Сега

Банките масово вдигат таксите. На фона на падащите лихви през миналата година банките масово са вдигнали таксите. Това стана ясно, след като БНБ публикува списък на средния размер на таксите по разплащателните сметки. Поевтиняване има само при две-три платежни операции.

Така например през 2017 г. банките са намалили таксата за откриване на разплащателна сметка, но пък са вдигнали тази за обслужването й. Откриването на сметка е струвало на клиентите средно 1.79 лв. при 2.16 лв. през 2016 г. А когато към сметката има и дебитна карта, цената е била 1.32 лв. при 1.92 лв. година преди това. В същото време обаче обслужването на разплащателна сметка е поскъпнало средно от 2.01 на 2.27 лв. и от 1.51 на 2.02 лв., когато е заедно с дебитна карта.

Централната банка започна да води сравнителна статистика на банковите такси от есента на 2016 г. Това става според Закона за платежните системи, който задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да се възползват от услугите им. Целта, заложена в евродиректива, е всеки европеец да има поне една банкова сметка и тя да е евтина за поддържане и обслужване, т.е. с възможно най-ниски такси. Все още много българи предпочитат да си нямат даване-вземане с банки именно защото не искат и не могат да плащат такси и комисиони.

По закон трезорите трябва да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателни услуги и да не предлагат по-високи такси на клиентите си с платежна сметка за основни операции. Тази година БНБ закъсня с оповестяването на данните, което по закон трябваше да стане още до края на февруари.

Оказва се, че сега банките спокойно могат да коригират нагоре таксите за по-бедните си клиенти, следвайки средните нива. По-скъпо може да стане тегленето на пари в брой от сметката в офиса на банката, тъй като средната такса за суми до 1000 лв. е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв. По-скъпо вече струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка - средно 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това.

С над 10 стотинки за една година са се покачили и таксите при плащане на директен дебит - когато банката периодично извършва плащания на клиента, като например погасяване на задължения по кредити, битови сметки, годишни абонаменти и др. По-високи средни такси има за кредитните преводи и периодичните преводи в лева. БНБ тази година не е публикувала данни за средната цена на преводите в евро, при които наскоро стана ясно, че България е първенец в ЕС. Европейската комисия публикува данни, които показват, че докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро.

Добрата новина от списъка на БНБ е, че вече нито една банка не начислява такси при плащане с дебитни карти от ПОС-устройства, включително чрез интернет. До миналата година все още имаше банки, които таксуваха клиентите си, когато се разплащат в търговските обекти или интернет с дебитни карти.

Проблемът с платежните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на потребителите, е, че те са много слабо известни, тъй като банките почти не ги рекламират. Освен това пред откриването на такива сметки има сериозно ограничение - клиентът да няма сметка в друга банка. Платежната сметка покрива около 10 основни операции, като за услуги извън тях банките прилагат стандартната тарифа. Все пак законът забранява достъпът до използването на платежната сметка да се обвързва с покупката на допълнителни услуги от съответната банка.

През последните четири години банките постепенно завишават таксите и комисионите в опит да компенсират свиващите се приходи от лихви. За миналата година нетният доход от такси и комисиони в банковата система достигна рекордните почти 1 млрд. лв., като година преди това е бил 921 млн. лева.

НЕК топи печалбата си с 50 млн. лв. за година. Националната електрическа компания (НЕК) отчита положителен финансов резултат за първите три месеца от годината, но въпреки това печалбата й се топи с 47.5 млн. лв. За този период дружеството излиза на плюс от 72.8 млн. лв. на фона на 120.3 млн. лв. за първите три месеца на 2017 година. Това показва финансовият отчет на дружеството за първите три месеца на годината. Като цяло държавните енергийни дружества отчитат подобрение на финансите си, но част от тях също регистрират по-скромни печалби.

НЕК продължава да изпитва парични затруднения към доставчиците си, като от компанията не са оптимисти и не очакват това скоро да се промени. През второто тримесечие тенденцията е финансовият резултат да се влоши. Очаква се намаляване на потреблението на електроенергия на регулирания пазар. В същото време ще се увеличат изкупуваните количества ток от ВЕИ и разходите, свързани с тях. Цените на тока от соларни паркове, които са с най-висока цена, ще вдигнат значително миксовата цена, пише в отчета на компанията.

Докато НЕК топи печалбата си, финансовите показатели на АЕЦ "Козлодуй" се подобряват. Първа атомна отдава това на повишената пазарна цена за продажба на ток, както и на увеличената регулирана цена за продажба. Приходите от продажби на ток през първото тримесечие на тази година са 293 млн. лв., което е с 28.4% повече в сравнение със същия период на 2017 г., когато те са били 228 млн. лв., показва още отчетът. Добър е и резултатът на Българския енергиен холдинг, който регистрира печалба от 13.7 млн. лв. на фона на 8.6 млн. лв. година по-рано. На печалба от 8 млн. лв. излиза и Електроенергийният системен оператор. За първите три месеца на 2017 г. например той е бил на плюс от 5.5 млн. лв.

Макар и минимално - с около 2 млн. лв. до 22.9 млн. лв., топи печалбата си "Булгартрансгаз". Намаление на приходите пък отчита държавната "Марица-изток 2", която е на загуба от 19.5 млн. лв., показва отчетът на компанията. Информация за това как се движат парите на "Булгаргаз" няма.

Пред закриване

Повече от двойна загуба през т.г. на фона на миналата отчита държавната телекомуникационна компания "Булгартел". Така за първите три месеца на тази година тя излиза на минус от 166 хил. лв. на фона на загуба от 76 хил. лв. за същия период на 2017 г. Основната причина за това са пречки пред планираните продажби. Какви точно са те обаче, не става ясно. Ръководството на дружеството е анализирало възможността то да продължи дейността си в бъдеще и е установило, че към момента това зависи от активната подкрепа на собствениците.

Капитал

КФН разследва цигарените компании на Пеевски за борсови нарушения. Комисията за финансов надзор за пръв път от години започна проверка и е на път да санкционира за нарушения на закона за ценните книжа дружества от орбитата на собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. Става въпрос за цигарените му компании "Булгартабак холдинг", "Юрий Гагарин" и "Благоевград БТ".

Регулаторът разследва смяната на мажоритарния собственик на завода за цигарени опаковки "Юрий Гагарин" - Пловдив, без да бъдат уведомени акционерите и продажбата на имот на дружеството без разрешение от акционерите.

С принудителни мерки, глоби и административните наказания сделките не могат да бъдат обявени за нищожни. Това би могъл да направи единствено съдът, ако Комисията за финансов надзор или някой от акционерите заведе искови производства. За нарушен обществен интерес от собствениците на публични дружества би могла да се самосезира и прокуратурата, тъй като това е в общите й правомощия за опазване на законността.

Какво свърши регулаторът

В единия казус става въпрос за решение на съвета на директорите от края на октомври компанията да продаде свой склад в района на Гара Искър - София, на "Техномаркет". В този момент мажоритарен собственик и на двете дружества - продавач и купувач, е "Благоевград БТ".

Според уведомление до фондовата борса от 17 октомври 2017 г. бордът на директорите на "Юрий Гагарин" е взел решение да продаде складова база със застроена площ 3575 кв.м, която се намира в района на Гара Искър - София. Имотът е купен за 17 млн. лв. през 2016 г., като по това време Делян Пеевски е акционер в "Юрий Гагарин" с 18% от акциите.

В съобщението до фондовата борса е посочено, че в сделката е на цена от 7.8 млн. лв. и в нея участват заинтересовани лица, което означава, че тя трябва да се извърши по пазарна цена. Оценка обаче не е публикувана. Съгласно публикувания одитиран счетоводен баланс от този период складът представлява 7.32% от активите на "Юрий Гагарин".

Тъй като става въпрос за продажба на над 2% от активите на дружеството, за нея по закон трябва да се иска разрешение от общо събрание, когато става въпрос за сделка между свързвани лица. В случая не би могло да се смята, че сделката е част от предмета на дейност на "Юрий Гагарин", тъй като основната дейност на дружеството не включва покупко-продажбата на недвижими имоти.

От КФН съобщават, че във връзка с публично оповестената от фабриката информация е била извършена проверка за нормативно съответствие с изискванията на закона, в това число и спазването на режима за сключване на сделки по разпореждане с активи на голяма стойност.

"Установено е, че тъй като в сделката участва заинтересованото лице "Техномаркет България" АД и е преминат законоустановения праг от 2% от по-ниската стойност на активите на публичното дружество "Юрий Гагарин", представляващият дружеството е сключил сделката без предварително овластително решение от страна на акционерите на публичното дружество, поради което е образувано производство по ангажиране на административно-наказателна отговорност, по което предстои произнасяне на административнонаказващия орган", съобщават от Комисията за финансов надзор. Това означава, че заместник-председателят по инвестиционен надзор на комисията би могъл да наложи санкция между 20 000 до 50 000 лв. ако прецени, че дружеството не е спазило закона или деянието не представлява престъпление.

Все още неясно

В края на януари от подадено за вписване заявление в Търговския регистър стана ясно, че "Юрий Гагарин" вече не е част от "Булгартабак холдинг". От заявлението става ясно, че още на 24 ноември 2017 г. дъщерното дружество на цигарения холдинг "Благоевград БТ" е продало за неизвестна сума своя дял от 66% в "Баранко" на регистрираната в Обединените арабски емирства Quarta LLC. От своя страна "Баранко" е най-големият акционер в "Юрий Гагарин" с 49% дял. Въпреки че и пловдивската фабрика, и "Булгартабак холдинг" са публични дружества, това не е съобщено на борсата.

Освен това в случая новият акционер в "Юрий Гагарин" би трябвало да отправи търгово предложение към останалите. Въпреки че преките акционери във фабриката не се променят, реално контролът над най-големия й акционер е над предвидения в закона праг от 33%.

От КФН съобщават, че са извършили проверка на промяната на собствеността на "Баранко", като са изискали информация от дружествата, които имат отношение по сделката. Тъй като част от информацията не е била представена своевременно, на "Булгартабак холдинг" е била наложена принудителнa административнa мярка, която е изпълнена. До момента обаче поисканите от "Благоевград БТ" документи все още не са представени в КФН. След като това стане, ще бъде направена окончателна преценка дали е спазен законът.

НАП е наложила обезпечения за 42 млн. лв. на търговци с храни и горива. За четири години наложените от дирекция "Фискален контрол" към НАП обезпечения върху бизнеса са за общо 42.5 млн. лв. От тях почти 70%, или 28.8 млн. лв., са възстановени или прихванати. Това стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов във връзка с питане на народния представител от БСП Димитър Данчев. Средният период за възстановяването на наложените обезпечения е 52 дни.

Режимът за проверка на стоки с висок фискален риск беше въведен през 2014 г. с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Той позволява на приходната администрация да проверява превозни средства, натоварени с такива стоки, като сред тях са плодове, зеленчуци, горива, месо, риба, мляко, брашно. Целта е да се намалят измамите с ДДС, като в момента текат конкурси за увеличаване на броя на данъчните, които извършват подобен тип проверки.

В същото време според бизнеса прилагането на разпоредбите от страна на данъчната администрация е спорно именно в частта за обезпеченията. А това възпрепятства работата на изрядните фирми.

Спорна съдебна практика

Според Данчев има случаи, в които данъчната администрация налага обезпечителни мерки на фирмите, които внасят или превозват стоки с висок фискален риск, без да уведомява публичния изпълнител за това. След което пък те се отменят в съда. Причината е, че според съда протоколите, с които се налагат тези обезпечения, са издадени от некомпетентен орган и поради това са нищожни административни актове. Данъчни адвокати също коментират, че вече има стотици подобни решения на съда.

Въпросната спорна разпоредба е в чл. 121а от ДОПК. Според нея приходната администрация може да поиска налагането на предварителни обезпечителни мерки на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали. То трябва да е в размер, не по-малък от 30% от стойността на превоза.

Отговорът на изпълнителната власт

Според финансовия министър обаче нормативната уредба "несъмнено и безспорно" дава правомощия на упражняващите фискален контрол служители да предприемат обезпечителни мерки "със самостоятелна, необвързана от други органи на приходите компетентност". И ако се правят някакви законови промени за изясняване на спорната практика, то те биха били в посока съдът да чете закона еднозначно.

"Не споделям мнението, че приходните администрации влошават бизнес климата. Когато делът на сивата икономика в България стане подобен на този в Германия, мисля, че бизнес климатът ще се подобри. В този смисъл ще продължа да подкрепям контролната дейност на НАП", каза той.

Стандарт

Евтин билет за театър срещу карта за рейса. Всеки, който пътува с абонаментна карта за градския транспорт в София, ще може да си купи билет на половин цена за Младежкия театър "Николай Бинев". Отстъпката от 50% важи до края на годината за всички постановки. Кампанията се реализира по идея на театъра и Центъра за градска мобилност.

"Благодарна съм на ръководството на Младежкия театър и актьорите за желанието да направим тази кампания заедно. Целта ни е повече хора да използват градския транспорт, а и да привлечем нови театрални зрители", каза кметът на София Йорданка Фандъкова, която се срещна вчера с актьорите Ангелина Славова, Мия Кръстева, Николай Желев и Ахмед Юмер.

Кампанията дава право на всички, които имат абонаментна карта за 12, 6 или 3 месеца, както и на пътуващите с пенсионерски, ученически и студентски карти да ползват 50% намаление на цената на билетите. За целта е нужно да си вземете специален талон с логото на кампанията от пунктовете за продажба на превозни документи на ЦГМ, който удостоверява, че картата е в срок, и да го представите при закупуването на билета за постановката, която сте избрали.

Центърът за градска мобилност разработи и карта „София", с която може да се ползват отстъпки в 60 обекта като музеи от 5% до 50%. До няколко седмици се очаква да стартира продажбата на карта „София" във всички пунктове на Центъра за градска мобилност и други партньорски обекти.

Жандармерията ще пази черешовата реколта в Кюстендилско. 20 служители на жандармерията с два автомобила ще се включат в охраната на черешовите масиви по време на беритбата в Кюстендилско, съобщи след среща в Общината директорът на Областната дирекция на полицията ст. комисар Елиан Стамболийски, цитиран от БНР.

Жандармерията ще бъде разположена по предварително определените места и маршрути от 4 юни.

Направена е вече предварителна подготовка по охраната на черешовата реколта и черешобера за региона, като ще се използва целият наличен състав на полицията и екипи от Гранична полиция, каза старши комисар Елиан Стамболийски. Ще се използват и уреди за нощно наблюдение - визьори, които са на въоръжение в Гранична полиция и са с далекобойност до 800 метра. Ще бъдат изградени на две-три места временни КПП-та за проверка на автомобилите.

Превозване на продукция повече от 10-12 кг не се позволява без документ за собственост на масив или със съответната кантарна бележка. Работният ден в масивите ще бъде между 7 ч. и 20 ч., работният ден на пунктовете ще е между 9 часа и 22 часа. В тъмната част на денонощието не може да има хора в масивите. Берачите ще се движат само по установени маршрути. Ще се направи координация с кметовете и кметските наместници по организацията и спазването на тези правила.

Монитор

Мозъци за 25 млрд. лв. изтекли зад граница. Държавата е изразходила 25 063 690 000 лв. за финансирането на образованието на българи, които след това не са продължили да работят в България и не възвръщат инвестицията в тях, плащайки данъци. Разходите за обучение на един учащ възлизат на 38 082 лв., като 26 472 от тях са за първите 12 години, а останалите 11 610лв. за висшето образование. Данни бяха показани по време на форума „Бизнес и висше образование", организирана от АИКБ.

Образователният министър Красимир Вълчев посочи, че външната миграция е най-големият проблем, но човешкия капитал не се състои само 40-те хиляди, които държавата губи, финансирайки образовани кадри, тъй като загубата на тези кадри влияе на цялостното състояние на обществото.

Той обясни, че 63% са хората, които навлизат в работната среда спрямо тези, които я напускат и затова образователната система трябва да фокусира върху три неща. Да намали до минимум броят на децата, които са отпаднали преждевременно от училище. Второто е свързано с това да се настрои профилната структура спрямо потребностите на пазара. Както и знанията, уменията и компетентностите да бъдат релевантни на обществото и пазара на труда.

Вълчев даде за пример, че след профилното преструктуриране с приемането на новия ЗПУО през 2016г., спрямо предходната 2015 г. се наблюдава спад в приема в направления, в които има излишък от специалист. Приемът в държавните ВУЗ в икономическите специалности е намалял с 51%, в администрацията и управлението с 61%, в психологията с 36%, в правото в 28%. Това обаче е довело до прилив към тях в частните университети, в които държавата няма роля.

Министърът обясни, че е важно ВУЗ да имат добри отношения с бизнеса, като повече повече студенти бъдат ангажирани от компаниите на по-ранен етап, а не само да обучават кадри в направления с бъдещ недостиг.

Той обясни още, че няма как да знаем от какви специалисти ще имаме нужда след 20 години, като тогава обаче ще се говори за остър недостиг в определени области. Всеки ученик обаче ще трябва да има езикови и математически умения, както и такива в природните науки. Именно в тези професии, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки, ще има най-голям ръст на доходи.

Пазарим се за покупките в Интернет. Цената на стоките в интернет пада с около 10 на сто, ако се пазарим при покупката. Това показа проверка на „Монитор" в един от най-популярните сайтове в България - olx.bg. Репортер на „Монитор" опита да купи хакната конзола за гейминг игра, която струва 80 лв. По принцип се предлагат между 120 и 300 лв. След като на купувача бе предложена цена от 70 лв., в крайна сметка продавачът се съгласява на 75 лв. Всъщност същата конзола може да бъде намерена на битака в София за 60 лв.

Там можем да се пазарим и да я вземем за 50 лв., но шансът да се окаже неработеща игра е голям. Ако поръчаме и джойстик - оригиналните са между 40 и 50 лв., а неоригиналните - между 20 и 25 лв. Има и обява за оригинален контролер за 15 лв., но отговор от продавача няма.

След електрониката на второ място по търсене в нета се нареждат автомобилите и авточастите с 209 850 запитвания, като най-популярните марки са немските. Традиционно българинът търси по-евтини стоки и купува масла с по-ниска себестойност, но със съмнителен произход. При опит на репортер на „Монитор" да купи дистанционно за отключване и заключване на автомобил обявата все още е актуална, но се оказва, че вече е продадено.

Категориите мода, спорт и книги също са сред често търсените в нета. Както при дрехите, така и при обувките преобладават обявите, насочени към дамите. Сред най-малко популярните категории са работа (5748) и екскурзии и почивки (1955). А ключови думи, които попадат в търсачката, са косачка, трактор, винтоверт, водоструйка, естествена кожа, нож, рокля, тонколони, шевна машина. За сравнение най-търсените думи в полския olx са килим, трактор, кемпер, шофьор, дрехи, градински мебели, шкафове. И в българската, и в полската платформа съвпадение има за търсенето на рокли и колелета.

17,7% е делът на българите, които пазаруват онлайн за лични цели. Възрастовите групи между 15 и 24 години и 25 и 34 години са най-активни, сочат данни на НСИ. Едва 1% от населението между 65- и 74- годишна възраст прави поръчки по интернет. Оказва се, че жените са по-активни по отношение на онлайн търговията от мъжете. Потребителите могат да намерят всичко - като се започне от спортни аксесоари, през видеоигри, инструменти, дрехи, монети с нумизматична стойност, народни носии, и се стигне чак до автомобили и недвижими имоти. Тук можеш да се натъкнеш дори и на съквартирант. И все пак електронните джаджи остават най-търсени от потребителите на платформата за покупки и продажби. Осезаемото увеличение на интереса към електрониката започва още към края на 2017 г. Търсенията в тази категория са 287 999.

Онлайн търговията е най-предпочитана от потребителите в Северна България, както и в столицата. Висока е активността и във Варна, Пловдив и Стара Загора. Най-голямо е търсенето на електроника в областите Разград, Търговище, Варна, Русе и Велико Търново. В Перник, София-област, Пазарджик, Кюстендил и Монтана най-желани са автомобилите и авточастите. По данни на ОLX активните потребители в платформата са се увеличили със 7% на дневна база, а потенциалните купувачи - с 13 на сто. Само през изминалата година са се регистрирали около 302 624-ма души, като към момента в платформата има над 1,7 милиона уникални потребители. Отчита се и ръст при използването на мобилното приложение - с 25%.