Капитал

Растежът на икономиката остана под прогнозите на правителството. Растежът на българската икономика се е забавил и остава под прогнозите на някои банки и финансови институции. Предварителните данни на НСИ в сряда показаха, че за миналата година ръстът на БВП е 3.6% при 3.9% година по-рано. Прогнозата на Министерство на финансите и най-актуалната на Българска народна банка бяха за повишение от 4% през 2017 г.

В основа на растежа през миналата година е по-високото потребление в резултат на растящите възнаграждения и заетост.

Увеличението на БВП през четвъртото тримесечие е и под експресните оценки на НСИ от февруари - с 0.1 процентни пункта до 3.5% на годишна база (тогава нямаше данни за цялата година). Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на България достига 98.6 млрд. лв. по текущи цени за годината, като на всеки човек от населението се падат почти 13.9 хил. лв. от общия обем.

Домакинствата отново водят

Икономиката се движи предимно от потреблението през 2017 г., а ключови остават покупките на домакинствата, които допринасят към общия годишен ръст с 3.1 пр.п. по изчисления на "Капитал". От друга страна, потреблението на правителството регистрира спад на годишна база от 0.6% през четвъртото тримесечие, но за годината отбелязва плюс от 2.5%.

Частното търсене ще продължи да нараства с висок темп до края на 2019 г., счита БНБ в последния си макроикономически преглед. Банката залага също на увеличение на правителственото потребление до края на прогнозния период, главно заради по-високите заплати в публичния сектор.

Производителността на труда през четвъртото тримесечие на миналата година нараства с 0.7% спрямо същия период на 2016 г. За сравнение, най-ниският темп на увеличение преди това е от третото тримесечие на 2014 г., показват данните на НСИ. Забавянето вероятно идва от по-голям дял на работещите в селскостопанския сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката.

Повече заети в аграрния сектор

Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души. Услугите и индустрията също отчитат повишение от съответно 28.2 и 6.8 хил. заети, но то не е достатъчно да компенсира по-големия дял на хората в нископродуктивния аграрен сектор.

За сравнение, докато в индустрията и услугите производителността на труда на всеки работещ се равнява на съответно 7.2 хил. и почти 7.8 хил. лв. под формата на брутна добавена стойност, в селското стопанство тя е едва 1.3 хил. лв.

Всеки зает е допринесъл средно с 19.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение - през четвъртото тримесечие на предходната година всеки работещ е създавал 19.1 лв. на час.

Инвестициите са нагоре

Разбивката на БВП по компоненти показва отчетлив годишен ръст на брутното образуване на основен капитал от 3.8% през 2017 г., а приносът на показателя към промяната в БВП е 0.7 пр.п. БНБ отбелязва, че нивата на публичните инвестиции през последните две години са относително ниски. Тоест промяната в брутното капиталообразуване идва от частния сектор, а не от държавата. Банката очаква обаче приносът на публичните вложения да нараства през 2018 и 2019 г.

Външната търговия е на червено

Силните покупки на домакинствата намират отражение и в данните за външната търговия - част от потреблението е на внос. Стойността на вноса нараства със 7.2% за годината, като достига близо 64 млрд. лв. по текущи цени. От друга страна продажбите на български стоки в чужбина също се увеличават, но по-умерено - с 4% през 2017 г. Според БНБ забавянето на износа се дължи главно на услугите.

Така приносът на външната търговия към растежа остава отрицателен и ще се задържи така до 2019 г., като най-силно изразен ще бъде тази година.

Шест кандидата останаха в състезанието за трите държавни стартъп фонда. Надпреварата кой да управлява три фонда за финансиране на стартиращи предприятия на обща стойност 100 млн. лв. продължава. В сряда държавният Фонд на фондовете, който организира поръчката, отвори първоначалните оферти на допуснатите до втория кръг кандидати.

Така стана ясно, че от осемте допуснати сдружения две са се отказали - "Пирин кепитъл мениджмънт", където съдружник беше Пламен Русев (организатор на Global Webit Series), и "Делта кепитъл прайвът екуити" със съдружници братята Георги и Милен Велчеви.

Останалите шест са подали оферти за управление на един или два от трите фонда. Трите фонда са съответно:

Фонд за ускоряване и финансиране на начален етап I: 27.3 млн. лв

Фонд за ускоряване и финансиране на начален етап II: 35.7 млн. лв

Фонд за финансиране на начален етап: 37.3 млн. лв

За позиция 1 се състезават "Иновейшън акселерейтър България", "АД-ВЕНЧЪРС" и "Спринг Юръп". За втория фонд - "АД-ВЕНЧЪРС", "Импетус ърли стейдж" и "Спринг Юръп". За третия - "Некст тех венчърс" и "Инвийст кепитъл прайвът екуити" (кой кой е - виж карето).

Едно от условията към кандидатите в процедурата за подбор е предоставените от държавата средства да бъдат допълнени с частно съфинансиране - както собствено, така и на други частни инвеститори в размер на минимум 10% за първите два фонда и минимум 30% за третия.

Следващият етап са директни преговори с шестимата кандидати, които ще продължат от 29 март до 24 април, и съответно окончателни оферти, по които те ще бъдат оценявани. Очаква се в най-добрия вариант фондовете да стартират в последната третина на 2018 г., т.е. да започнат да финансират някъде през 2019 г.

Инициативата е финансирана със средства от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 и е заместител на някогашната JEREMIE, която беше управлявана от Европейския инвестиционен фонд.

Кой кой е

"Иновейшън акселерейтър България"

е сдружение, зад което застават лица като Леона Асланова от "Иновейшън стартър бокс", бившият директор на агенцията за инвестиции Борислав Стефанов и други. То се състезава за мениджър на Фонд I.

"Спринг Юръп"

е със съдружник Стоян Недин. Той е популярен в стартъп средите с компанията си "Некспър", която разработва платформи и мобилни приложения.

"Некст тех венчърс"

е сдружение, в което се откроява името на Златолина Мукова, бивш зам.-министър на транспорта и съосновател на "Софика груп" - една от големите български аутсорсинг компании, която бе придобита от американски инвеститор. Мукова е и част от фонда за рискови инвестиции Neveq, който вече има спечелено финансиране за стартъпи от ЕИФ. Кандидатурата на сдружението е за мениджър на третия от фондовете за подпомагане на начален етап на стартиращи компании.

"Инвийст кепитъл прайвът екуити"

е сдружение, в което се сред участниците се откроява името на Антония Имре. Тя е главен изпълнителен директор на Invendor Advisory Services - консултантска компания в областта на сливания и придобивания, растеж и инвестиции в технологични стартъпи. Управлява и семеен фонд за инвестиции, който има вложения в 15 компании в 9 европейски държави.

"Импетус ърли стейдж"

е сдружение, в което се откроява участието на финансиста Виктор Манев, партньор в "Импетус капитал", която инвестира в растящи компании и консултира сливания и придобивания.

"АД-ВЕНЧЪРС"

е с водещ участник "Клийнтех България" на Марияна Хамънова-Рондини, която се занимава с развитието на чисти технологии. Дружеството е официален партньор на Европейския институт за технологични иновации.

Сега

Преди година "Борисов 3" отказал участие в сделката за ЧЕЗ. На българската държава бе предложено да участва в сделката за ЧЕЗ, но тя се отказа, казва в интервю пред чешкия вестник "Лидове новини" и пред Би Ти Ви Томаш Плескач, който отговаря за задграничните дейности на ЧЕЗ. Информацията идва на фона на продължаващите в Прага разговори с българската фирма "Инерком", която бе избрана за купувач на активите на седемте български поделения на ЧЕЗ у нас. Един от акцентите е настояването на българската държава да има контрол върху тези активи и да се включи в сделката.

Това може да струва прекалено скъпо заради арбитражното дело, което ЧЕЗ води срещу България в съда във Вашингтон. От чешка страна намекнаха, че може да се стигне до извънсъдебно споразумение, при което българската страна да плати компенсация. Конкретни суми за иска и за евентуално споразумение засега не са обявявани.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви пред Би Ти Ви, че правителството никога не е водило война с който и да било бизнес - малък, голям, чужд или български. На правителствата "Борисов 1, 2 и 3" предложение от ЧЕЗ към държавата не е правено, коментира той. "Енергоразпределително дружество не се купува, както се купува автомобил, велосипед или мотоциклет. Това се прави с писмо, аз такова писмо не съм виждал. Ако подобно предложение е правено в други правителства, служебни, това е друг въпрос, но ще се провери", каза още вицепремиерът.

Запитан от Би Ти Ви дали българското правителство е поискало да встъпи в сделката, Плескач отговаря: "Напротив, ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли - за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г. Ние продължихме с процедурата по избора, а списъкът на кандидатите постепенно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, защото нямаха пари. При преговорите цената непрекъснато нарастваше, за да достигне стойността, която вътрешно бяхме определили като най-ниската възможна, при която сме готови да продадем. И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас. Името на този кандидат - "Инерком", е известно в България поне от септември миналата година. Всички знаеха кой е "Инерком". Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, но, от друга страна, е оператор на сравнително голям брой български фотоволтаични централи, не е фирма без име и история", казва той.

"Мога да кажа с чиста съвест, че българската държава не изпълни значителна част от обещаното на чуждите инвеститори. Затова и сме на арбитраж с България," казва Плескач и добавя, че в България, където темата с цените на електроенергията е сложна, правителството сравнително често опитва да влезе в енергийния бизнес.

"Опитахме да намерим общ език, но се провалихме. Затова информирахме българското правителство през 2015 г., че започваме международен арбитраж... Започнахме го от юни 2016 г. От този момент натискът на българските власти се засили, очевидно с цел да открият нещо, което да използват (срещу нас) в арбитража", казва Плескач.

Попитан дали проблемите на ЧЕЗ могат да се свържат с някое от трите правителства на премиера Борисов, той отговаря отрицателно: "Преминахме през различни правителства в България. Това не е свързано само с един човек".

Фактът, че българските служби са имали информация за готвената сделка и за кандидатите и са предоставяли такава информация на управляващите, бе потвърден в края на миналата седмица на съвместно заседание в парламента на енергийната комисия и на комисията за контрол на специалните служби.

Миналата седмица след среща с премиера Борисов собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова обяви, че е склонна да предостави дял от компанията си на българската държава. От вторник тя е в Прага, където представи желанието на българското правителство. Проблем пред участието на държавата в сделката е фактът, че договорът с бъдещия купувач предвижда новият собственик да съдейства за арбитража срещу България. Неофициално става въпрос за около 500 млн. евро. До момента съществен напредък по преговорите няма.

Междувременно чешката компания е съобщила, че започва вътрешно разследване за това как са изтекли документи с чувствителна финансова информация към премиера Бойко Борисов. Разследването за теч на информация е странно, при положение че в края на миналата седмица стана ясно, че информацията е била изпратена от електронната поща на финансовия зам.-министър на Чехия Ондрей Ланда, който е и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, до съветник в кабинета на премиера Борисов. Върху нея няма гриф за сигурност, но поради факта, че не е съставена от орган на изпълнителната власт и съдържа данни за евентуални бъдещи банкови операции, е заведена в секретното деловодство на Народното събрание, уточниха тогава от Министерския съвет.

До края на настоящата седмица се очаква да стане ясно дали ЧЕЗ ще преразгледа договора за продажба на активите си в България, така че да позволи държавата ни да участва в сделката. Според различни публикации в договора за продажба има клауза, според която ЧЕЗ ще си сътрудничи със следващия собственик на активите в България, ако се налага в хода на арбитражно дело.

Сега "Инерком" разполагат с девет месеца, за да платят сделката за ЧЕЗ след финализирането й. В противен случай чешката компания ще усвои банковата гаранция, издадена за "Инерком", от 5 милиона евро. От самия кандидат-купувач пък се ограничиха единствено със съобщение, според което на срещата между ЧЕЗ и "Инерком" са били обсъдени две теми - първата, свързана с процедурата по сделката пред Комисията за защита на конкуренцията, и искането на българската държава да участва в сделката.

Междувременно стана ясно, че прокуратурата няма да работи по искането на БСП да бъде проверен произходът на парите, с които "Инерком" е на път да купи ЧЕЗ. В момента такава проверка вече се прави от компетентните органи - ДАНС и НАП. Все пак обаче държавното обвинение ще работи по другото искане на БСП - да провери как е бил приватизиран държавният дял в ЕРП-то. "Ако ДАНС и НАП открият каквито и да е било нарушения, включително и данни за престъпления, прокуратурата ще бъде сигнализирана", каза главният прокурор Сотир Цацаров.

Особен поглед

На фона на правителствената офанзива за влизане на държавата в ЧЕЗ вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че е недопустимо държавата да изкупи 100% от българските активи на компанията, тъй като това означава, че ще се върнем към времената отпреди 10 ноември 1989 г. "И още веднъж ще започнем да си доказваме, че държавата невинаги е най-добрият стопанин. Имаме такива конкретни примери в момента с държавни предприятия, които са с много по-раздут щат, отколкото трябва да бъдат, които са много по-тромави, по-инертни по отношение на пазарните промени, на пазарната среда", обясни той пред БНТ. Според него договорените при министър-председателя, при вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов 34% са възможното и разумно решение, което ще струва на държавата много малко пари. "Нашата позиция е, че държавата не трябва да участва директно в управлението, а по-скоро в контрола", каза той.

ГЕРБ и ДПС приеха закона за КТБ въпреки ветото на президента. ГЕРБ и Обединените патриоти за пореден път се оказаха в странна коалиция с ДПС. Управляващите пренебрегнаха аргументите и ветото на президента Румен Радев и заедно с ДПС повторно гласуваха спорните промени в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид с претенцията да се спре "вторичното разграбване" на КТБ. Възраженията на държавния глава бяха подкрепени само от депутатите от БСП и "Воля".

Президентът атакува текстовете, които предвиждат обезсилване на сделки със задна дата. Според тях например могат да се обявят за нищожни заличаванията на обезпечения, както и прехвърлянето на дялове и акции от длъжници след поставянето на КТБ под специален надзор. Президентът призовава народните представители да обсъдят колко са обезпеченията, които ще бъдат обявени за нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще станат недействителни, и с колко ще се увеличи масата на несъстоятелността на КТБ, ако бъдат приложени лансираните от ДПС и подкрепени от управляващите промени в закона.

Непосредствено преди обсъждането на ветото депутатът от ДПС Йордан Цонев даде брифинг в Народното събрание. "Написахме писмо до министъра на финансите, с което го помолихме да ни съдейства с отговор на три въпроса чрез синдиците на КТБ, за да задоволим обществения интерес", обясни Цонев. От отговорите на финансовия министър става ясно, че стойността на заличените обезпечения по кредити, отпуснати от КТБ, е 233.147 млн. лв. Депутатът съобщи още, че до момента били заведени 205 съдебни дела за оспорване на прихващания и цесии на обща стойност 1.174 млрд. лева.

Стандарт

КЗК ще проверява банковия пазар. Комисията за защита на конкуренцията ще направи секторен анализ на пазара на предоставяне на банкови услуги от кредитните институции, членове на Асоциацията на банките в България (АББ). Решението е взето на 1 март, гласи съобщение на сайта на КЗК.

Причината за проучването е консолидацията в банковия сектор и измененията в нормативната уредба. От КЗК посочват, че е бил извършен "общ преглед на действащите тарифи за лихвите, таксите и комисионите, прилагани от банките - членове на АББ, при предоставянето на услуги към клиенти, публикувани на интернет страниците на съответните банки". Това, което установила комисията, поражда необходимост от по-задълбочено изследване на конкурентността, прозрачността и условията, предлагани от банките при предоставянето на услугите им в периода 2015-2017 г.

В решението се посочва още, че "в тази връзка допълнително следва да бъде установено съществуват ли бариери пред клиентите при смяна на обслужващата банка при предоставянето на конкретна услуга и евентуално наличие на обвързващи/пакетни продажби и др."

КЗК ще изиска актуална информация от компетентните държавни органи и съответните браншови организации. От комисията призовават и обществеността за активно съдействие при предоставянето на всякаква информация и данни във връзка с настоящото производство.

Прокуратурата проверява средствата на купувача на ЧЕЗ. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че ще се извърши проверка по искането от сигнала на БСП за приватизацията на ЧЕЗ, като такава вече тече за средствата на купувача на дружеството.

„Сигналът е постъпил вчера, обясни Цацаров. - Той се състои от две части. Първата представлява едно изречение, в което се настоява прокуратурата да провери произхода на средства на купувача на ЧЕЗ. Втората е малко по-обемна. В нея се настоява прокуратурата да провери всички сделки, които са довели до приватизацията на ЧЕЗ. По отношение на първата част или първото изречение, с което се претендира да бъдат проверени всички средства, с които купувачът на ЧЕЗ разполага, бих казал следното: такава проверка в момента се върши. Тя се върши по разпореждане на министър-председателя и от ДАНС и от органите на НАП. Следователно механизмът е, ако те открият каквито и да е нарушения, включително и данни за престъпления, естествено е, че ние ще бъдем сигнализирани. Да бъде извършвана проверка от наша страна и по отношение на сделката, мисля, че такъв дебат бе воден", коментира Цацаров. По думите му, ако сега това искане бъде изпълнено това означава прокуратурата да разпореди същата проверка на същите органи.

Главният прокурор призова да се прави разграничение между товаренето на прокуратурата с това, което е нейна работа и елементите от политическия спектър. „Ще ми се да вярвам, че в качеството си на колега, включително бивш следовател, г-жа Нинова не би подписала такова искане. Отнасям го към всички елементи на политическата дискусия, които се използват в тези дни, включително и в днешния ден", поясни Цацаров. По думите му в изречението от два реда в сигнала на БСП не се твърди каквото и да е престъпление, а се иска проверка на произхода на средствата за закупуване на ЧЕЗ.

Монитор

Само 1317 нашенци декларирали данъци от доходи от чужбина. Само 1317 български граждани декларирали през миналата година окончателни данъци от доходи, придобити в чужбина, съобщиха за „Монитор" от Националната агенция по приходите (НАП). Декларираните данъци за внасяне на данъци в България са 5 млн. лв. Говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров съобщи за „Монитор", че най-често въпросните пари се заявяват за доходи, получени в големите страни от ЕС - Германия, Франция, Великобритания.

От приходната агенция съобщиха още, че окончателните данъци върху доходите от чужбина на местните физически лица вече се декларират веднъж годишно с подаването на годишна данъчна декларация за облагане на доходите. Срокът за деклариране и внасяне на дължимия окончателен данък за доходи, придобити през 2017 г., е до 30 април 2018 г.

До края на 2016 г. дължимият окончателен данък за доходите от чужбина се внасяше текущо, до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на доходите, и се декларираше с подаване на декларацията за дължими данъци по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Отделно от това, получените през годината доходи се декларираха в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация за облагане на доходите (по чл. 50 от ЗДДФЛ) за годината на придобиването им.

От началото на 2017 г. както доходите, така и дължимият за тях окончателен данък подлежат на деклариране от местните физически лица само в годишната данъчна декларация.

Данните се попълват отново в Приложение № 8, обясняват от данъчното ведомство.

Новият ред за деклариране и внасяне на окончателния данък, дължим от местни физически лица, се отнася за следните доходи, придобити от източници в чужбина:

- дивиденти;

- ликвидационни дялове;

- лихви по банкови сметки;

- доходи от доброволно осигуряване и застраховане (по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ);

- доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества (по глава деветнадесета, раздел ІІ от Закона за корпоративното подоходно облагане), които се облагат с окончателен данък.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg.

Германия е в топ 3 на водещите туристически пазари за България. Германия е в топ 3 на водещите пазари за входящ туризъм за България. През 2017 г. германските туристи у нас са повече от 870 хил. и нарастват с 5,3 на сто спрямо година по-рано. Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова на работна среща с Дейвид Рюц, изпълнителен директор на ITB Берлин.

Тя отбеляза, че през 2017 г. чуждестранните посетители в България са надхвърлили с над 1 млн. души населението на страната, достигайки до 8,882 млн. Това е увеличение от 7,6% спрямо рекордната доскоро 2016 г. Ангелкова допълни, че резултатите за първия месец на 2018 г. също са обещаващи. През януари общият брой туристически посещения на чужденци в България е близо 438 хил. и се отбелязва ръст от 18,8% спрямо същия месец година по-рано. В първия месец на 2018 г. посетителите от Германия са близо 12 хил. като се увеличават със 7,7% в сравнение с януари миналата година.

Министърът уточни, че традиционен за страната е морският туризъм, който е и основно търсен от германските туристи. В страната ни има повече от 40 хил. артефакта, което е основа за успешно развитие на културно-исторически туризъм. Ангелкова акцентира и на природните богатства у нас - близо 600 минерални извора и около 40 планински масива. Те са условие за предлагане на качествен продукт в сферата на балнео-, СПА и уелнес зимния, ски, еко и селски туризъм.