Ще разбие ли "Турски поток" мечтите за хъб "Балкан". Една от основните възможности, които ще се анализират в предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан", е суровината да постъпва у нас на входна точка Турция и да преминава през изходна точка Сърбия. Това се налага заради плановете на "Газпром" от 2019 г. да преустанови доставките по Трансбалканския газопровод, който преминава през Украйна и България, като замени маршрута с изграждащия се "Турски поток". Тази седмица обаче стана ясно, че руския гигант ще демонтира и консервира стотици километри от тръбопровода. По информация на "Интерфакс" компанията е решила да съкрати два пъти капацитета на "Турски поток" - от 63 млрд. куб. м на 31.5 млрд. куб. метра природен газ.
При това положение възниква въпросът какво ще се случи с хъб "Балкан", за чието изграждане по експертни оценки ще са необходими между 1.4 и 2.4 млрд. евро? На пръв поглед решението на "Газпром" не би следвало да е от значение. При планиран капацитет от 31.5 млрд. куб. засега е построена една тръба за 15.75 млрд. куб., които Турция ще получи по новия газопровод и България може да купи част от тях. Другата тръба за 15.75 млрд. куб. все още не е решено дали ще се изгражда и ако все пак бъде построена, къде ще излиза - в Турция (по-вероятно) или България.
Други възможни източници на газ, на които страната ни се надява, за да изпълни ролята на газоразпределителен център, са от азерското находище "Шах Дениз 2" и от терминали за втечнен газ. Има и хипотетична възможност за местен добив, за който френската Total прави проучвания в Черно море.
Какво точно прави "Газпром"
Всички тръби, които "Газпром" се кани да ликвидира, трябваше да бъдат част от проекта "Южен поток", който от началото на декември 2014 година беше трансформиран в "Турски поток". За тяхното премахване се говори отдавна - когато бе решено капацитетът на газопровода да бъде намален наполовина. Но едва сега стават известни конкретните параметри.
В случая става въпрос за 506 км от "Източния маршрут" и "Южния коридор" по маршрута Починки-Анапа в Краснодарския край, както и в Саратовска, Волгоградска и Ростовска области, плюс газоизмервателната станция "Моршанская". Ще бъдат консервирани и компресорните станции Руская, Казачая и Кореновская.
На практика това означава, че вместо първоначалните 4 тръби, които трябваше да бъдат изградени за "Южен поток", реално ще бъдат монтирани само две тръби. Газта, която ще тече по първата тръба, е предназначена за турския пазар (15.75 млрд. куб. м природен газ годишно). А втората тръба се планира да доставя суровината в Европа, поради което бе поставено условие от руснаците, че ще я построят само ако ЕС даде пълни гаранции, че иска да получава синьо гориво по нея. По последна информация от началото на март от първата тръба са готови 706 километра, а по втората са положени 224 километра, при положение че дължината на цялото трасе от станция Анапа в Русия до Къйъкьой на турския бряг е малко над 930 километра. Проблемът е, че Турция не е издала разрешително за излизането на втората тръба на сушата. Такова има само за първата, която ще задоволява вътрешните потребности на страната.
"В Москва нараства усещането, че е все по-вероятно "Газпром" да се окаже с проект за милиарди долари, който отново доставя газ само за нуждите на Турция, а втората тръба не води до никъде", коментира анализаторът от "Фич" Дмитрий Маринченко. Според него все още не е ясно и кой ще е собственик и оператор на тръбите и ще претендира ли Анкара да получава транзитни такси от газа и в какъв размер.
Да или не
В енергийните среди има сериозни спорове дали събитията около "Турски поток" ще окажат влияние върху проекта за газов хъб "Балкан". Според проф. Атанас Тасев решението на "Газпром" за ликвидацията на две от тръбите на "Турски поток" показва, че проектът "Южен поток" е окончателно погребан, така че част от газа от "Турски поток" ще тръгне към България. Не е ясно обаче защо руснаците е искат да доставят газ у нас, който след това да търгуваме с останалите държави в региона, както иска Брюксел. Много по-логично изглежда "Газпром" да иска да прави това самостоятелно, без посредник.
"Турците ще направят всичко възможно да не се случи тази втора тръба за Европа, тъй като те предпочитат да диктуват правилата", каза за "Капитал" и енергийният експерт Васко Начев. Според него втора тръба на "Турски поток" все пак ще има под някаква форма, но тя ще е необходима за баланс на първата, тъй като в Турция няма нито едно газово хранилище.
Начев също така смята, че газовите доставки през Украйна няма да спрат през 2019 г., а ако това се случи, ще е чак през 2022. "Аз не мисля, че руснаците с лека ръка ще се откажат от трансбалканския газопровод", казва той.
Всъщност значително по-голям проблем пред хъба може да възникне от изискването на Брюксел газът не само да идва от различни източници, но и да бъде търгуван тук, а не просто да преминава транзитно през страната. За това обаче няма много възможности, тъй като България всъщност ще продължава сериозно да изостава от околните страни както по разнообразие на източниците на газ, така и по обем на собствения си пазар. Планираният газов хъб ще се сблъска със същите проблеми, които среща Софийската фондова борса да надскочи ул. "Три уши" - заради неразвитостта на капиталовия пазар в България, тя си остава малка и неатрактивна пазарна платформа.
КЗК глоби пет фирми за кисело мляко за непозволени опаковки. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби пет млекопреработвателни фирми за нелоялна конкуренция: "Обединена млечна компания" ЕАД (74 186 лв.), "Ел Би Булгарикум" ЕАД (18 213 лв.),"Комплектстрой" ЕООД (11 800 лв.), "Димитър Маджаров - 2" ЕООД (38 915 лв.) и "Полидей - 2" ООД ( 16 305 лв.). Санкцията е 0.1 % от размера на нетните приходи от продажби на съответното дружество за 2016 г.
Поводът
Повод за образуване на производството е постъпил сигнал от "Конфедерация за защита от дискриминация". В него се твърди, че след направена проверка от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е установено, че производители на кисело мляко разпространяват на пазара "българско кисело мляко" по БДС, но използват кофички от полипропилен вместо посочените в стандарта кофички от полистирен.
В сигнала се твърди също, че подобно поведение "подвежда потребителите, тъй като продукт, означен като такъв по БДС, се продава на по-висока цена, но в качество и състав, несъответстващ на заложения стандарт". Според конфедерацията това представлява нелоялна конкуренция спрямо останалите участници на пазара, защото "себестойността на опаковката от полипропилен е доказано по-ниска в сравнение със себестойността на полистирена".
В сигнала пише, че при ферментация в опаковка от полипропилен "качествата на продукта се променят и той няма свойства на "българско кисело мляко".
Становищата
Всяка от компаниите - обект на проверката, е изпратила подробно становище до КЗК. Общото в тях е твърдението, че полипропиленът е одобрен за изработване на опаковки за кисело мляко и че през последните години се смята за "много по-безопасен за човешкото здраве, отколкото полистирола". Млекопреработващите фирми смятат също, че ограничаването на полимерните материали до полистиренови кофички е "в противоречие с точка от БДС, както и с действащото европейско и национално законодателство". Те припомнят, че стандартът е изработен през 2010 г., когато полипропиленът не е бил все още напълно навлязъл в европейската и българската производствена практика.
В своите становища компаниите определят като "несъстоятелно" твърдението в сигнала, че българско кисело мляко, произведено в полипропиленова опаковка, представлява продукт, който по качество и състав не съответства на заложения стандарт. Дружествата заявяват категорично, че според тестове, направени от акредитирани лаборатории, "не се наблюдава миграция на химични вещества от полипропиленовата опаковка в продукта, като полезните млечнокисели бактерии се развиват еднакво добре както в полистиренова, така и в полипропиленова опаковка при запазване на уникалното им съотношение".
Фирмите - обект на проверката, твърдят също, че "цените на полимерите са плаващи и зависят от много фактори на пазара" и че "не може да се направи обоснован извод, че по правило кофичката за кисело мляко, произведена от полипропилен, е по-евтина от тази, произведена от полистирол".
Решението
В своето решение по казуса КЗК припомня, че стандартите не са задължителни и че всеки търговец има свободата да избере дали ще ги спазва или не. Но, ако реши да произвежда по стандарт, трябва "да следва стриктно изискванията и ограниченията", наложени от него. Ако фирмата смята, че е ограничена в дейността си от избрания стандарт, "не следва да го нарушава, а да прекрати използването и позоваването му". Дори при събрани необходими доказателства за промяна на стандарта и при заявено желание за промяната му, спазването на стандарта е задължително, смята КЗК.
Според антимонополния орган нарушаването на изискването за използване на кофички от полистирен е мотивирано от "икономически изгоди" за дружествата и носи на петте компании "конкурентно предимство, пред останалите производители, съобразяващи производството си със стандарта".
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Предисторията
Проверката на КЗК е предшествана от искане за промяна на БДС за киселото мляко в частта за опаковките, постъпило в Българския институт за стандартизация (БИС) през март миналата година. Инициатори са ОМК ЕАД, "Димитър Маджаров - 2" ЕООД и "Полидей - 2" ООД, които предлагат в стандарта да бъдат включени "всички опаковки, произведени от материали, предназначени за контакт с храни съгласно българското и европейското законодателство". Според трите дружества "изискването да се използват опаковки само от един вид пластмаса - полистирен - е ограничаващо и противоречи на пазарната логика" и "позволява на фирми - производителки на опаковки, да спекулират с цената на единствения възможен материал".
В БИС постъпват много на брой противоположни мнения и становища по това предложение, а на 16.06.2017 г. институтът организира обществено допитване, преминало бурно.
Месец по-късно е проведено заседание на съответния технически комитет към БИС, на което с квалифицирано мнозинство се приема да не се променя стандартът за "Българско кисело мляко".
Междувременно серия от изследвания по инициатива на шест млекопреработващи фирми - "Димитър Маджаров-2", ОМК, "Полидей", "Булдекс", "Лактима" и държавната "Ел Би Булгарикум", проведени в четири акредитирани лаборатории, включително и в Агенцията по безопасност на храните, показват, че "полипропиленовите опаковки са абсолютно безопасни и запазват биологичната стойност на българското кисело мляко, като не повлияват на съдържанието на полезната му микрофлора". Според резултатите от изследването "киселото мляко, опаковано в полипропиленови опаковки, отговаря на органолептичните, физикохимичните, микробиологичните характеристики, вкус, аромат и консистенция съгласно изискванията на стандарта".
Поне 5.8 млрд. лв. ДДС са източени от фирми без собственост. Всяка година държавата "отписва" ДДС за стотици милиони левове, защото не е в състояние да го събере от фирмите длъжници. От 2000 г. насам непогасеният данък, установен с влезли в сила ревизионни актове, достига 5.8 млрд. лв. Агенцията по приходите го е отписала. Това показва справка на НАП, предоставена по Закона за достъп до обществена информация на гражданско сдружение БОЕЦ, което обяви тревожните данни вчера. Над 16.2 млрд. лв. е общият размер на установения с ревизионни актове на НАП дължим ДДС между 01 януари 2000 г. - 31 декември 2017 г.
За периода от 2000 до 2010 г. несъбраният ДДС, установен с данъчни ревизии, е 1.4 млрд. лв. През 2011 г. само за година той достига до рекордните 1.1 млрд. лв., показва справката на НАП. През следващите години размерът му започва да се свива до 500-700 млн. лв. годишно, като през 2017 г. вече е 271 млн. лв.
"Натрупаната сума всъщност е несъбираема, защото се търси от задължени лица, които нямат никаква собственост за запориране", обясни Георги Георгиев, председател на сдружение БОЕЦ. В отговора си НАП признава, че вероятността да бъдат събрани 5.39 млрд. лв. от общите задължения е минимална. "Това са задължения на лица, за които проведеното проучване е установило, че не притежават имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, или ако притежават такова, върху него има тежести в полза на кредитори с далеч по-големи частни вземания", обяснява шефката на НАП Галя Димитрова. В момента приходната агенция работела по събиране на дългове за около 400 млн. лв., като все още се извършва проучването на имущественото състояние на длъжниците.
От сдружението са поискали подобна справка и от финансовото министерство, но от там са отговорили, че не разполагат с такава информация.
Информацията за отписания от държавата ДДС се крие от обществото, а схемите за източване на ДДС не може да съществуват без покровителството на държавата. "В България върховенството на закона е поставено под въпрос, щом в управлението действа мафиотска структура, която използва своята власт да контролира и източва финансовите потоци на държавата, да прикрива престъпленията си", заяви Георги Георгиев.
Сдружението е внесло още едно питане до НАП - кои са дружествата и търговците, които дължат ДДС в големи размери.
Днес ще бъде внесен сигнал в прокуратурата срещу финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов, които с бездействието си са допуснали да се натрупа толкова голяма несъбираема сума. БОЕЦ настоява също така президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата.
Сдружението е автор на първия сигнал, внесен в новосъздадената Комисия за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. То поиска проверка срещу депутата Делян Пеевски заради "съмнителни сделки и придобитите множество активи от депутата за десетки милиони, без да има яснота за произхода на средствата за тях. "Как с депутатска заплата от собственик на стар "Опел" Пеевски стана официално мултимилионер, без нито една институция и власт в тази държава да се поинтересува какъв е произходът на тези средства?", се пита в сигнала до антикорупционния орган.
Минути преди пресконференцията, която се проведе в сградата на БТА, шестима мъже с качулки замериха с яйца представители на БОЕЦ.
Дупките на пътя ще останат без пазачи. Не до всяка дупка по пътищата ще има полицай. Това призна вътрешният министър Валентин Радев само няколко часа след като рапортува пред премиера Бойко Борисов, че е разбрал нареждането до всяка дупка да има полицай или чиновник. Радев редактира премиерското нареждане до приемливи за капацитета на МВР нива: "Разбира се, че до всяка дупка няма да има полицай, но ние навсякъде, където и досега сме го правили, но сега с по-голяма активност, ще дадем предписания."
Той допълни, че МВР е контролен орган и задачата му е да сигнализира регионалното министерство, чиято отговорност е запълването на дупки. Радев каза, че вече се бил разбрал по тези въпроси със строителния министър Николай Нанков.
Ден по-рано премиерът заръча до всяка дупка да има полицай или чиновник, за да бъдат най-бързо изкърпени. "Защото има на места отворени такива ями, които сега, като падне дъждът, не се виждат и ще се пребие човек... Двеста хиляди души администрация имаме! Ако трябва - всички ги изкарвате навън и докато не се поправи - стоят, алармират", заяви Борисов.
По втората част от премиерското разпореждане - кметовете да докладват на МВР шефа дали полицаи посещават селищата им, е започнала работа и вътрешният министър вече провежда такива срещи. Във вторник Радев бе на посещения в Плевен и Ловеч. В исканията на кметовете няма никаква изненада - те желаят повече полицейско присъствие и квартални инспектори, които да са на място и да могат да реагират веднага. Министърът им е обяснил, че това няма как да се случи. Но пък ги е успокоил, че правителството е назначило над 1000 нови полицаи, които трябва да обезпечат т.нар. мобилни групи, т.е. екипи, които да обикалят по места. Така правителството разбира изпълнението на предизборното си обещание "полицай във всяко село".
Третата задача, поставена на Радев от премиера Борисов, бе видеонаблюдението. И тук той даде невъзможен срок за изпълнение - до края на месеца "Където трябва и където може", тоест не навсякъде, да има камери и да са свързани с полицията. Това няма как да стане, се разбра от думите на Радев. По-лошо - ако се случи, т.е. похарчат се милиони за видеонаблюдение, то може да се окаже безполезно.
"По-интересен е въпросът като ги има камерите, какво правим с информацията, тя може ли да дойде централизирано, има ли софтуер, с който да се обработва. Значи, много е важно да платим и за софтуер, който да обработва, да анализира, а не да следят само две или четири, или шест очи вътре", посочи министърът.
Валентин Радев: "Представете си, аз съм влизал в няколко центрове такива, на КАТ. Ами то главата те заболи само да следиш мониторите..."
Префасонират площад "Славейков" и "Графа". Най-много 20 павилиона за книги ще останат на мястото на най-голямата книжарница на открито в София - емблематичния пл. "Славейков". Бройката им ще се избере с тръжна процедура, съобщи главният архитект на столицата Здравко Здравков. "Категорично палета и кашони няма да има. Времето за продаване на книги от площада е отдавна изтекло", заяви арх. Здравков.
Големият ремонт на зоната "Граф Игнатиев" - "Шишман" - "6 септември" в центъра на столицата започва в средата на година. След него пазарът пред църквата "Св. Седмочисленици" ще изчезне.
Пространството около пл. "Св. Неделя" ще бъде свързано с комплекса "Антична Сердика" като новият му облик ще е резултат от международен конкурс за проект.
Новата пешеходна зона между ул. "Алабин" и бул. "Стамболийски" ще върже пешеходната "Витоша" в площадното пространство на "Св. Неделя". "След това връзката ще продължи към Ларгото и за ул. "Съборна" ще намерим начин да я свържем пешеходно с Градската градина", каза архитектът. Той съобщи, че започва освобождаване на единия тротоар на "Съборна" от паркирали коли, а крайната цел е да се затвори изцяло за коли.
Пространството около Централна гара също ще претърпи промени. "Имаме огромни търговски площи, които не могат да намерят наемател. Мястото има удобни транспортни връзки - трамвай, тролей, влак, метро, само самолет няма. Тук хубавото е бившата автогара и мислим да направим конкурс за концепция за развитие на пространството", коментира той.
Плащаме на хазната с карта без такса. Всички плащания към държавни ведомства и бюджетни организации ще могат да се правят с банкова карта по сметка в БНБ без да дължим такса за това. Промените са записани в Закона за ограничаване на плащанията в брой, внесени от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, съобщи investor.bg. Текстовете предвиждат възможност за картови разплащания по сметка в БНБ и на бъдещите толтакси, които ще влязат в сила догодина. Мярката е заложена и в Закона за пътищата „предвид значителния размер на очакваните приходи".
От документа става ясно, че сумите ще постъпват направо в сметката на бюджетните организации в Централната банка, като по този начин ще бъде избегнато събирането на тези суми в сметки на банки посредници и последващото им трансфериране в БНБ.
Мярката е сходна с влязлата в сила от тази година възможност за картово плащане на данъци и осигурителни вноски по сметки на Националната агенция за приходите (НАП) в БНБ. Това важи и за задължения към други институции, събирани от приходната агенция, например глоби от КАТ.
При този начин на погасяване на задълженията не се дължи такса за банков превод.
„От гледна точка на физическите и юридическите лица това е допълнителен безплатен и удобен начин за плащане на дължими от тях суми в съответните бюджетни организации. Широкото прилагане в публичния сектор на картовите плащания е насочено към намаляване на финансовата тежест на потребителите при плащане на дължимите такси или цени на административни услуги, оптимизиране на безналичните плащания в публичния сектор и намаляване на разходите, свързани с обслужването на плащанията в брой", се посочва в мотивите към законопроекта. Предлаганите промени не водят до необходимост от допълнителни средства от държавния бюджет и не са свързани и със създаване на нови административни структури, пише още в мотивите.
Държавата плаща по 8 млн. лв. за служебни адвокати. Държавата плаща по 8 млн. лева годишно за служебни адвокати. Това сочи справка на „Монитор" в Националното бюро за правна помощ. Юристите се назначават основно по дела, за които ищците нямат пари за адвокати. В такива случаи държавата предвижда да се назначават служебни защитници, които да представляват едната страна по делото. Според справката най-много пари отиват за процеси в София - 1 873 370 лева. Следват Бургас с 542 920 лева и Варна с 478 830 лева изплатени за последната отчетена 2016 година.
Около 15 хиляди лева отиват и за командировки на адвокати, които пътуват от една колегия в друга. Това става на основание чл. 38 ал. 5 от ЗПП, който визира предоставянето на правна помощ в други населени места.
Безплатната правна помощ помага реално на социално слабите хора да имат достъп до правосъдие, тъй като те не могат да плащат дори минималните адвокатски хонорари, които са регламентирани с наредба на Висшия адвокатски съвет. Според нея писмената консултация от адвокат е 40 лв., проучването на дело и даване на мнение по него - 60 лв., изготвяне на тъжби до прокуратурата и полицията - 50 лв., съставяне на завещание - 150 лв.
Минималният адвокатски хонорар за развод по исков ред е 500 лв., за развод по взаимно съгласие - 300 лв., а за бащинство и оспорване на бащинство - 250 лв. От няколко години е предвидена и опцията за безплатна правна помощ по телефона.
Дъщерната "БДЖ - Кончар" скочи на БДЖ. Жп дружествата "БДЖ-Кончар" АД и "Експрес Сервиз" обвиниха държавните железници в неравностойни конкурентни условия при провеждане на обществена поръчка за ремонт на локомотиви на индикативна стойност 4 млн. лв. Обвиненията към ръководството на „Холдинг БДЖ" бяха отправени вчера часове преди крайния срок за подаване на документи за участие в търга.
Българо-хърватското дружество "БДЖ-Кончар" и локомотивният завод „Експрес сервиз" твърдят, че локомотивите на БДЖ ще се ремонтират от самата държавна железница, в техни сгради, с техен персонал и съоръжения. В отговор зам. министърът на транспорта Велик Занчев обяви, че целта е компроментиране на ръководството на железниците и министерството въпреки постигнатите добри резултати. По думите му става дума за „свада" между частни компании, а обществените поръчка са прозрачни и в тях може да участват жп дружества от целия Европейски съюз.
Ръководствата на "Експрес Сервиз" ООД и "БДЖ-Кончар" АД, в което БДЖ има дял от 49%, смятат, че обявената на 12 февруари поръчка за ремонт на локомотиви е предопределено да бъде спечелена от трета компания. „Разбирам, че интересите са големи, но ако компаниите смятат, че има нередности, може да се обърнат към институциите, компетентни по въпроса - Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд", коментира зам. министърът и допълни, че не може извън процедурите и чрез медиите да се печелят търгове за милиони.
Занчев добави, че обвиненията се случват в момент, когато тече процедура за 137 млн. лева за ремонт на най-новите мотрисни влакове на БДЖ и когато се подготвя друг търг за капиталов ремонт на локомотиви, които не е правен през последните 15 години.
Шефът на пътническите превози в БДЖ Пламен Пешаров допълни, че "БДЖ - Кончар" АД дължи на ръководеното от него дружество около 3 млн. лева. Сумата е натрупана през последните пет години от неплатени наеми на помещения, ток, вода и др. От „БДЖ-Пътнически превози" са подали искова молба в съда за сумата от 2,12 млн. лева. Същевременно ръководството на "БДЖ - Кончар" иска да му бъдат възлагани директни обществени поръчки. По думите на Пешаров миналата година „Експрес Сервиз" е спечелила обществена поръчка за ремонт на локомотиви, която заводът не е изпълнил.
Припомняме, че в момента тече проверка на ремонтите в БДЖ, възложена от транспортния министър Ивайло Московски. Звеното за вътрешен одит към министерството ще провери 3 години назад как са правени ремонтите. В момента тече и проверка на прокуратурата, разпоредена от в края на януари т.г. от главният прокурор Сотир Цацаров в БДЖ заради сигнали за злоупотреби.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |