Сега

ЧЕЗ поиска шокиращо поскъпване на тока. Изненадващо високо поскъпване на тока от 1 юли е поискала ЧЕЗ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Дружеството, около чиято продажба се вихри скандал вече втори месец, настоява нощната тарифа да поскъпне с 51%, а дневната да бъде увеличена с 5%. От ЧЕЗ искат и за значително увеличение на цените за достъп и пренос - съответно с 35 и 34%. Тези добавки формират около 1/4 от стойността на фактурата. В случай че заявлението на ЧЕЗ бъде прието, живеещите в Западна България ще плащат дневната енергия по 0.138 лв. на киловатчас без ДДС при сегашни 0.132 лв. При нощната енергия скокът е от 0.05696 лв. на 0.08603 лв. без добавките.

За сравнение - останалите две енергоразпределителни предприятия - ЕВН и "Енерго-Про", искат далеч по-ниско увеличение. ЕВН настоява за повишение от 6.9% на дневната тарифа с 5.4% на нощната. Увеличение с около 5.5% искат и от "Енерго-Про".

Данните за предложението на ЧЕЗ станаха ясни от писмо на председателя на КЕВР Иван Иванов, изпратено до лидера на БСП Корнелия Нинова по искане на левицата. Те бяха потвърдени от КЕВР, а чешката компания даде доста мъгляво обяснение за исканото драстично увеличение.

След публикуването на писмото на КЕВР от ЧЕЗ уточниха, че поисканото средно увеличение всъщност е 16.28%. Към момента крайният снабдител на ЧЕЗ - ЧЕЗ Електро, продавал за битовите клиенти енергия по нощна тарифа под себестойност, т.е. цената, по която купува енергията от НЕК, е 107.71 лв./мегаватчас, а я доставя на битовите си клиенти за 56.96 лв./мегаватчас. "Поради това предлагаме изравняване на нощните тарифи за стопанските и битовите клиенти", заявиха от компанията. И изтъкнаха, че към момента делът на ЧЕЗ в крайната цена на тока за бита е 8.39%, т.е. на всеки 100 лв. в ЧЕЗ оставали 8 лв. и 39 ст. Останалите 91.61%, или 91 лв. и 61 ст., отивали за производството (НЕК), преноса (ЕСО), данъци и други налози.

Председателят на КЕВР Иван Иванов и вчера коментира, че всички ЕРП-та искат повишение, но това няма да стане, защото регулаторът ще признае само "абсолютно необходими" разходи. "Няма да допуснем никакво значително увеличение", категоричен беше Иванов.

По закон срокът, в който дружествата трябва да подадат заявления в КЕВР за цените от 1 юли, изтича в края на март. Това съвпадна със скандала около продажбата на българските активи на ЧЕЗ на българската "Инерком", собственост на Гинка Върбакова. От компанията твърдят, че исканото увеличение няма връзка със сделката. БСП обаче веднага обвърза двете неща.

"Стои ли правителството зад продажбата на ЧЕЗ-България на Гинка Върбакова и народът ли ще плати сметката на задкулисието?", попита риторично лидерът на БСП Корнелия Нинова в социалните мрежи, след като публикува писмото със заявлението на ЧЕЗ. "Обръщам внимание, че искането е от 30.03. 2018 г. и досега е крито. Другите енергоразпределителни дружества обявиха официално исканията си. На многократните ни въпроси за ЧЕЗ бяха давани мъгляви отговори и бяхме обвинявани в лъжа, че ще има увеличение на цената на тока за хората", коментира Нинова.

"Смяната на собствеността на ЧЕЗ в България няма да промени цената на електрическата енергия, защото тя се определя от КЕВР, а не от ЕРП-тата", коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Иван Иванов каза вчера, че няма нова информация, свързана с продажбата на дружеството. Той съобщи, че идния вторник ще бъде на заседание на временната парламентарна комисия, която се занимава с казуса.

"Ако преговорите с "Инерком България" се провалят, наред идва вторият участник в процедурата за продажбата на активите на CEZ Group в България - индийско-българския консорциум между "Фючър Енерджи" и India Power, пише чешкото издание Lidovky. То цитира свои източници, според които офертите на "Инерком" и "Фючър Енерджи" са били близки. Консорциумът е предложил 355 млн. евро, но срокът за изплащане е бил пет години, което според консултантите на CEZ ще свали цената на активите до 317-333 млн. евро. В същото време офертата на "Инерком" е на стойност от 342 млн. евро, като сумата ще бъде платена по-бързо, което в крайна сметка е натежало при избора. Освен това в края на 2017 г. "Фючър Енерджи" фалира. Изненадващо обаче един от участниците в преговорния екип на CEZ Group - Томаш Плескач, е коментирал за изданието, че ако преговорите с българската компания се провалят, на дневен ред идва индийската оферта, но без българския партньор от "Фючър Енерджи".

Министър Ангелкова нападна КЗП за контрола над хотелите. Министърът на туризма Николина Ангелкова нападна директно Комисията за защита на потребителите (КЗП), че не си върши работата. Повод стана злополучният хотел в Чифлика, който предизвика залп от оплаквания с мизерните си условия. В сряда Ангелкова заяви, че скандалът с хотела е гръмнал преди месец, а от КЗК още не са подали искане за отнемане на категоризацията на хотела. Комисията е "слабото звено", отсече тя. Според обясненията й Министерството на туризма (МТ) само давало "звездите" на обектите, а после КЗК трябва да контролира на ниво ли са предоставяните услуги.

Министърката отдавна се опитва да изземе контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите, като от миналата година лансира създаването на структура, подобна на туристическа полиция. Идеята е залегнала в законови промени, които вече бяха приети на първо четене в парламента. Те предвиждат формирането на инспекторат в МТ, чиито кадри да могат да пишат актове за нарушения, да запечатват обекти, да затварят хотели, заведения и плажове за нередности и т.н. За целта част от служителите на КЗК трябва да преминат на подчинение на Ангелкова.

"Ние разчитаме на сигналите. В момента чакаме друг орган да ни сигнализира, ако реши, за да можем да стартираме процедура за отнемане на звезди", оплака се Ангелкова по Нова тв, като посочи, че скоро това ще се промени.

Критиките на ресорния министър срещу КЗК обаче не са много справедливи - поне по случая с хотела "Чифлика Палас Ризорт и СПА". Обектът е затворен, а още миналия месец шефът на комисията Димитър Маргаритов съобщи, че няколко пъти е пращал писма до Ангелкова за нередностите в проблемния хотел. Освен това КЗП е съставила 12 акта на стойност 10 хил. лв. на обекта в Чифлика.

Реклама

В сряда МТ се уреди с нов транш от 1.68 млн. лева за национална туристическа реклама. Парите бяха отпуснати с решение на правителството. Според плана за действие към стратегията за развитие на сектора в периода 2018-2020 г. ще бъдат отпуснати близо 21 млн. лв. за реклама в чужбина.

Плажове

Правителството стартира процедури за концесия на четири морски плажа - "Св. св. Константин и Елена - юг", "Ривиера", "Ахтопол-север - източна зона" и "Китен-юг". Предлага се срокът на първите две концесии да е 15 години, а на другите - десет. Минималното концесионно плащане за "Ривиера" е 257 959 лв. годишно (без ДДС), за южния плаж на курорта "Св. св. Константин и Елена" е 78 662 лв., за ахтополския плаж - 30 775 лв., а за китенския - 119 499 лева.

Капитал

Сделките за първите 3 месеца: Голямо сбогом от Запад. Чешка доминация и оттегляне на западни инвеститори от България - така би могло да се обобщи условно развитието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в страната от началото на годината. В две от трите най-големи сделки за периода купувач е чешкият фонд PPF на милиардера Петр Келнер, който ще бъде новият собственик на "Теленор" и "Нова телевизия". В третата пък с адрес Прага е купувачът - държавният енергиен оператор CEZ, който продава бизнеса си в България. И при двете покупки на Келнер от страната се оттеглят западни собственици, а от седмици в ход е и продажба на още един голям чужд бизнес - банката на Societe Generalе, която също привлича интерес от източна, но не и от западна Европа.

Извън тези знакови прехвърляния, изминалите три месеца не се отличават с извънредна активност в сравнение с началото на миналата или на по-миналата година - общият брой сделки за периода остава около 30, като в основната си част те са за суми под 30 млн. евро. Въпреки по-малките размери, които обикновено са свързани предимно с местни купувачи, не липсва и интерес от страна на стратегически международни инвеститори. Вече традиционно значителна част от външния интерес е към технологичния сектор, но чуждестранни купувачи има и за добри производствени активи. В белязалия изминалата година сектор на бизнес имотите пазарът също остава активен, но основният фокус се измества от моловете към офис сградите. Раздвижване има и в банковия сектор, където Столичната община продаде участието си в Общинска банка на съмнителен купувач, четвъртият опит на синдиците на фалиралата КТБ да намерят нов собственик на дъщерната ТБ "Виктория" е на финалната права, а приближава продажба и на Пиерос и вече споменатата "Сосиете женерал Експресбанк".

Макар и с по-умерени темпове се запазва и активността по линия на българските компании и предприемачи, които правят покупки извън страната в търсене на международна експанзия на дейността си.

По света и у нас

Глобално първото тримесечие на 2018 г. донесе рекордно високи нива на пазара, въпреки политическата несигурност, породена от търговските конфликти между САЩ и Китай. По данни на консултантската компания Dealogic стойността на сделките за периода е достигнала 1.2 трлн. долара, като обемът и броят на обявените през първите три месеца на годината мегасделки също са на едни от най-високите си нива. Причините: възходящото развитие на световната икономика, евтиното финансиране, увеличаващото се доверие в регулаторните системи и способността на бизнеса да устоява на кризи.

На този фон ситуацията в Централна и Източна Европа през последните месеци изглежда малко по-умерена. Според наблюденията на консултантската компания EY, за цялата 2017 г. общият брой на сделките в региона е намалял с 2.8% в сравнение с година по-рано. Стойността им обаче се е повишила с 6.6% спрямо 2016 г., отчитат от дружеството в редовния си "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" (CSE M&A Barometer). В основната си част сделките в региона са вътрешни за съответните държави, а най-активният пазарен сегмент остават недвижимите имоти, следвани от производството и покупките на IT бизнеси. "За отбелязване е и фактът, че делът на транзакциите, приключени от стратегически инвеститори, бележи спад от 6 процентни пункта до 72% от общият обем на сделките", посочват от EY.

Все пак добрите перспективи пред икономиките в региона носят оптимизъм и за M&A сектора. "Наблюдаваме повишена активност на финансовите и стратегическите инвеститори в целия регион, включително и в България, повлияна от благоприятните икономически прогнози, ниската цена на финансиране и някои размествания в собствеността вследствие на по-големи глобални сделки, изискващи отделяне на отделни бизнеси наложени от антимонополните органи", посочва Георги Вангелов, който е директор в българската консултантска компания Entrea Capital. По думите му, интересът към местния пазар от страна на стратегически и финансови инвеститори остава стабилен.

Големите сделки

Макар и 2018 г. да е още в началото си, чешкият милиардер Петр Келнер спокойно може да кандидатства за титлата за "Купувач на годината". Най-богатият източноевропеец, който избягва публичните изяви, е новият собственик както на най-голямата медийна група в България - "Нова телевизия", така и на телеком номер 3 в страната - "Теленор". Сделката за българския бизнес на норвежкия Тelenor е в пакет заедно с операторите в Сърбия, Черна гора и Унгария, като общата оценка на придобиваните компании е 2.8 млрд. евро. Българският телеком е 29% от пакета, което прави оценката му над 800 млн. евро и го превръща в най-голямата M&A сделка в страната от 2013 г., когато норвежкият Telenor го купи от гръцката OTE за 717 млн. евро. Отделно от това инвестиционният фонд на Келнер - PPF Group, ще плати и 185 млн. евро за "Нова телевизия", за чиято продажба базираната в Швеция група MTG води преговори с различни кандидати още от миналата пролет. Или общо бг сметката на Петр Келнер е около 1 млрд. евро.

Другата мащабна сделка в страната за тримесечието е за продажбата на българския бизнес на чешката държавна енергийна компания CEZ на фирмата на Гинка Върбакова - "Инерком". Пакетът, който включва електроразпределителното дружество "ЧЕЗ Разпределение", доставчика на ток "ЧЕЗ Електро България", лицензирания търговец на електроенергия "ЧЕЗ Трейд България", компанията за ИТ услуги "ЧЕЗ ИКТ България", соларния парк "Free Energy Орешец", електроцентралата на биомаса "Бара груп", както и ръководещата и координиращата дейността на българските звена на групата "ЧЕЗ България", е оценен на 326 млн. евро. Доколкото финансирането на купувача не е осигурено, то точещата се от над година продажба може и да не приключи с щастлив край за CEZ.

Технологии, банки и офиси

Една от видимите тенденции на тримесечието беше запазването на традиционно високия интерес на международни купувачи към българския технологичен сектор. В него беше и първото придобиване от страна на китайски стратегически инвеститор на българска компания - това на софтуерната "ММ Солушънс", която стана собственост на ThunderSoft срещу 31 млн. евро.

С нови акционери са и "Хелоу хънгри", която стои зад платформата за поръчки на храна BGMenu, софтуерната българо-датската софтуерна компания Komfo, стартъпа "МамутДиБи", който разработва продукт за съхранение и анализ на големи бази данни, както и телекомуникационният бизнес на "Алтерко" в България, Румъния и Македония. В групата на технологичните сделки е и например излизането на фонда за рисков капитал NEVEQ от компанията за семантичен софтуер "Онтотекст".

Сред новите стратегически играчи на българския пазар са още холандската Dietsmann, която финализира придобиването на "Енергоремонт холдинг", както и германската издателска група Klett, която вече притежава 79% от издателствата "Анубис" и "Булвест" и от дистрибутора им "Анубис-Булвест", в които влезе като малък акционер през 2013 г.

Друга запазваща тенденция е и интересът на южноафрикански инвеститори към имотния сектор в страната. След като през миналата година придоби търговски центрове номер 1 и номер 3 в София - Paradise Center и Serdica Center, за общо около 460 млн. евро, фондът NEPI Rockcastle продължи с покупките в страната, като плати 9 млн. евро за терен в широкия център на Пловдив, където възнамерява да строи нов мол. В имотния пазар в България инвестира и южноафриканският фонд Old Mutual Group, който вече има непряко участие в най-голямата местна софтуерна компания - "Пейсейф", а сега придобива контролен дял в офис проекта на AG Capital "Полиграфия център".

Първата си инвестиция в страната, също в офис сегмента, пък направи унгарският Wingholding, който плати близо 10 млн. евро за две административни сгради в столичния район "Младост". С нов собственик, само че местен, е и бизнес сградата на софийската улица "Московска" 9, в която наемател от години е Британското посолство в България - ирландският фонд Avestus продаде проекта на братята Владимир и Огнян Павлови, които имат бизнес в мостовото строителство.

След местната мегасделка на миналата година, в която белгийският собственик на Сибанк - KBC, купи ОББ и "Интерлийз", продължава активността и на банковия пазар. В началото на годината със скоростни темпове Столичната община продаде мажоритарното си участие в Общинска банка на лихтенщайнския фонд Novito Opportunities, който финансира покупката за 46 млн. лв. със средства от производителя на горива "Инса ойл" на Георги Самуилов. Бързото и безкритично одобрение от страна на регулаторите обаче породи опасения, че зад официално обявените лица стои друг интерес.

Междувременно друга продажба в сектора - тази на ТБ "Виктория", най-накрая е на път да се случи. В четвъртия опит на синдиците на фалиралата КТБ да намерят нов стопанин на дъщерната финансова институция според източници на "Капитал" за купувач е избрана Инвестбанк на Петя Славова, но все още липсва официално съобщение.

По всичко личи, че консолидационните процеси в сектора ще продължат - от миналата година купувач за бизнеса си на Балканите търси гръцката Piraeus, като по информация на "Капитал" процедурата за продажбата на българската Банка Пиреос е в напреднала фаза, а за най-вероятен купувач се сочи Пощенска банка. В началото на тази година пък стана ясно, че френската банкова група Societe Generale също ще търси излизане на част от пазарите в региона, в които не е в топ 3. В тази група попада и дъщерната Сосиете женерал Експресбанк, за която по информация на "Капитал" интерес има от страна на унгарския собственик на Банка ДСК - OTP Group, както и от американския асет мениджър Apollo Global Management, но с ниска цена.

Максималната втора пенсия може да достигне 711 лева. Работещите, които са се осигурявали на максимален осигурителен доход, могат да натрупат по партидите си в частните пенсионни фондове над 125 хил. лв. до 2044 г., ако имат пълни осигуровки през цялата си трудова дейност, показват изчисленията на социалното министерство в концепция, която регламентира фазата на изплащането на вторите пенсии. Документът е в процес на обществено обсъждане до 24 април.

Така според изчисленията всеки мъж би могъл след навършване на пенсионна възраст да получава от частния си пенсионен фонд пожизнена месечна пенсия от 711 лв., а всяка жена - средно 660 лв.

В концепцията социалното министерство публикува основните си виждания какви видове пенсии от частното осигуряване би могло да има. След като предложенията бъдат одобрени от работодателите, синдикатите, работещите в частния сектор и професионалните организации, министерството ще подготви на тяхна база промени в Кодекса за социално осигуряване, въз основа на които ще се изплащат пет вида пенсии.

Изчисленията в проекта са направени на база на сегашния среден размер на партидата в пенсионните фондове, минималния и максималния осигурителен доход, средната продължителност на живота и на база на формула какъв процент от пенсията трябва да се получава от частния фонд. Липсват обаче много детайли какви икономически параметри са заложени при сметките - например при каква инфлация, ръст на заплатите или реализирана доходност от управлението на фондовете са постигнати тези резултати.

Според документа осигурените върху средната работна заплата ще могат да натрупат по партидите си в частните фондове средно около 75 хил. лв., когато навършат пенсионна възраст, ако са започнали работа през 2002 г.

Пет вида пенсии

В концепцията си социалното министерство предлага избор между пет вида пенсии от втория стълб. Едната възможност, ако партидата е малка, е на бъдещите пенсионери средствата да се изплатят ударно за пет години. При втория вариант те могат да изберат пожизнени пенсии без право на наследяване.

Третата възможност е отново пожизнена пенсия, но с определен период (например 5, 10 или 15 години), през които, ако лицето почине, остатъкът да бъде изплатен на наследниците му. Това е своеобразен компромис, който цели да реши основния проблем с наследяемите пожизнени пенсии. При тях, ако клиент на фонда живее по-кратко от очакваното в актюерските разчети, парите се изплащат на роднините му, но ако преживее по-дълго и средствата по партидата му се изчерпят, самото пенсионно дружество ще трябва да покрива недостига. Това обаче е неустойчиво и рискува да декапитализира пенсионните компании или пък да ги принуди да се презастраховат, като изплащат максимално ниски пенсии, така че да няма опасност да се изчерпи партидата. Предложеният вариант е нещо като ограничено наследство, при което все пак биха останали ненаследени средства, които да се използват за покриване на пенсии на лица с изчерпани партиди.

В документа е записана още възможност при пенсиониране да бъде изтеглена част от партидата, а след това пенсионерът да получава пожизнена пенсия от останалата част. Има и вариант за програмирани тегления на части от партидата през различни периоди от време.

Според частните пенсионни фондове по този начин осигурените ще могат да избират между няколко начина за получаване на втората пенсия, а не само пожизнена пенсия, както е в момента по закон.

Защо толкова?

В документа е записано, че с 5% от доходите вноска в момента трябва да се постигне 20% от бъдещата пенсия. Преди две години парламентът гласува да замрази увеличаването на средствата, които се отделят в лична партида в частен фонд, и те продължават да бъдат 5% от доходите. Общата осигурителна тежест в момента е 19.8%, като по-голямата част отива в НОИ за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери.

В момента минималната пенсия, която гарантира държавата, е 200 лв., а средната е около 330 лв. В концепцията е записано, че очакваното намаление на пенсията от държавното обществено осигуряване за пенсиониращите се в периода 2021 - 2037 г. би било между 18% и 21%, т.е. средно около 20%.

Според изчисленията в концепцията първите пенсионери, които се очаква да започнат да получават втора пенсия - родените между 1960 и 1965 г., само 10% са се осигурявали на максималния осигурителен доход и ще получават от частния фонд допълнителни пенсии над 100 лв. Най-голямата част от бъдещите пенсионери са плащали осигуровки на база минимална работна заплата и затова ще получават от пенсионния фонд пенсии между 30 и 100 лв.

В концепцията липсва анализ каква пенсия ще могат да вземат бъдещите пенсионери от НОИ, за да могат да съпоставят какви осигуровки са внесли в държавното осигуряване и в частния фонд и какви пенсии ще получават, след като съберат държавната и частната пенсия. В същото време на сайтовете на пенсионните фондове има калкулатори, в които всеки техен клиент би могъл да въведе натрупаните средства по партидата си и да избере как би искал да получава пенсията си и да види какъв би бил нейният размер. Той зависи от това какъв е бил размерът на вноските за втора пенсия, дали служителят се е осигурявал редовно и от натрупаната доходност от частния фонд.

Бъдещите пенсионери могат да започнат да получават втора пенсия пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране или при навършване на самата възраст. Условие за получаване на държавната пенсия обаче не е само навършената възраст, а възрастта плюс съответния трудов стаж.

Именно защото са се осигурявали на минимална заплата и не могат да изпълнят условията за държавни пенсии заради липса на стаж или възраст, все повече хора се стремят да получат инвалидни пенсии и в момента техният брой е над половин милион, а онези, които имат инвалидна добавка към пенсиите, са още около 450 хил., коментират икономисти.

Примамка за НОИ

"Това, което виждам от концепцията, е, че държавата отново се опитва да привлече повече работещи да се осигуряват за пенсия само в държавното обществено осигуряване, за да запълни по този начин дупката в НОИ, която е 50% от приходите му. С изчисленията в концепцията хората биват лъгани, че ще вземат по-малко пари, като се взимат предвид средни стойности на партиди и не се правят точни изчисления, тъй като не е ясен размерът на пенсията, която ще се получава от НОИ за всеки осигурен, не е видно как са изчислени тези пенсии и дали не са занижени стойностите на натрупаните средства", коментира Аркади Шарков, икономист в Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Той допълва, че в основата на пенсионната реформа преди години е заложено вторият стълб да се изравни с първия.

"Правителството бяга от това да изравни процентите от осигуровката между НОИ и частния фонд, което е разковничето, за да има пенсионна реформа и хората да получават високи пенсии. От сегашните изчисления виждаме и размера на сивата икономика и това, че повечето хора не са имали стимул да се осигуряват на максимален доход, защото много голям процент от осигуровките отива към социалното осигуряване, а работещият не получава почти нищо по личната си партида", отбелязва Шарков.

Той припомня, че концепцията за пенсионна реформа предвиждаше НОИ да бъде на нулев дефицит, а в момента държавата подпомага с 50% от нужните средства за пенсии първия стълб и видно ощетява осигурените във втория стълб.

Стандарт

ПРОМЯНА: Трудов договор за 4 часа на ден. Заетите по т. нар. еднодневни трудови договори ще могат да работят и да се осигуряват не само в продължение на осем, но и на четири часа в рамките на един ден. Тази промяна ще стане възможна с внесеното предложение за поправка в Кодекса на труда, чието разглеждане в комисии и в пленарна зала ще започне в най-скоро време, съобщи народният представител от ГЕРБ Светлана Ангелова.

Подкрепа за предложението вече са дали работодатели, наемащи лица за краткосрочна селскостопанска работа, отбеляза зам.-председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика. По този начин се отговаря на потребностите на селскостопанските работници, тъй като за някои култури като роза, лавандула не е необходима осемчасова заетост. Тяхното прибиране става в рамките на няколко часа на ден и по този начин се създават затруднения на работниците и техните работодатели. Целта на промяната е осигуряване на гъвкавост и облекчаване условията при сключване на договорите.

Междувременно заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова посети вчера филиал на детска градина „Червената шапчица" в Русе, където се изпълнява проект „Социално включване чрез услуги за ранно детско развитие". Той осигурява устойчивост на Центъра за социални и образователни услуги, изграден по проект „СВЕТИЛНИК", като досегашните услуги за семейства с деца от 3 до 7 г. продължават в пълен обем и са надградени с нови. В сградата на градината се предлага педагогическа подкрепа за деца с увреждания, консултиране на родители, индивидуална и групова работа с деца и родители, здравна детска консултация и др.

Вдигат заплатите в затворите с 88 лева. Увеличение на заплатите и край на протестите - това е резултатът от продължилите 5 часа преговори между ръководството на Министерство на правосъдието и синдикатите в системата.

Министър Цецка Цачева и представителите на работещите в ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" се договориха как да бъдат разходвани отпуснатите допълнително от правителството 15 млн. лв.

По 88 лв. към основното възнаграждение ще получат служителите на затворите със задна дата от 1 март, обяви Цецка Цачева. Ще го получат близо 4000 служители.

Повишението на заплатите ще получат съответно 1149 служители на ГДО и 2884 служители на ГДИН, съобщи Цачева.

Председателят на синдиката на служителите на затворите Христо Илков обяви, че предстои да запознае УС на синдиката с договореното в правосъдното министерство и да бъде обявено окончателното решение за прекратяване на протестните действия.

Последният протест на надзирателите се състоя вчера пред Софийския затвор. Протестиращите настояваха за подобряване на условията на труд и за увеличение на заплатите.

Затворниците имат повече права от задължение, пък подкрепиха подчинените си директорите на затвори на национално съвещание при Цачева вчера, на което бяха набелязани спешни мерки в посока на исканията на протестиращите и подобряване на положението в системата.

Монитор

Издирвачи търсят бегълци с градския транспорт. Издирвачи търсят бегълци с градския транспорт. Това разказаха пред „Монитор" служители от сектор „Издирване" към МВР. Причината била, че униформените рядко имат право на служебни автомобили. Дори да разполагали с такива, те нямали предвидени пари за гориво и поради тази причина ползвали услугите на рейсове, автобуси и метро. Случвало се дори да използват личните си коли, за да стигнат до някой адрес. Освен това бройката им била пренебрежимо малка.

Само в столицата в деветте районни управления имало по двама-трима души, които са ангажирани с намирането на бегълците от правосъдието, в останалите районни бройката им била още по-малка.

Така общата цифра показва, че само за обявените за общодържавно издирване към днешна дата над 1120 души, отговаряли не повече от 100 униформени.

Борисов: Ще спрем корупционните схеми с ТЕЛК, в системата се наливат 1,7 млрд. лева. Да се спрат корупционните схеми в системата на ТЕЛК и да се увеличи контрола, но без това да засегне истински нуждаещите се хора. Това обеща премиерът Бойко Борисов след заседанието на кабинета и след като пред Министерския съвет се проведе хиляден протест на хора с увреждания.

Причината се оказа предложенията на здравното министерство за промени в наредбата за медицинската експертиза, на основата на която се отпускат инвалидни пенсии. Поправките предвиждаха степента на увреждане да се определя на база на основното заболяване, но не и за придружаващите. Така преди ден по нареждане на Борисов наредбата бе изтеглена от обществено обсъждане. И макар че управляващите промениха плановете си, хората с увреждания не се отказват от протеста.

„Ни най-малко не сме мислили на някого да навредим. Точно обратното. Но хора, които не заслужават и са взимали тези пари или има корупционни схеми в ТЕЛК-вете, това не може продължи", каза той и призова за диалог. Премиерът увери, че следващите два дни ще има срещи между организациите на хората с увреждания и министрите - на труда и социалната политика Бисер Петков и на здравеопазването Кирил Ананиев, на които ще присъства и вицепремиерът Валери Симеонов. Именно на тях ще се обсъди всичко „точка по точка, детайл по детайл". Относно ТЕЛК, Борисов увери, че ще се използва всеки ресурс на държавата за по-голям контрол над работата на комисиите. „От там започва проблемът. Целта е да останат повече ресурс за хората, а не да се пренасочва", обясни премиерът.

Именно, за да са спокойни и хората с увреждания Ананиев е изтеглил наредбата, така че в спокоен диалог да се реши този проблем. 1,7 млрд. лева отиват в този процес и един по-добър контрол ще е от полза за всички, каза Борисов. Той припомни, че вицепремиерът Валери Симеонов с екип от експерти и министри над 5 месеца е работил по темата, като целта е била фалшивите ТЕЛК-ове и източването на ресурс да спре, а не да се ощетяват дадени хора. Борисов заяви още, че спирането на източването на системата от хора, които злоупотребяват, е било едно от условията и в коалиционното споразумение между ГЕРБ и патриотите.

По-рано темата коментира и социалният министър Бисер Петков.