Капитал

Кой дава парите на "Инерком" според справката на Борисов. Какво пише в секретния документ за финансирането на "Инерком" в сделката за активите на CEZ в България, който премиерът Бойко Борисов твърди, че е получил от чешкия си колега Андрей Бабиш? "Капитал" получи документа, потвърди го от депутат и то съвпада напълно с вече публикуваната от чешкото издание lidovky.cz информация.

Данните, макар и част от офертата от преди месец-два, показват какъв е бил планът, макар да не обвързват посочените финансови институции. Замесените институции отричат публично, че имат нещо общо. Собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова също твърди, че финансирането на сделката ще се случи по друга схема.

Вчера Борисов засили съмненията около сделката с думите си по повод получени от Чехия данни: "Като отворих изпратеното от чешкия премиер, какво да видя: руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то такива, които по някаква причина са имали проблеми." Той не назова банките и предаде документите в секретното деловодство на парламента, като поиска банковият надзор да ги провери. Днес обаче Бабиш обяви чрез lidovky.cz, че не е предоставял документи на Борисов, с което скандалът придоби международен привкус.

От БСП определиха случващото се като подигравка. "Беше ни предоставен един хвърчащ лист, без подпис и печат, с информация, която няма основание да бъде класифицирана", заяви депутатът Жельо Бойчев, след като видя засекретения документ.

Какво пише в документа?

Справката, с която "Капитал" разполага, сочи, че собствените средства на "Инерком" са 20 млн. eвро, 5 млн. евро от които са внесената вече гаранция за участие в процедурата. Намерения за отпускането на кредити са декларирани от Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка - в размер съответно на 180 млн. евро и 80 млн. евро. Посочено е, че има и писмо от Българската банка за развитие, в което се изразява готовност за рефинансиране на съществуващия заем на ЧЕЗ от ЕБВР в размер на 65 млн. евро. Това е необходимо, тъй като при смяна на контрола има клауза, че той може да стане предсрочно изискуем и международната институция може да си поиска парите веднага.

Наред с това според документа "Инерком" ще разчита и на търговско финансиране от две офшорни компании. Това са Score Trade и Global Victory Trust, като източници на "Капитал" ги свързват с бившите собственици на "Парадайс център" Паата Зурабиевич Гамгонеишвили и Давид Михайлович Коблианидзе, които получиха от продажбата на мола над 250 млн. евро. За Score Trade е записано, че ще осигури 50 млн. долара чрез швейцарската банка Julius Baer и още 27 млн. швейцарски франка от Votobel (вероятно е правописна грешка, тъй като името на известната швейцарска институция е Vontobel - бел. ред.). Или общо около 67 млн. евро. Global Victory Trust пък е заявила, че ще предостави 100 млн. евро, за което има потвърждение, че са налични от руската Сбербанк.

Така представен, общият финансов ресурс, ангажиран в сделката, е 512 млн. евро. А покупната цена, включително изплащането на акционерни заеми, е определена на 342.4 млн. евро. Поради което е записано, че "Инерком" може да не използва всички източници на финансиране. Реално обаче с рефинансирането на заема от ЕБВР и задължителното търгово предложение към миноритарните акционери на публичните "ЧЕЗ разпределение" и "ЧЕЗ електро" необходимите средства се доближават до тази сума.

Актуално в минало време

По информация на "Капитал" тази структура на финансирането е била представена от "Инерком" на CEZ в края на миналата или в началото на тази година. Така че е твърде възможно да са настъпили промени, преди миналия петък да се стигне до подписването на договор за сделката. Още повече, че на 13 февруари надзорният съвет на чешката компания поиска допълнителни данни от "Инерком" за финансирането. Тогава говорителят на дружеството Ладислав Крис съобщи, че ръководството на компанията се интересува от начина, по който ще бъде финансирана операцията, както и от източниците на самите средства. Вероятно след това от "Инерком" са предоставили нови факти, за да се стигне до развръзката от 23 февруари.

Самата Гинка Върбакова каза пред "Капитал", че няма да разчита на пари от офшорни компании и няма да търси средства от ПИБ или Българката банка за развитие. Пред националното радио от Първа инвестиционна банка са заявили, че банката не е поемала ангажимент към финансиране на сделката за закупуване на активите на ЧЕЗ в България от дружеството "Инерком". Уникредит Булбанк пък засега отказа коментар с мотива, че не може да обсъжда публично търговски взаимоотношения.

Българската банка за развитие още в неделя отрече да има участие в сделката за ЧЕЗ, но от чешката компания официално са коментирали пред SEENews, че имат писмо от банката. Що се отнася до бившите собственици на "Парадайс център", "Капитал" направи опит да се свърже с представителя им в България, но след като чу въпроса в понеделник, той спря да си вдига телефона и не отговори на SMS.

Развръзката

Очаква се сделката за ЧЕЗ да бъде обсъдена утре на съвместно заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол на специалните служби. На него е поканен и представител на "Инерком", като не е ясно дали ще дойде самата Гинка Върбакова или нейни адвокати. Също така се очаква да присъстват представители на всички органи, които премиерът Борисов поиска да проверят сделката, макар официално инспекциите още да не са започнали.

От БСП настояват данните за финансирането на "Инерком" да бъдат разсекретени, за да могат да се използват по време на това заседание. "Да бъде поканено и ръководството на Българската банка за развитие да обясни защо излъга, че няма никакво отношение към покупко-продажбата на ЧЕЗ", поиска Жельо Бойчев. По думите му, след като ББР стои зад купувача на ЧЕЗ, това означава, че и правителството стои зад г-жа Върбакова.

"Ако БСП са сигурни, че няма нищо секретно, те да поканят и трите банки, изброени в този документ. Не можем да каним само една, ако каним някой, трябва да каним и трите банки", коментира председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Министерският съвет, каза още той, ще провери доколко този документ може да се разсекрети, и ако може - ще го направи.

Премиерът сдобри лекарите, здравния министър и касата за рамковия договор. Премиерът Бойко Борисов в сряда се намеси лично и в договаряне, за което по закон няма преки пълномощия. Той стана гарант за подписването на Национален рамков договор между здравната каса и Българския лекарски съюз за цените и обемите на медицинските услуги, които ще бъдат платени от 1 април до следващата година. Подписването се случва в последния възможен ден по закон - 28 февруари, в 17 часа. Лекарите заплашиха с протести, ако това не се случи, а надзорният съвет на здравната каса и здравният министър трябваше да обясняват защо не искат да увеличат цените за прегледите, както и цените на половината клинични пътеки за лечение в болница, които не са увеличавани от 11 години. Без този договор здравната каса щеше да продължи да изплаща медицинските услуги в болниците по досегашните цени.

Самата държава не искаше договора

Рамковият договор до последния ден беше под въпрос и премиерът извика при себе си на разговор финансовия и здравния министър, а след това към тях се присъединиха и председателите на лекарския и зъболекарския съюз. Причината договорът да виси на косъм беше, че дълговете на здравната каса наистина се оказаха 271 млн. лв., както предупреди управителят на касата проф. Камен Плочев. В същото време в бюджета на институцията не са предвидени достатъчно средства, които да покрият и дълговете, и увеличението на цените на клиничните пътеки и прегледите, които пък бяха договорени с лекарския съюз. Така в понеделник петима от членовете на надзорния съвет на касата гласуваха "въздържал се" от общо девет гласа, като между въздържалите се беше и председателят на съвета - заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева. Причината за колебанието дали да има договор е, че ако се платят напълно дълговете към европейските каси, може да се наложи актуализация на бюджета на здравната каса или пък да се окаже, че парите за медицински услуги в България отново не достигат. В същото време в бюджета на касата за пръв път бе заложена значително по-голяма сума от миналата година - 400 млн. лв., и премиерът многократно е намеквал, че и лекарите, и пациентите трябва да оценят това.

Здравният министър Кирил Ананиев и екипът му обаче, които идват от финансовото министерство, са противници на всякакви промени във вече одобрения бюджет на институцията. Тяхна идея, именно заради необходимостта да се пестят средства, беше и мораториумът върху новите болници и отделения, който остана в сила, и отмененият от парламента след скандал мораториум върху новите лекарства. Заради скандалите около тях популярността на увеличения бюджет се стопи още при гласуването му.

Междувременно лекарският съюз беше поставен в изключително некоректна ситуация да не знае до последния момент дали ще има рамков договор, при положение че БЛС е преговарял два месеца с касата по всички подробности, организирал е събор и лекарите са одобрили предложените от НЗОК увеличения на цените и възможните обеми.

Според присъствали на днешната среща с премиера председателят на лекарския съюз д-р Венцислав Грозев е заявил пред Борисов, че Българският лекарски съюз си е свършил работата по преговорите и министър-председателят трябва да потърси повода и решението на напрежението при "своите хора". В надзорния съвет на касата има четирима представители на държавата - двама заместник-министри на здравеопазването, един на финансите и директорът на НАП, както и петима представители на работодателите, синдикатите и пациентите.

От видеозаписа от срещата се вижда само обръщението на Борисов към лекарите.

"Подписването на договор с вас е успокояващо и даващо въздух за системата. В същото време искам да ви помоля да сме един отбор в борбата с кражбите. Не може 407 млн. повече да влизат тази година в здравеопазването и още февруари месец да излезе, че с 270 млн. сме назад", казва Борисов на лекарите. След това той отбелязва, че има преразход за лекарства през първите месеци на годината, и съобщава, че за новите молекули ще се платят не 40 млн., каквито са първоначалните прогнози, а 60 милиона лева. "А за догодина са подготвили 80 нови молекули", ужасява се Борисов, явно бъркайки броя на лекарствата с очакваната сума за нови лекарства, които ще бъдат регистрирани следващата година.

След това той прави бележка на лекарите, че не може България да плаща милиони на чуждите каси, при положение че разполага с най-модерната апаратура в Европа и най-добрите специалисти във всяка сфера.

Сумата за лечение в чужбина е за спешни случаи и за болести, които не могат да се лекуват в България, и то става с разрешение на българските лекари, здравната каса и министерството. Сумата набъбна до сегашния си размер, тъй като здравната каса с години не се разплаща редовно.

В крайна сметка след разговора при премиера здравният министър Кирил Ананиев, който по закон преподписва рамковия договор и е негов гарант, обяви, че договор ще има. "Разбрахме се да работим като партньори и да си помагаме през цялата година при изпълнението на бюджета за 2018 г.", каза Ананиев. Той допълни, че по-късно ще обяви схема как ще бъдат върнати дълговете към европейските здравни каси.

Наистина малко по-късно надзорният съвет на касата гласува с осем гласа "за" подписването на рамков договор, като представителят на КНСБ е отсъствал от заседанието. Това гласуване е просто още едно доказателство, че здравната каса е одържавена и държавата има лостове да влияе върху мнението на представителите на синдикатите, работодателите и пациентите. Министърът пое ангажимент, че ще има договор, при положение че гласовете на държавата са само четири, а за договор са необходими минимум седем гласа "за" от общо девет. В понеделник представителите на държавата, синдикатите и работодателите гласуваха "въздържал се", основно заради дълговете към европейските здравни каси.

Малки промени в последния момент

Според членове на надзорния съвет в последния момент в рамковия договор са допълнени два текста. Единият и досега фигурираше в предишния рамков договор, но го нямаше в проекта - той предвижда на всяко тримесечие да се анализира дали има превишение на средствата, предвидени за болнична помощ. Ако има такова и то е над 3%, надзорът на касата и лекарите трябва да започнат преговори за намаляване на цените на клиничните пътеки.

Другият нов текст задължава онкологичните клиники да организират химиотерапията така, вче да не се изхвърлят ненужно лекарства. За целта болниците и диспансерите ще получават заплащане за онкомедикаментите едва след като здравната каса провери стриктно файловете за приложените дози на пациентите и информацията за остатъчните количества лекарства за деня.

Въпреки подписването на договора според д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници, в договора с лекарския съюз има проблемни текстове, които ще затрудняват клиниките и пациентите.

"Лимитите за болнична помощ остават, но освен това към тях се добавят нови лимити за леглодни по брой легла, които няма да се плащат, ако се надхвърлят. В момента министерството подготвя усилено здравната карта, с която да намали броя на леглата, а това значи и по-нисък лимит за работа", коментира д-р Болтаджиев. Той допълва, че с по-високите цени на клиничните пътеки болниците ще достигнат по-бързо лимитите си, които са в стойност. За това помага и умишлено заниженият брой пациенти. Това става, като срокът за прележаване в болница при някои диагнози ненужно е раздут - например пациентът трябва да лежи шест дни задължително при безкръвна операция на коляното, което е абсолютно ненужно. По този начин обаче, след като има и лимит на леглата, болницата ще приема по-малко пациенти.

Не много добър, но успокояващ

Здравният министър Кирил Ананиев обяви след подписването, че договорът може и да не е най-добрият, но ще внесе сигурност в системата. "Аз и моят екип успяхме да убедим ръководството на държавата,че имаме готов план да не изпадне НЗОК във финансови затруднения до края на годината. До 15 май ще направим разсрочване на падежите на задълженията към европейски здравни каси до края на годината в средносрочен план и нашите задължения ще бъдат изпълнени в рамките на 73-те млн. лева", коментира Ананиев.

Новият подуправител на касата, д-р Йорданка Пенкова, назначена в понеделник, се представи пред медиите и също увери, че касата няма проблем да разплати задълженията си.

Сега

Кабинетът иска нов държавен орган да контролира медиите. По примера на медийния магнат и депутат Делян Пеевски и кабинетът реши да се захване с медиите, които са му неудобни. Пресслужбата му обяви, че ще направи проект за закон, който "да осветли собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение". В него се предвижда нов "отговорен държавен орган", който да налага санкции. Подобен медиен закон не би допринесъл с нищо за прозрачността и медийния монопол, но ще бъде удобен предлог за натиск срещу независимите медии.

Намеренията на правителството са да създаде работна група, която да предложи "ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта", съобщи пресслужбата на МС. В нея влизат министрите на икономиката, на финансите и на културата и определени от тях експерти.

По действащия закон за депозиране на печатните издания вестниците и списанията трябва да обявяват в първия брой за годината действителния си собственик. Ако не го направят, глобата е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Предвижда се и глоба за печатниците и разпространителите. Санкциите по закон се налагат от министъра на културата. Едва тази година Делян Пеевски се обяви като действителен собственик на медии. Тези текстове бяха приети през 2010 г., когато пак управляваше кабинет на Бойко Борисов. Съветът за електронни медии пък регулира радиата и телевизиите.

В началото на февруари 2018 г. Пеевски внесе законови поправки, които се препокриват с новите идеи на кабинета, и беше упрекнат, че е в конфликт на интереси. Собственикът на "Телеграф" и "Монитор" иска да се разкрива безвъзмездното получаване на пари или имущество "извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и получените заеми извън банковите кредити". Ударът очевидно е срещу медиите, които получават грантове от големи фондации. Но това е публична информация, тъй като фондация "Америка за България" я оповестява всяка година. Пеевски обаче няма никакво намерение да иска прозрачност на финансирането чрез договори с различни държавни институции например или банкови заеми, а така всъщност се контролират доста медии.

Законопроектът на Пеевски все още не е разпределен за обсъждане в парламентарните комисии и не е ясна позицията на управляващите партии ГЕРБ и ДПС по него.

Правителствената пресслужба съобщи като голяма новина това, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще се произнася за нарушения на конкуренцията на медийния пазар, когато бъде сезирана от бъдещия държавен орган. КЗК вече направи поне три секторни анализа през последните години и не видя медийна концентрация, нито монопол при разпространителските фирми.

Проблем

Юристи смятат, че няма никакъв проблем в рекламата на хазартната игра "Шоколад", в която участват непълнолетни гимнастички от националния отбор, съобщиха от СЕМ. Регулаторът беше сезиран от Националната мрежа за децата. Официалното му произнасяне ще е на 13 март.

ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" искат повишение на цените на тока. И трите доставчика на ток - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", обявиха в сряда, че пишат разчети за вдигане на цените от 1 юли. По закон в края на февруари ЕРП-тата са длъжни да уведомят Комисията за енергийно и водно регулиране дали смятат да променят тарифите си, а до 31 март трябва да представят и конкретните си искания. ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" не уточняват в официалните си съобщения каква точно промяна на цените ще искат.

Комисията няма да позволи рязка промяна на цената на тока, обяви вчера председателят на КЕВР Иван Иванов. "Нито кредитите, нито лихвите са ценообразуващи", заяви той по повод сделката за продажбата на ЧЕЗ на "Инерком" и заявените намерения на компанията.

Експертът от комисията Пламен Младеновски също заяви, че поскъпването вероятно ще е минимално или изобщо няма да го има. "Всяка година те искат поскъпване на тока, но тези техни искания се анализират от експертите и в крайна сметка се стига до заключение дали са основателни, неоснователни и т.н., така че според мен няма място за притеснения. Поне към момента, без да съм запознат в детайли с тяхното искане, аз не виждам някакви предпоставки за увеличение на цените", каза той пред БНР.

От ЧЕЗ заявиха, че с предложението си целят да се осигурят сигурност на снабдяването и качествена услуга на клиентите, намаляване на технологичните разходи и необходимите средства за развитие и разширяване на мрежата. В заявлението си "ЧЕЗ Разпределение България" ще отрази реално достигнатото ниво на технологичния разход за 2017 г. в размер на 10.35%, реалните разходи за балансиране, както и планираните брутни инвестиции за целия пети регулаторен период в размер над 278 млн. лв., пишат от компанията.

От ЕВН разпространиха почти подобно съобщение и също не уточниха на какъв процент увеличение ще заложат. Последното поскъпване на тока бе миналия юли, когато цените бяха повишени с 2-3%. Първоначално обаче и трите компании поискаха значително по-голямо увеличение. Традиционно дружествата искат голям скок, но в крайна сметка получават по-малко повишение на цените. На практика играта между регулатора и ЕРП-тата се върти в омагьосан кръг. Доставчиците мотивират исканията си за по-високи цени с нуждата от инвестиции в мрежата. Енергийният регулатор от своя страна обаче първо иска "да види" вложенията, а едва след това да потвърди и новите цени.

Преди около година например КЕВР провери инвестициите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Тогава комисарите засякоха разминаване между плановете и реалните инвестиции по мрежата. Затова и регулаторът преразгледа исканията за промяна в цената на тока и ограничи поскъпването.

Топло

Регулаторът ще направи проверка за това дали жалбите на клиентите за проблеми с парното в Перник са основателни. Ако се окаже, че оплакванията са основателни, експертите на КЕВР ще решат как да накажат "Топлофикация Перник". След приключване на проверката ще бъде изготвен и доклад, който ще бъде представен от комисията, съобщиха вчера от ведомството.

Четвърта енергийна компания съди България

След като България се сдоби с три арбитражни дела от страна на трите ЕРП-та, още една енергийна компания е завела иск срещу страната ни в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон.

Общата сума на исковете на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" е от порядъка на около 1 млрд.евро. Не е известен искът на ЧЕЗ, но според официалното съобщение на компанията става въпрос за "стотици милиони евро".

Новото дело срещу България е заведено от ACF Renewable Energy Ltd, Малта, съобщи Economix.bg. Размерът на иска не се посочва.

Инвеститорът е собственик на "АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк" - фотоволтаична централа край с. Караджалово, Първомай, с инсталирана мощност 60 мегавата.

Зад малтийската компания всъщност стои голям саудитски холдинг - AKWA Holding. По данни на AKWA инвестицията в България е 272 млн. долара.

ACF Renewable Energy води делото срещу страната ни заради промени в правилата на електроенергийния пазар. Фирмата е имала затруднения с обслужването на заем заради въведените у нас ограничения за изкупуване на ток от ВЕИ централи, таксата за достъп и вноската във фонд "Сигурност на енергийната система".

Стандарт

КЕВР обещава да "не вдига рязко" цената на тока. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма да допусне рязко повишаване на цените на тока. Това заявиха от комисията на извънреден брифинг, цитирани от БиТиВи.

Трите електроразпределителни дружества у нас - ЧЕЗ, И Ви Ен (EVN) и „Електроразпределение Север", обявиха, че ще искат нови цени на тока. Официално обаче все още не са внесли предложенията си. Трябва да ги внесат до 31 март.

„Едновременно с това, че поради продажбата на ЧЕЗ цената рязко ще се повиши... това са спекулации, ако някой иска да реализира политически проекти чрез цената на ЧЕЗ, няма как да се случи това. Нито кредитите, нито лихвите са ценообразуващи", коментира председателят на КЕВР Иван Иванов.

Иванов уточни, че ще може да каже какво ще е увеличението на цената на тока след 31 март.

Всяка година дружествата искат голямо увеличение, но ние не се съгласяваме, допълни той.

Правната комисия отхвърли ветото върху Закона за вторичното разграбване на КТБ. Президентското вето върху закона срещу вторичното разграбване на КТБ падна в правната комисия. 13 депутати от ГЕРБ, вносителите от ДПС и парламентаристите от ОП приеха повторно закона, както беше гласуван и в пленарната зала. 7 народни избраници от БСП и Воля бяха против.

Непосредствено преди гласуването синдиците призоваха депутатите да прегласуват закона за банковата несъстоятелност, защото само така ще могат да се възстановят в масата на несъстоятелността 1,4 млрд. лева, източени от фалиралата банка.

"Милиард и 400 млн. лв. ще е ефектът да влязат в масата на несъстоятелността, заяви синдикът Ангел Донов. - Това ще помогне на вложителите и кредиторите на банката да си получат парите", заяви синдикът. Ако не бъде приет законът, това ще е в полза на длъжниците, които не искат да връщат парите и използват всякакви способи за целта, като дори се опитват да прехвърлят имущество", посочи той.

Монитор

395 татковци гледат бебето, докато майката работи. 395 бащи са решили да се грижат за бебета си, за да могат жените им да се върнат на работа. Това показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за миналата година. Това са мъже, които са поели грижите за детето между 6 и 24-месечна му възраст. През първите 6 месеца татковците ще получават 90% от размера на заплата, на която се осигуряват. През останалите 12 месеца сумата е фиксирана на 380 лв., колкото е регламентираният размер на обезщетението на отглеждане на малко дете.

Статистиката показва, че броят на бащите, поели грижите на наследника си, намаляват. През 2016 г. 479 мъже или с 84 повече спрямо миналата година са оставили професионалните си задължения, за да отглеждат невръстното си дете. Оказва се, че най-често от тази възможност се възползват жените, които заемат по-високоплатени позиции от мъжете си.

„Работодателят ми постави ултиматум - или се връщам на работа след 6 месеца, или ми намират заместник", разказва софиянката Александра. Така половин година след раждането тя прехвърля отпуска ми по майчинство на съпруга си. Данните на НОИ показват, че обезщетението, което получават татковците, излезли в бащинство, е с над 30% по-високо от това на жените. През миналата година средната компенсация, която са вземали мъжете между 6-те и 12-те месеца на дете, е била 861,68 лв.

За сравнение - средното обезщетение на дамите е било 580,17 лв., или с 281,51 лв. по-малко.

И докато татковците в бащинство намаляват, все повече мъже се възползват от възможността да излязат в 15-дневен отпуск при раждане на наследник. През 2016 г. 20 463-ма представители на силния пол са отсъствали от офиса след раждането на бебе. През миналата година броят им нараства със 791 и достига 21 254-ма души. По последни данни на Националния статистически институт от началото на 2017 г. до 20 декември у нас са се родили 56 197 деца. Това означава, че 40% от бащите са решили да си вземат 15-дневен отпуск при раждане на наследник.

До края на 2018 г. договарят 100% от ресурса на ОПРР. До края на годината ресурсът по Оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР) ще бъде договорен на 100%. Това обяви министърът на  регионалното развитие Николай Нанков по време на дискусионен форум, организиран в София от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за бъдещето на местните проекти. Той отчете, че досега е договорен около 72 на сто от ресурса. По думите на строителния министър по този начин ОПРР сега е на второ място сред всички други оперативни програми, изпълнявани у нас.

Нанков поясни още, че сред отличните по ОПРР са Бургас, Хасково и Казанлък. Според него Монтана, Кюстендил, Свищов, Карлово и Панагюрище също се справят добре. „За споменатите общини проблеми няма", коментира Нанков. Той заяви, че не иска да дели общинските администрации. „За нас е важно да се реализират по максимален начин заложените мерки, дейности и проекти по инвестиционните програми", допълни министърът.

На форума Нанков припомни, че проектът на Закона за ВиК услугите е качен за обществено обсъждане и новият нормативен документ ще даде възможност за устойчив сектор. Министърът уточни, че вече се получават становища по законопроекта от неправителствени организации, сред които е и Националното сдружение на общините.