде ремонтирано трасето на трамвай 5. Ремонтът ще започне през пролетта на идната година и ще бъдат сменени релсите по цялото трасе, съобщава общинският съветник Симеон Славчев, цитиран от БНР, който е и част от оценящата комисия.

Обновяване на транспорта

Поръчката е част от плана на Столичната община за обновяване на превозните средства на градския транспорт в София. Към момента над 50% от автопарка и по-голямата част от старите тролеи в столицата са подменени, а най-слабо е темпото на промяна на трамваите.

От миналата година чисто нови мотриси на полската Pesa се движат по линия 7, а от настоящата година - и по линия 1.

От пролетта в София се движат и част от общо 28 швейцарски мотриси, известни като "краставички". "Новите" трамваи са 27-годишни, но са ремонтирани и обновени. Те са дарени от швейцарския град Базел по силата на споразумение, сключено през 2015 г., и заменят най-амортизираните 37-годишни мотриси, които в момента се движат по линиите 6, 8 и 12 в столицата.

Сега

Университетите все още очакват първокурсници. Въпреки че академичната година започна за повечето университети, над 40% от местата за първокурсници в родните държавни и частни вузове все още стоят празни. Това показва справка на просветното министерство за реализирания план-прием към края на септември, предоставена на "Сега". Високият процент идва от незапълнените места при частните вузове - цели 62%, докато при държавните висши училища картината може да се доближи до миналогодишната - до момента там отпуснатият капацитет е запълнен 81.6%, докато м.г. бе 86%. От МОН посочват, че данните са само ориентировъчни, тъй като на много места предстои приемането на студенти за степен "магистър след бакалавър". Все пак и сега се забелязват най-силно затруднените университети, което говори и за слабия интерес към важни специалности за икономиката ни като инженерни науки, математика, педагогика на обучението и др.

Тази година местата за държавно субсидирани студенти намаляха с 8%, или с близо 4000. По държавна поръчка бяха отпуснати 45 679 места. За сметка на орязания държавен прием платеното обучение беше увеличено от 8784 на 12 хиляди първокурсници. За частните вузове местата тази година са 16 159 при 16 373 преди година.

По предварителни данни броят на приетите за 2017/18 г. студенти е 43 550 души общо в държавни и частни университети, което е 58.9% от план-приема, или 41% от местата все още не са запълнени. В държавните вузове засега са приети 37 275 първокурсници, което е 81.6% от утвърдения прием. При частните университети картината е доста тревожна - 6275 приети студенти, или едва 38.83% изпълнение на приема.

От справката става ясно, че 8 от 37-те държавни университета са "отличници", изпълнили на 100% приема си. Това са главно специализирани висши училища - Академията на МВР, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Военната академия "Г. Ст. Раковски", Националната спортна академия, Медицинският университет във Варна, както и Икономическият университет - Варна и Стопанската академия в Свищов. При последните два вуза доброто представяне отчасти се дължи на орязания прием на масовите специалности икономика и администрация и управление. Доста добре се справят към момента още Великотърновският университет (97% реализиран прием), медицинските университети в Плевен (96%), Пловдив (99%) и София (93%), НАТФИЗ (98%), Пловдивският у-т (93%), УниБИТ (93%), Софийският университет (89.9%) и др.

Три от държавните университети, подготвящи специализирани кадри, особено нужни за икономиката ни - като инженери, металурзи, архитекти и др., - засега не са успели да запълнят дори наполовина отпуснатите им бройки. Най-зле е положението в Техническия университет - Габрово. Въпреки че т.г. местата за студенти по държавна поръчка там бяха намалени с 67 (от 997 на 930), вузът към момента е успял да привлече едва 25 души - доста странно, имайки предвид, че миналата година той успя да изпълни план-приема си на 96%. Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) засега е приел само 255 души, или 35% от отпуснатия прием (общо 718), отново при орязани 151 утвърдени бройки спрямо м.г. Висшето училище по телекомуникации и пощи в столицата пък засега е с 49% изпълнен прием. Тук кабинетът е отпуснал 28 повече места от м.г., но вероятно и след 30 октомври университетът няма да може да стигне нивото от м.г. (близо 89%).

Студенти все още търси УАСГ - засега там са записани 547 първокурсници, което е едва 56% реализиран прием. Малко "по-добре" е положението във Висшето строително училище "Л. Каравелов", където засега приемът е оползотворен на близо 60%. Няма особен наплив и за Минно-геоложкия университет, в който засега са започнали да учат 395 души (62%) при възможност за 679 души. УНСС засега е със 77% изпълнен прием - а миналата година бе запълнил всички бройки.

От МОН все още не са събрали окончателни данни за приема по професионални направления. Просветният министър Красимир Вълчев обаче коментира, че засега е известно, че само 4 от 36-те направления, обявени от кабинета за приоритетни и съответно получаващи повече средства, са успели да запълнят отпуснатите им квоти на 100%. Това са теория и управление на образованието, военно дело, теория на изкуствата и ветеринарна медицина (изненада за експертите). Във всички останали 32 приоритетни направления, сред които математика, аграрни и инженерни науки, металургия, транспорт, електротехника и т.н., вероятно ще се обучават по-малко студенти, отколкото м.г. От МОН тепърва ще анализират резултатите, но вече обмислят провеждане на информационна кампания за популяризиране на важните специалности, за които няма кандидати.

Посоки

От приоритетните професионални направления в най-голяма степен т.г. е бил увеличен планираният прием спрямо 2015/16 г. при военно дело (36% увеличение), хранителни технологии (18% увеличение), информатика и компютърни науки (+18%), комуникационна и компютърна техника (+10%), математика (+ 9.97 %) и педагогика (+6%), показват данните на МОН. От неприоритетните направления пък най-силно са били засегнати администрация и управление - 49% намаление на план-приема спрямо учебната 2015/16 г., туризъм - 48% намаление спрямо същата година, както и социология и икономика, за които са били утвърдени съответно 47% и 44.8% по-малко места от 2015/16 г.

На ръба

В 7 от 14-те частни университета засега празните места са над 60%. Сред тях са Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (8% реализиран прием), Европейският политехнически университет (запълнен на 16%), Бургаският свободен университет (28%), Международното висше бизнес училище (30.9%), Колежът по туризъм - Благоевград (36%), Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София (40.7%) и Висшето училище по мениджмънт (37%). Най-добре от частните вузове стои Нов български университет - близо 74% реализиран пример. Американският университет в България към момента е с почти наполовина незапълнени места.

Властта дава спорно облекчение за фирми без дейност. Освобождаването на неработещите фирми от задължението да подават годишни финансови отчети може да породи проблеми. За това алармираха от Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) по повод поредната порция законови промени, предложени от правителството за облекчаване на бюрокрацията.

С поправка в Закона за счетоводството се предвижда предприятия, които не са извършвали дейност през годината, да не внасят отчети в Агенцията по вписванията. В момента около 200 000 фирми подават документите наред с всички останали, макар че са имали нулева активност. Годишните финансови отчети се публикуват в Търговския регистър. Целта е всеки бизнесмен, журналист или любопитен гражданин да има достъп до данните и да може да провери дали предприятието хикс е на печалба или на загуба, натоварено ли е с дългове, има ли връзки с други компании, какви са му приходите, с какви активи разполага и т.н. Достъпността на Търговския регистър беше една от най-важните реформи в последните години.

"Ако задължението за подаване и публикуване на тази информация отпадне, обществеността няма да може да проверява дали дадена фирма извършва дейност или не. А това е важно, когато някой ви предлага оферта да закупите нещо или да извърши някаква услуга", посочи Велин Филипов, заместник-председател на ИДЕС, по време на обсъждането на законопроекта в бюджетната парламентарна комисия.

Освен това някоя фирма може временно да е спряла дейност, но да разполага със значително имущество или пък да е натоварена със сериозни задължения и е добре тази информация да е публична, смятат одиторите. Принципно те са за облекчаване на бизнеса, но настояват държавата да защити и обществения интерес. Според ИДЕС това може да стане лесно - например НСИ, който така или иначе води регистър на неактивните фирми, да направи публичен достъпа до тази база данни. "В момента тези фирми са длъжни да подават декларации, че не работят, пред НСИ, но само НАП може да влиза в регистъра на НСИ за справки. Искаме декларацията за неактивност да бъде обществено достъпна, без значение дали ще е видна на сайта на НСИ, на Търговския регистър или на НАП. В противен случай как ще правим разликата между фирма, която няма дейност и затова не подава финансов отчет, и и друга фирма, която просто не иска да го публикуват, коментира Велин Филипов. В единия случай бизнесът просто не работи, а в другия не си изпълнява законовото задължение и може би се опитва да скрие важна информация от клиенти и партньори, посочват експертите.

Управляващите са твърдо решени да прокарат мярката, защото е антибюрократична. А председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова даде и един допълнителен аргумент за отпадането на задължението за подаване на годишен отчет за "спящите" фирми, граничещ с абсурда. "Сега те са в омагьосан кръг - за да подадат финансовия си отчет, с който декларират, че не извършват дейност, трябва да платят такса на Агенцията по вписвания, което пък формира разход, т.е. някаква дейност", обясни Стоянова. Тя увери, че при подготовката на промените за второ четене в пленарна зала ще се помисли за решение на проблема с публичността на информацията.

Парадокси

Неподаването на отчет или късното му представяне са нарушения, които по закон се наказват с глоби. Немалко фирми - нарочно или не, пропускат сроковете или изобщо не внасят отчетите си за публикуване, а санкционираните не са много. Една от причините е в кадрите на Агенцията по вписванията, които не смогват да обработват подадените документи и качването на отчетите на сайта на Търговския регистър сериозно закъснява. Оказва се, че отчети, подадени за финансовата 2015-а година, все още не са публикувани, показа проучване на "СЕГА" през лятото. Голяма част от фирмите все още предпочитат да внасят отчетите си на гише, вместо да ги изпращат по електронен път, а това бави обработването, обясниха от агенцията.

Стандарт

След изборите: Скок на такса смет в крайните квартали. Такса смет за гражданите ще скочи от 2020 г. като най-голямото увеличение ще бъде за хората в крайните квартали на градовете.

Това става с промени в Закона за местните данъци и такси, които бяха приети окончателно от парламента. Като депутатите решиха новите текстове да влязат в сила през 2020 г., т.е. сред провеждането на местните избори през 2019 г. Така предстоящото повишаване на такса смет за гражданите няма да окаже съществено влияние на гласоподавателите по време на изборите.

Промените предвиждат размерът на такса смет да се определя според количеството изхвърлени боклуци или брой на ползвателите на услугата, а не както в момента на база размера на имота и в кой квартал на града се намира.

В първоначалния вариант се предвиждаше, че през всяка от първите 5 години след приемане на промените в закона, такса смет за всеки конкретен имот да не скача с повече от 20%. Но този текст отпада от приетите промени. Така скокът на такса смет за гражданите от 2020 г. може да бъде доста по-голям. В момента такса смет за имотите в центъра на големите градове е по-голяма от налога за жилищата в крайните квартали, защото данъчната им оценка е по-ниска. С промените за жилищата в центъра на София и в крайните квартали ще се плаща една и съща такса смет, ако в тях живеят еднакъв брой хора и хвърлят едно и също количество боклук.

Наред с това много фирми ще плащат по-малко за събирането на отпадъците, защото сега плащат налога на база притежавани имоти. И за да влязат същите пари в общината, такса смет ще скочи най-много за хората в крайните квартали.

Гражданите и бизнесът плащат такса смет за три отделни услуги - събиране и транспортиране на битови отпадъци до инсталации за тяхното третиране, за самото третиране на боклука и за поддържане на чистотата на обществените места.

С промените в закона за първите две услуги такса смет ще може да се определя според индивидуалното количество битови отпадъци за имота или брой ползватели на услугата в имота. За да се плаща според количеството боклук общините може да задължат хората да купуват определен минимален брой торби, с които да си изхвърлят сметта.

Другият вариант е за всеки имот да се определи колко контейнера за боклук са необходими и колко често се събират. За услугата по поддържане на чистотата на обществените места такса смет ще може да се определя на база брой ползватели на услугата в имота или според неговата площ. Може да има и различни основи за определяне на такса смет за различните зони в общината, както и за различните категории задължени лица. Общините ще може да определят и други бази, на които да се пресмята такса смет, но само ако докажат, че реално не може да се приложат начините за изчисление на таксата, посочени в закона.

В големите градове обаче най-лесно ще бъде такса смет да се плаща на база брой ползватели в имота. За целта с промените в закона беше записано, че собствениците на имоти, както и домоуправителите трябва да дадат в общините данни за броя на хората, които живеят в съответното жилище. Като целта е данните, които подава собственика на имота да се засекат с тези от домоуправителя. Ако собственик на имот не обяви колко души живеят в него, или излъже, глобата е от 10 лв. до 400 лв., а санкцията за фирми е от 100 лв. до 3000 лв. Глобата за същото нарушение от страна на домоуправител е от 50 лв. до 1000 лв. Така реално се създава още една административна тежест за гражданите - при раждане на дете, при смърт на човек, или просто, ако двама млади решат да живеят заедно, ще трябва да се ходи в общината и да се подава декларация. В закона обаче не е посочено какво трябва да се направи, ако в средата на годината двамата млади се разделят и в жилището остане да живее само един човек, или просто наемателите се изнесат - общината ще връща ли вече платена за цялата година такса смет?

Жените шефове взимат с 23% по-малко от мъжете. Работещите мъже обикновено заемат по-високи позиции от работещите жени. Само една трета (33%) от ръководителите в ЕС през 2016 г. са жени, сочат данните на Евростат. Техният дял не надвишава 50% в нито една от държавите членки, като най-голям е в Латвия (47%), Полша и Словения (по 41%), Литва, Унгария и Швеция (по 39%), а най-малък е в Люксембург (18%), Чехия, Холандия и Гърция (по 25%).

В ЕС през 2015 г. средната брутна почасова заплата на жените е била с 16,3% по-малка отколкото при мъжете. Жените печелят по-малко от мъжете във всички държави членки, но разликата в заплащането между половете варира. Най-големи разлики са наблюдавани в Естония (26,9%), Чехия (22,5%), Германия (22%), Австрия (21,7%) и Великобритания (20,8%). Най-ниска е разликата в заплащането между жените и мъжете в Люксембург и Италия (по 5,5%), Румъния (5,8%), Белгия (6,5%) и Полша (7,7%).

Разликата в заплащането на жените и мъжете не е точен измерител на неравенството между половете, посочват обаче от Евростат. Разликата във възнагражденията отчасти може да се дължи на индивидуалните характеристики на работещите мъже и жени (напр. образование и опит), както и на факта, че в някои сектори на икономиката и професии традиционно работят повече мъже (съответно с по-високи заплати) отколкото жени в сравнение с други сектори и професии. Освен това заради децата жените често правят по-големи компромиси с кариерата си - излизането в майчинство се отразява на трудовия стаж, на възможността да заемат по-висок пост и съответно да получат по-висока заплата. Освен това 31,8% от жените работят на непълно работно време, докато това се отнася само до 8,8% от заетите мъже. Това отново до голяма степен е свързано с децата, както и с редица професии, които се упражняват предимно от жени. Следователно разликата в заплащането е свързана с редица културни, правни, социални и икономически фактори, които далеч надхвърлят въпроса за равното заплащане за равен труд.

Най-голяма е разликата между мъжете и жените в почасовото заплащане при ръководителите, сочат данните на Евростат. При сравнението на почасовото заплащане за всичките девет класове професии, жените са получавали по-малко от мъжете в ЕС през 2014 г. Това се отнася за всички държави членки с много малко изключения. Най-голяма е разликата в почасовото заплащане при ръководителите - с 23% по-ниско при жените отколкото при мъжете. Най-малки са разликите при два от класовете професии с най-ниски заплати - помощен административен персонал и персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната (с 8% по-ниско заплащане при жените в сравнение с мъжете).

Въпреки големите различия в живота на жените и мъжете те са почти еднакво удовлетворени от живота, който водят, сочат данните на Евростат. В ЕС през 2013 г. жените на възраст над 16 години по скалата от 0 до 10 са дали оценка средно 7.0 на удовлетвореността си от живота, а мъжете на същата възраст - средно 7.1. Важно е да се подчертае обаче, че в България живеят най-нещастните хора в ЕС. Жените и мъжете в България са дали оценка 4.8 за своята удовлетвореност от живота. На следващо място, но със значително по-високи оценки са жителите на Унгария и Португалия, които са дали 6.1 за своята удовлетвореност от живота. Най-щастливи са във Финландия и Дания с оценки от 8.1.

Монитор

Старо Търново се срутва, Варна потъва в свлачище. Велико Търново се срутва, а част от Варна потъва в свлачище. Такава най-общо е картината в двата големи български града, чиито сгради са в опасност - едни от старост, а други - заради действащи свлачища.

Десетки къщи на 100-150 години в старата част на Велико Търново са застрашени от срутване, показа репортерска проверка. Най-голям е техният брой на улиците „Гурко" и „Опълченска". Част от къщите се необитаеми от десетилетия, а в други живеят възрастни старци самотници, забравени от синове и внуци. Бабите и дядовците признават, че се страхуват от жилищата, които могат да се превърнат в техни ковчези, но пари за ремонт нямат. А ако дадат на общината да ги събори, те ще трябва да останат на улицата. „Зная, че тази къща един ден ще стане моя ковчег, ще се събори и ще ме затрупа, но изход няма. Така ще си отидем две старици, никому ненужни вече - аз и тя", с тъжна въздишка споделя възрастна жена от ул. „Гурко". Тя разказва, че синът й заминал да учи в София преди повече от 40 години и там си останал. Искал да вземе и майка си, но тя отказала. „Тук съм се родила, тук искам и да си умра", категорична е жената.

От общината във Велико Търново признават, че проблемът със старите къщи убийци е сериозен, но и те са с вързани ръце. Собствениците на повечето от тях отдавна не живеят в старата столица и не искат да ги ремонтират. В същото време обаче не дават и общината да им ги събори. „Без тяхното разрешение не можем една керемида да преместим, защото ще ни съдят за самоуправство в чужд недвижим имот", обясняват общинарите. Единственото, което им остава, е да правят проверки и да издават предписания, които никой не спазва. А на всичкото отгоре част от къщите в старата част на града са и част от общия архитектурен паметник на културата „Стария град" и за да се правят каквито и да е ремонти по тях, се иска разрешение от бившото НИПК в София. А докато такова решение се получи, понякога къщите вече са се срутили. Впрочем през последните 2-3 г. ежегодно на ул. „Опълченска" падат поне по 1-2 къщи. През тази година общината боядиса и ремонтира част от къщите по главната улица, а в момента продължават ремонтите на още няколко в района на Паметника на Велчовата завера. Като цяло обаче положението с къщите в старата част на Търновград продължава да бъде тревожно.

Варна обсадена от 29 свлачища

Стотици семейства, които живеят по стръмните скатове на морската столица или по брега на морето, където разместването на земните пластове е постоянно и не се знае кога ще тръгнат по надолнището, са преодолели страха и напук на всички предпазни мерки, не напускат жилищата си. Целият ни град е заобиколен от свлачищни зони, обособени от географското разположение и активирани от човешката дейност, коментират специалисти от „Геозащита". От началото на 2008 г. на територията на община Варна са регистрирани 61 свлачища, 18 от които са активни. Общата им площ в района надхвърля 33 000 декара. Само под и около Варна дремят общо 29 свлачища.

Ирландци и испанци откриха София за туризъм. От началото на годината се наблюдава огромен интерес към София от туристи от Испания и Ирландия. Това показват данни на общинското предприятие по „Туризъм" към Столична община, актуални към 16 октомври 2017 г.

Оказва се, че от януари до септември спрямо същия период на миналата година посетителите от Испания са се увеличили с над 68%, като общият им брой е 25 667. Отчетеният ръст при ирландците пък е две трети, а туристите от зеления остров са били 5519. Така се оказва, че макар и малко на брой, годишното изменение при тях е най-голямо.

Според статистиката в топ 5 на държавите, от където прииждат най-много гости в родната ни столица, са Италия, Великобритания, Германия, Гърция и Израел.

От тези страни са дошли общо 220 182 туристи през първите девет месеца на 2017 г., а броят им се е увеличил с цели 45 499.

Всички чужди гостите в София през деветмесечието са почти 1 милион, което е увеличение с близо 14 на сто, тъй като за 2016 г. туристите са били 858 040.

Относно пък реализираните нощувки данните сочат, че най-голямо процентно изменение е отчетено отново при испанците. На второ място се нареждат гражданите на Грузия, а на трето - на Нидерландия.

Марияна Орешкова, началник-отдел „Маркетинг, реклама и информация" в общинското предприятие „Туризъм", каза за „Монитор", че София прави много, за да привлича повече туристи не само от региона, а и от цял свят. Тя добави, че последните най-нови две атракции Западната порта и Триъгълната кула, част от комплекса Антична Сердика, вече са достъпни за гостите на столицата ни.

„Освен това София е привлекателна с красивата си природа. Планината

Витоша е изключително търсена като обект за посещение от туристите особено от Западна Европа и от по-далечни дестинации като САЩ и Австралия. Това са пазари, които наистина набират скорост", бе категорична тя.

Освен археологията обаче туристите са привличани и от многобройните събития, които се провеждат - фестивали, концерти и спортни събития.

Експертите очакват увеличение на посетителите догодина покрай това, че София ще бъде Европейска столица на спорта 2018.

Според Орешкова освен разходките из самия град чужденците проявяват огромен интерес и към обектите на ЮНЕСКО, а именно Боянската църква, която се смята за предвестник на Ренесанса в Европа, и Рилския манастир.

Освен силната маркетингова политика, ориентирана към всички европейски страни, допълнителен принос за по-големия туристопоток се оказват и все повечето линии, които имат нискотарифните авиокомпании. Средната продължителност на престоя на чужденците е до 2 дни, каза още Орешкова, като тя се надява пускането на още директни полети догодина да доведат нови туристи у нас.

Над 320 хил. българи почивали в Сърбия

324 529 българи са ходили на почивка в Сърбия през първите осем месеца на тази година. Това стана ясно по време на Белградския туристически форум, който се проведе в София миналата седмица. Оказва се, че броят им се е увеличил с почти 15% спрямо същия период на миналата година.

Според експертите западната ни съседка е четвъртата най-желана дестинация за сънародниците ни през 2017 г. след Гърция, Турция и Румъния.

От друга стана сърбите, които са посетили София, са нараснали с цели 20%. От януари до септември 2017 г. столицата ни е посетена от 13 606 сърби, а през миналата година броят им е бил 11 334.

Предимствата, които има София по отношение на сръбския пазар, е близостта, липсата на езикова бариера и близката култура и история, категорични са от бранша.

Саша Стефанович, изпълнителен директор на Белградската туристическа организация, поясни, че коледните и новогодишните празненства в Сърбия продължават цял месец и подкани българите да отидат да се веселят там.

Проверка на „Монитор" в сайтовете за колективно пазаруване установи, че новогодишните оферти за Сърбия започват от 99 лева и стигат до 593 лева. И тъй като все още сме октомври, отстъпките започват от 9% и стигат до 46%.