Капитал

Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес. Въпреки огромната съпротива и унищожителните критики парламентарната правна комисия в сряда прие на първо четене спорния законопроект на правителството за промени в Наказателния кодекс, свързани с корупцията в частния сектор. След като проектът бе приет с гласовете на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че той ще бъде изцяло прередактиран преди второто четене с участието на широк кръг от експерти, представители на академичната общност, включително и със специалисти по гражданско и търговско право, а освен това ще мине и през Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, където има авторитетни специалисти по наказателно право.

Концептуално сбъркан и единодушно критикуван

Законопроектът е концептуално объркан, той не просто недопустимо приравнява корупцията в публичния сектор с тази в частния сектор, които функционират на различни принципи, но и на практика криминализира целия търговски и граждански оборот. Това са базисните критики в становищата на Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, Асоциацията на организациите на българските работодатели, Съюз "Произведено в България", както и на редица авторитетни юристи, сред които проф. Пламен Панайотов - в интервю за news.lex.bg, публикувано още в началото на февруари. Всеки втори български гражданин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност, се казва в становището на адвокатурата. Размиват се разликите между наказателна отговорност, дисциплинарна и административна отговорност. На всичкото отгоре мотивите към проекта са твърде общи и неконкретни, а за някои разпоредби просто липсват, се казва в становището на ВКС. То, между другото, започва с това, че наказателната колегия на ВКС е изразила становище по законопроекта още преди внасянето му в парламента, но "вносителят не е съобразил отправените критики и забележки". По тази причина на заседанието на правната комисия в сряда нямаше представители на съда.

Въпреки това рядко срещано единодушие сред експертите представителите на управляващите в правната комисия го подкрепиха (с 10 гласа "за" срещу 7 "против" на опозицията) с очевидния мотив да се избегне конфузът да бъде бламирано правителството с един от знаковите законопроекти, промотиран като част от програмата на кабинета за борба с корупцията. Показателно е, че на заседанието на правната комисия в сряда за представянето на този важен закон не дойде нито министърът на правосъдието, нито някой от зам.-министрите, а само един експерт от министерството. Стигна се дотам председателят на правната комисия Кирилов да заяви, че е съгласен с повечето от критиките към законопроекта, не приема "симетрията" между корупцията в частния и публичния сектор, но при липса на представител на правителството е принуден той да защитава проекта. И направи странно признание, че "колегите от министерството са надвишили предела на разумното и правно обоснованото", но това е поради стремеж да засилят борбата с корупцията.

Антикорупционни напъни - как ще обясним на света

"44-ото Народно събрание ще остане в историята с обърканото си законодателство срещу корупцията. След като тръгнахме да борим корупцията по висшите етажи на властта с методите на гражданското право, сега пък започваме да борим корупцията в частния сектор с наказателното право. Как ще обясним това на света", заяви Крум Зарков от БСП. Паралелът, който той направи, е с приетия наскоро антикорупционен закон на правителството, който поставя основен акцент върху гражданската конфискация при борбата с корупцията по висшите етажи на властта с аргумента, че "не всяка корупция е престъпление" (по крилатата фраза, заявена първо от правосъдния министър Цецка Цачева).

Този законопроект инкриминира всяко неизпълнение на задължения, дори и ако не е довело до някакви облаги и щета, както и всяко нарушение на договорно задължение, посочи Зарков. Това в прав текст е заявено и в становищата на адвокатурата, Върховния касационен съд и работодателските организации. Подобен обем от нарушения не може да бъде обхванат от прокуратурата, което означава, че ще действа избирателно, се чете в подтекста на всички становища. Законопроектът трябва да бъде отхвърлен, той е опасен и непоправим, завърши Зарков.

"Предлагате увеличаване на наказанията за подкуп по чл. 304 и чл. 304а, но те и сега са значителни. Имате ли статистика колко присъди над 5 години са постановявани досега за подкуп - нямате. Съмнявам се, че има такива", обърна се към представителя на Министерството на правосъдието депутатът от ВОЛЯ Симеон Найденов. Аз не зная и за осъден на глоба над 5000 лева, а в другите страни за такива престъпления се налагат основно глоби, посочи той. "Имал съм клиент, на когото в Испания му наложиха глоба от 7 млн. евро, а тук се предлагат глоби от 30 000 лв., т.е. 15 000 евро", заяви Найденов.

Хиперактивност срещу свободната инициатива

"Ако този законопроект бъде приет в този вид, той ще има като последица много сериозен отлив на инвеститори у нас", заяви представителката на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова. Този законопроект е концептуално погрешен и с него се нарушават основни принципи, каза тя. Повече от 30 години се борим за установяване на свободна стопанска инициатива, свобода на договаряне, конкуренция. И сега с този законопроект "по недопустим и хиперактивен начин държавата се намесва в търговския оборот", заяви Гигова. Тя повтори сериозните възражения в позицията на адвокатурата срещу промените в дефиницията за длъжностно лице - всеки, който изпълнява публична функция, определена като дейност с обществено значение. "Човешкото битие е така създадено, че всяка дейност е малко или много обществено значима. И майката, когато си гледа детето, извършва дейност с обществено значение", даде пример Гигова. Така всички стават длъжностни лица по смисъла на НК. Няма смисъл всеки лекар, адвокат, журналист или архитект да бъде квалифициран като длъжностно лице, заяви Гигова.

А председателят на УС на Съюз "Произведено в България" Кънчо Стойчев коментира идеята за криминализиране на облагата и щетата в търговския оборот по следния начин: "Всеки, който се занимава с някакво производство, го прави за облага, всеки ден, в който аз печеля, причинявам щета на конкурентите."

Бързо и без дебат камара отменя международните стандарти за оценителите. Този уикенд в Шумен камарата на оценителите, на която държавата е поверила лицензирането и правилата за преценката колко струва всеки актив в България, ще забрани използването на Международните стандарти за оценяване (МСО) и без дебат ще приеме спорни български. Замяната се прави, без публично да са показани предлаганите методи и с недоказан мотив. Срещу предложението е другата организация в сектора, която обединява компании оценители, много от които международни, но не регулира сектора. Причината за недоволството: новите правила ще създадат несигурност за инвеститорите.

Какво се предлага

Камарата на независимите оценители в България (КНОБ) е изготвила нови задължителни за бранша Български стандарти за оценяване (БСО). С тях ще бъде забранено на оценителите в страната да прилагат каквито и да е други стандарти при изготвянето на оценки на всякакви активи - бизнеси, нематериални активи, оборудване и съоръжения, финансови инструменти или дори произведения на изкуството. Част от предвидените нови правила обаче противоречат на признатите и прилагани от години в България международни стандарти.

Това става ясно от изпратено вчера писмо до институциите (парламент, министерства, БНБ, КФН, КЗК, Асоциация на банките и т.н.) от Камарата на професионалните оценители (КПО), с което "Капитал" разполага. В него се посочва, че приемането на новите правила ще създаде "правен абсурд и хаос по отношение на стандарти за оценяване, неблагоприятен икономически отзвук и нарушение на международни добри практики в сектора". Отменянето би увредило инвестиционния климат в страната, изтъкват от КПО, като посочват, че членуващите в камарата дружества възнамеряват да продължат да прилагат международните стандарти в практиката си. От писмото става ясно още, че приемането на новите местни стандарти е предвидено да се случи на извънредно заседание на КНОБ, насрочено за уикенда в Шумен.

Липса на прозрачност

Според действащото законодателство националната Камарата на независимите оценители в България регулира дейността на оценителите в страната, като организира изпити за придобиване на правоспособност, поддържа регистър на сертифицираните оценители, контролира дейността им и утвърждава стандартите за оценяване. През 2012 г. Камарата реши да приеме МСО, като приложими стандарти в страната, което стана факт с решение от 2014 г. Така в момента оценителите използват утвърдените в западния свят правила, което позволява на инвеститорите да сравняват различните оценки в различните държави.

"Дерогирането на МСО ще ни отдели от международната оценителска общност и ще има сериозно негативно въздействие върху инвестиционния климат в страната, като постави инвеститорите в състояние на непрозрачност и невъзможност да имат единен поглед по отношения стойността на активите в България и извън страната", посочват в писмото си от КПО.

Според устава на КНОБ в нея могат да членуват само физически лица, като към момента броят им е малко над 600. Общият брой на регистрираните индивидуални независими оценители в страната е 3770. Отделно от това в регистъра са вписани и 208 дружества на независими оценители. Някои от най-големите от тях са обединени в частната Камара на професионалните оценители.

В писмото си от КПО изтъкват, че към момента под 15% от имащите право да упражняват оценителска професия членуват в КНОБ, а за присъствие на събранието през уикенда са упълномощени едва 10% от членовете на националната организация, т.е. малко над 60 души, които ще могат да гласуват за приемането на новите правила, които обаче ще са задължителни за целия сектор. Особено притеснителна според професионалните оценители е и непрозрачната и императивно наложена процедура около предлагането на новите правила - проектът за тях е бил публикуван само в частта на интернет страницата на КНОБ, която е достъпна само за членовете на националната камара. При това публикуването на документа от 100 страници е направено едва десет дни преди самото събрание, на което се предвижда да бъдат приети новите стандарти, като по предложенията не е провеждана дискусия с експерти и заинтересовани страни - оценители, държавни органи, представители на съдебната власт, ползватели на оценки и т.н. Липсва и информация кое налага приемането на нови правила за работата на сектора.

"С развитието на професионализма в България следва да има български стандарти, които да са хармонизирани с европейските такива", обясни за "Капитал" председателят на управителния съвет на КНОБ Светла Дерменджиева. По думите й приемането на нови, български, стандарти се налага от това, че международните такива не отразяват изцяло работата на експертите в сектора. Според действащото българско законодателство независимите оценители могат да бъдат сертифицирани за девет различни категории активи за оценяване - в т.ч. машини и съоръжения, финансови активи и финансови институции, земеделски земи и т.н., докато международните стандарти покриват само оценките на недвижими имоти, казва Дерменджиева.

Кодекс на мълчанието

Като друг тревожен факт от КПО посочват, че на извънредното събрание на КНОБ през уикенда се предвижда приемането и на нов Кодекс за професионална етика в сектора, който ще е обвързващ за всички регистрирани оценители и фирми на оценители, в който са предвидени дисциплинарни наказания за представителите на бранша, които изразяват и защитават мнение, различно от това на националната камара. Тоест, ако застанеш с името си и критикуваш новите стандарти, може да загубиш професията си.

Камарата: трябва да имаме български стандарти

Председателят на КПО Светла Дерменджиева защити предложението: "С развитието на професионализма в България следва да има български стандарти, които да са хармонизирани с европейските такива. Разликата между международните стандарти и европейските и евентуално българските такива е, че в българските са разгледани реалните правоспособности в България - международните стандарти разглеждат само оценките на недвижими имоти." И допълва, че в чл. 6 от Закона за независимите оценители са разписани девет различни правоспособности, които могат да имат независимите оценители в България - в т.ч. машини и съоръжения, финансови активи и финансови институции, земеделски земи и т.н.

Сега

Парламентът най-сетне събра воля срещу кухите професори. След години неуспешни опити да се затегне контролът над масовото производство на професори и доценти депутатите най-накрая въведоха ограничения. Занапред кандидатите за придобиване на научни степени (доктор и доктор на науките) и за заемане на академични длъжности (професор, доцент, главен асистент и асистент) трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската, художественотворческата или спортната им дейност. Това предвиждат текстове в Закона за развитие на академичния състав, приети вчера на второ четене в пленарната зала.

Досега подобни изисквания нямаше, поради което всеки университет и научна организация сами определяха правила за провеждане на конкурсите. Това доведе до бум на професори и доценти. По данни от 2015 г. броят на професорите се бе увеличил двойно - от 773 през 2011 г. на 1414 през 2015 г. Броят на доцентите също нарасна главоломно - от 308 към февруари 2012 г. до 1750 към края на 2014 г.

Според приетите вчера текстове националните изисквания се определят чрез обективно измерими показатели. Те може да са наукометрични, т.е. да отразяват научните резултати и постижения на кандидата - сред тях са брой авторски монографии, брой публикации в реферирани издания, брой глави в книги, брой цитати, подадени заявки за национални или международни патенти, изнесени доклади, получени награди, участия в конференции, брой авторски изложби, участия във филми и т.н. Другият вид показатели са свързани с академичните резултати в преподавателската дейност - например брой защитени под ръководството на кандидата докторски дисертации, брой въведени нови лекционни курсове, разработени нови упражнения и т.н. Въпросните показатели, които ще носят определен брой точки на кандидатите, ще са различни за всяка научна област и професионално направление и ще се конкретизират по-детайлно в правилника за прилагане на Закона от МОН. Университетите ще могат да определят и допълнителни изисквания към кандидатите.

По предложение на депутата от БСП Светла Бъчварова към наукометричните показатели, на които трябва да отговарят кандидатите за доценти и професори, бяха добавени и "други авторски права". По думите на проф. Бъчварова в тях се включват различните сортове растения и породите животни, липсата на които е можела да ограничи кандидатстващите за научна степен или длъжност от БАН или Селскостопанската академия. Пак по нейна идея бе конкретизиран показателят "брой ръководени успешно завършени проекти" от кандидата - те трябва задължително да са научни.

Депутатите обаче не приеха възраженията й относно възможността научните журита, оценяващи научните трудове, да могат да вземат решенията си и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването ще се извършват чрез съответните технически средства по ред, определен в правилника към закона. Според проф. Бъчварова въпросното дистанционно гласуване не е най-добрата процедура. "Как така 5 или 7 човека ще решават например дали има плагиатство дистанционно и как така няма да могат да се съберат", възкликна червената депутатка. Проф. Станислав Станилов от "Атака" обаче обясни, че и сега решения се вземат дистанционно, тъй като процедурата съществува в сегашния правилник към закона. "Самият аз съм участвал в подобни решения, нямало е никакви проблеми. Животът върви напред, не може да избегнем технологизацията", заяви той. По думите му дистанционното вземане на решения е подходящо за геолозите и археолозите, които не могат да зарежат работата си на терен.

Научните журита също трябва да отговарят на минималните национални изисквания, решиха още депутатите. И занапред съставът им ще се утвърждава от ректорите, но до 14 дни след получаване на предложенията от първичното звено. С декларация всеки член на журито ще трябва да доказва, че не е в конфликт на интереси с оценявания от него кандидат, че не е плагиатствал, не е бил освобождаван от академична длъжност и т.н. Журитата задължително ще трябва да се произнасят с решение за наличие или липса на плагиатство, ако в хода на оценяването на даден кандидат постъпи писмен сигнал за плагиатство от негова страна, "който не е анонимен и е мотивиран". Ако решението е положително, то кандидатът няма да бъде допускан до защита на дисертационния си труд.

Според предложените в закона промени за плагиатството няма да има давност, т.е. академичните си степени и длъжности биха могли да изгубят и отдавна провъзгласени за доценти и професори лица, за които по надлежния ред се установи плагиатство. Конкретните текстове за това обаче ще се гледат днес в залата.

Прозрачност

Депутатите приеха и текстове, гарантиращи по-голяма прозрачност. Занапред просветният министър чрез Националния център за информация и документация ще води публичен регистър, в който ще се вписват лицата, придобили степен "доктор" или "доктор на науките", защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица в България. За всяко лице ще се създава научен профил, от който ще става ясно на какви наукометрични показатели отговаря, има ли промени в заеманите от него длъжности и т.н.

Кметовете ще следят дали барове и дискотеки си плащат за музиката. Кметовете на общини ще следят дали музиката в кафенетата, баровете, ресторантите, дискотеките и търговските обекти е с уредени авторски права. Те ще отговарят и за заведенията в курортите. Това реши вчера Народното събрание като прие окончателно поправки в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Новият регламент влиза в сила след 9 месеца. През това време общинските администрации ще трябва да обучат хора, които да отговарят за прилагането му. Заведенията трябва предварително да уреждат правата на излъчваната музика. Когато това става с договор с дружество за колективно управление на права или с новосъздадените по реда на новия закон независими дружества, размерът на възнаграждението ще се определя чрез "споразумение" между двете страни. Промените задължават управителите на увеселителни и други обекти да предоставят на кметовете най-малко веднъж годишно "доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение". При нарушение глобата ще е от 2000 до 10 000 лв. Нарушенията ще се установяват от длъжностни лица, определени от кметовете. Половината от глобата ще постъпва в Национален фонд "Култура", а другата половина ще остава за съответната община.

Предложението бе направено от депутата от ГЕРБ Тома Биков между първо и второ четене на законопроекта. Пред в. "Сега" вчера той поясни, че целта е да се събират повече приходи от авторските права на излъчената музика. "Идеята е събирането на отчисленията да се централизира и общините да бъдат въвлечени в процеса. Досега авторските права се събираха централизирано от Министерството на културата и доколкото знам, имаше сериозни проблеми в това отношение. Сега би трябвало общините да се ангажират с тази дейност активно, още повече че половината от приходите от глоби ще отиват директно в техния бюджет. В общинските администрации има хора, които се занимават със събирането на данъци и такси, така че не смятам, че натоварването им с още едно перо ще е някакъв проблем. Друга част от наказателните постановления пък ще отиват във фонд "Култура", което също би трябвало да е стимул авторските права най-после да започнат да се събират в по-пълен размер", коментира Биков.

Проблемът с отчитането на авторските права стои от години, като в различните периоди различни групи автори и хора на интелектуалния труд са се оплаквали от неработещи и несправедливи текстове на закона. По данни на музикалните дружества за колективно управление на права браншът събира не повече от 15 на сто от дължимите суми.

Депутатите решиха до три дни преди концерт на организацията за колективно управление да се предоставя списък с песните, които предстои да се изпълнят. След концерта пък ползвателите на права ще са длъжни да предоставят отчет на изпълнените парчета и авторите им, както и точен отчет за приходите от концерта. С гласуваните промени мястото за провеждане на музикално събитие ще се предоставя на организатора му със заверени копия от договорите за отстъпване на право на публично изпълнение. Авторите на песни ще сключват договорите за използването им индивидуално - чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество.

До промените в авторското законодателство се стигна, след като Съдът на ЕС образува наказателна процедура срещу България и поиска глоба от 19 000 евро на ден. Причината бе директива на ЕС, която трябваше да бъде въведена в българския закон най-късно до април 2016 г.

Контра

Парламентът отхвърли предложението на "Обединени патриоти" телевизионни групи, които притежават повече от една програма, да нямат право да ги продават в пакет. Промените щяха да засегнат най-вече големите частни компании - bTV, Нова телевизия, "България он еър"и многонационални фирми като "Фокс", "Дискавъри" и др. Мотивът на вносителите бе, че често пъти собствениците на няколко канала предлагат на ползвателите и програми, от които те не се интересуват, като обвързват сделката с придобиването на тази, от която имат интерес. От ГЕРБ опонираха, че според решение на Комисията за защита на конкуренцията предлагането на телевизионни пакети е свързано с получаването на отстъпки за крайния потребител.

Стандарт

Армията гълта 1,53% от бюджета. НАТО предвижда разноските за отбрана в България да достигнат за миналата година 1,5 милиарда лева, което е най-високата стойност в последните седем години. Това се посочва в годишния доклад за дейността на алианса.

В посочената сума не са включени средствата за заплати и пенсии на военните. Нашата страна се очаква да направи отбранителни разходи за 1,53 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) при цел за достигане на два процента до 2020 г. Преизчислено през БВП, България е имала по-високи разходи само през 2010 г. (1,64 на сто).

По брой на военните България отчита трайно намаление - от 30 000 през 2010 г. до 25 000 в последните три години. За 2017 г. се очаква нашата страна да осигури за въоръжение 29,54 на сто от общия си военен бюджет. За сравнение - през 2010 г. България е отделила за тази цел около 15 на сто, а през 2014 г. - едва около един процент.

Трайно разходите за служителите в Българската армия се равняват на около 75-78 на сто от общия национален военен бюджет. За военна инфраструктура нашата страна харчи в последните години между половин и един процент от бюджета за отбрана.

Общо военните бюджети на 29-те държави членки на НАТО за 2017 г. са били 957 млрд. долара. В сравнение с предишната година военните разходи на САЩ са се увеличили с 46 млрд. долара Четирите европейски държави от пакта, чиито разходи за отбрана съответстват на изискването да бъдат над 2% от БВП, през 2017 г. са намалили това перо в бюджета си. Разходите са изчислени по цени от 2010 г. Великобритания е съкратила военния си бюджет от 2,15% през 2016 г. на 2,12% за миналата година. Полша го е направила от 2% на 1,9%, Гърция - от 2,41% на 2,36%, Естония - от 2,13% на 2,08%.

В същото време останалите европейски държави, които все още не са стигнали до целта от 2%, са продължили с увеличаване на военните си разходи.

Китайците от Хайнан взимат летище Пловдив. Консорциумът между китайската HNA Airport Group Co LTD и българската Пловдив Еърпорт инвест взима летище Пловдив на концесия за 35 г., научи „Марица". Според изданието, комисията към Министерството на транспорта вече е направила своя избор, а до дни се очаква официалното решение на Министерски съвет.

Китайците от Хайнан и местните им партньори се състезаваха на финалната права срещу пловдивския консорциум между транспортния гигант ПИМК и "Тракия икономическа зона", който получи и официална подкрепа от общината. При разглеждане на документите и инвестиционните намерения обаче експертите в министерството са преценили, че офертата на Хайнан е по-добра и гарантира развитието на аеропорта.

Представител на консорциума е Асен Василев, който беше министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. В Пловдив Еърпорт инвест пък участват няколко експерти с опит в летищната и авиационна дейност.

Според офертата, китайците ще инвестират в Пловдивския аеропорт 79 млн. лева. Освен карго терминалите, концесионерите планират да развият и гражданските полети, като най-вероятно ще опитат да осигурят и директни връзки с някои летища в Поднебесната империя. Откриването на подобни линии ще повлияе сериозно върху развитието на туризма в целия регион. Туристите от Азия ще имат бърз достъп както до историческите забележителности, така и до СПА курортите и планинските центрове Пампорово и Чепеларе, коментира пред "Марица" Асен Василев. Той напомни, че HNA Group притежават шестия по големина туроператор, фокусиран върху промотиране на пътувания на китайски граждани в чужбина.

HNA Group e една от най-големите корпорации в световен мащаб, като миналата година влезе в топ 100 на Fortune Global Companies. HNA Group притежават общо активи на стойност 61 милиарда евро. Приходите им за 2016 г. са 13 млрд. евро. Групата притежава Hainan Airlines (четвъртата по големина аерокомпания в Китай с флот от 700 самолета и обслужваща над 120 дестинации). Нейна собственост е и летищният оператор Swissport, който държи над 1/3% от наземното обслужване на летище София. Тя е и един от големите собственици на хотели в Китай и държи 30% от веригата Hilton Hotels, както и 10% от Deutsche Bank. Оперира 16 летища с приходи от летищни операции на стойност 800 млн. евро.

Монитор

БГ лекарите ремонтират по 6700 чужденци годишно. По 6700 чужденци на година влизат по спешност в болниците или кабинетите за неотложна медицинска помощ у нас. За извършените им спешни интервенции през миналата година Националната здравноосигурителна каса е платила 5 466 388 лева на докторите и клиниките. Това става ясно от справка на касата, предоставена на „Монитор".

27 400 са чуждестранните граждани, потърсили спешна или неотложна медицинска помощ у нас за периода 2013 - 2017 година. Лечението им е струвало 17 833 745 лева. Това са пациенти от четири страни - членки на Европейския съюз, посочиха от Националната здравноосигурителна каса, но не уточниха от кои точно държави са пациентите.

Оказва се обаче, че чужди каси и осигурителни фондове висят с просрочени дългове към нашата здравна каса в размер на 215 746 лева. Задълженията са за оказана медицинска помощ за периода 2013-а - първото полугодие на 2016 година. Освен тях НЗОК чака да й бъдат възстановени и 5 466 388 млн. лева, с които се е разплатила за лечението на чужденци през миналата година.

По смисъла на международните регламенти за координация на системите за социална сигурност заявените суми от една здравноосигурителна институция към друга, задгранична, трябва да бъдат изплатени в срок до 18 месеца.

Първа книга за градското планиране в София през прехода. „Градското планиране на София през прехода (1990 - 2010)" първата книга у нас, изследваща темата за градоустройствените процеси в столицата през първите две десетилетия след промените бе представена на публиката.

Авторът й д-р арх. урб. Жана Стойчева дълго време е експерт в Направление „Архитектура и градоустройство" на Столична община, което и помага да разбере в детайли ставащо в първите 20 години след промените.

На 50-годишна възраст тя записва магистратура по урбанизъм в УАСГ, което силно учудило колегите й в службата, н целта на постъпката и е по-лесно да може да напише книгата си. За основа на труда й става дисертацията, която защитава в строителния университет.

Арх. Стойчева, споделя, че винаги е искала да напише тази книга. „Винаги ще съм благодарна на покойния вече проф. Александър Александров, който преди време беше ръководител на катедра „Градоустройство" в УАСГ. За това и посветих книгата си на него", обяснява тя. По думите й написването на книгата й отнема 3 години, други 2 минават, докато бъде издадена.

В книгата документално се описва как структурата на града, останала още от римско време, бе постепенно занемарена, а същевременно най-големите богатства на София - зелените пространства и връзката с Витоша - бяха пренебрегнати за сметка на хаотично строителство презастрояване на града. Авторът описва и градоустройствените планове на София до 1989 г.

Един от главните участници в негативните процеси за столицата в годините след прехода е агенция „Софийски имоти", която разпродаде голяма част от общинската собственост на безценица и за това сега София няма пари за отчуждаване на имоти за направа нови паркове и градинки. В книгата на арх. Стойчева немалко място е отделено на резюмета на журналистически публикации (включително и във в. „Монитор") от първите 20 години на прехода, описващи различни скандални сделки с общински имоти в София.