Капитал

Финландска компания придоби българския стартъп "МамутДиБи". Пореден български стартъп е купен от по-голяма компания: софтуерната "МамутДиБи", която има продукт за съхранение и анализ на големи бази данни, е придобита от базираната във Финландия технологична фирма MariaDB Corporation. Целта на купувача е чрез офиса в София да разрасне бизнеса си в Европа, да подобри и развие решенията си за анализ и предлагането на данни като услуга (DBaaS).

Мажоритарни акционери в българската компания бяха Стив Кайл, Ангел Митев, Александър Алдев и Питър Бандток, сред които са и основателите й, а фондовете за рискови инвестиции 3TS Capital Partner и Empower Capital, които през 2015 г. финансираха "МамутДиБи" с общо 1.6 млн. евро, държаха всеки по 16.67%.

Сделката

Цената на сделката не е обявена и така не е ясно колко получават основателите и двата фонда. Според последния наличен отчет приходите на "МамутДиБи" за 2016 г. са били 1.28 млн. лв., а загубата 1.78 млн. Тогава за дружеството са работили 40 души, а към януари 2018 г. осигурените служители са 21. "Добрата новина е, че влиза качествен инвеститор. Иначе цената на сделката е не е много висока", коментира пред "Капитал" източник, близък до преговорите.

Миналата година финландската компания MariaDB Coporation започва разработка на продукта си MariaDB AX, който също спомага за анализа и съхранението на големи масиви бази данни. Затова и фирмата планира чрез придобиването на "МамутДиБи" да засили разработките си именно в това направление. "Екипът на "МамутДиБи"се присъединява към MariaDB във важен етап от нашия растеж, носейки със себе си впечатляващ опит в предоставянето на решения за големи бази данни", казва в съобщение до медиите главният изпълнителен директор на MariaDB Майкъл Хауърд. Той допълва, че разрастването на екипа и внедряването на експертизата на "МамутДиБи" в компанията ще спомогнат да отговорят на увеличеното търсене на продукта им през последната година.

"Капитал" изпрати въпроси за условията по сделката и плановете за развитие на българската компания, но все още няма получени отговори.

Българският стaртъп

"МамутДиБи" е основана през 2011 г. от предприемачите Стив Кайл, Ангел Митев и Александър Алдев, които дълги години са работили заедно в технологичната компания "Сайтън", вече собственост на VMWare.

Компанията предлага продукт за съхранение и анализ на големи бази данни, който може да се използва от бизнеси в различни сфери. Той дава възможност на потребителите самостоятелно да анализират и да създават отчети със своите данни в уеб базирана платформа. Софтуерът е приложим за дружества, които използват или генерират големи бази данни, като например телекомуникационни, логистични, медийни, търговски, картови оператори и др. На тяхна основа той може да изпълнява поставени от служителите на компанията задачи. Сред клиентите на "МамутДиБи" са спедиторската DHL и технологичната Cisco.

През 2015 г. компанията получи и най-голямата инвестиция от 1.6 млн. евро. Сумата беше разделена по равно между фондовете 3TS Capital Partner и Empower Capital, захранен с еврофондове по инициативата Jеremie и управлявани от Европейския инвестиционен фонд.

Кой е купувачът

Компанията MariaDB Corporation е основана през 2009 г. по идея на Майкъл Уайдениъс, един от създателите на известната система за управление на бази данни MySQL, придобита по-късно от Oracle. Бизнесът, базиран в Еспо, предлага различни Open Source решения, а продуктите им се използват от над 12 млн. потребители по цял свят, като сред клиентите им са Google, Wikipedia, Tencent, Verizon, DBS Bank, Deutsche Bank, Telefónica и др. До момента компанията е набрала инвестиции от над 98 млн. долара, като последната от тях е от края на 2017 г., когато китайският гигант AliBaba финансира MariaDB с 27 млн. долара. Няколко месеца по-рано - през май, компанията привлече и 25 млн. евро инвестиция от Европейската инвестиционна банка. Сред водещите инвеститори в MariaDB Corporation са още Intel Capital, OnCorps, California Technology Ventures и др.

Телевизия "Европа" купи радио "Новините днес". "Телевизия Европа" придобива радио "Новините сега", собственост на близката до медийния консултант Красимир Гергов "Оберон Радио Макс". Това съобщи самата телевизия на сайта си без много детайли. Според източници на "Капитал" от пазара обект на сделката са честотата на радиото, което излъчва само в София, името, малкия екип и предавателя, като сделката е за близо 100 хил. лв.

Това е второто медийно придобиване в рамките на няколко месеца, което прави новият собственик на "Европа" Добрин Иванов. Първо той купи 100% от телевизията от бившия й собственик Емил Стоянов в края на миналата година. Името на Иванов се появи последно през лятото на 2017 г. около опита на държавата да национализира "Дунарит".

Защо й е на "Европа" радио

След сделката медията ще промени името си на - "Радио Европа - Новините сега". Пред "Капитал" изпълнителният директор на телевизия "Европа" Георги Харизанов не коментира стойността, на която е придобито радиото, тъй като информацията е търговска тайна. "С обновена програмна схема, синхронизирана с телевизионното съдържание, радиото ще започне да излъчва до средата на април. До края на май студиото на радиото ще се премести в сградата на телевизията на "Симеоновско шосе", каза пред Капитал Харизанов. Той уточни, че вече голяма част от сградата на телевизията е нейна собственост. До неотдавна тя беше на бившия собственик на "Европа" Емил Стоянов.

Заместник-председателят на Института за дясна политика и бивш шеф на "Напоителни системи" Георги Харизанов пое управлението на телевизия "Европа" през ноември миналата година.

Моделът, при който телевизионен канал развива като част от групата и радио, не е нов за пазара. От години по този начин работят bTV с bTV Radio и "Нова тв" с радио Nova News. "Искаме да сме по-близо до модела на bTV Radio. Да излъчваме повече новини, анализи и полезна информация, а не да запълваме програмата с музика", обясни Георги Харизанов.

Купувачът на "Новините сега", "ТВ Европа", твърди, че сливането ще осигури на радиоаудиторията достъп в реално време до новините и публицистиката на телевизията. "Този вид сътрудничество между телевизия и радио в последните няколко години безспорно показа, че е успешен подход за увеличаване обхвата на публиките както на радио-, така и на телевизионните канали", се твърди в съобщението на телевизията. Според придобиващата страна слушането на радио програми в автомобилите в София е увеличено в пъти и подобен вид симбиоза на излъчване достига до много слушатели в трафика на големия град.

След придобиването на радиото ще има възможност "публицистиката на ТВ Европа ще се съчетае с динамичния формат на радио "Новините сега", твърдят от медията. Те вярват, че ще се породи добро сътрудничество между радиоекипа, в който влизат журналистите Ива Дойчинова, Елена Розберг и Евелина Павлова и телевизионния екип: Георги Коритаров, Николай Лефеджиев, Ани Балджиян, Димитър Вучев, Кузман Илиев, Владимир Сиркаров, Антон Тодоров.

"Европа" ще възстанови и икономическото предаване от миналото, което се излъчваше по БНТ "Плюс минус". "Уредил съм въпроса за използване на марката със собствениците й", обясни Георги Харизанов.

Плановете на двете медийни групи са за разширяване на покритието на "Радио Европа - Новините сега" чрез участие в конкурси за лицензии и придобиване на съществуващи радиоканали в страната там, където са останали свободни.

Новинарските емисии на "Радио Европа - Новините сега" ще продължат да се излъчват във всички градове, покривани от сигнала на радиостанциите Fresh, FM+, Z Rock и Melody, които са част от "Оберон Радио Макс" (продавачът на "Новините днес"). Радиогрупата има над 40 предавателя в страната.

Кой стои зад радио "Новините сега"

Радио "Новините сега" започна да излъчва програмата си през октомври 2017 г. на мястото на музикалното рок радио Star FM. То бе представено като първото talk радио с 24-часовата си програма, състояща се от новини и информационни предавания. "Новините сега" е част от групата "Оберон Радио Макс" към която са още радиостанциите: FM+, Fresh, Melody и ZRock. Радио Melody дълго време бе част от групата на bTV Radio, но от април миналата година излезе от портфолиото на медията. От телевизията тогава обясниха, че то е отпаднало от групата, тъй като не е било постигнато споразумение с линцензодържателя. С други думи, bTV е използвала честотата на радиото под наем и е плащала такса за това.

"Оберон Радио Макс" е собственост на "Алмеа" ЕООД, показва справка в Търговския регистър. Неин собственик и управител е Мартин Анев Илиев. Управители на "Оберон" са Шинто Меламед и Васил Димитров - бившият изпълнителен директор на радиогрупата на bTV. Именно името на Димитров свързва радиогрупата с Красимир Гергов.

През годините Димитров също е бил приеман за близък до Красимир Гергов. Първо, защото кариерата му започва през 1992 г. в рекламна агенция "Крес" на Гергов, където работи като медия директор. А втората връзка е "Кантус фирмус" АД. Васил Димитров е съсобственик и управител на дружеството. Днес в регистрите Гергов не присъства като акционер в дружеството, но през 2009 г. той бе проверяван от комисията по досиетата за връзки със службите на комунистическия режим именно като собственик на "Кантус фирмус" АД заради "Класик ФМ радио" АД.

Собственикът на "ТВ Европа"

Едноличен собственик на капитала на телевизия Европа" от юни 2017 г. е Добрин Иванов. Той обаче влиза в телевизията с дял от 40% още през юли 2015 г. Останалите 60% се държат от "Бета 1" АД, управлявана от Станислав Горановски. Предишният собственик на медията Емил Стоянов напуска поста си на председател на управителния й съвет през септември 2016 г., след като управлява телевизията 16 години.

Името на Добрин Иванов се появи последно през лятото на 2017 г. около опита на държавата да национализира "Дунарит". Неговата фирма "Дипи" придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач. В края на миналата година по тази линия фирмата му придоби част от бившата сграда на КТБ на столичния бул. "Цар Борис III".

Добрин Иванов преди години стана известен с амбициите си за строежи на Иракли. Той е собственик и на "Емона 2000", която има бизнес със заведения и ресторанти и през 2016 г. е имала персонал от 78 души. Отчетът на дружеството е странен - то работи на огромна загуба: например за миналата година приходите са били 846 хил. лв., а разходите - 3.2 млн. лв., през 2015 г. постъпленията са 695 хил. лв., а разходите - 2 млн. лв. Компанията има активи за 23 млн. лв., като земята е оценена на почти 4 млн. лв., а незавършеното производство (вероятно сграда) - на 10 млн. лв.

Иванов има връзка и с военния сектор, той държи 90% от "Трансмобил", която участва в секторното сдружение на оръжейните фирми и за 2016 г. година има оборот над 50 млн. лв.

Сега

Сбъркан закон доведе до огромни опашки пред Агенцията по вписванията. Сбъркани законови промени доведоха тези дни до огромни опашки пред офисите на Агенцията по вписванията. Парадоксално, но те са резултат от широко рекламираните мерки на управляващите за "намаляване на административната тежест пред фирмите".

Последните промени в Закона за счетоводството трябваше да улеснят предприемачите, които не развиват дейност повече от година. Според законовата промяна от тях вече не се изисква да публикуват своите годишни финансови отчети, за което трябваше да плащат и държавни такси. Но докато законодателят дава с едната ръка, с другата взима. Собствениците на неактивните фирми имат ново задължение - да обявят до 31 март неосъществяването на дейност със специални декларации, които се публикуват в Търговския регистър. Това те трябва да направят лично или чрез упълномощени от тях лица.

"Преди влизането в сила на тази промяна, имах счетоводител, който се занимаваше с подаването на финансовите отчети. Тази година обаче трябва да се явя лично аз и това ми костваше едночасово висене на опашка", казва търговец, който от пет години не развива дейност. Декларациите могат да се подадат и онлайн, но с електронен подпис, за който се изисква такса. Но търговците, които от години са замразили фирмите си, очевидно нямат сметка да плащат всяка година по 60 лв. за поддържане на електронен подпис.

Така пред офиса на Агенцията по вписванията до края на март трябва да минат управителите на 188 751 неактивни предприятия, ако се съди по данните, посочени в мотивите към закона. До момента сме приели над 150 000 декларации, заявиха вчера от Агенцията по вписванията. Въпреки че са отворени 12 гишета, които работят без почивки, чакането на опашка отнема повече от час.

Положението се утежнява, тъй като новата декларация вече се изисква и от неактивните сдружения с нестопанска цел. От началото на годината с промяна в друг закон всички близо 45 000 НПО-та в България трябва да се пререгистрират от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията. Само че крайният срок е чак 2020 г. Разминаването между двата закона създава напрежение и немалко юридически лица с нестопанска цел не знаят кое по-напред да направят - да подадат декларация, че не развиват дейност, или да се пререгистрират. От една страна, ако изпуснат датата 31 март, те подлежат на глоба от 200 до 1000 лв. и имуществена санкция от 300 до 2000 лв. От друга страна, повече от ясно е, че Агенцията по вписванията няма техническа възможност в периода от 1 януари до 31 март да пререгистрира всички лица без дейност.

Както писа в."Сега", Асоциацията на организациите на българските работодатели алармира още в началото на март за проблема с писма до министрите на финансите и на правосъдието. От дирекция "Данъчна политика" към финансовото министерство са отговорили, че приемат изложените от работодателите мотиви, които ще бъдат взети предвид при подготовката на следващ законопроект за изменение на Закона за счетоводството. Това означава, че описаният параграф 22 се запазва, а неподалите декларации във всеки момент могат да очакват глоби за провинение по тяхната вина.

Сегашното напрежение пред Агенцията по вписванията е необичайно, защото опашки там се образуват обикновено когато започне да наближава крайният срок за предаване на годишните финансови отчети на фирмите - 30 юни. Всяка година агенцията се оказва затруднена да посрещне наплива от фирми, оставили предаването на отчетите си за последните възможни дни.

Фермери ще блокират с трактори пътищата на 3 април. Фермери изкарват на 3 април трактори и комбайни по пътищата, за да ги зареждат на бензиностанциите. Така сдруженията на зърнопроизводителите, на земеделските кооперации и още над 20 браншови съюза на земеделски производители ще протестират срещу законопроекта за регулиране на пазара на горива. Той бе гласуван на първо четене от парламентарната комисия за борба със сивата икономика през миналата седмица въпреки опасенията на редица браншове, че ще убие малките и средните фирми. Вчера обаче бе подадена заявка, че проектът може и да не мине. Икономическата комисия в Народното събрание след дълго обсъждане гласува единодушно "въздържал се".

Определяният като лобистки законопроект вменява на земеделците неприложими изисквания за съхраняване и транспортиране на горивото за земеделската техника, които ще принудят много стопанства да спрат работа, заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Законопроектът предвижда земеделските стопани да се регистрират или като фирми за съхранение на гориво, за което трябва притежават капитал от 3 млн. лв., или като търговци на дребно, т.е. да изпълнят всички изисквания както бензиностанциите. Това означава да монтират измервателни уреди в своите бази, да се свържат дистанционно с НАП и годишно да представят банкова гаранция от минимум 20 000 лв.

Закупуването на нивомери ще струва на земеделския бранш около 100 млн. лв., пресмятат засегнатите. "Ние не сме търговци на горива, а ползватели, защото купуваме горивата от митническите складове, при което плащаме и акциза, и ДДС, за което постоянно сме подложени на проверки. Защо трябва да ни третират като бензиностанции?", посочи Явор Гечев, шеф на асоциацията на земеделските кооперации.

Фермерите са убедени, че целта на закона не е борба с контрабандата, а натиск земеделските стопани да купуват по-скъпо гориво от бензиностанциите вместо от големите митнически складове. "Ако държавата има воля, нека се бори с контрабандата на границите, а не да я търси по селата", заяви Гечев.

Междувременно от Агенция "Митници" съобщиха, че все още нито едно пристанище не е монтирало измервателни уреди с онлайн връзка с митническата електронна система на инсталациите за приемане и разтоварване на течни горива. Гратисният период, даден със Закона за акцизните и данъчните складове от началото на тази година, изтича през юни. Мярката бе въведена, за да се гарантира, че в страната не влизат танкери с контрабандно гориво, което после се продава в страната без платен акциз. От 2014 г. такива уреди и онлайн връзка с НАП имат данъчните складове и бензиностанциите.

От Българската газова и петролна асоциация, която е основен застъпник за законопроекта, алармираха неотдавна за зачестили контрабандни доставки на гориво с танкери. От Агенция "Митници" обаче уверяват, че това не отговоря на истината, защото в момента всяка доставка на гориво през пристанищата се проверява на 100%. Проверките се заснемали с видеокамери, а екипите от митнически и полицейски служители се сменяли периодично на ротационен принцип. От началото на 2018 г. са извършени 17 проверки на пристанищата и още 53 на плавателни съдове, разтоварени директно в данъчни складове с измервателни уреди, посочиха от Агенция "Митници". За сравнение през втората половина на 2017 г. са извършени общо близо 230 входящи контроли на плавателни съдове с енергийни продукти.

Стандарт

Сънародници най-много тормозят българските работници в Германия. Български фирми в Германия, които са подизпълнители на големи компании за електронна търговия, най-много експлоатират нашенци в Германия. Това твърдят експерти от КНСБ, които дадоха и конкретни примери. "Българи, които са били поставяни в най-мизерните условия, днес са вече собственици на компании. Точно те назначават други българи и им плащат минималната работна заплата от около 9 евро на час, а понякога "забравят" и въобще да плащат", разказаха синдикалистите.

Срещу минималната часова ставка българите трябва да доставят до 180 пакета на адрес и работят по 12 часа дневно.

Над 300 000 българи работят в Германия, през миналата година около 2000 от тях са се оплакали от трудова експлоатация, съобщи Иван Иванов, който е консултант към центъра за консултации на проекта "Справедлива мобилност" във Франкфурт. С него е и Нели Ботевска, консултант от проекта „Справедливо командироване" към КНСБ.

Двата проекта се реализират съвместно между КНСБ и ДГБ-Германският съюз на синдикатите.

В Германия има 9 центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България, Румъния, Хърватия и Словения. Най-много са оплакванията от районите на Мюнхен, Франкфурт и Дортмунд, където са разположени най-големите български общности от работници.

В Дортмунд почти 80 на сто от фирмите, които почистват молове и ресторанти, били съставени от българи. Според експертите най-често оплакванията от невъзможни условия за работа идвали от домашни помощници, социални асистенти, строителни работници заети в ресторантьорството.

Един от най-драстичните случаи е със социална помощничка, наета от германка, живееща от години в Бургас. Нашенката трябвало да обслужва в продължение на месец болната от малария германка без да подозира за опасността от зараза. Българската била придружаващо лице на жената в болница. Официално договорът й бил за минималната заплата в България от 500 лв., а с малки цифрички отзад била изписана истинската сума, която получавала - 1400 евро.

Измамите в строителния сектор също са масови. "Работех към фирмата "Телеком сервиз", копаехме траншеи за интернет и оптични кабели. Трябваше да работим общо 3 години в Германия като подизпълнители на големи компании като "Ериксон". Цанихме се за 4000 евро на месец. Стояхме 3 месеца, накрая получихме общо 700 лв.", изплака вчера Тодор Велков. Според него фирмата на няколко пъти е лъгала така работници, като на третия месец ги изхвърляла. накрая закрила офиса си в София и сега контактът с нея е възможен само чрез адвокат.

Според експертите от КНСБ при домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2, 4 или дори един час работа на ден, а фактически се извършва денонощно обслужване на болен.

Липсвала всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти. Хората живеели в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка.

"Дори семейството на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено", твърди Нели Ботевска. "Някои от тези жени въобще не са командировани според правилата. Повечето тях не владеят немски език, предоставят им се договори на немски език, които те подписват, а на ръка се дописват договорите по отношение на заплащането", обясни още Ботевска.

При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи констатират нарушенията, от работодателите се изисква документация, удостоверяваща трудовото правоотношение, като работниците са насочвани да заведат трудово правни дела за неизплатени заплати и други.

В деветте центъра, които предоставят помощ и информация на работници от Източна Европа, най-често се консултират граждани от Полша - около 40 процента, от България - около 22 процента и от Румъния - 19,4 на сто. Румънците в Германия са повече от българите, но българите търсят по-често помощ обясниха консултантите към проекта.

Над 300 000 българи работят в Германия. Към август 2017 година броят на тези, които работят там със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души, като се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18,1 процента. През юли 2017 година заетите българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на предходната година.

Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30,6 процента. Социални помощи получават 11,6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7, 1 на сто.

"Нашите българи често предприемат миграция с цел сезонна работа зад граница. Целта е прибиране на реколта. Сезонната работа означава краткосрочна заетост, която често пъти отпада от възможностите за регламентиране", коментира Валентина Васильонова от синдиката. Тревожим се от това, че в земеделието можеш да упражняваш труд без договори. Така расте броят на хората, които попадат в уязвимост и трудова експлоатация, категорична бе тя.

Монитор

Всеки трети наш в Германия вземал социални помощи. Всеки трети българин в Германия е получавал социални помощи. Това показват данни на консултантските центрове за трудови права на КНСБ във федералната република. Към края на юли миналата година 83 266 нашенци са се възползвали от социалната системата на Германия, което е с 12%, или с близо 9000 повече спрямо същия период на 2016 г.

Данните на синдикатите показват, че това е най-високият ръст на подпомагани чужденци от други страни от ЕС. След нас се нареждат румънците, при които отпуснатите социални помощи, са нараснали с 8 на сто. Статистиката показва, че към края на юли 2017 г. в Германия живеят над 300 000 нашенци, като всеки месец в страната пристигат между 3000 и 4000 души. В средата на миналата година на трудов договор са работили 108 794-ма българи, а други 32 174 са се трудили на непълен работен ден или са били самонаети. Според местната статистиката 16,2% от българите във федералната република са безработни. С право на обезщетение заради липса на работа през октомври 2017 г. са били 23 905 нашенци. За година броят им е нараснал с близо 2000.

Оказва се, че над 53 000 българи търсят препитание в Германия чрез местните бюра по труда. От няколко години в цяла Германия работят консултантските центрове за трудови права, в които всеки българин може да получи помощ. През миналата година около 2000 българи са потърсили консултация с експерти. „Най-чести проблеми са свързани със забавени заплати, прекратени договори от днес за утре, както и липса на трудов договор", обясни консултантът в центъра във Франкфурт Иван Иванов.

Увеличава се делът на командированите служители в чужбина, които търсят помощ от експертите в консултантските центрове. Най-често тези служители получават в пъти по-ниски заплати от регламентираното в европейското законодателство. Според Наредбата за командированите служители работодателите могат да изпратят свои служител в чужбина в рамките на 30 дни. През това време работникът получава към заплата си в България допълнително възнаграждение, равно за минималното за длъжността, която изпълнява в съответната страна. Често обаче работодателите вместо минималната ставка, която в Германия в 8,84 евро на час, изплащат по 35 евро на ден командировъчни.

Арестуваните данъчни прибирали до 5 бона рушвет. Данъчните служители, които във вторник бяха арестувани при акция на ГДБОП, са прибирали до 5 хил. лева рушвет. Това стана ясно по време на брифинг на специализираната прокуратура.

Магистратите са повдигнали обвинения на 11 души от 20, които бяха задържани ден по-рано. Това каза ръководителят на спецпрокуратурата Иван Гешев. Той допълни, че това е първата и най-голяма група данъчни служители, разкрита от неговата служба и ГДБОП. Гешев обясни, че освен за подкупи, част от данъчните ще бъдат обвинени и за пране на пари.

От инспектори до началници на сектори са арестуваните. Данъчните вземали между 500 и 5000 лева в зависимост от бизнеса на търговеца и начина, по който изглеждал обектът. Заместникът на Гешев - Димитър Петров, обясни, че за част от данъчните прокуратурата ще иска постоянни арести. В домовете на арестуваните са намерени около 300 000 лева и скъпи бижута.

Ръководителите на екипи в НАП, освен че давали разпореждания как да бъдат проверявани търговци, дори вземали вещи от обекти, които не можели да си платят исканите пари. Така задоволявали битовите си нужди. На разследващите съдействали редица изнудвани за пари. Гешев гарантира, че прокуратурата няма да допусне тези свидетели да бъдат „натискани". Служителите на НАП са издавали информация от Контрабандния център на заинтересовани лица. Това каза директорът на ГДБОП главен комисар Ивайло Спиридонов. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова заяви, че в прокуратурата е постъпил анонимен сигнал за депутата Димитър Гамишев. В него пишело всичко за историята на фирмите на Гамишев. Арнаудова припомни, че след публикации в медиите прокуратурата се е активизирала и по отношение на евентуално данъчно престъпление.