Източник:  www.darikfinance.bg

Комисията по външна политика в парламента отхвърли ратификацията на споразумението за заем от 8 млрд. евро /15.65 млрд. лева/, предложен от правителството.

С 9 гласа "за", 3 "против" и 6 въздържали се, предложението на кабинета не бе прието. "За" поемането на нов дълг от 16 млрд. лева в периода 2015-2017 г. гласуваха депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, срещу него се обявиха от БСП, а останалите членове на комисията се въздържаха, съобщава БГНЕС.

За да представи предложението във външната комисия дойде лично финансовият министър Владислав Горанов, който на излизане от залата обяви единствено, че очаква заемът да бъде одобрен от водещата Комисия по бюджет и финанси, която ще заседава по-късно днес.

Не съществуват основания да се предлага ратификация за 16 милиарда лева при лимит за 2015 г. от 6.9 милиарда лева.

Според професор Христина Вучева, вицепремиер и министър на финансите в периода 1994-1995 г., обаче плановете на за поемане на нов дълг от правителството могат да се осъществят и без одобрението на Народното събрание.

Текстовете от Конституцията съдържат изискването международни договори и договори за дълг да се ратифицират от парламента.

В случая обаче не става въпрос за договор, а за споразумение, чиито параметри могат да се променят.

Текстовете от Закона за Държавен бюджет съдържат определенията за дълга за 2015 г. Посочената сума е 6.9 милиарда лева.

Но в чл. 69 е записан текст, с който се дава право да се проведат преговори и да се сключват споразумения за средносрочни програми за дълг. Изрично се казва, че това се прави при последваща ратификация.

Думите "последваща ратификация" означават, че ратификацията трябва да се направи, когато се сключи договор в рамките на годишните лимити за съответния бюджет.

Средносрочната програма е обект на правната форма "Споразумение", в която да се каже ясно, че всяка година от определения в споразумението период подлежи на последваща ратификация от Народното събрание.