Капитал

Първите четири плажа за фирми, свързани със СИК, ВИС, Доган и Златев. Първата порция плажове през тази година, за които правителството търси дългосрочни стопани, вече имат одобрени концесионери за 15 години. Бързият преглед показва, че реално няма съществени промени и се изпълнява мрачната прогноза на ресорния за туризма вицепремиер Валери Симеонов, че "по най-непрозрачен начин" ще продължи раздаването на концесии на "приближени фирми и групировки". Гневът му е спрямо ключова законова промяна, направена в последния момент преди коледните празници с гласове от ГЕРБ и ДПС, която предхождаше настоящите концесионни процедури.

За четирите плажа в Слънчев бряг, Несебър, Св. Влас и парка "Росенец" са одобрени фирми, свързани с единия от основателите на СИК Младен Михалев - Маджо, почетния председател на ДПС Ахмед Доган и президента на "Лукойл" Валентин Златев, както и близко до някогашната ВИС дружество. Част от тях са ги стопанисвали и в миналото.

Слънчев бряг отново при Маджо

Най-атрактивният от групата плажове, за които държавата търсеше концесионер, формално ще има нова стопанин, но реално по-скоро няма промяна и ще остане под контрола на Маджо. Ивицата "Слънчев бряг-север", която наскоро бе залята от придошлите води на морето, ще бъде отдадена за срок от 15 години на компанията "Голден сендс бийч". В нея съдружници са "Съни сендс" с 98% и управителят на фирмата Вйекослав Смрекар с 2%.

Смрекар е известен в публичното пространство най-вече покрай делото след фалита на ТСбанк, в което бяха обвинени, а впоследствие и оневинени директори от банката за отпускане на необезпечени кредити, включително и към фирма, в която Смрекар е бил съдружник.

Системата ДАКСИ показва, че той участва в още няколко компании, а сред част от неговите съдружници в различни фирми са оръжейния търговец Николай Гигов, синът на бившия зам.-директор в ДАНС Иван Драшков, който също се казва Иван Драшков, и др. Смрекар е и изпълнителен директор на "Фарма" АД, в което мажоритарен собственик е съпругата на Младен Михалев - Елена.

"Съни сендс" доскоро също е било управлявано от Смрекар и е било собственост на офшорка от Белиз. В края на миналата година тя продава 100% от дружеството на Мирослав Маринов за 5000 лв. Вписването в Търговския регистър е направено от адв. Емил Личев, който е в борда на "Витоша имоти" - фирма, собственост на Маджо и Венцеслав Стефанов.

"Голден сендс бийч" ще плаща една от най-високите цени за концесия на плаж в България - 1.66 млн. лв. на година, като е поела ангажимент да инвестира още 12.56 млн. лв. в подобряване облика на плажа, става ясно от прессъобщението на Министерския съвет. Цената за ползването на чадър и шезлонг ще бъде по 9 лева.

Досега плажът в Слънчев бряг, който вицепремиерът Валери Симеонов преди време свърза в свое интервю с "Маджо", се стопанисваше под наем от компанията "Буимпекс", която е основана от оръжейния търговец Младен Мутафчийски и е инвеститор в един от големите комплекси в района - "Хелена ризорт". В края на 2015 г. общото събрание на дружеството решава да удвои уставния капитал, като в протокола е записано, че това е по предложение на акционера Младен Михалев.

Сега, след като има избран концесионер, договорът за наем на "Булимпекс" трябва да бъде прекратен.

"Резиденция Доган" се сдоби и с плаж

На днешното си заседание правителството взе решение плажът "Росенец-север", познат още като "Отманли" и "Виста маре", да бъде отдаден на концесия за 15 години на компанията "Хермес солар", собственост на руснака Георгий Серопян и Снежана Карова, която е дъщеря на председателя на ДПС в Девин Карамфил Каров.

Компанията е инвеститор и в намиращия се на около 200 метра от плажа частен имот върху нос Чукалята, който медийни разследвания определят като "лятна резиденция" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Според решението "Хермес солар" ще плаща в следващите 15 години по над 12 хил. лв. концесионна такса за стопанисване на ивицата, а освен това се задължава да инвестира 20 хил. лв. в хигиенни дейности. Цената на чадър и шезлонг ще бъде по 10 лв.

В момента плажа "Росенец-север" се стопанисва от компанията "Виста маре бийч", собственост на Росица Илчева, която през миналата година спечели конкурса за наем, проведен от туристическото министерство, но сега той ще бъде прекратен заради договора за концесия. Преди избора на "Виста маре бийч" ведомството проведе друга процедура за избор на наемател, като първоначално най-висока цена даде дружеството "Томи-Ар", което обаче се отказа от сключване на договор. Така плажът бе предложен на втория участник в процедурата "Хермес Солар", които сега печелят концесията, но те също се отказаха от наемането на ивицата. Така се стигна до повторен търг, в който вече бе избран единственият явил се участник - "Виста маре бийч".

Наемателят в Несебър става концесионер

Според днешното решение на правителството досегашния наемател на плажа "Несебър-юг" - компанията "Ауто фактор", която според изказвания в последните месеци на Валери Симеонов е свързана с групировката ВИС, ще продължи да го стопанисва, но вече като концесионер. Договорът също ще бъде за 15 години, като компанията ще плаща годишно над 320 хил. лв. без ДДС и ще направи инвестиции за опазване на околната среда и защитените територии (на плажа има дюни) за още 4.8 млн. лв.

"Ауто фактор" е собственост на Кирил Спасов, който е съдружник и във фирмата "Ирида-71", концесионер на южния плаж в Слънчев бряг, популярен още като "Какао бийч", както и ивици в Поморие и Созопол. До 2012 г. в "Ирида-71" мажоритарен дял е имал Радостин Бързанов, известен като Радо Слънцето. Той е бивш бодигард на братята Васил и Георги Илиеви.

Ивицата в Несебър също беше залята от огромни вълни в края на февруари, с което бяха наводнени приземни етажи на хотели и заведения.

Втора концесия за Валентин Златев в Св. Влас

От днешното решение на правителството стана ясно, че компанията "Тера тур сървиз", свързана с президента на "Лукойл България" Валентин Златев и управлявана от баща му Васил Златев, печели за втори път концесията на плажа "Св. Влас - болницата" срещу близо 65 хил. лв. годишна концесионна такса и планирани инвестиции за подобряване на пешеходния достъп до ивицата за още 272 хил. лв. Чадър и шезлонг на тази ивица ще могат да бъдат наемани за 7 лв., се вижда от решението.

"Тера тур сървиз" държеше концесията на този плаж до миналата година, но договорът изтече. Компанията е инвеститор и в намиращия се на първа линия до плажа комплекс "РИУ хелиос парадайз", построен на мястото на бившия белодробен санаториум в Св. Влас, и има проект за строителство на втори обект в непосредствена близост, който трябва да бъде завършен в средата на 2019 г. по предварителен план.

Новият хотел, който ще се казва RUI Palace Sunny Beach, ще бъде петзвезден, като се очаква инвестицията в него да бъде в рамките на 45-50 млн. лв.

Ключова промяна преди търговете

Настоящите процедури за избор на концесионери се проведоха след ключова законова промяна, направена в последните дни на парламента преди коледните празници, която доведе до спорове в пленарната зала и гневна реакция на вицепремиера Валери Симеонов. Тогава с гласове от ГЕРБ и ДПС чрез поправка в заключителните разпоредби в закона за ограничаване на административното регулиране бяха приети текстове, според които се отлага с една година новият режим за концесиите на плажове, приет от парламента в закона за концесиите само месец по-рано. Така през 2018 г. процедурите за концесии остават в министерството на туризма, а не минават по общия ред за всички концесии.

Поправката бе повод за остра реакция на вицепремиера Валери Симеонов. "Пак ни извъртяха. Депутатите от ГЕРБ и ДПС промениха току-що приетия Закон за концесиите по най-подлия начин - чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност", написа тогава Симеонов в официалния си профил във Фейсбук, твърдейки още, че по този начин ще продължи "по най-непрозрачен начин раздаването на по 20 години (а може и повече) на приближени фирми и групировки". Във въпросното изявление вицепремиерът казва, че "явно при това ръководство на министерството България няма да има съвременен и прозрачно регламентиран туризъм" и че "това е поредният саботаж на опитите за въвеждане на нормално управление и реална конкуренция".

Изявлението на Симеонов завършва и с изброени 7-8 плажа, "равносметката" за които е, че са свързани с лица от бившите силови групировки и с ДПС. Сред въпросните плажове попадат и "Несебър-юг", "Слънчев бряг- север" и "Росенец" ("Отманли").

Няколко месеца по-рано Симеонов обяви в телевизионно интервю и "своеобразен списък" с плажове, които се стопанисват от лица, свързани с бивши силови групировки, които по думите му "клатят държавата чрез туризма". Именно концесионирането на плажовете е една от конфликтните точки между него и туристическия министър Николина Ангелкова.

Междувременно в края на февруари правителството обяви концесионни процедури за 15 години за още три плажа- два в Св. св. Константин и Елена и един в Слънчев ден.

"Каолин" подготвя площадката за нов завод в Дулово, инвестицията ще е 30 млн. евро. Компанията за добив и преработка на индустриални минерали "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke, започна подготовката на площадката за нова фабрика в Дулово. Тя ще се намира на мястото на бившия фуражен завод в града, като в момента се разчиства теренът. Самото строителство се очаква да започне догодина и да продължи около две години. Планираната инвестиция е близо 30 млн. евро, а заетите ще бъдат около 120 души.

Започването на проекта стана възможно, след като преди две години Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди правата на компанията върху ключово находище в региона, откъдето ще се осигурява част от суровината за новата фабрика. В продължение на години те се оспорваха от свързваната с Румен Гайтански-Вълка фирма "Рьопке".

За стъкло и керамика

Предприятието в Дулово ще бъде поредната производствена мощност на "Каолин", която е най-големият производител на индустриални минерали с общо осем фабрики в страната. Компанията има производство също в Сърбия и Украйна, а оборотът й за 2016 г. е 175 млн. лв. В новия завод ще се произвеждат продукти на базата на каолина и кварцовия пясък за нуждите на керамичната и стъкларската промишленост, уточниха от компанията за "Капитал". В региона работят компании като турската Sisecam, която е собственик на стъкларските заводи в Търговище, "Ново стъкло" на гръцката Yioula, производителя на керамични плочки "КАИ груп", а отскоро и турската Akgun Seramik ("Дюра-тайлс") в Нови пазар. "Каолин" е доставчик и на севлиевския завод за санитарна керамика "Идеал стандарт - Видима".

Планираната инвестиция в Дулово е между 25 и 30 млн. евро. "Намерението ни е да осигурим 120 работни места директно в завода и още много в съпътстващите дейности като логистика, поддръжка и др.", казаха от компанията.

Разчистване и строителство

Събарянето на старите сгради и разчистването на терена на бившия фуражен завод в Дулово вече върви, след като през ноември "Каолин" купи имота от предишния му собственик "Агрихол актив". Справка в Имотния регистър показва, че за парцела от около 46 дка и сградите в промишлената зона на града компанията е платила малко над 1 млн. лв. Продавачът "Агрихол актив" е създаден през 2011 г. с предмет на дейност производство, съхранение и търговия със зърно и собственик Румен Николов, но никога не е работил. Заради продажбата на имота, който на практика формира капитала на дружеството, малко преди сделката с "Каолин" "Агрихол актив" е намалил капитала си от 1.88 млн. лв. на 188 лв.

"Каолин" е готов да започне строежа на завода още през 2019 г. "Фактическото начало обаче зависи от редица външни фактори, върху които нямаме влияние", казаха оттам.

Факторът суровина

Инвестицията в Дулово беше обявена през есента на 2016 г. като част от 5-годишна програма в размер на 100 млн. лв., която включва също модернизация на фабриките в Сеново, Ветово и Каолиново и други проекти. Това стана няколко месеца след като приключи проточилата се с години съдебна сага за правата върху едно от двете основни находища на кварц-каолинова суровина, от които компанията ще снабдява новия завод. Става дума за "Балабана", за което "Каолин" получи удостоверение за търговско откритие още през 2005 г. Правата на компанията бяха атакувани от фирма "Рьопке" - формално регистрирана от немски гражданин, но с акции на приносител, а на практика свързвана с Румен Гайтански. Казусът стигна до седемчленен състав на ВАС, който през март 2016 г. окончателно отхвърли претенциите на "Рьопке" и потвърди правата на "Каолин" върху находището.

От компанията уточниха, че концесионната процедура за "Балабана" още не е приключила, а това е ключов елемент за проекта. "Инвестиция в този размер може да се осъществи при наличието на дългосрочна обезпеченост със суровина. В района на Дулово такава дългосрочна перспектива е налице, ако се разглеждат заедно две находища - "Колобър" и "Балабана", казаха от "Каолин". За находище "Колобър" компанията получи 35-годишна концесия за добив през 2016 г.

Сега

ДАНС получи контрол над имотите и парите на политическия елит. ДАНС получава контрол върху имотите и парите на хората от политическия елит в страната, както и върху всички операции, транзакции, сделки, свързани с въпросните имущества. Това става факт, след като вчера депутатите приеха изцяло нов закон за мерките срещу изпирането на пари. Проектът бе внесен през лятото на миналата година от правителството с аргумент, че българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското.

Според закона "видни политически личности" са президент, депутати, премиер, министри, конституционни и върховни съдии, кметове, шефове на държавни предприятия, висши офицери, посланици, ръководители на централната банка и на Сметната палата, членовете на управителните съвети на политическите партии. На практика под контрол ще са и свързани с тях лица - съпрузи или лица, с които са във фактическо съжителство, както и техните деца, майки, бащи, братя, сестри. Допуска се събирането и обработването на информация и по отношение например на физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини.

Законът предвижда, ако даден политик стане клиент например на банка, нотариус, застраховател, обменно бюро, правен консултант, реши да участва в приватизация или обществена поръчка и др., веднага да му бъде направена разширена комплексна проверка. Какво точно ще включва тя, ще бъде разписано в правилник. Със сигурност обаче, ако политикът реши да открие сметка, да преведе или изтегли пари, да вземе кредит от банка, ще се провери цялата му история във въпросната кредитна институция. Ако политикът реши да купи имот или кола, нотариусът също ще трябва да му направи пълна проверка.

Интересното в случая е, че според закона цялата "информация, събрана при прилагането на мерки за разширена комплексна проверка на клиентите, се документира и съхранява така, че да е на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите". Във всеки момент те могат да я искат и използват.

На проверки ще подлежат видни политически личности не само от България, но и от ЕС. Така например, ако председател на парламент или пък премиер от страна от ЕС иска да открие сметка в българска банка, то по закон ще му се приложи разширена комплексна проверка.

Авторите на закона очевидно осъзнават какъв риск крие концентрацията на огромна по обем информация в службите и особено в ДАНС, защото на няколко пъти в мотивите посочват, че данните ще се ползват единствено за целите на закона, а именно пресичането на прането на пари. На практика законът разрешава на службите постоянен достъп до регистри, събиране и обработване на всякаква информация, създаването на изключително обемни и деликатни имуществени и финансови досиета.

Контролът по прилагането на закона ще се упражнява от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Той ще определи контролни органи, които ще са част от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията.

Със закона, който е от над 120 члена, се забранява откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име, както и откриване или поддържане на анонимни депозитни сертификати. Забраняват се и сделки с банки фантоми. Дава се и определение на прането на пари - "преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или покрит незаконният му произход или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такива действия".

Злоупотреба

Софийският градски съд осъди вчера М. М. - началник отдел в Специализирана дирекция "Финансова сигурност" на ДАНС, за разгласяване на държавна тайна. Съдът му наложи 3 години условно заради това, че е разгласил информация от 11 класифицирани документа, представляваща държавна тайна. Те са му били поверени по служба. Според прокуратурата и съда от престъплението са настъпили особено тежки последици за сигурността на държавата. В обвинителния акт се твърди, че М.М. е давал информация и копия от въпросните документи на други лица, "за да си набави допълнителни парични средства".

И регионални вузове се добраха до европарите за наука. Нова порция проектни предложения бяха одобрени за финансиране по най-атрактивната част от оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". 134 млн. лв. ще си поделят университети и институти на БАН за изграждане на 7 центъра за компетентност. Това е вторият тип инфраструктура, която се плаща от европрограмата - другият е научните центрове за върхови постижения, за които конкурсът вече приключи. Планирани по линия на центровете за компетентност бяха 150 млн. лв., но част от парите ще останат неизползвани. Различното при този конкурс е, че докато при другия финансирането отива основно в София, сега има одобрени и регионални структури.

Пет от класираните проекти са на наши университети, а 2 - на институти. В областта на мехатрониката ще се изградят 2 научни центъра. Единият одобрен проект е на Софийския университет (87.9 точки). Той носи името "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика" и бюджетът му е близо 23.7 млн. лв. Вторият - на Техническия университет-Габрово (85 т.) - е с подобен бюджет (23.6 млн. лв.) и се нарича "Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии".

По компонент информатика и информационни и комуникационни технологии също ще се изграждат 2 проекта. УНСС е спечелил 13.3 млн. лв. със своя проект "Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни" (91.3 т.), а сдружение "Център за компетентност ИКТ" (90.7 т.) - отново 13.3 млн. лв. за изграждане на център за компетентност по национална и киберсигурност.

В третата област "индустрия за здравословен живот и биотехнологии" центрове трябва да изградят Институтът по органична химия с център Фитохимия-София към БАН и Медицинският университет-Пловдив. Проектът на първия е "Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти" за близо 23.8 млн. лв. (92.9 т.), а на втория - "Персонализирана иновативна медицина" за 23.5 млн. лв. (76.2 т.). Няма информация с какво точно ще се занимават центровете по тези проекти.

Не звучи по-ясно и одобреният проект в област "нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Тук бенефициент е Висшето училище по мениджмънт, чийто проект за изграждане на център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии е класиран с цели 92 т. и получава бюджет от 13.4 млн. лв. Общо за този компонент са били планирани 27 млн. лв., но поради липса на друг одобрен кандидат, останалите средства в размер на около 13.6 млн. лв. остават неизползвани.

Одобрените кандидати ще трябва да представят до 10 дни доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент. Ако някой от тях не се справи с тази задача, мястото му ще заеме един от 8-те резервни проекта, получили между 70 и 86 точки. Това са проекти на Института по електрохимия и енергийни системи, Института по механика към БАН, Института по системно инженерство и роботика, Института за български език "Л. Андрейчин", Югозападния университет, Националния център по заразни и паразитни болести, МУ-Плевен и СУ.

Отхвърлени

8 проекта са отхвърлени - на Националния военен университет "В. Левски", на УАСГ - 2 отхвърлени проекта, Висшето транспортно училище "Т. Каблешков", Института по отбрана "Цв. Лазаров", Европейския политехнически университет в Перник, Центъра по био и нано фотоника "Дж. Атанасов" и Института по етнология и фолклористика към БАН. Заради неподаване на документите в срок (минути след крайния срок) са отхвърлени проектите на Селскостопанската академия и на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Стандарт

Харчим 1/3 от парите си за храна, пием 27 литра алкохол за година. По случай Световния ден на правата на потребителя националната статистика изпрати данни за общия потребителски разход на българина за 2016 г.

Най-голяма част от парите ни отиват за храна - 37,3%, следвани от парите за жилища и битови разходи - 17,3%. Другото голямо перо в разходите са транспортът - 8,3% и здравеопазването - 6,7%. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за съобщения - 5,4%, за алкохол и цигари - 5,2%, за други стоки и услуги - 5,1%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома - 4,5%. На последно място в разходите са дрехите и обувките - 4,4%.

Средно на лице от домакинство българинът изяжда 88 кг. хляб годишно, 45,6 кг. месо. Най-предпочитано е птичето месо - 10,8 кг., следвано от свинското - 9,5 кг., малотрайни колбаси - 6,9 кг., трайни колбаси - 3,7 кг., агнешко - 1,1 кг. и телешко - кг.

27,3 литра е консумираният алкохол средно на лице от домакинство за 2016 година. Най-предпочитана от българина е бирата - изпиват се по 20,3 литра, следвана от виното - 4,4 литра и ракията - 1,9 литра. Другите видове алкохол, които са потребявани са 0,6 литра.

Сред млечните продукти българинът предпочита най-много киселото мляко - 27,5 кг. на година, следвано от прясното мляко - 17,3 литра, сирене - 11,8 кг, кашкавал - 3,9 кг., други млечни изделия - 2,3 кг. и яйца - 140 бр.

Българинът консумира 70 кг. зеленчуци на година средно на лице от домакинство и 49 кг. плодове.

Най-предпочитани са доматите - 20,6 кг., след което краставиците - 11 кг., пипер - 7,8 кг., зеле - 6,5 кг.

От плодовете най-предпочитани са южните плодове - 14 кг. на година, дините и пъпешите - 12,5 кг., ябълки - 11,9 кг. и крушите - 0,8 кг.

Средно на лице от домакинство потреблението на компоти на година е 8,3 кг., а на конфитюри - 0,7 кг.

Подсилват общинските бюджети с пътни глоби. Ще помогнем на общините като им дадем възможност процент от глобите от нарушителите по пътищата да отива за тях. Това каза председателят Вътрешна комисия и на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов по време на работната среща-дискусия по приоритетни за общините теми и законодателни инициативи.

Във връзка с видеонаблюдението, Цветанов посочи, че през 2011 г. се е дала възможност 50 % от глобите на нарушителите да се инвестират в изграждането на инфраструктура. „Можем да помогнем на общините като дадем възможност част от този процент да отива и за тях. Знаем, че общината, респективно кметската администрация може да бъде по-добър стопанин", поясни Цветанов.

По отношение на общинската полиция, Цветанов коментира, че първите законодателни промени са били за възможността да се въведе общинска полиция. „Впоследствие се установи, че този законов механизъм няма да сработи в пълния си обем, защото се оказа, че за да може да създадеш общинска полиция, трябва да имаш необходимото финансиране. Знаем какви са бюджетните възможности. Тук мога да кажа, че както общините Стара Загора, Варна, Пловдив, София, си създадоха възможност да създадат такава общинска полиция. Тя в никакъв случай не може да запълни вакуума", заяви Цветанов.

Монитор

Проверяват оръжието на пенсионерите охранители. Звената за „Контрол на общоопасни средства" към районните управления започват проверка на пенсионираните полицаи и военни, които в момента работят като частни охранители. Причината е, че много от бившите служители в силовите ведомства в момента се препитават като гардове, а оръжията им не са законни, тъй като разрешителните им са изтекли. Въпреки това към датата на назначаването им на длъжност те са представили легални документи, но известно време след това те са изтекли, а охранителите не са ги подновили.

Валидността на всяко разрешително е 5 години

Срещу него и срещу лична карта може да се купи оръжие. Търговецът издава документ за покупката в два екземпляра. В него са отбелязани серийният номер и калибърът на оръжието. По неофициални данни около 30 хил. пенсионирани служители разполагат с оръжия, които са извън закона. Те се оправдават с това, че от КОС им отказват подновяване на разрешителните заради възрастта. Най-големият бум на откази е в началото на 2015 година, когато в Лясковец беше убит командосът Емил Шарков при акция срещу Петко Петков, който имал нелегално оръжие и заплашвал да го използва срещу деца. Официално не се знае дали това е просто съвпадение, или полицията е затегнала контрола при издаването на разрешителните за използване на оръжия. Освен това прокуратурата назначи оттогава минимум две проверки, които да установят колко хора разполагат с бойни пистолети и пушки. Последната, данните от която станаха обществено достояние през септември миналата година, показа, че точната цифра на законно притежаваните пистолети, картечни пистолети, пушки, автомати и дори картечници у нас е 340 583 броя. За 40% от тях (122 455 броя) е обявено, че се използват за самоохрана, а над 180 хиляди оръжия са предназначени за лов. В този период след намесата на Върховната административна прокуратура постановените откази за издаване на разрешения за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси са 144.

Издадените откази за подновяване на разрешенията за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси пък са 176, а решенията за отнемане на издадени документи - 87. Иззетите огнестрелни оръжия и боеприпаси с отнети разрешения за съхранение, носене и употреба са 6191.

Около 156 хил. души работят в охранителния бранш, показва статистиката на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), която представлява една трета от фирмите, които са 2000, с лиценз за частна охранителна дейност. За година броят им се е увеличил с 10 000 по документи.

През последните две години има ръст на дружествата, които изпълняват частна охранителна дейност. Тенденцията според експертите е да излизат на светло, като регистрират наетите на трудови договори. В бранша има много голямо движение на назначените и освободените от работа. „За да работите като охранител и да имате всички права и задължения според закона, трябва да сте назначен на трудов договор", казва главният секретар на НАФТСО Радослав Христов. По думите му, ако някъде това не се е случвало, е било, защото малките дружества назначават служителите си на длъжности като портиер или пазач, но тези хора нямат правомощията на охранители.

Болшинството от охранителите са над средна възраст, приета за страната, т.е. над 50-годишна възраст. Младите хора предимно се назначават в обекти като банки, електрически дружества, но няма публични данни какъв е процентът им, нито компаниите предоставят такава информация.

100 проверки са направени в „Арсенал" за 2 години. От началото на 2016 година на територията на оръжейницата „Арсенал" са извършени 100 проверки, съобщиха от ГД „Инспектиране на труда" , откъдето са командировали специален експертен екип за обследване причините за трагичния инцидент от 14 март в цех 130 на завод 3.От там уточняват, че  инцидентът е възникнал около 10.10 часа в обект  171, където се извършва производство на димни и термобаритни смеси за снаредяване на боеприпаси. Пострадалите работници са работили на машина за смесване на състави за стартови заряди за боеприпаси /димни гранати/.Самата смес  не е взривоопасна, но е силно пожароопасна в състоянието, в което се работи с нея.

Производството, в което е станал инцидентът, е ново и е обезпечено с ново оборудване.Предстои да бъдат разгледани документи, свързани с технологичните изисквания за изделието, изискванията за безопасност при работа с машината, както и други документи, свързани с цялостната организация на безопасността на труда на работните места на пострадалите.В хода на досегашните проверки са били установени  460  нарушения, от които 395 са по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Издадени са 11 акта за спиране на машини, работни места, обекти и др., пряко застрашаващи живота и здравето на хората и 4 предписания за въвеждане на специален режим, когато не може да бъде приложена мярка „спиране". В 22 случая на работодателя е потърсена административнонаказателна отговорност. В сила са влезли 20 акта.

От окръжна прокуратура - Стара Загора са образували досъдебно производство по член 123 от НК за немарливо изпълнение на служебните задължения със смъртен изход срещу неизвестен извършител. Законовият срок за завършването е двумесечен, но най-вероятно ще се наложи удължаване, коментира окръжният прокурор Дичо Атанасов.